№ 6312
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110119772 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на “М.-П.Л.” ЕООД против “Б.П.” ЕООД.
Ищецът “М.-П.Л.” ЕООД твърди, че на 22.07.2021г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против “Б.П.” ЕООД за сумата 1055,86 лева, представляваща
неустойка за забава в изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски,
съгласно чл. 60 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан
лизинг от 04.07.2014г., за периода 06.06.2018г.- 30.09.2018г., сумата 1295,07 лева,
представляващ договорна неустойка, съгласно чл. 37 договор за отдаване на автомобили при
условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., за забава на задължението за
връщане на автомобила след прекратяване на договора, за периода 01.10.2018г.- 04.12.2018г.,
сумата 2294,53 лева, представляваща застрахователни премии и местни данъци, платени от
лизингодателя вместо лизингополучателя, сумата 3237,68 лева, представляваща договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, съгласно
чл. 66 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от
04.07.2014г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 43137/ 2021г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав, като по същото била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2021г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал
възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за отдаване на
1
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., с предмет л.а. м.
“Волво”, при цена, платима по следния начин: първоначална вноска в размер на 7931,52 евро
и 59 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 610,32 евро, платими до 5-то число на
текущия месец.
На 31.5.2017г. страните сключили допълнително споразумение, с което постигнали
съгласие за разсрочено плащане на просрочените лизингови вноски.
С допълнително споразумение от 14.7.2018г. страните постигнали съгласие договорът
да бъде изменен, като е договорен нов погасителен план, съгласно който падежът на
последната лизингова вноска е с падеж м. юни 2021г.
В исковата молба са наведени твърдения, че лизингодателят изпълнил произтичащото от
договора задължение да придобие правото на собственост върху автомобила и предостави
ползването му на ответника. Ищецът поддържа, че от м. юни 2018г. ответникът не е
престирал насрещно и не платил лизинговите вноски, застрахователни премии и местен
данък.
В исковата молба са наведени твърдения, че в клаузата на чл. 60 договора страните
постигнали съгласие, че при забава в плащането е дължима неустойка в размер на 0,5 %
върху дължимата сума. В конкретния случай ответникът е в забава в изпълнение на
задължението му да плати лизинговите вноски за периода м. юни 2018г.- м. септември
2018г., както и за застрахователните премии и местен данък, поради което ответникът
дължи неустойка за забава в размер на 1055,86 лева.
Съгласно клаузата на чл. 37 договора, при предсрочно прекратяване на договора,
лизингополучателят е длъжен да върне автомобила в 3- дневен срок от прекратяване на
договора, като при неизпълнение на посоченото задължение лизингополучателят дължи
неустойка в размер на 1/30 от погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ
прекратяване на договора. Ищецът сочи, че договорът е прекратен на 01.10.2018г., а
ответникът върнал автомобила на 04.12.2018г., поради което в патримониума на ищеца е
възникнало вземане за неустойка за забава в изпълнение на задължението да върне
автомобила в 3- дневен срок след прекратяване на договора в размер на 1295,07 лева.
Според ищеца, в разпоредбата на чл. 66 договора, при предсрочно прекратяване на
договора поради виновното поведение на лизингополучателя, същият дължи неустойка в
размер на пет лизингови вноски. Предвид изложеното, ищецът счита, че ответникът дължи
неустойка за прекратяване на договора в размер на сумата 3237,68 лева.
Съгласно чл. 14 договора, автомобилът се застрахова за сметка на лизингополучателя,
като при неизпълнение на това задължение, лизингодателят има право да плати дължимите
застрахователни премии и да ги претендира от лизингополучателя. Посоченото разрешение е
приложимо и по отношение на местния данък, съгласно чл. 40 договора. В исковата молба са
наведени твърдения, че ответникът не изпълнил задължението си да плати
застрахователните премии по комбинирана застраховка “Автогрижа”, скл. под формата на
застрахователна полица № 0320189907012403 и задължителна застраховка “Гражданска
2
отговорност на автомобилиста”, скл. под формата на застрахователна полица № BG/ 08/
518001762326 и годишен пътен данък за 2019г. в общ размер 2294,53 лева.
При изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 1055,86
лева, представляваща неустойка за забава в изпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски, съгласно чл. 60 договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., за периода 06.06.2018г.- 30.09.2018г., сумата
1295,07 лева, представляващ договорна неустойка, съгласно чл. 37 договор за отдаване на
автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., за забава на
задължението за връщане на автомобила след прекратяване на договора, за периода
01.10.2018г.- 04.12.2018г., сумата 2294,53 лева, представляваща застрахователни премии и
местни данъци, платени от лизингодателя вместо лизингополучателя, сумата 3237,68 лева,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, съгласно чл. 66 договор за отдаване на автомобили при условията на
финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43137 по описа за 2021г. на Софийски
районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете.
Относно вземането за неустойка по чл. 60 от договора, за забава за плащане на
лизингови вноски за периода м.06.2018г.- м.09.2018г., ответникът оспорва да е в
неизпълнение на задължението си да плати същите. Посоченото възражение е
аргументирано с довод, че на 27.06.2018 г. същият е платил сумата 1000 лева, а на
10.07.2018г.- сумата 1500 лева.
Относно вземането за неустойки, за което са издадени фактури № 2199203/ 01.06.2018г. и
№ 2199204/ 01.06.2018г. и № 20206270/ 01.07.2018г. и № 20206271/ 01.07.2018г., се изразява
становището, че същото е погасено по давност.
По отношение вземането за неустойка по чл. 37 от договора, за забава в изпълнение на
задължението за връщане на автомобила, ответникът оспорва да е в забава в изпълнение на
това си задължение, като сочи, че договорът е прекратен към месец декември 2018 г., а не
към посочената в исковата молба дата- 01.10.2018г. В тази връзка същият изразява
становище, че лизингодателят е упражнил ненадлежно правото си да развали договора, като
изявлението му в тази насока не е достигнало до адресата.
Относно вземането по чл. 16 от договора, за застрахователни премии и данъци,
ответникът оспорва дължимостта на сумата 104,51 лева, за която е издадена фактура №
********** /25.05.2018г., за което релевира довод за погасяването му по давност. Същият
оспорва и вземането за сумата 804,48 лева, представляваща застрахователна премия, за което
е издадена фактура **********/ 22.11.2018г., представляваща втора вноска по договор за
застраховка, за който е издадена застрахователна полица № 0320189907012403, с падеж
3
07.10.2018г. Ответната страна развива съображения, че вноската не би била дължима,
в случай че договорът е прекратен на 01.10.2018г.
В отговора на исковата молба са наведени доводи за оспорване на вземанията по чл. 66
от договора, като ответникът развива съображения, че посочената клауза за неустойка е
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.
В обобщение, ответникът счита исковете за неоснователни и моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
въз основа на договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан
лизинг от 04.07.2014г., с предмет л.а. м. “Волво”. Страните са постигнали съгласие, че
лизинговата цена е платима по следния начин: първоначална вноска в размер на 7931,52
евро и 59 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 610,32 евро, платими до 5-то
число на текущия месец.
В разпоредбата на чл. 60 договора страните са уговорили, че при забава в плащането е
дължима неустойка в размер на 0,5 % върху дължимата сума.
Съгласно клаузата на чл. 37 договора, при предсрочно прекратяване на договора,
лизингополучателят е длъжен да върне автомобила в 3- дневен срок от прекратяване на
договора, като при неизпълнение на посоченото задължение лизингополучателят дължи
неустойка в размер на 1/30 от погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ
прекратяване на договора.
Страните са постигнали съгласие, че при предсрочно прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя или по негово искане, лизингодателят има право на неустойка в
размер на пет лизингови вноски.
Страните са договорили, че автомобилът се застрахова за сметка на лизингополучателя,
като при неизпълнение на това задължение, лизингодателят има право да плати дължимите
застрахователни премии и да ги претендира от лизингополучателя- чл. 16 договора.
Посоченото разрешение е приложимо и по отношение на местния данък, съгласно чл. 40
договора.
В договора страните са постигнали съгласие, че в отношенията помежду им,
произтичащи от договора, всяко известие, изпратено на посочените от тях адреси, за
ответника: гр. София, ******************, ще се счита получено от страната, до която е
адресирано и ще поражда правни последици, свързани с получаването, ако има промяна на
посочения адрес и страната не е уведомила своевременно другата за това.
На 26.07.2018г. ответникът е уведомил ищеца за промяна в адреса си на управление, като
е посочил нов такъв: *********************** В уведомлението са посочени телефон и
електронен адрес.
4
На 31.05.2017г. е сключено допълнително споразумение, с което постигнали съгласие за
разсрочено плащане на просрочените лизингови вноски.
С допълнително споразумение от 14.7.2018г. страните са постигнали съгласие договорът
да бъде изменен, като е договорен нов погасителен план, съгласно който падежът на
последната лизингова вноска е м. юни 2021г.
Видно от събраните писмени доказателства- приемо- предавателен протокол от
09.07.2014г., лизингодателят- ищец е предал на лизингополучателя- ответник процесния лек
автомоби, м. “Волво”.
С писмо, изх. № L02119/ 28.08.2018г. ищецът е поканил ответникът в 5- дневен срок от
връчване на поканата, да плати лизинговите вноски с падеж м. юни 2018г.- м. август 2018г. и
застрахователни премии в общ размер 3797,56 лева. Видно от приложената разписка,
писмото е изпратено на адрес: **************************. От удостоверяването върху
разписката се установява, че писмото, не е потърсена от получателя.
С писмо, изх. № L02450/ 18.09.2018г. лизингодателят- ищец отново е поканил
лизингополучателя- ответник да изпълни задълженията, за които е в забава, като го е
уведомил, че при неизпълнение, ще счита договорът за прекратен. Видно от приложената
разписка, писмото е изпратено на адрес: ************************** От удостоверяването
върху разписката се установява, че получателят не е открит на адреса.
На 01.06.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 555,59 лева,
представляваща лизингова вноска за м. юни 2018г.
На 01.06.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 184,55 лева,
представляваща обезщетение за забава върху лизинговата вноска за м. юни 2018г.
На 01.07.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 560,65 лева,
представляваща лизингова вноски за м. юли 2018г.
На 01.07.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 180,34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
лизингова вноска за м. юли 2018г.
На 01.08.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 565,75 лева,
представляваща лизингови вноски за м. август 2018г.
На 01.08.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 176,08 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за м.
август 2018г.
На 01.09.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 570,91 лева,
представляваща лизингова вноска за м. септември 2018г.
На 01.09.2018г. ищецът е издал фактура № ********** за сумата 171,79 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за м.
септември 2018г.
Видно от представеното платежно нареждане, на 27.06.2018г. ответникът е платил
5
сумата 1000 лева, с посочено основание за плащане “вноски по лизингов договор”.
Видно от представеното платежно нареждане, на 10.07.2018г. ответникът е платил
сумата 1500 лева, с посочено основание за плащане “вноски по лизингов договор”.
От събраните писмени доказателства- сертификат застраховка на договори за лизинг №
16120101400326, се установява, че между “ЗАД В.” о “М.П.Л.” ЕООД е сключен договор за
застраховка за лизинг, с период на застрахователно покритие 18.08.2014г.- 05.06.2019г., при
покрит застрахователен риск: неплащане от лизингополучателя в продължение на 60 дни на
която и да е дължима и изискуема лизингова вноска, съгласно погасителната схема по
договора за лизинг за нови и за автомобили втора употреба.
Видно от представения добавък № 1 към полица № 16120101400326/ 18.08.2014г.
периодът на покритие е изменен на 05.06.2019г.- 05.06.2021г.
