ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№100
гр. Хасково,
09.10.2019г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно
заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова частно
административно дело № 1163 по
описа на съда за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
60, ал. 5 от АПК.
Образувано е по
жалба на И.Г.И. *** срещу Разпореждане за предварително изпълнение
на наложена със Заповед № ФК- 606-0411648/16.09.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на
НАП принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект
– терен с
коли и мотори, находящ се в гр.Харманли , на входа за Харманли
вдясно и забрана достъпа до него за срок от 14 дни,
на основание чл.
186, ал.1, и чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят разпореждането за предварително изпълнение било нищожно,
незаконосъобразно, неправилно и несъответно на целта на закона. Твърди се, че
мотивите с който се допускало
предварително изпълнение били
неконкретни общи и бланкетни. Излагат се подробни мотиви поради които
жалбоподателят счита, че не е налице както особено важен обществен интерес
налагащ допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, така и не е налице
опасност от осуетяване изпълнението
на акта. Сочи се, че не била налице и
третата хипотеза за издаване на ПАМ - от закъснението на изпълнението на ПАМ да
последва и значителна или трудно
поправима вреда, състояща се в съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект. Липсата на
мотиви била пречка за осъществяване на
съдебен контрол, нарушавала правото на защита на адресата на заповедта и правела
невъзможно изпълнението на заповедта и допуснатото й предварително изпълнение,
тъй като не била налице яснота къде точно трябвало да се изпълнява. Твърди се
също, че на оспорващия не била дадена
законова възможност да обжалва предварителното
изпълнение на мярката, което следвало да
се извърши в законовия 3- дневен срок от връчването й, т.к.
запечатването щяло да се осъществи преди
изтичане на този срок. Сочи се, че предварителното изпълнение на мярката в
случая само мотивирало търговеца да плати предварително предвидената за
извършеното нарушение имуществена санкция. Освен това нарушението било
установено за първи път, нямало данни и не се твърдяло от административният орган да са налице и други неизпълнени от страна на
дружеството задължения, във връзка със спазването на фискалната дисциплина.
Предвид това не можело да се обоснове извод, за създадена от жалбоподателя
организация на работа и извършване на
дейност, която позволявала неотчитане на извършените продажби и водеща до отклонение от данъчното облагане.
Нямало никакви данни за конкретно осъществени
продажби. Посочената в заповедта
цел- че предварителното изпълнение на мярката
е необходимо, с цел превъзпитание
и насочване поведението към спазване на фискалната политика, би била
постигната с реализиране на
административно наказателната отговорност, но не и чрез предварителното
изпълнение на ПАМ. Визираното в заповедта, че предварителното изпълнение е с цел да се променят причините , водещи до
неблагоприятни поледици от фиска бил твърде неясен мотив, а предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения
от същия вид, не било предвидено
от законодателя в чл. 60, ал.1 от АПК
като основание за издаване на разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. В случая освен общите разсъждения
относно защитата на обществен и държавен интерес, в заповедта не били
изложени каквито и да било конкретни
съображения, които да обосновават
предварителното изпълнение на ПАМ.
По изложените
в жалбата съображения се моли за отмяна
на обжалваното разпореждане и присъждане
на разноски по делото.
С писмо вх. №
6169/09.10.2019г. по делото е постъпила
изисканата от съда с разпореждане от з.з. от 08.10.2019г. административната преписка по издаване на
процесното разпореждане, съдържаща и становище от процесуален представител на
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, с което се оспорва жалбата и се моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсултска защита съгласно
приложен списък.
Жалбата срещу
разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е подадена от лице с правен интерес- адресат на
разпореждането за допускане предварително изпълнение, в законоустановения преклузивен срок предвиден в чл.
60, ал.5 от АПК и е допустима за
разглеждане по реда на разглеждане по реда на
същата норма.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Обжалваното
разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗДУ–ОПР-16
от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т. ч. фактически и правни
основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за допусната необоснованост и несъразмерност на предварителното
изпълнение, както и за обстоятелството, че откритите вещи в обекта не били
индивидуализирани , както и не било достатъчно индивидуализирано мястото на
което се намирал обектът. В изложените
от административния орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти,
относими към предпоставките за допускане на предварително изпълнение на
заповедта. Направени са констатации относно процесния обект, дейността на физическото лице и др., относно извършеното
нарушение и създадената организация в обекта, позволяваща да не се отчита чрез
фискалното устройство реализираният оборот. Допускането на предварително
изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени реализираните
обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на продажбите.
Доколкото приложената със заповедта ПАМ чието предварително изпълнение е
допуснато не се прилага спрямо самите леки автомобили и мотопеди, а спрямо
търговският обект, то не е необходимо същите да бъдат подробно
индивидуализирани с техническите им характеристики в административният акт. мястото на което се
намира процесният обект е индивидуализирано в достатъчна степен, за да е определяемо, поради което не е налице
допуснато нарушение от органа касателно формата на акта и в тази насока.
