Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Габрово, 20.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 228 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на М.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закона за движение по пътищата № 20-0906-000280 от 09.07.2020 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, в производството по издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело до грешни фактически и правни изводи, рефлектирало от своя страна върху материалната законосъобразност на заповедта. Развиват се доводи, че в оспорената заповед е посочено наказателно постановление, чиято дата на издаване не е настъпил към датата на издаване на заповедта, към датата на издаване на заповедта не е изтекъл едномесечният срок по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, посоченото НП не е връчено на С., изтекъл 6-месечен срок за изпълнение на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят М.С. С. не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и
искането по същество.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Ловеч не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, заявява се
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя С. лично срещу подпис на 10.07.2020 година /л. 7 от адм. дело № 328/2020 на АС - Ловеч/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез органа-издател на 13.07.2020 година /л. 3-5 от адм. дело № 328/2020 на АС - Ловеч /.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „д“ от Закона за движение по пътищата № 20-0906-000280 от
09.07.2020 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч, на жалбоподателя М. С. на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е
наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до заплащане на дължимата глоба. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 09.07.2020 година около 10:30 часа в гр. Ловеч управлява
собствения си лек автомобил, индивидуализиран в заповедта с марка, модел и
регистрационен номер, като не е изпълнил задължението си да заплати влязло в
сила НП 16-0906-000722 от 19.09.20, влязло в сила на 06.07.19 г., с което е
нарушил чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Видно от посоченото в оспорената заповед, същата е издадена
на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП.
С Решение № 3 от 23.03.2021 година по конституционно дело №
11/2020, обнародвано в бр. 26 от 30.03.2021 година на „Държавен вестник“, Конституционният
съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП.
Според Решение № 3/2020 година по конст. дело № 5/2019 година,
след постановяването на решение на Конституционния съд и влизането му в сила
според правилото на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБългария, пречката за
развитието на спрените съдебни и административни производства отпада и те
следва да бъдат възобновени. Спорният въпрос по тези производства трябва да
бъде решен съобразно постановеното от Конституционния съд. В случай че бъде
прогласена противоконституционност на атакувана законова разпоредба, след
влизане в сила на решението на Конституционния съд тя става неприложима, тъй
като по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противо-конституционният закон не се прилага. Ако е спряно съдебно производство
/какъвто е процесният случай/, съответният съд след възобновяването на
производството трябва да постанови съдебния си акт, като остави неприложена
обявената от Конституционния съд за противоконституционна норма. В тези случаи,
съдът решава спора, позовавайки се пряко на Конституцията, когато това е
възможно, както и чрез аналогия на закона и аналогия на правото. Обратното би
обезсмислило спирането на производството, но това, което е по-важно – би
означавало, че съдилищата не зачитат решението на Конституционния съд,
следователно и върховенството на самата Конституция. Съгласно посоченото
решение на КСъд, въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело
закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има
преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава,
ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по
повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко
на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на
смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството
на Конституцията.
С оглед на даденото от КСъд правно разрешение, при
решаването на процесния правен спор за материалната законосъобразност на
заповедта за налагане на ПАМ по ЗДвП следва задължително да бъде отчетен
резултатът, постановен с Решение
№ 3 от 23.03.2021 година по конституционно дело № 11/2020. С влизане в сила на горепосоченото
решение, който факт е настъпил преди приключване на устните състезания, е
налице ново правно положение, което не допуска възможността за продължаване
действието на противоконституционна правна норма спрямо неуреденото по
окончателен начин положение на жалбоподателя С. в административното
производство по налагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „д“ от ЗДвП. В мотивите на посоченото по-горе Решение № 3/2020 година по конст. дело № 5/2019 година се
казва, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
обявеният за противоконституционен закон не се прилага. „За разлика от
приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по
времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд /заварени
правоотношения/, въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се
преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията
неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един
противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане
на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за
поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на
заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за
противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен
начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред,
като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна
уредба и така въздейства върху правния резултат.“ /цитатът е от решението на
КСъд/. Както бе посочено по-горе, КС обосновава тезата, че макар в разпоредбата
на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията да е въведено основно правило за
действие на решенията на КС „занапред“, спрямо висящите производства е налице
изключение от правилото. Изключението е имплицитно заложено в нормата на чл.
150, ал. 2 от Конституцията, буквата и духът на която предписват, че съдията
трябва да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на
Конституцията. Разумът, вложен в цитираните разпоредби на основния закон, е да
не се допусне правораздавателна дейност въз основа на закон, обявен по
надлежния ред за противоконституционен, да се предотврати възникването на
противоконституционни последици и в този смисъл несправедливи правни последици
от прилагането на такъв правен акт, като по този начин бъдат гарантирани
правата на личността.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, която незаконосъобразност е с с
оглед обявената противоконституционност на посочената като нейно правно
основание разпоредба от ЗДвП.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед чл. 143, ал. 2 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева – 10 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 16/ и 600 /шестстотин/ лева договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна помощ и процесуално представителство от 10.07.2020 година /л. 7 от адм. дело № 328/2020 на АС - Ловеч.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от Закона за движение по пътищата № 20-0906-000280 от 09.07.2020 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч да заплати на М.С. *** с ЕГН ********** сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: