№ 593
гр. Плевен, 08.10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети девети
септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева като разгледа
докладваното от съдия Николаев касационно административно-наказателно дело №
555 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството е по реда на глава ХІІ /чл.
208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по
жалба на С. П.Т., ЕГН ********** *** срещу решение от №150/16.03.2020г., постановено
по н.а.х.д. №194/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Плевен.
Касаторката твърди,
че решениeто на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че оспорва изцяло фактическата обстановка, тъй като
същата не отговаря на действителността. Моли да се отмени решението на
районния съд и да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Ответникът в касационното производство не
изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП – Плевен счита, че
касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението,
като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-003070 от 14.05.2019 г. на Началник Сектор “ПП” към
ОДМВР - Плевен, с което на касаторката за
нарушение по 137а, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 50 лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП на осн. чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от
с.з. е наложено наказание глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП на осн. чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от
с.з. е наложено наказание глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл.147,
ал.1 от ЗДвП на осн. чл.185 от с.з. е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и за нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП на осн. чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за това, че
на 04.06.2019 г. около
23:45 часа в град Плевен, улица „Димитър Константинов“ до № 29 с посока на
движение към улица „Кирил и Методий“, като водач на лек автомобил „Ауди А5“, с
рег. ***, извършва следното:1.Управлява без поставен обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобила. 2.Не представя СУМПС и контролен талон към
СУМПС.3.МПС не е представено на Годишен технически преглед.4.Не е изпълнила
финансовото си задължение в законоустановения срок към наложена глоба с фиш
серия Н № 617299 от 18.02.2019 г.
Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган и при издаването му не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че безспорно
от събраните писмени и гласни доказателства се установяват нарушенията, вменени
на жалбоподателката. Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото
доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на
процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити. Според настоящата
инстанция, преценката на районния съд, че няма нарушения при съставяне на АУАН
и издаване на НП, е правилна. В случая АУАН и НП отговарят на изискванията към
формата и съдържанието им, въведени с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така
и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и
фактическите обстоятелства, при които са извършени, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложените от административно- наказващия орган санкционни норми
съответстват на установените нарушения. АУАН е съставен в присъствието и връчен
лично на наказаното лице срещу подпис, като на същото е предоставена както
възможност да впише обяснения и възражения в акта, така и в 3-дневен срок от
подписването му да направи писмени възражения по него, т.е. по никакъв начин не
е ограничено правото на защита на наказаното лице.
При правилно установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на районния съд относно
обстоятелството, че нарушенията, описани в НП, са доказани от обективна и
субективна страна. Това изцяло се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция не се ангажират доказателства, годни да опровергаят
констатациите, както на административно-наказващия орган, така и на районния
съд. В тази връзка и предвид събраните по делото доказателства, се налага
именно изводът, до който достига и районният съд, че в случая по безспорен
начин се установява извършване на нарушенията, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Наложените наказания за всяко от нарушенията са определени
правилно, в съответствие с предвиденото в разпоредбите на чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.1, от ЗДвП;
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП;
чл.185, ал.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Като е достигнал до този правен
извод, въззивният съд правилно е приложил материалния закон при точно
спазване на процесуалните правила. Липсва касационно основание
за отмяна на процесното решение.
В преценката на събраните в хода на
производството гласни и писмени
доказателства, първоинстанционния съд правилно и в съответствие
с логическите и опитните правила е достигнал до правно обосновани фактически
изводи за правно значимите по отношение на спора юридически факти. Тези изводи
напълно се споделят от настоящия съдебен състав. При тази преценка съдът е
разпитал актосъставителя и свидетелите и е изложил аргументи защо
кредитира показанията им, с оглед съответствието с писмените доказателства,
приложени по делото.
Изложените в касационната жалба твърдения, че
описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава са голословни и неподрепени с никакви
доказателства.
Оспорваното решение е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1,
изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение от №150/16.03.2020г., постановено по н.а.х.д. №194/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.