За да приложи ПАМ, административният орган е
приел, че на 09.09.2019г. в 16.00ч., на търговски
обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- терен с коли и мотори, находящ
се в гр. Харманли, на входа за гр.Харманли, вдясно, стопанисван от И.Г.И. е
установено, че последният, в качеството си на задължено лице, не е монтирал,
въвел в експлоатация и регистрирал в компетентната ТД на НАП фискално
устройство за регистриране на извършените продажби към датата на започване на
дейността, а именно 08.07.2019г. Посочено е също, че при извършената проверка на терена е
установено, че в обекта се осъществява търговска дейност на МПС и мотопеди от 08.07.2019г.,
декларирана лично от лицето, без да е въведено, монтирано и регистрирано в НАП
фискално устройство. Лицето не е регистрирано, като търговец и не се издават
касови бележки от кочан. В заповедта е обективирано също, че по този начин
И.Г.И. не е спазил реда за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП
на фискално устройство и е нарушен съставът на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр.
с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Тези обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка
сер. АА, № 0411648 от 09.09.2019г., изготвен след представяне
на писмени обяснения от жалбоподателя.
В заповедта, на
осн. чл.
188 от ЗДДС и чл.
60 от АПК е включено и разпореждане за предварително изпълнение на
принудителната административна мярка. С
мотиви -за предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а
именно спазването на фискалната
дисциплина и реда за отчитане на
фискалните устройства, в което се отразява
и интересът на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения обект
от задълженото лице , респ. за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения,
както и поради съществуваща
опасност от закъснението на
изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за
бюджета.
Съгласно чл.
188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС /запечатване на обект със съпътстващата забрана за
достъп до него/ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Очевидно законодателят не счита, че е налице
особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират
нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и
се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй като не е
предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а по
разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл.
60, ал. 1 от АПК. Следователно актът, с който се постановява предварително
изпълнение на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа мотиви, указващи
на конкретните фактически основания, обуславящи наличието на една или няколко
от изброените хипотези в чл.
60, ал. 1 от АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита
на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или
сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална
възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от
закъснението на изпълнението.
Затова при
допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да
прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически
основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в
настоящия случай е сторено.
Мярката
е запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, а нарушението е липса на въведено,
монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство.
Безспорно от протокола за извършена проверка и
от писмените обяснения на жалбоподателя дадени в хода на административното
производство се установява описаната в Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка фактическа обстановка, а именно че И.И.
считано от 08.07.2019г. стопанисва
описания в заповедта търговски
обект, в който осъществява търговска дейност–продажба на автомобили и мотопеди,
че тази дейност се осъществява от жалбоподателя в качеството му на физическо
лице, без да е регистриран като търговец,
като осъществяваните от него продажби на моторни превозни средства, не е сключван договор, не е издавана фактура и за заплатената сума не е издаван
документ, тъй като няма закупено, въведено, монтирано и
регистрирано в НАП фискално устройство,
на което да се отчитат оборотите от
извършваната търговска дейност.
При така
безспорно установените по делото факти, се налага изводът, че в съвкупността си, така установените
обстоятелства в конкретният случай водят
на предположение, че е възприета практика по системно и пълно неотчитане на
продажбите от търговската дейност в обекта, чрез не издаване на касови бележки,
поради липсата на монтирано и въведено в експлоатация регистрирано в НАП
фискално устройство. Това обстоятелство
съпоставено с факта, че теренът на който
е осъществявана търговската дейност е с голяма площ, на същия към момента на проверката са били
установени 6 леки автомобила и 6
мотопеда, както и вида на търговската дейност- търговия с м.п.с., т.е. търговия
с движими вещи на значителни стойност и че дейността е осъществявана повече от два
месеца без наличие на фискално устройство на което да се отчитат продажбите и
оборотите на лицето извършващо търговска
дейност, водят в съвкупността си на извод,
че действително с поведението си проверяваното лице накърнява значително
обществения интерес и фискалната
политика на държавата и че безспорно е била създадена организация на работа
води до отклонения от данъчното облагане и укриване на приходи, както правилно
е посочил административният орган мотивирайки оспорваното разпореждане. При
така установеното, несъмнено са налице предпоставките визирани в чл. 60 от АПК,
а именно защита на особено важен държавен интерес, при който административният
орган може да допусне предварително изпълнение на наложената от него ПАМ по
чл.188 от ЗДДС.
Изложеното обуславя извод за неоснователност
на жалбата.Оспореното разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на
Заповед № ФК- 606-0411648/16.09.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ЦУ на НАП - запечатване
на търговски обект – запечатване на търговски обект – терен с коли и мотори, находящ се в
гр.Харманли , на входа за Харманли вдясно
и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал.1, и чл.
187, ал.1 от ЗДДС, се явява издадено от компетентен орган, при спазване
формата на акта, при липса на допуснати
съществени административно производствени правила, издадено в съответствие с материално правните
норми и целта на закона, поради което оспорването срещу него следва да бъде
отхвърлено.
При този изход
на спора основателна се явява претенцията на административният орган за
присъждане на сторените в производството разноски за юрисконсулско
възнаграждение и такива съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ следва да се определят в размер на 100.00 лева,
платими от жалбоподателя.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.
60, ал. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Г.И.
*** срещу Разпореждане за предварително
изпълнение на наложена със Заповед № ФК- 606-0411648/16.09.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – терен с коли и мотори, находящ се в
гр.Харманли , на входа за Харманли вдясно
и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал.1, и чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА И.Г.И.
, с ЕГН ********** *** да заплати на Национална агенция по приходите
направените по делото разноски в размер
на 100.00 лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :