Решение по дело №823/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 275
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 26 декември 2019 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20192160100823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е   № 275

 

гр.Поморие, 17.12.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при участието на секретаря: Валентина Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. №823 по описа за 2019год.  и за да  се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, образувано по  постъпила молба от П.И.Т. *** в която сочи, че иска защита от домашното насилие, упражнено спрямо нея от И.П.Т. - син на молителката. Сочи в молбата, че  на 12.11.2019 г. в жилището на ищцата в гр.Поморие, около 04,00 ч. ответникът и нанесъл удари с длан по лицето и тялото докато спяла, с което и причинил болка. В съдебно заседание ищцата уточнява, че същият ден по-рано ответникът е искал пари за да си купи ново зарядно за телефон, но ищцата не му е дала. Същата е  инвалид  със 100% нетрудоспособност и не може да се защитава, което още повече засилва опасенията за здравето и живота и. Моли  съдът да наложи мерки за защита от домашно насилие, като задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата, без да бъде извеждан от жилището. Към молбата прилага декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН в която  декларира, че на 12.11.2019г. около 04.00 часа И.П.Т. е извършил акт на домашно насилие изразяващо се в нанасяне на удари с длан по лицето и тялото докато спяла.В съдебно заседание подържа молбата.

Ответника в съдебно заседание не оспорва молбата. Твърди, че бил пиян и не си спомня, какво точно се е случило. Съжалява много за това което е причинил на майка си. Не работи никъде и ищцата го издържа. Твърди, че към момента с майка си са в добри отношения.

Съдът счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена от лице посочено в чл.8 от ЗЗД и  в срока по чл.10, ал 1 от ЗЗДН, който е един месец, считано от извършването на твърдените в нея актове на домашно насилие на 12.11.2019г. около 04.00 часа.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че ищцата П.И.Т. и ответникът И.П.Т. са майка и син и живеят съвместно във втори жилищен етаж, от двуетажна жилищна сграда, който етаж е собственост на ищцата и нейната сестра наследствен от родителите им.

В представена по делото декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗСДН, молителката   декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника И.  П.Т.. Видно от изисканата справка за съдимост от съда, ответника не е осъждан.

Представена е справка от Център за психично здраве „Проф.д-р Ив.Темков“ ЕООД гр.Бургас, от която е видно, че в картотеката на диспансера не е открита медицинска документация за ответника И.П.Т..*** е изпратено писмо с което уведомяват съда, че е образувана преписка с рег.№320 ЗМ – 483/02.09.18г. по описа на РУ-Поморие по заявление от П.И.Т. за това, че от известно време е подложена на психически и физически тормоз от страна на сина си И.П.Т.. Преписката на 17.09.18г. е изпратена в РП-Поморие.

  При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: 

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на  физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попада  молителката.

От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3  от закона и свидетелските показания може да се направи обоснован извод, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие от страна на ответника И.П.Т.. Като акт на такъв вид насилие следва да се определи поведението на И.П.Т., изразяващо се в нанасяне удари с длан по лицето и тялото докато спяла, с което и причинил болка. Ответникът не оспорва тези обстоятелства. Съдът  включва в обсъжданията си на основание разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от закона  и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе оспорена по реда предвиден в ГПК и съобразно, която доказателствено средство в производството по ал. 1 може да бъде и декларацията по чл.9, ал.3 от закона. В тази насока е и нормата на ал. 3 на чл.13 в която е посочено, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3.  

Съдът счита, че е основателна молбата за налагане на мерки за защита  против домашно насилие и намира, че  следва да се наложи предвидените  в чл. 5 ал.1 ЗЗСДН мерки, а именно да се задължи извършителят  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.И.Т..  Самата молителка не желае  ответникът да бъде отстранен от жилището и сочи, че  сега отношенията им са добри. Доколкото няма искане от ищцата, ответникът да бъде отстранен от жилището на молителката, тъй като нямало къде да отиде да живее, съдът счита, че не следва да се ограничава правото на ответника да ползва жилището в което живее с майка си, което не е негова собственост.  

На основание чл. 5 ал. 4 ЗЗСДН, при налагане на някоя от мерките предвидени  в чл.5 ЗЗСДН на извършителя следва да се наложи и глоба, както съдът счита, че следва да наложи глоби в минималния размер от 200.00лв. предвидена в закона, тъй като ответника няма доходи.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен  съд

 

Р Е Ш И :

 

НАЛАГА в полза П.И.Т., ЕГН**********, с адрес *** мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 12.11.2019г.  от И.П.Т. ЕГН:********** син на молителката, като ЗАДЪЛЖАВА извършителят  И.П.Т. ЕГН:********** ДА  СЕ  ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА  ДОМАШНО  НАСИЛИЕ спрямо П.И.Т.,  ЕГН**********

НАЛАГА  на  И.П.Т., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН - ГЛОБА  в размер на 200 /двеста/  лева, която да плати по сметка на РС Поморие.

ОСЪЖДА И.П.Т. ЕГН:**********, с адрес *** да заплати  по сметка на ПРС сумата от  25/двадесет и пет/ лева държавна такса.

Да се издаде  заповед.

Решението и заповедта да се връчат на страните и РУ „П” гр. Поморие,            за следене изпълнението.

         Указва на И.П.Т., ЕГН **********, че за изпълнение за заповедта следят Полицейските органи, като при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата за образуване на наказателно производство.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред БОС в 7-дневен срок от обявяването му на страните.

Обжалването на решението не спира изпълнението.

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ :