Решение по дело №305/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 80
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Милена Иванова Хараламбиева
Дело: 20193200600305
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

80

гр.***, 06.12.2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

***ки окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Хараламбиева

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Калиптен Алид

                                                                                 Георги Пашалиев

 

при секретар Елица Александрова

и в присъствието на прокурора  Свилена Костова

изслуша докладваното от съдия Хараламбиева в.н.о.х.д. №305/2019г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            С присъда №25/19.06.2019г. по н.о.х.д. №1129/2017г. Районен съд-гр.*** е признал подсъдимия М.Н.С. с ЕГН ********** за виновен в това, че в периода 15.01.2014г. до 27.07.2015г., в гр.***, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – служител в ОБП „Устойчиви дейности  проекти“ –гр.***, отдел „Контрол синя зона“, на длъжност „шофьор лек автомобил“ , противозаконно присвоил чужди пари в общ размер на 3819 лв, собственост на Община град ***, връчени и поверени му в това му качество да ги пази,  поради което и на основание чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.1 и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от пет години. Осъдил подс.С. *** сумата от 3819 лв, представляваща обезщетение  за нанесените с деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия възложил и сторените по делото съдебни разноски, както и заплащането на държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

            Срещу така постановената присъда са постъпили въззивна жалба от подс.С. чрез защитника му – адв.Ж. и допълнение към въззивната жалба, в които се навеждат доводи за незаконосъобразност и се настоява се за отмяна на акта и постановяване на оправдателен такъв. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и настоява за потвърждаване на присъдата на РС- гр.***.

Гражданският ищец изразява становище за неоснователност на предприетото обжалване и иска потвърждаване на първоинстанционния акт.

***кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК  извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда. Без да се занимава по съществото на делото и неговата фактология, въззивната инстанция счита, че са налице основанията на чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсват мотиви, които да обосноват произнесения съдебен акт.

Мотивите към поднадзорната присъда са били изготвени  в разрез с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Макар и формално да е спазил изискванията на тази норма, излагайки  фактите по делото, т.е. това което е приел за установено от фактическа страна, РС-гр.*** не е изпълнил задължението да извърши внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различни доказателствени средства и да изложи правни съображения за взетото решение. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, а води и до необоснованост на постановения съдебен акт. Липсата на анализ на доказателствата и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон, както е и в настоящия случай.

Изложената от РС-гр.*** фактическа обстановка дословно преповтаря обстоятелствената част на обвинителния акт, като единствено фигурата обвиняем е заменена с подсъдим. Установената смислова, стилова и пунктуационна идентичност между обстоятелствената част на обвинителния акт и частта от мотивите, описваща фактическата обстановка, навежда на извод, че информацията от прокурорския акт е била пренесена посредством  способите на компютърната техника в мотивите на съда. В крайна сметка РС–гр.*** е приел безрезервно фактите така, както са били поднесени с обвинителния акт, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания, от кое конкретно доказателство, събрано по реда на НПК се установява всеки един релевантен факт, подлежащ на доказване в развилото се производство. Отсъства и обосновка защо се дава вяра на едни доказателства, а не се кредитират други. В този смисъл следва да се отбележи, че доказателствените източници са или достоверни, или не. За да бъдат кредитирани или дискредитирани, по отношение на същите следва да се изложат съображения. Необходимо е да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал като се обоснове кои са относимите обстоятелства, както и да се изложат подробни съображения кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени. Доколкото в хода на съдебното производство пред РС –гр.***  са били разпитани не само свидетелите от списъка към обвинителния акт, но и нови свидетели  /неразпитвани в хода на досъдебното производство/, а също са били събрани и нови писмени доказателства, то при  този развой, решаващият съд не е имало как да възприеме изцяло, безкритично и дословно фактическата обстановка, описана в прокурорския акт. Или РС-гр.*** е бил безусловно задължен анализирайки  показанията на всички свидетели, както и  другите събрани доказателства, да посочи кои от тях възприема, кои- не, съответно изцяло или отчасти ги кредитира и въз основа на това да изложи възприетата от него фактическа обстановка по делото. Районният съд не е   сторил  това, като анализът на доказателствата е ограничил с изброяването им,  с цитиране на отделни пасажи от показанията на свидетелите и декларативно заявяване в мотивите, че свидетелските показания са достоверни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. А изцяло извън обсега на дължимото от РС–гр.*** обсъждане са останали  приобщените по делото писмени доказателства, като са посочени само заключенията по изготвените и изслушани в съдебно заседание експертизи.

В обобщение, приемайки фактите така, както са били поднесени в обвинителния акт, без да стори изискващия се детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания по тези въпроси, РС-гр.*** е  нарушил един от основните принципи на наказателния процес, залегнал в нормата на чл. 14, ал.1 от НПК, повеляващ обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.      

Не може да не бъде пренебрегнато и обстоятелството, че в хода на съдебните прения от защитника на подсъдимия са изложени множество възражения, касаещи обективната и субективната съставомерност на  деянието длъжностно присвояване, както и акцентиращи върху достоверността на събраните доказателства и техния обем. В мотивите на проверявания акт отсъства какъвто и да било коментар на депозираните пред съда доводи от защитата на подсъдимия. Очевидно е, че постановявайки осъдителна присъда и признавайки подсъдимия за виновен по предявеното му обвинения, съдът  е игнорирал възраженията на защитата, без обаче да ги подложи на обсъждане в мотивите си  и без да изложи съображения защо не ги е приел, така както повелява нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

            Отделно от гореизложеното въззивният съд констатира и сериозно противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата в гражданско-осъдителна й част. Видно от диспозитива на присъдата е, че подс.С. е признат за виновен за деяние, реализирано в условията на продължавано престъпление, чиято крайна дата е 27.07.2015г. Със същия диспозитив подс.С. *** сумата от 3819 лв, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането, като  за дата на увреждането е посочена 08.07.2016г. В частта на мотивите,  касаеща гражданския иск, единствено се сочи, че подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 819лв /очевидно, че се касае за техническа грешка, доколкото по-горе в мотивите е цитирана сумата от 3819 лв/, без да е конкретизирано от коя дата е дължимо плащането. Или това  несъответствие прави  неясно произнасянето на съда  по въпроса, визиран  в  чл. 301, ал. 1,  т. 10 от НПК, респ. и  не  дава  възможност  да  се  установи  каква  е  действителната  му воля.

За изчерпателност и доколкото делото подлежи на връщане, въззивният съд намира за нужно да отбележи и допуснатото от РС-гр.*** незаконосъобразие при провеждане на разпоредителното заседание. В протокола от проведеното разпоредително заседание липсва отразено становище на подсъдимия по който и да било от въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. И доколкото съдебният протокол, по силата на чл. 130 от НПК се явява доказателствено средство за извършените действия и реда за извършването им, то следва извод, че практически на подсъдимия в разпоредителното заседание не е била предоставена възможност да изрази становището си по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, особено по  тези, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. В тази насока е нужно да се подчертае, че централно място в разпоредителното заседание, което предопределя и  целта му, има изслушването на всички лица и заявяването на становищата им по т. 3 на ал. 1 от чл. 248 от НПК. Предоставяването на възможност на всички присъстващи на разпоредителното заседание лица, включително и на подсъдимия,  да изразят позицията си по този въпрос, е безусловно задължение на съда, което очевидно в разглеждания случай РС-гр.*** не е изпълнил. Лишаването на подсъдимия от възможността да заяви мнение по този въпрос съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото му на защита. И това е така, защото волята на законодателя, намерила отражение в нормата на чл. 248, ал. 1, т.3 НПК, съответно обвързана и с разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК е, че  всички лица, бъдещи страни в процеса, следва да  вземат отношение по този въпрос, тъй като впоследствие ще бъде преградена възможността им, както пред първоинстанциония съд, така и пред горните инстанции, да поискат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебна или предходна фаза.

С оглед на гореизложеното и като намери, че при постановяване на присъдата от районния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се отстранят от въззивната инстанция, а същевременно са отстраними, окръжният съд счита, че следва да отмени присъдата и върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

            Предвид изложеното, и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК ***кият окръжен съд 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  изцяло присъда № 25/19.06.2019г. по н.о.х.д. № 1129/2017г. по описа на РС-гр.***  и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на разпоредително заседание.    

            Решението не подлежи на жалба и протест.

 

            Председател :                                     Членове : 1.   

                  

                                                                                    2.