Р Е Ш Е Н И
Е
№ 80
гр.***, 06.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ки окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Хараламбиева
ЧЛЕНОВЕ: Калиптен Алид
Георги
Пашалиев
при секретар
Елица Александрова
и в
присъствието на прокурора Свилена
Костова
изслуша
докладваното от съдия Хараламбиева в.н.о.х.д. №305/2019г.
и за да се произнесе
взе предвид следното:
С присъда №25/19.06.2019г. по н.о.х.д.
№1129/2017г. Районен съд-гр.*** е признал подсъдимия М.Н.С. с ЕГН ********** за виновен в това, че в периода 15.01.2014г.
до 27.07.2015г., в гр.***, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – служител в ОБП „Устойчиви дейности проекти“ –гр.***, отдел „Контрол синя зона“,
на длъжност „шофьор лек автомобил“ , противозаконно присвоил чужди пари в общ
размер на 3819 лв, собственост на Община град ***, връчени и поверени му в това
му качество да ги пази, поради което и на основание чл. 201 във вр. с чл. 26,
ал.1 и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за
срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1
от НК отложил с изпитателен срок от пет години. Осъдил подс.С. *** сумата от
3819 лв, представляваща обезщетение за
нанесените с деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия
възложил и сторените по делото съдебни разноски, както и заплащането на
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Срещу така постановената присъда са
постъпили въззивна жалба от подс.С. чрез защитника му – адв.Ж. и допълнение към
въззивната жалба, в които се навеждат доводи за незаконосъобразност и се настоява
се за отмяна на акта и постановяване на оправдателен такъв. В съдебно заседание
подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за
неоснователна и настоява за потвърждаване на присъдата на РС- гр.***.
Гражданският ищец изразява становище за неоснователност
на предприетото обжалване и иска потвърждаване на първоинстанционния акт.
***кият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на
правилността на атакуваната присъда. Без да се занимава по съществото на делото
и неговата фактология, въззивната инстанция счита, че са налице основанията на
чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като липсват мотиви, които да обосноват
произнесения съдебен акт.
Мотивите към поднадзорната присъда са били изготвени в разрез с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Макар и формално да е спазил изискванията на тази норма, излагайки фактите по делото, т.е. това което е приел за
установено от фактическа страна, РС-гр.*** не е изпълнил задължението да извърши
внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като
посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз
основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различни
доказателствени средства и да изложи правни съображения за взетото решение.
Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, а води и до необоснованост на постановения
съдебен акт. Липсата на анализ на доказателствата и подмяната му с декларации е
съществено нарушение на процесуалния закон, както е и в настоящия случай.
Изложената от РС-гр.*** фактическа обстановка дословно
преповтаря обстоятелствената част на обвинителния акт, като единствено фигурата
обвиняем е заменена с подсъдим. Установената смислова, стилова и пунктуационна идентичност
между обстоятелствената част на обвинителния акт и частта от мотивите, описваща
фактическата обстановка, навежда на извод, че информацията от прокурорския акт
е била пренесена посредством способите
на компютърната техника в мотивите на съда. В крайна сметка РС–гр.*** е приел
безрезервно фактите така, както са били поднесени с обвинителния акт, без да
извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без
да изложи собствените си виждания, от кое конкретно доказателство, събрано по
реда на НПК се установява всеки един релевантен факт, подлежащ на доказване в
развилото се производство. Отсъства и обосновка защо се дава вяра на едни
доказателства, а не се кредитират други. В този смисъл следва да се отбележи,
че доказателствените източници са или достоверни, или не. За да бъдат
кредитирани или дискредитирани, по отношение на същите следва да се изложат
съображения. Необходимо е да се извърши цялостна и задълбочена проверка и
оценка на събрания доказателствен материал като се обоснове кои са относимите
обстоятелства, както и да се изложат подробни съображения кои и защо следва да
бъдат приети или отхвърлени. Доколкото в хода на съдебното производство пред РС –гр.*** са били разпитани не само свидетелите от
списъка към обвинителния акт, но и нови свидетели /неразпитвани в хода на досъдебното производство/,
а също са били събрани и нови писмени доказателства, то при този развой, решаващият съд не е имало как да
възприеме изцяло, безкритично и дословно фактическата обстановка, описана в прокурорския
акт. Или РС-гр.*** е бил безусловно задължен анализирайки показанията на всички свидетели, както и другите събрани доказателства, да посочи кои
от тях възприема, кои- не, съответно изцяло или отчасти ги кредитира и въз
основа на това да изложи възприетата от него фактическа обстановка по делото. Районният
съд не е сторил
това, като анализът на доказателствата е ограничил с изброяването им, с цитиране на отделни пасажи от показанията на
свидетелите и декларативно заявяване в мотивите, че свидетелските показания са достоверни,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се. А изцяло извън обсега на дължимото от
РС–гр.*** обсъждане са останали
приобщените по делото писмени доказателства, като са посочени само
заключенията по изготвените и изслушани в съдебно заседание експертизи.
В обобщение, приемайки фактите така, както са били
поднесени в обвинителния акт, без да стори изискващия се детайлен и пълен
анализ на доказателствената съвкупност и без да изложи собствените си виждания
по тези въпроси, РС-гр.*** е нарушил
един от основните принципи на наказателния процес, залегнал в нормата на чл.
14, ал.1 от НПК, повеляващ обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Не може да не бъде пренебрегнато и обстоятелството, че в
хода на съдебните прения от защитника на подсъдимия са изложени множество
възражения, касаещи обективната и субективната съставомерност на деянието длъжностно присвояване, както и
акцентиращи върху достоверността на събраните доказателства и техния обем. В
мотивите на проверявания акт отсъства какъвто и да било коментар на
депозираните пред съда доводи от защитата на подсъдимия. Очевидно е, че
постановявайки осъдителна присъда и признавайки подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинения, съдът е
игнорирал възраженията на защитата, без обаче да ги подложи на обсъждане в
мотивите си и без да изложи съображения
защо не ги е приел, така както повелява нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Отделно от гореизложеното въззивният
съд констатира и сериозно противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата
в гражданско-осъдителна й част. Видно от диспозитива на присъдата е, че подс.С.
е признат за виновен за деяние, реализирано в условията на продължавано
престъпление, чиято крайна дата е 27.07.2015г. Със същия диспозитив подс.С. ***
сумата от 3819 лв, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането, като за дата на увреждането е посочена
08.07.2016г. В частта на мотивите, касаеща гражданския иск, единствено се сочи, че
подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 819лв /очевидно,
че се касае за техническа грешка, доколкото по-горе в мотивите е цитирана
сумата от 3819 лв/, без да е конкретизирано от коя дата е дължимо плащането.
Или това несъответствие прави неясно произнасянето на съда по въпроса, визиран в чл. 301,
ал. 1, т. 10 от НПК, респ. и не
дава възможност да
се установи каква
е действителната му воля.
За изчерпателност и доколкото делото подлежи на връщане,
въззивният съд намира за нужно да отбележи и допуснатото от РС-гр.***
незаконосъобразие при провеждане на разпоредителното заседание. В протокола от
проведеното разпоредително заседание липсва отразено становище на подсъдимия по
който и да било от въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. И доколкото съдебният
протокол, по силата на чл. 130 от НПК се явява доказателствено средство за
извършените действия и реда за извършването им, то следва извод, че практически
на подсъдимия в разпоредителното заседание не е била предоставена възможност да
изрази становището си по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, особено по тези, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В тази насока е нужно да се подчертае, че централно място в разпоредителното
заседание, което предопределя и целта
му, има изслушването на всички лица и заявяването на становищата им по т. 3 на
ал. 1 от чл. 248 от НПК. Предоставяването на възможност на всички присъстващи
на разпоредителното заседание лица, включително и на подсъдимия, да изразят позицията си по този въпрос, е
безусловно задължение на съда, което очевидно в разглеждания случай РС-гр.***
не е изпълнил. Лишаването на подсъдимия от възможността да заяви мнение по този
въпрос съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото му на
защита. И това е така, защото волята на законодателя, намерила отражение в
нормата на чл. 248, ал. 1, т.3 НПК, съответно обвързана и с разпоредбата на чл.
248, ал. 3 от НПК е, че всички лица,
бъдещи страни в процеса, следва да
вземат отношение по този въпрос, тъй като впоследствие ще бъде преградена
възможността им, както пред първоинстанциония съд, така и пред горните
инстанции, да поискат прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото в досъдебна или предходна фаза.
С оглед на гореизложеното и като намери, че при
постановяване на присъдата от районния съд са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да се отстранят от въззивната инстанция, а
същевременно са отстраними, окръжният съд счита, че следва да отмени присъдата
и върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Предвид изложеното, и на основание
чл. 335, ал. 2 от НПК ***кият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
присъда № 25/19.06.2019г. по н.о.х.д. № 1129/2017г. по описа на РС-гр.*** и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия
съд от нов състав от стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
Председател : Членове : 1.
2.