№ 2334
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330207036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от А.Н.Н., против наказателно постановление № 20-0438-001609 от
16.11.2020г. на Началника на 03 РУ към ОД на МВР- Пловдив, в частта, с
която са му наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.185 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20.00 лева, за извършено
нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от
ЗДвП „глоба“ в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение на чл. 5 ал.3
т.2 от ЗДвП. Жалбата е подадена срещу наказателното постановление
досежно само горепосочените наказания, като в нея се иска съдът да ги
отмени като незаконосъобразни. В останалата част, наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила. В жалбата се сочи,
че наказанието за извършено нарушение по чл. 190 ал.3 от ЗДвП било
погасено по давност, а нарушението по чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП не било
извършено съзнателно, тъй като автомобилът не бил спрян от движение по
законоустановения ред и жалбоподателят не знаел за това. Моли съда да
отмени наказателното постановление в обжалваната му част.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи,
че наказателното постановление било издадено при съобразяване с
материалния и процесуалния закон. Сочи, че не били налице съществени
1
нарушения на процесуалните правила. Фактическата обстановка била
правилно изяснена. Доказателствата по преписката били достатъчни,
категорични и безспорни и установявали вината на нарушителя. Моли съда да
остави жалбата без уважение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка-
на 09.09.2020г. около 15.00 часа в гр.Пловдив, на бул. „България“ до № 117
като водач на лек автомобил марка Тойота – корола, с рег.№ **, собственост
на Х.В.Н., ЕГН: **********, в посока запад- изток по бул. „България“,
извършва следните нарушения: автомобилът не е представен в
законоустановения срок за годишен технически преглед, видно от знак за
ГТП № 12587481; не е заплатил глоба с НП № 17-0239- 001754, в сила от
20.08.2018г. на РУ- Асеновград; управлява ППС спряно от движение на
09.02.2019г.; не представя контролен талон към СУМПС.
От показанията на свид. Й.К. актосъставител се установява, че на датата
на проверката с колегата му са спрели за проверка жалбоподателя, като
автомобилът не бил представен в законоустановения срок за годишен
технически преглед, не бил заплатил глобата наложена му с наказателно
постановление, управлявал ППС спряно от движение и не представил
контролен талон към СУМПС. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля.
Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно
дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в
синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства.
2
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид
липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна,
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените
доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията му
представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от
случилото се. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и
НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето,
мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази
правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски
показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно
допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетеля.
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на
Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121К- 4207/28.02.2020г. на
Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за
допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и
НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.
Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени
доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като
3
настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В
конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните
по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията
на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с
детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично
и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания
да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя на
АУАН.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, се ограничава от обсъждане на вменените нарушения на
жалбоподателя, по чл.147 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, тъй като
наказателното постановление в тази част не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно
постановление, в обжалваната му част, като незаконосъобразно.
Относно вмененото нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП. От
представената по делото справка водач нарушител и от направените
констатации в АУАН и НП се установява, че наказателно постановление №
4
17-0239-001754 е влязло в закона сила на 20.08.2018г. Съгласно чл.82 ал.1 б.
„А“ от ЗАНН- административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. А съгласно ал.2 на същата
разпоредба давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Доколкото по
делото няма данни за извършено действие по изпълнение на наказанието, то
давността за изпълнение на наказанието е започнала да тече на 20.08.2018г. и
е изтекла на 20.08.2020г. Т.е. към момента на установяване на нарушението
09.09.2020г, наказанието е било погасено по давност. Това само по себе си
представлява самостоятелно основание за отмяна на това наказание, тъй като
същото не явява несъставомерно към момента на съставяне на АУАН.
Отделно от това, съдът намира, че при този начин на описание на
нарушението по чл.190, ал. 3 ЗДвП от НП съществено са нарушени
процесуалните правила. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните
реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на
нарушението; посочване на нарушените правни норми. В същото време е
безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и
надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят
следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на
защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал. 1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал. 1). В този смисъл са и задължителните указания на
имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на
ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния
акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически
обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или
юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на
5
фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги
съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на
наказаното лице. Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в
административно-наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който
се повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва
да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.Наказателното
постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден
от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От
тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се
поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в
тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца,
така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни
фактически действия, с които е причинен противоправния резултат). В тази
връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за
съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат
за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената
правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност
за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не
са предявени на дееца. В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани
всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна
6
на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали
деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни
фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва
безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на
защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се
наказва.
Точно такъв е процесният случай досежно нарушението по чл.190 ал.3
от ЗДвП. В АУАН и НП е посочен само правния извод на контролните
органи, че цитираните НП и фишове са влезли в сила и са незаплатени в
определения срок. Липсва обаче, каквото и да било изложение на факти,
които да позволят на съда проверка на този правен извод.От текста на
нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП следва, че основните съставомерни
обстоятелства, които следва да бъдат установени, за да се носи отговорност
по този състав са: индивидуализация на санкционен акт (серия и номер на
електронен фиш или НП); дата на влизане в сила на санкционния акт; размер
на неплатената глоба и изтичане на срока, в който е следвало да стане
заплащането. В АУАН и НП липсва, каквато и да била индивидуализация на
третия и четвъртия елемент от фактическия състав. При този начин на
описание на деяниета по чл. 190, ал. 3 ЗДвП съдът бива поставен в
положение, за да провери съставомерността им да установява на етап съдебно
следствие факти, които изцяло липсват в АУАН и НП (и са заменени с правни
изводи), което е несъвместимо с контролно отменителните му правомощия
по чл. 63 ЗАНН. В случая констатираните пороци при описание на
нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания
субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на
допълнителни доказателства. Следва да се отбележи също така и че съгласно
задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС,
всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален
ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Така изрично
Тълкувателно решение № 57 от 4. XII. 1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на
ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13. XII. 1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК
7
на ВС. В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член. Съгласно трайната
съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред
въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда
на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на
изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да
установи нови съставомерни фактически положения и да реализира
отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този
момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен
касационен съд, От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува
възможност да потвърди НП въз основа на нови съставомерни фактически
положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно
следствие и които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да
бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по
делото. В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив. Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на
8
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място
следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за
релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно
индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган В тази връзка следва да се отбележи,
че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН
са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са
ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая
обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН,
така и до НП, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.
Относно вмененото нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Настоящият
състав намира, че при тежест на доказване на административнонаказващия
орган извършването на посоченото административно нарушение е останало
недоказано. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин, наличието на обективния елемент от
фактическия състав на вмененото нарушение- а именно, че автомобилът е бил
спрян от движение. Лаконичното посочване в АУАН и НП, че автомобилът е
бил спрян от движение на 09.02.2019г. не установява този факт. По делото
няма данни, а и не е посочено нито в АУАН нито в НП, какъв е актът, с който
автомобилът е спрян от движение (ЗЗПАМ или друг), на какво основание е
спрян от движение, по аргумент на чл.171 т.2 от ЗДвП, от кой орган е спрян
от движение, кога е издаден актът, връчен ли е този акт и ако да- кога и на
кого, влязъл ли е в законна сила и др. Това обстоятелство на първо място
9
представлява нарушение на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН относно описание по
един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на
извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които
е причинен противоправния резултат), като горепосоченото изложение в този
смисъл важи и тук.
На втото място, съгласно чл.40 ал.1 т.1 от Наредба № 1-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се
сочи, че пътните превозни средства се спират от движение временно по реда
на чл.171 т.2 от ЗДвП, което в кокретния случай не е сторено и не спазен
редът по валидно и редовно спиране от движение на пътното превозно
средство, ако въобще е било спряно от движение.
На следващо място, по делото липсват каквито и да било доказателства
за съставомерност на деянието и от субективна страна, тоест жалбоподателят
да е знаел, че процесният автомобил е спрян от движение. Съгласно чл.40
ал.2 от горепочената Наредба № 1-45 от 24.03.2000г за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, на временно спрените
от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за
регистрация и се поставя знак "Спрян от движение", съгласно приложение №
9. По делото не са налице данни жалбоподателят да не е разполагал с част
втора от свидетелството регистрация на моторното превозно средство. Както
вече бе посочено и, по делото няма данни актът, с който автомобилът да е
спрян от движение, да е доведен до знанието на собственика му, а именно
лице различно от жалбоподателя, а още по-малко до знанието на самия
жалбоподател, който е управлявал автомобила. От показанията на
актосъставителя не се установява и автомобилът да е имал стикера по
смисъла на чл. 172, ал.2, т.4 ЗДвП, и знакът „спрян от движение“, съгласно
приложение № 9 от горепосочената Наредба № 1-45 от 24.03.2000г, който се
10
залепва на предното стъкло на автомобила. При липса на знание у
жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е спрян от движение, то
деянието не е извършено виновно и в тази част наказателното постановление
следва да се отмени.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че посочването на друг автомобил,
различен от този, с който е извършено нарушението не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, а в случая се касае за
техническа грешка и не води до нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице. Това обстоятелство не променя крайния извод на съда
относно незаконосъобразността на наказателното постановление на
горепосочените основания.
Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление в
обжалваната част се явява незаконосъобразно, необосновано и издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски, но
такива не е направил, съответно не е поискал и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0438-001609 от 16.11.2020г.
на Началника на 03 РУ към ОД на МВР- Пловдив, в частта, с която на А.Н.Н.,
ЕГН: **********, адрес: **, са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл.185 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20.00 лева, за
извършено нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.177 ал.1 т.4
пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение на чл.
5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление в останалата част не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
11
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12