Р Е
Ш Е Н
И Е № 402
гр.
Пловдив 30.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав
в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия
Чакалов в. гр. д. № 208/20г. по описа на ПОС намери следното:
Обжалвано е решение № 468/31.10.2019г.
постановено по гр. д. №1246/19г. по описа на Асеновградския районен
съд, І-ви гр. с., с което се отхвърля предявения иск от Н.П.К., ЕГН **********
***, за признаване на установено по отношение на Районен съд **** с адрес гр. ****,
представляван от И. К., че не дължи сумите по изпълнителен лист от
29,05,2013г., издаден по гр.д. № 13617/2012г. по описа на ПРС, в размер на 30
лева (тридесет лева) държавна такса, дължима в производството по гр. д.№
13617/2012г. по описа на ПРС и 5 лева (пет лева), държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, за събиране на която е образувано изпълнително
дело №20199110400440 по описа на ЧСИ П. Н., рег.№ ****, район на действие
Окръжен съд ****.
Жалбоподателят Н.П.К., ЕГН ********** моли съда да отмени решението и постанови друго, с което уважи
иска.
Въззиваемата страна Районен съд **** и третото лице Национална агенция за
приходите не вземат становище.
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански
състав, като прецени данните по делото, намира следното:
Н.П.К. твърди, че недължи сумата от 35лв.
представляваща държавна такса в размер на 30лв. и 5лв. такса за служебно
издаване на изпълнителния лист по гр д. № 13617/12г. на Пловдивския районен
съд, V-ти гр. с., понеже и изтекла погасителна давност от пет години
считано от 09.11.2012г.
За да се
погаси едно вземане по давност трябва взискателят да бездейства за периода от
пет години. В разглеждания казус това не е така. От представения препис от
Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК от 10.07.2018г. се установява, че
процесната сума е събирана по изпълнително дело № 16120000406/2012г. по описа
на публичния изпълнител към НАП – ТД ****. По същото изпълнително дело е
наложен запор върху вземане на трето задължено лице – работодател на длъжника с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 04.10.2016г. В мотивната
част на т. 10 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС изрично
е посочено, че налагането на запор е действие, което прекъсва давността. В
случая е без значение дали вземането спрямо третото лице реално съществува,
понеже по делото няма данни да е преведена сума по този запор, защото според
разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 3/10.07.17г. по тълк. д. № № 3/15г. на
ОСГТК на ВКС във фактическия състав на налагането на запора не се включва
съществуването на вземането и затова изпращането на запорно съобщение до банка,
в която длъжникът няма сметка представлява действие по налагане на запор.
Следователно
към месец октомври 2016г. давността е прекъсната и от този момент нататък е
започнала да тече нова давност, която към момента на образуване на
изпълнителното дело при ЧСИ П. Н. – 19.02.2019г. не е изтекъл нов петгодишен
период.
Ето защо
предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е
достигнал да същия краен правен извод и е отхвърлил иска районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468/31.10.2019г.
постановено по гр. д. №1246/19г. по описа на Асеновградския районен
съд, І-ви гр. с.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.