Лизингодателят е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск- неплатени лизингови вноски за периода м.
юни 2018г,- м. октомври 2018г по договор за лизинг №56112L, за което пред застрахователя
е образувана щета № 858625/ 20.11.2018г., по която е определено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 3448,52 лева, платено на застрахования на 21.11.2018г.
Лизингодателят е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск- неплатени лизингови вноски за периода м.
ноември 2018г, и м. декември 2018г по договор за лизинг №56112L, за което пред
застрахователя е образувана щета № 892612/ 21.06.2019г., по която е определено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 3115 лева, платено на застрахования на
24.06.2019г.
На 04.12.2018г. ответникът е върнал процесния автомобил на ищеца, за което между
страните е съставен приемо- предавателен протокол от 04.12.2018г.
Съгласно заключението на съдебно- икономическа експертиза, на 27.06.2018г. е платена
част от лизинговата вноска с падеж м. юни 2018г, Неплатени са лизинговите вноски с
падежи м. юни 2018г.- м. септември 2018г. в размер на сумата 2704,96 лева.
Платената на 27.06.2018г. сума в размер на 1000 лева е отнесена за погасяване на
лизинговите вноски за м. май 2018г. и частично- на лизинговата вноска за м. юни 2018г.
Платената на 10.07.2018г. сума в размер на 1500 лева е отнесена за погасяване на
задължението за плащане на лизингова вноска за м. април 2018г. и и последната вноска за
застрахователна премия шп договор за застраховка, скл. под формата на застрахователна
полица № 0320179907012659.
Размерът на неустойката за забава в плащането на лизинговите вноски, съгласно чл. 60
договора, е 903,35 лева. Размерът на неустойката, претендирана за периода м. юни 2018г. и
м. юли 2018г. е 175,65 лева, от които неустойката върху главницата с падеж 01.06.2018г. е в
размер на сумата 112,67 лева; неустойката върху главницата с падеж 01.07.2018г. е в размер
на сумата 47,65 лева; неустойката върху главницата с падеж 01.07.2018г. е в размер на
6
сумата 15,33 лева. Непогасено по давност е вземането за неустойка за периода м. август
2018г.- м. сепетември .2018г. в размер на сумата 727,70 лева.
Размерът на неустойката за забава в изпълнение на задължението на лизингополучателя
да върне лекия автомобил след прекратяване на договора за периода 04.10.2018г.-
04.12.2018г. е 1295,10 лева.
Размерът на неустойката по чл. 66 договора е 3237,75 лева.
Размерът на застрахователните премии и данък за МПС за периода 2018г.- 2019г. е в
размер на сумата 2294,53 лева.
“Д.З.” АД е платило на “М.П.Л.” ЕООД сумата 3448,52 лева (платена) и сумата 1489,76
лева (прихвашане) представляваща застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие- неплатени лизингови вноски с падеж м. юни 2018г.- декември
2018г.
От показанията на св. Р.Б. се установява, че между страните е сключен договор за
лизинг, с предмет л.а. м. “Волво”. Свидетелят разяснява, служители на ищцовото дружество
провели телефонен разговор с управителя на ответното дружество, в който поканили
ответника да върне лизинговия автомобил поради забава в плащането на лизинговите
вноски. Същият сочи, че автомобилът бил върнат на следващия ден след проведения
разговор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Релевантните към предмета на спора обстоятелства са съществуването на валидно
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за лизинг, по силата на
който ищецът се съгласи да придобие правото на собственост върху автомобил м. “Волво” и
предаде същия на ответника за възмездно ползване, по който ищецът е изправна страна,
предвидени в договора и приложимите към него ОУ валидни клаузи за неустойка за забавено
плащане на лизинговите вноски и за забава в изпълнение на задължението да върне
лизинговата вещ след прекратяване на договора, и неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, размерът на претендираните неустойки и настъпване на
изискуемостта на вземането за същите.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД тя обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за
обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните
са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно
определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от
неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя
се дължи, също са предмет на договаряне между страните.
Относно неустойката за забава в изпълнение задължението на ответника-
лизингополучател да плаща лизинговите вноски, на основание чл. 60 договора:
7
Мораторната неустойка има акцесорен спрямо главното задължение характер и нейната
дължимост е обусловена от установено неизпълнение на договорно задължение в
темпорално отношение. Нейната изискуемост настъпва от момента на неизпълнението, като
неустойка се начислява за всеки ден на забава до момента на изпълнение на задължението от
страна на длъжника.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между
страните е бил подписан договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът се е
задължил да придобие правото на собственост върху лизинговия актив, след което да го
предостави за ползване на ответника срещу съответното възнаграждение. Ответникът като
лизингополучател от своя страна се е задължил срещу предоставеното му ползване да
заплаща уговорената с договора цена и разходите, свързани с ползването на вещта, както и
да придобие правото на собственост върху автомобила след изтичане на срока на договора
за лизинг.
В константната практика на касационната инстанция, изразена в решение № 294/
20.04.2010г. по гр. дело № 670/ 2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 102/ 03.08.2010г. по
т.д. № 897/ 2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 65/ 23.05.2017г. по т.д. № 904/ 2016г. на
ВКС, ТК, II т.о., определение № 1030/ 20.09.2011г. по гр. дело № 1541/2010 г. на ВКС, ГК, III
г.о., е прието, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие
вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг
съчетава мандатния елемент- поръчката на лизингополучателя с финансово- кредитния
елемент- придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването- лизингови
вноски. За разлика от оперативния лизинг, при договора за финансов лизинг размерът на
лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по
такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива (вещта), разноските на
лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този
актив от лизингополучателя. Съдържанието на договора за финансов лизинг го определя
като особен вид инвестиционен кредит, именно с оглед обстоятелството, че общата стойност
на лизинговите вноски, дължими от лизингополучателя, се изчислява така, че да покрива
цената, по която лизинговата компания е придобила вещта, нейните разноски, а също така и
печалбата , т.е. налице е правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става
чрез заплащането на лизинговите вноски- в т.см. решение № 120 от 10.11.2010г. на ВКС по
т.д. № 1025/ 2009г., I т.о., ТК).
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства е
доказано по несъмнен начин, че между страните е сключен договор за финансов лизинг,
както и че ищецът е предоставил на ответника ползването на лизинговата вещ през
процесния период.
Конкретиката на случая сочи, че страните са постигнали съгласие, че лизинговите
вноски са дължими до 5- то число на текущия месец. Следователно, вземането за лизингови
8
вноски за м. юни 2018г. и за м. юли 2018г. е станало изискуемо, съответно на 05.06.2018г. и
на 05.07.2018г.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че на
27.06.2018г. ответникът е платил част от лизинговата вноска с падеж м. юни 2018г.
Неплатени са част от лизинговата вноска за м. юни 2018г. и лизинговите вноски с падеж м.
юли 2018г.- м. септември 2018г.
Лизингодателят е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск- неплатени лизингови вноски за периода м.
юни 2018г,- м. октомври 2018г по процесния договор за лизинг №56112L, за което пред
застрахователя е образувана щета № 858625/ 20.11.2018г., по която е определено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 3448,52 лева, платено на застрахования на
21.11.2018г. Следователно неустойка се дължи от изпадането на ответника в забава до
плащане на лизинговите вноски на 21.11.2018г. В настоящия случай денят за изпълнение на
задължението за заплащане на лизингови вноски е определен- 5- то число на месеца, поради
което и ответникът е изпаднал забава с изтичане на срока- чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
вземането за неустойка за забава е възникнало с изпадането на лизингополучателя в забава,
съответно на 05.06.2018г. и 05.07.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 60 договора страните са договорили, че при забава в
плащането на дължими при условията на договора суми, лизингополучателят дължи на
лизингодателя неустойка в размер на 0,5 % върху дължимата и неплатена сума за времето
на просрочието.
При извод за основателност на предявения иск следва да бъде разгледано възражението
за погасяване на задължението по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б “в” ЗЗД, задължението за заплащане на неустойка се
погасява с 3- годишна давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 22.07.2021г.,
към която дата се счита предявен искът за установяване съществуването на вземането,
съгласно фикцията на чл. 415 ГПК. Следователно погасено по давност е задължението за
заплащане на неустойка за забава за периода 06.06.2018г.- 21.07.2018г. Непогасено по
давност е задължението за заплащане на неустойка за забава за периода 22.07.2018г.-
30.09.2018г. в размер на сумата 727, 70 лева.
По отношение на иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, на основание чл. 66 договора:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален. Предупреждението се прави писмено ако
договорът е сключен в писмена форма.
Съгласно трайната съдебна практика, правото да се развали договорът е преобразуващо
9
по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличието на неизпълнение по един двустранен договор. В чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са уредени
елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от
изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок,
както и с изявление, че договорът се счита за развален в случай на неизпълнение в дадения
срок. Предназначението на предупреждението е да се даде допълнителна възможност на
длъжника за изпълнение. В съответствие с чл. 9 ЗЗД- основен принцип на облигационното
право за свободата на договаряне, страните могат да регламентират правоотношенията, в
които встъпват по своя воля, като уговорят конкретно условията за тяхното възникване,
развитие, прекратяване. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното
действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след
изтичане на срока, а ако такъв не е бил даден, от момента на достигане на уведомлението до
длъжника. Т.е. с упражняването на това договорно установено право договорът се заличава с
обратна сила.
Развалянето прекратява облигационната връзка, като последиците са уредени в чл. 88
ЗЗД. Общото правило е, че развалянето има обратно действие, но при договора за лизинг, с
оглед характеристиките му, няма обратно действие - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че страните са
разменили помежду си две релевантни уведомления:
Уведомление, изх. № L02119/ 28.08.2018г., което съдържа покана до ответника да
изпълни задължението си да плати лизинговите вноски с падежи м. юни 2018г.- м. октомври
2018г. и застрахователни премии в общ размер 3797,56 лева. Видно от приложената
разписка, пратката, с която е връчено писмото, не е потърсена от получателя.
Уведомление, изх. № L02450/ 18.09.2018г., с което лизингодателят- ищец отново е
поканил лизингополучателя- ответник да изпълни задълженията, за които е в забава, като го
е уведомил, че при неизпълнение, ще счита договорът за прекратен. Видно от приложената
разписка, пратката, с която е връчено писмото, получателят не е открит на адреса.
В случая при анализ на посочените уведомления съдът достигна до извод, че договорът
е прекратен на 04.12.2018г., а не както се твърди в исковата молба- на 01.10.2018г. В
договора страните са постигнали съгласие, че в отношенията помежду им, произтичащи от
договора, всяко известие, изпратено на посочените от тях адреси, за ответника: гр. София,
******************, ще се счита получено от страната, до която е адресирано и ще поражда
правни последици, свързани с получаването, ако има промяна на посочения адрес и страната
не е уведомила своевременно другата за това. Ответникът е уведомил ищеца, че адресът на
управление е променен на *********************** (съвпадащ със заявения в Търговския
регистър адрес на управление), на който адрес е връчено уведомлението от 18.09.2018г.
Настоящият съдебен състав счита, въпреки че в договора страните са договорили
фингирано връчване и уведомлението е връчено на посочения от лизингополучателя адрес,
10
то в конкретния случай ищецът не е положил дължимата грижа за надлежно връчване на
съобщението за предсрочната изискуемост (няма данни за съобщаване на посочените от
длъжника електронен адрес и телефон),
В разпоредбата на чл. 66 договора страните са постигнали съгласие, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя лизингодателят има право да
получи неустойка в размер на 5 месечни вноски.
