№ 659
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Аква Системс“ ЕАД с ЕИК-*********,
представлявана от изпълнителния директор Костадин Иванов Марков, седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, ул.Фердинандова № 5, ет.4, заявена чрез
упълномощен процесуален представител адв. Ана Панайотова, съдебен адрес
гр.Бургас, ул.Васил Априлов № 16, ен.3, оф.1 против Решение № 260931/30.06.2021г.
по гр.д.№ 4157/2020г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение е уважена установителна претенция почл.422 ГПК
на „Биовет 72“ ООД с ЕИК-*********, като е прието за установено, че въззивника
дължи на въззиваемия сумата от 5481,60лв.-главница, от която: сумата 2 940лв.
дължими по фактура № 541/17.11.2018г. и сумата 2 541, 60лв. по фактура №
578/19.07.2019г., сумата 654, 54лв., представляваща общ размер на лихви за забава, от
която: сумата 443, 45 лева, начислена върху главница в размер от 2 940лв. за периода
от 18.11.2018г. до 17.05.2020г. и сумата 211,09лв., начислена върху главница в размер
от 2 541,60лв. за периода от 20.07.2019г. до 17.05.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление до окончателното плащане, за които е издадена
Заповед № 883/19.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
частно гражданско дело № 2259/2020г. по описа на Районен съд – Бургас и са
възложени в тежест на въззивника-ответник сторентие от въззиваемия-ищец съдебни
1
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението се обжалва като неправилно и постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, като се моли за неговата отмяна и
отхвърляне на претенцията. Твърди се, че делото е останало неизяснено от фактическа
страна. По-конкретно се навежда, че в с.з. от 31.05.2021г. при нередовно призоваване
на ответната страна и нейния процесуален представител, е изслушана допуснатата по
делото експертиза, като заключението по нея е прието, а делото е обявено за решаване.
Поради нередовното призоваване за това с.з. ответникът е бил лишен от право на
защита, искания по доказателствата, възможност за въпроси към експерта изготвил
експертизата и евентуално упражняване на право в същото с.з. да извърши оспорване
на последната. По тези съображения се иска допускане на повторно изслушване от
въззивния съд на вещото лице.
В законния срок въззиваемият „Биовет 72“ ООД с ЕИК-*********, редовно
уведомен за постъпилата въззивна жалба чрез пълномощника и процесуален
представител адв. С. Янушева от АК-Бургас не е депозирал отговор.
В с.з. представител на въззивника, редовно уведомен, не се явява.
В с.з. се явява процесуален представител на въззиваемото дружество, който
оспорва подадената жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не
установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени
във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Бургаски районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.42 ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД. По заявление на „Биовет 72“ ООД е издадена Заповед №
883/19.05.2020г. по ч.гр.д. № 2259/2020г. по описа на БРС по реда на чл.410 ГПК
против ответника за сумата от общо 5481,60лв., представляваща неплатени
възнаграждения за извършени през 2018г. и 2019г. услуги по дезинсекция на обект на
ответника, представляващ Индустриална база, находяща се в Северна промишлена
база, кв.Лозово, гр.Бургас, както следва: 2940лв. по данъчна фактура №
541/17.11.2018г. и 2541,60лв. по данъчна фактура № 578/19.07.2019г.; сумата от общо
2
654,54лв., представляваща общ размер на лихви за забава, от която: сумата 443, 45
лева, начислена върху главница в размер от 2 940лв. за периода от 18.11.2018г. до
17.05.2020г. и сумата 211,09лв., начислена върху главница в размер от 2 541,60лв. за
периода от 20.07.2019г. до 17.05.2020г.,ведно с разноски по заповедното производство
от 122,72лв. за заплатена д.т. и 600лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Против заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, с което е
оспорено вземането и лихвите по него, предмет на настоящото производство, поради
което и в законния срок е подадена настоящата искова молба.
Ищовото дружество е твърдяло, че за възложени от ответника и извършени от
ищеца дейности по дезинсекция на обект на ответника, са издадени процесните две
данъчни фактури, по които не е извършено заплащане на предоставената услуга.
В срока за отговор ответникът е оспорил претенциите като неоснователни с
твърдение, че не притежава имоти, които да се нуждаят от подобна услуга, че имотът
описан в пояснението към исковата молба не е идентифициран. Моли за отхвърляне на
претенцията.
С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
е допуснато от БРС процесуално нарушение, изслушана и приета е назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза при нередовно призоваване на ответната
страна. Твърдението не отговаря на обективните данни по делото. Действително
налице са множество насрочени и отложени с.з. по делото, но релевантните за
конкретното искане дати на с.з. са както следва: за насрочено о.с.з. за 22.04.2021г. от
11,50ч. двете страни по делото са били редовно уведомени съгласно приложени
отрязъци от съобщения /л.76 и л.77 по гр.д. № 4157/2020г. на БРС. На 05.04.2021г. е
постъпила молба вх.№ 271685 по описа на БРС от процесуалния представител и
съдебен адресат на въззивника ответник адв.В.Калчев от САК за пренасрочване на
делото поради служебна ангажираност по наказателно производство пред СНС,
насрочено за същата дата. С разпореждане от 14.04.2021г. БРС е разпоредил препис от
молбата на адв.Калчев да се изпрати на насрещната страна за становище в тридневен
срок от уведомяването. Видно от протокол от о.с.з. от 22.04.2021г. съдът не е дал ход
на делото и е отложил делото за 31.05.2021г. от 11,40ч., за които дата и час правилно е
посочил, че страните се считат редовно уведомени. Тъй като за с.з. от 22.04.2021г.
страните са били редовно уведомени, делото е отсрочено в открито, а не в закрито
заседание, съдът съобразно разпоредбата на чл.142 ГПК няма задължение да разпореди
ново призоваване на страните. Задължение за призоваване съобразно разпоредбата на
чл.142, ал.3 ГПК съществува само при насрочване на делото от закрито съдебно
заседание или при констатирано нередовно призоваване. В конкретния случай съдът е
отсрочил делото в открито съдебно заседание, за което страната е била редовно
призована и за следващото с.з. се счита за редовно уведомена по силата на посочената
разпоредба. В този случай ангажимент на страната е да извърши проверка за кога е
отложено следващото открито заседание по делото.
За да постанови обжалваното решение БРС е съобразил заключението на
вещото лице, изготвило СИЕ, видно от което процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца, а извършената справка в ТД НАП експерта е установил, че
двете фактури са включени в дневника за покупки и справките декларации по ЗДДС на
ответното дружество, като по тях ответното дружество е ползвало право на приспадане
на данъчен креди.
Настоящият съдебен състав също възприема заключението на вещото лице за
пълно, ясно, обосновано, компетентно дадено и в унисон с останалите събрани по
делото доказателства.
3
При постановяване на обжалваното решение БРС резонно е съобразена и
приложена разпоредбата на чл.301 от ТЗ, т.к. в конкретния случай ответното
дружество е ползвало право на данъчен кредит, съобразно данните от НАП, поради
което правилно е прието, че с това си действие е потвърдил действията по изпълнение
на доставките по договора, за които са издадени двете фактури.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски в размер
на 300лв. за заплатено адв.възнаграждение, съобразно приложените доказателства за
това.
На основание чл.280, ал.3, т.1, пр.2-ро ГПК, предвид цената на иска, настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260931/30.06.2021г., постановено по гр.д. №
4157/2020г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Аква Системс“ ЕАД с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на „Биовет 72“
ООД с ЕИК-********* сумата от 300лв. – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4