Решение по дело №1773/2016 на Окръжен съд - Варна

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

No………./……….06.2017г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Капка Микова

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1773 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД срещу Л.Д.Л. и П.В.П. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат в качеството им на авалисти при условията на солидарност по заповед за незабавно изпълнение №1195/08.03.2016г., постановена по ч.гр. дело №2523/2016г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 57627.76 евро, представляваща част от задължението по запис на заповед от 30.05.2008г., цялото в размер на 81000евро, ведно със законната лихва върху  главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2016г. до окончателното погасяване на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжниците са подали възражение, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на вземането.

Излага се, че е бил подписан запис на заповед на 30.05.2008г. по силата, на който  „Евро Зенит Строй 2008“ ООД, с предишно наименование на фирма „Евро Дом 01“ ООД се е задължило безусловно и неотменимо да заплати в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД сумата от 81000.00евро с падеж на предявяване, като записа на заповед следва да бъде предявен в срок до 30.08.2023г. Записът на заповед е бил авалиран от Л.Д.Л., П.В.П. и Д. Д. Б..

Записът на заповед е бил предявен на издателя и авалистите чрез нотариална покана, връчена чрез нотариус Петранка Д..

Поради неизпълнение от страна на длъжниците да заплатят главницата по записа на заповед, ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците дължат сумите по заповедта за изпълнение. 

            По делото е постъпил отговор от ответниците Л.Д.Л. и П.В.П. срока по чл.367 от ГПК.

Оспорват предявения иск по основание и размер.

По същество и двамата ответници твърдят, че не дължат сумата по записа на заповед, тъй като той не е подписан от тях, като оспорват авторството на положените в документа подписи. На следващо място се излага, че записът на заповед не е предявен редовно на ответницата Л. в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК, както и по отношение на издателя „Евро Зенит Строй 2008“ ООД, с предишно наименование на фирма „Евро Дом 01“ ООД при неспазване на разпоредбите на чл.50 от ГПК.

По изложените съображения молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуален си представител юриск. Ч., подържа предявения иск, като моли съдът да уважи същия. Моли за присъждането на разноски.

Ответниците редовно призовани, чрез процесуалния си представител, поддържат отговора на исковата молба, молят за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

            След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.535 от ТЗ.

В настоящото производство съдът е длъжен да изследва дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, както и налице ли е надлежно учредено поръчителство.

От доказателствата по делото се установява, че със запис на заповед от 30.05.2008г. „Евро дом 01“ ООД чрез управителя Л.Л. се е задължило, в качеството на издател безусловно и неотменимо да заплати в полза на „Банка ДСК” АД сумата от 81000.00евро с падеж на предявяване в срок до 30.08.2023г. Записът на заповед е авалиран от Л.Д.Л., П.В.П. и Д. Д. Б..

Съгласно заключенията по допусната първоначална и допълнителна съдебно графологична експертиза подписът положен за поръчители под №1 и за управител на „Евродом 01“ ООД в запис на заповед от 30.05.2008г. не е изпълнен от Л.Д.Л., а е изпълнен от лицето Д. Д. Б., подписът положен за поръчител под №2 в запис на заповед е изпълнен от П.В.П..

След направена справка в търговския регистър по партидата на „Евро дом 01“ ООД, със сегашно наименование „Евро Зенит Строй 2008“ ООД, се установява, че до 10.07.2008г. за управители на дружеството са били вписани Л.Д.Л., Д. Д. Б. и П.В.П., които са действали заедно.

Следователно към датата на подписване на записа на заповед за дружеството/поемател представителната власт се е осъществявала от трима управители, които е следвало да действат заедно.

При така установените факти следва да бъде съобразена нормата на чл.461 от ТЗ, която предвижда, че ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни. Съответно чл. 462 от ТЗ, предписва, че който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.

Или по правилото на чл.462 от ТЗ менителничният ефект не е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, а по него би се задължила лично подписалата го Д. Б., в качеството на издател, ако не бяха налице предпоставките на чл.301 от ТЗ.

Нормата на чл.301 ТЗ е приложима и в хипотеза на осъществено представителство на дружеството при сключване на договор, само от единия от двамата или повече, съвместно овластени да го представляват негови представители.

При търговските сделки, сключени при липса или при превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна власт /каквато е в случая/ е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без представителна власт. При възникнало търговско правоотношение по повод договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора, съгласно нормата на чл.301 от ТЗ. За валидността на волеизявлението за противопоставяне е достатъчно да бъде извършено само от единия от органните представители.

Такова разрешение за приложението на нормата на чл.301 от ТЗ е дадено в решение №18/04.04.2014г., постановено по т. дело №24/2013г. по описа на ВКС, представляващо задължителна практика.

Анализирани доказателствата в аспекта на чл.301 от ТЗ установяват, че и тримата управители са знаели, че дружеството се е задължило по запис на заповед спрямо банката/ищец, няма никакви изявления за противопоставяне, в включително и в настоящото производство, поради което той надлежно го обвързва, като издател.

С оглед изложените мотиви, съдът достига до извода, че представения по делото запис на заповед е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на издателя да заплати на ищеца сумата от 81000.евро, падеж на предявяване, дата и място на издаване, подпис на издателя.

С нотариална покана, връчена на 22.07.2015г. при условията на чл.50, ал.2 от ГПК записът на заповед е предявен на издателят„Евро Зенит Строй 2008“ ООД“ АД от ищеца. Нотариусът е удостоверил, че на адреса вписан в ТР: гр. Варна, ул. „Райко Жинзифов“ №11, ет.5, ап.9 не открит офис на дружеството, няма обозначен апартамент №9 в сградата, живущите на адреса не знаят за съществуването на такова дружество, залепено е уведомление, поради което и на основание чл.50, ал.2 от ГПК обосновано е приел, че същата е редовно връчена.

Не е необходимо предявяване на записа на заповед на авалистите, но въпреки това са налице доказателства, че такова действие е извършено отново чрез връчване на нотариални покани, лично на П.В. и Д. Б. и по реда на чл.47, ал.5, вр.чл.47, ал.1 от ГПК на Л.Л..

Следователно е настъпил е падежа за плащане на сумата от 81000.евро.

По отношение на поръчителството на двамата ответници и реализирането на тяхната отговорност, в качеството им на авалисти съдът приема следното:

Съгласно нормата на чл.484 от Търговския закон плащането на менителницата и на записа на заповед се обезпечава чрез менителничното поръчителство/авал/. То се учредява с едностранното волеизявление на авалиста, което трябва да бъде изразено върху менителничния документ, евентуално върху алонжа чрез употребата на формалния израз "като поръчител" или друг равнозначен израз и подпис от поръчителя/чл. 484, ал. 1 ТЗ/. Известно облекчение в изискуемата се форма е предвидено с нормата на чл. 484, ал. 2 ТЗ, съгласно която авал може да се учреди и само чрез поставяне на подпис върху лицевата страна на ефекта от лице, което не е издател или платец по него / Решение № 11 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 234/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева/

Съдът като съобрази нормата на чл.484 от ТЗ, проведеното оспорване на подписите на двамата ответници и заключенията по съдебно графологичната експертиза, намира, че е налице учреден надлежен авал в полза на „Евро Зенит Строй 2008“ ООД“ АД за вземането по записа на заповед само от ответника П..

Установено бе, че подписът положен за поръчител под №1 не е на ответницата Л., а е на Д. Б., следователно същата не поръчителствала за вземането по менителничния ефект, поради което и искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен.

По отношение ответника П. са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността му, като същият е солидарно задължен, заедно с издателя за цялото задължение.

Като в допълнение и с оглед изчерпване възраженията на ответника може да бъде засегнат въпроса за действителността на авала.

Съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, задължението на поръчителя/авалиста/ е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Авалистът отговаря солидарно заедно с всички останали задължени лица по ефекта. От самостоятелната правна природа на авала, установена с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ следва, че дори да не са налице материалноправните предпоставки за възникване на валидно менителнично задължение за авалата като напр. пороци във волята, недееспособност, неправосубектност и др. задължението на авалиста ще бъде действително. Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Е., Решение № 5 от 9.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 268/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М.Б., решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 988/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията М.Б..

В случая записът на заповед не страда от липса на форма, а страда от порок при формиране на волята на дружжеството, предвид което и при прилагане на правилото на чл.485, ал.2 от ТЗ отново се налага извода за действителност на учредения авал от страна на ответника П..

Предвид изложеното и настъпилия за плащане на цялото задължение падеж, предявения иск е доказан по своето основание и размер и като такъв подлежи на уважаване.

            По отношение на разноските съдът съобрази следното:

С оглед изходът от спора съдът намира, че са налице предпоставките за ревизиране разноските по заповедното производство, като ответникът П. следва да понесе същите съразмерно уважената част от исковете в размер на 2983.23лв. /2/3 от общо присъдените със заповедта и предвид солидарната му задълженост/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1227.10лв., съразмерно уважената част от иска спрямо единия ответник от 2254.20лв. държавна такса и 200.00лв., възнаграждение за вещо лице.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Л. се следват разноски в размер на 4150.00лв., включващи 3900.00лв., адвокатско възнаграждение и 250.00лв. за възнаграждение на вещо лице.

Съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3911.30лв. без ДДС по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като уговореното такова от 3900.00лв. е под минимума.

Воден от горното, съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ по предявения  иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, че ответникът П.В.П., ЕГН **********,***, в качеството му на авалист ДЪЛЖИ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ НА ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 по заповед за незабавно изпълнение №1195/08.03.2016г., постановена по ч.гр. дело №2523/2016г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 57627.76 евро/петдесет и седем хиляди шестстотин двадесет и седем евро и седемдесет и шест евро цента/, представляваща част от задължението по запис на заповед от 30.05.2008г., цялото в размер на 81000евро, ведно със законната лихва върху  главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2016г. до окончателното погасяване на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 срещу Л.Д.Л., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи в качеството й на авалист при условията на солидарност по заповед за незабавно изпълнение №1195/08.03.2016г., постановена по ч.гр. дело №2523/2016г. по описа на Районен съд – Варна сумата от 57627.76 евро/петдесет и седем хиляди шестстотин двадесет и седем евро и седемдесет и шест цента/, представляваща част от задължението по запис на заповед от 30.05.2008г., цялото в размер на 81000евро, ведно със законната лихва върху  главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2016г. до окончателното погасяване на вземането.

 

ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата от 2983.23лв./две хиляди деветстотин осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр. дело №2523/2016г. по описа на ВРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата от 1227.10лв./хиляда двеста двадесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски по исковото производство по т. дело №1773/2016г. по описа на ВРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19  ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Д.Л., ЕГН**********,*** сумата от 4150.00лв./четири хиляди сто и петдесет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски по исковото производство по т. дело №1773/2016г. по описа на ВРС на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            Решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

/Д. СТОЯНОВА/