При този извод следва да бъде разгледано възражението за нищожност на клаузата за
неустойка:
Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на
примерно изброените критерии като естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.;
вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При всяка
преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
В последователната практика на върховната съдебна инстанция по граждански и
търговски дела е възприето становището, че макар да е договорена между търговци,
неустойката може да бъде нищожна, както поради противоречие със закона, така и поради
несъответствието й с добрите нрави (така напр. решение № 4 от 25.02.2009г. на ВКС по т.д.
№ 395/ 2008г., I т.о., ТК, определение № 885 от 14.12.2018г. на ВКС по гр. дело № 1993/ 2018
г. и др.). За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта не трябва
да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/ или с добрите
нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3
ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай освен мораторната неустойка за
забава в плащането на 5 лизингови вноски, страните са уговорили и компенсаторна
неустойка в случай на разваляне на договора преди изтичане на крайния му срок. Ищецът по
прекратения договор претендира, че има право да получи имуществена облага в посочения
размер, като същевременно е освободен от изпълнение на своите задължения по договора, а
лизинговата вещ е върната на лизингодателя на 04.12.2018г.
В конкретния случай договорът между страните е развален на 01.10.2018г., а
лизинговата вещ е върната на лизингодателя на 04.12.2018г., за което между тях е съставен
11
приемо- предавателен протокол.
В случая лизингодателят цели да получи плащане на част от лизинговите вноски по
развален договор, като същевременно се е освободил от задълженията си по същия. При
преценка действителността на клаучата следва да бъде съобразено и, че вещта е върната на
лизингодателя на 04.12.2018г. С освобождаване от облигационната връзка с
лизингополучателя, лизингодателят има възможност да извлече икономическа печалба от
друг клиент, да преструктурира ресурсите си, като лизинговата вещ е върната, същата е
собственост на лизингодателя и последният може да се разпореди с нея, както намери за
добре. Вероятната опасност от накърняването на определеното благо, в случая неплащането
на лизинговите вноски, отпада за периода след прекратяване на договора за лизинг и
връщане на вещта /автомобила/ на лизингодателя (в този смисъл- решение № 112 от
15.01.2015г. по т.д. № 2936/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о.). С уговаряне на посочената клауза
лизингодателят елиминира риска, който носи търговецът при упражняване на своята
стопанска дейност.
В светлината на изложеното, следва да се приеме, че процесната клауза нарушава
принципа на справедливостта като измерител на добрите нрави, с оглед което и нищожна се
явява цялата клауза за неустойка, което обуславя извод за неоснователност на предявения
иск.
Относно иска за неустойка за забава в изпълнението на задължението на
лизингополучателя да върне автомобила в 3- дневен срок след прекратяване на договора по
чл. 37 договора:
Съгласно разпоредбата на чл. 37 договора, при предсрочно прекратяване на договора,
лизингополучателят е длъжен да предаде автомобила на лизингополучателя в най- близкото
представителство на лизингодателя в срок от три дни от датата на прекратяването. При
неизпълнение на посоченото задължение от лизингополучателя, лизингодателят има право
на неустойка в размер на 1/30 част от размера на лизинговата вноска за месеца, предхождащ
прекратяването на договора за всеки ден до датата на връщането на автомобила.
В настоящия случай договорът е прекратен на 04.12.2018г., като автомобилът е върнат
на същата дата., т.е. лизингополучателят не е ползвал вещта след прекратяване на договора.
Предвид изложеното, предявеният иск за неустойка за забава в изпълнение на
задължението на лизингополучателя да върне вещта след прекратяване на договора за
периода 04.10.2018г.- 04.12.2018г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за разходите, свързани с ползване на вещта:
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 ТЗ, съгласно която лизингополучателят е
длъжен да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта.
От клаузите на представения договор се констатира, че преди получаването на
автомобила лизингодателят задължително го застрахова в своя полза и за сметка на
лизингополучателя, който плаща застрахователната премия на застрахователя.Страните са
договорили, че автомобилът се застрахова за сметка на лизингополучателя, като при
12
неизпълнение на това задължение, лизингодателят има право да плати дължимите
застрахователни премии и да ги претендира от лизингополучателя- чл. 16 договора.
