Р Е Ш Е Н И Е
№……../…….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 882 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Стройпроект-Инвест“
ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Н.С., срещу решение № 297/25.02.2022 г.
по н.а.х.д. № 4255/2021 г. на ВРС, ХLV състав, с което е
потвърдено наказателно постановление № 562737/23.02.2021 г. на директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, във вр. чл. 25, ал.8 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС на „Стройпроект-Инвест“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 603.05 /шестстотин и три лева и пет
стотинки/ лв., на основание чл. 180, ал. 3 ЗДДС. С касационната жалба въззивното
решение се атакува като неправилно поради допуснато от съда неправилно
приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2, вр. ал. 2 и ал. 3 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Излагат се съображения, че
административнонаказващият орган не е извършил проверка по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Сочи се, че неправилно в НП е прието за дата на извършване на нарушението
– 09.10.2020 г., което е датата на съставяне на АУАН. Твърди се, че за
установеното нарушение е следвало да се приложи институтът на „маловажен
случай“ по чл. 28 ЗАНН, доколкото от него не са произтекли вредни последици. По
тези съображения се иска касационната инстанция да отмени решението на ВРС и да
постанови друго по съществото на правния спор, с което да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът „Стройпроект-Инвест“
ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Н.С., който поддържа жалбата.
Ответната по касация страна – ТД на НАП –
Варна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Д. П., която изразява
становище, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Счита, че нарушенията по чл. 86 от ЗДДС не са маловажни, същите са формални и
признаците на състава им не включват настъпване на определен престъпен
резултат. Моли при оставяне на обжалваното решение в сила в полза на ТД на НАП
– Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната
разпоредба на чл. 63в ЗАНН (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК –
съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 07.03.2022
г. /л. 30 от н.а.х.д. № 4255/2021 г. на ВРС/, а според поставения върху
касационната жалба печат на ВРС тя е предявена чрез въззивния съд на 18.03.2022
година. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки и липсата на
отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било наказателно постановление № 562737/23.02.2021 г. на директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 86,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. чл. 25, ал. 8 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС на
„Стройпроект-Инвест“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 603.05 /шестстотин и три лева и пет стотинки/ лв., на
основание чл. 180, ал.3 ЗДДС.
В мотивите на съдебното решение е прието,
че събраните в хода на въззивното производство доказателства подкрепят изцяло
обвинителната теза на АНО. Въззивният съд е приел, че дружеството е получило
авансово плащане по облагаема доставка, като след датата му на регистрация по
ЗДДС и по смисъла на същия закон се смята, че полученото авансово плащане съдържа
данъка, който става изискуем на датата на която настъпва изискуемостта на данъка по доставката, т.е. ДДС върху
получените авансови плащания е бил дължим на датата на прехвърляне на
собствеността върху недвижимия имот – 23.04.2020 г. Направен е извод, че
задължение на дружеството е да начисли изискуемия данък като включи размера му
при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация
по чл. 125 ЗДДС за този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в
дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Изложени са аргументи, че формалният
характер на нарушението, при което признаците на състава му не включват
настъпването на определен противоправен резултат, не води до извод, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна. Според аргументите на
съда достатъчно е от обективна страна наказаното лице да не е начислило
дължимия ДДС в законоустановения за това срок, за да е налице съставомерно
административно нарушение като негова обществена опасност се обуславя от
непосредствения обект на засягане, а именно важни обществени отношения,
свързани с данъчното облагане, за защитата на които законодателят поначало е
предвидил по-тежки санкции.
При проверката за законосъобразност съдът
е установил, че АУАН е съставен и НП е издадено от материално и териториално
компетентни длъжностни лица като са спазени изискуемите от закона срокове за
това, както и установените в ЗАНН административно-производствени правила. Прието
е, че не е допуснато нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото
конкретното деяние се изразява в бездействие и представлява продължено
нарушение.
Мотивиран от всичко това, съдът е
потвърдил наказателното постановление.
Решението е правилно.
При спазване на задължението по 314, ал. 1
НПК вр. чл. 84 ЗАНН съдът е извършил цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление. Формирал е правилен извод, че дадената от АНО правна
квалификация на нарушението съответства на установените по случая факти като
наказанието е наложено при кореспонденция на приложената санкционна правна
норма на нарушената такава.
Решението съдържа достатъчно подробни
мотиви в подкрепа на направените от съда изводи за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, поради което касационната инстанция, без да ги
преповтаря, препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл.
63в ЗАНН.
В касационната жалба на практика са
мултиплицирани аргументите, съдържащи се и в жалбата до ВРС, а именно – административно-наказващият
орган, преди да издаде наказателното постановление, не е извършил проверка по
реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и наличието на предпоставки за приложение на
института по чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е касационното оплакване, че
административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила като „не е изпълнил задълженията си“ по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН. В наказателното постановление е посочено, че срещу съставения за
нарушението АУАН не е подадено възражение. Направен е анализ, че нарушението е
извършено за първи път, цитирани са доказателствата, които го потвърждават. АНО
е съобразил тежестта на нарушението като е приел, че не са налице предпоставки
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съобразено е обстоятелството, че дружеството
коригира резултата и начислява ДДС за м.04.2020 г. в 6-месечния срок по чл.
180, ал. 3 от ЗДДС. С това АНО е изпълнил вмененото му задължение с чл. 52, ал.
4 от ЗАНН. В производството пред административнонаказващия орган, както и пред
съда, от страна на дружеството не са представени доказателства, опровергаващи констатациите
в наказателното постановление, поради което възражението в касационната жалба е
неоснователно.
Неоснователно е и оплакването в касационната
жалба, че в наказателното постановление АНО е приел за дата на извършване на
нарушението датата на съставяне на АУАН 09.10.2020 г. В наказателното
постановление много точно и ясно е посочено, че съгласно чл.25, ал.8 от ЗДДС,
задълженото лице е следвало да издаде данъчен документ с който да начисли
дължимия ДДС по доставката при прехвърляне на собствеността на недвижимия имот
– 23.04.2020 г. В мотивите e цитиран Нотариален акт
за покупко-продажба от 23.04.2020 г., за който имот дружеството/задълженото
лице е получило авансови плащания. Цитирана е разпоредбата на чл.25, ал.8 от ЗДДС, според която ДДС върху получените авансови плащания ще бъде дължим на
датата на прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот – 23.04.2020 г. При
това положение АНО е създал достатъчна категоричност и яснота относно датата на
извършване на нарушението като, обратно на твърдението на касатора, абсолютно
никъде в съдържанието на НП не е посочил като дата на нарушението тази на съставянето
на АУАН.
Касационната инстанция не намира основания
за приложение в случая на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като
маловажно при съобразяване на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК на ВКС. Основание за това е преди всичко немалкият размер на
недекларирания данък, както и начисляването му едва след сезиране на
дружеството от страна на служителите на НАП – Покани по чл.103 от ДОПК от
08.09.2020 г. и от 24.09.2020 г. С извършване на нарушението са засегнати важни
обществените отношения, свързани с данъчното облагане. Поради тези съображения и като приема, че нарушението с
нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, касационният състав намира,
че то разкрива типичната за тях обществена опасност и не са налице основания за
квалифицирането му като маловажен случай.
По изложените съображения касационната
инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният
съд е приложил правилно материалния закон, което сочи на неоснователност на
подадената срещу решението касационна жалба. В тази връзка следва да се
посочи също, че съдържащото се в касационната жалба оплакване за допуснати от
съда съществени процесуални нарушения е изцяло бланкетно, а такива не се
откриват и при касационната проверка на решението.
Решението следва да се остави в сила като
при този изход на делото е основателна и претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника по
касация е проявил процесуална активност в провелото се открито съдебно
заседание, представил е и писмени бележки по делото, поради което на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на ТД на НАП – Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297/25.02.2022 г.
по н. а. х. д. № 4255/2021 г. на ВРС, ХLV състав, с което е потвърдено наказателно № 562737/23.02.2021 г. на
директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на
чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. чл. 25, ал.8 и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС на
„Стройпроект-Инвест“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 603.05
/шестстотин и три лева и пет стотинки/ лв., на основание чл. 180, ал.3 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Стройпроект-Инвест“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/