Посоченото разрешение е приложимо и по отношение на местния данък, съгласно чл. 40
договора.
Застраховката на лизинговото имущество и данък върху превозното средство
представляват разходи за ползването му и заплащането им е дължимо от лизингополучателя
Настоящият състав счита, че лизингополучателят е задължен за разходите, свързани с
ползване на автомобила, изискуеми до прекратяване на договора и връщане на вещта-
04.12.2018г., а именно вноските за застрахователната премия по комбинирана автомобилна
застраховка “Автогрижа” с падежи 07.07.2018г., 07.10.2018г. и застрахователната премия по
застраховка “Гражданска отговорност”.
При предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности
(оперативен и финансов) и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение
на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, всяка от
страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор. Няма
основание за плащане на местния данък за 2019г.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на сумата 158 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600
лева. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 269,82 лева.
В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски за държавна такса
157,66 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева. Следователно,
на същия следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на сумата 162,91 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
13
съразмерно с отхвърлената част от иска. Отговорността на страните за разноски по чл. 78
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81
ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния
случай ответникът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на
устните състезания, като ищецът е представил доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ответникът е
направил разноски за депозити за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, както
и за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лева. Следователно, на същия следва
да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на сумата
708,44 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Б.П.” ЕООД, ЕИК
************************, съществуването на вземането на “М.-П.Л.” ЕООД, с ЕИК
****************, за сумата 727,70 лева, представляваща неустойка за забава върху
главницата за лизингови вноски за периода м. юни 2018г.- м. септември 2018г. за периода
22.07.2018г.- 30.09.2018г., на основание чл. 66 договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.07.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД; сумата 1688,47
лева, представляваща застрахователни премии с падеж 07.07.2018г., 07.10.2018г., съгласно
договор за комбинирана застраховка “Автогрижа” № 0320189907012403/ 13.06.2018г.,
съгласно чл. 16 договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан
лизинг от 04.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.07.2021г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. 345, ал. 2 ТЗ, сумата 389,92 лева, представляваща
застрахователна премия, съгласно договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, скл. под формата на застрахователна полица № BG/ 08/
51801762326 с падеж 08.07.2018г., съгласно чл. 16 договор за отдаване на автомобили при
условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.07.2021г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. 345, ал. 2 ТЗ, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2021г. по
ч.гр. дело № 43137/ 2021г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от “М.-П.Л.” ЕООД, с ЕИК ****************, против “Б.П.”
ЕООД, ЕИК ************************, искове за съществуване на вземането на “М.-П.Л.”
14
ЕООД, с ЕИК ****************, за договорна неустойка за забава в изпълнение
задължението за плащане лизингови вноски за периода м. юни 2018г.- м. септември 2018г. за
периода 22.07.2018г.- 30.09.2018г., на основание чл. 66 договор за отдаване на автомобили
при условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., над сумата 727,70 лева до
сумата 1055,86 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, за местен данък за МПС
за 2019г. за сумата 216,14 лева, съгласно чл. 40 договор за отдаване на автомобили при
условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г., с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ, за договорна неустойка за пре забава в изпълнение задължението за
връщане на автомобиа в 3- дневен срок от прекратяване на договора за периода 01.10.2018г.-
04.12.2018г., съгласно чл. 37 договор за отдаване на автомобили при условията на финансово
обвързан лизинг от 04.07.2014г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, за
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора, съгласно чл. 66 договор за
отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г. за
сумата 3237,68 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Б.П.” ЕООД, ЕИК ************************, да плати на “М.-П.Л.”
ЕООД, с ЕИК ****************, сумата 269,82 лева, представляваща разноски в
производството по гр. дело № 43137/ 2021г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав,
съразмерно с уважената част от исковете и сумата 162,91 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “М.-П.Л.” ЕООД, с ЕИК ****************, против “Б.П.” ЕООД, ЕИК
************************, сумата 708,44 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15