Решение по дело №207/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 665
Дата: 18 април 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20227180700207
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   665       Година  2022, 18.04.              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.03.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 207 по описа за 2022 година и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „БУСОВЕ НА ЛИЗИНГ“ЕООД, със седа­лище и адрес на управление гр.Карлово, ул.“Дъбенско шосе“№48, вх.Г, ап.1, чрез адв.Ш., срещу Решение №123 от 03.12.2021г. по АНД №379/2021г. на Районен съд – Карлово, III н.с., с което е потвърден Електронен фиш/ЕФ/ серия Г №0032856 на ОД на МВР – Пловдив, с който на дружеството на основание чл.638 ал.4 във връзка с ал.1, т.2, във връзка с чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 КЗ.

В жалбата се сочи, че решението е материално незаконосъобразно и поста­но­­вено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – каса­ционни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т. 2 НПК и се настоява за отмяната му и отмяна на ЕФ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно предс­та­вен списък.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуа­лен представител юриск.П., в нарочно писмено становище оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законо­съобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възраже­ние за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата каса­ционни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА.

Настоящият състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив, ЕФ, серия Г №0032856 за налагане на имуществена санкция за наруше­ние, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система TFR1-M 612 на 14.04.2021г. в 19,02 часа в гр.Карлово, Път I-6 км. 258+400 кръсто­вище за кв.Сушица с посока на движение от изток към запад, по отношение на МПС – товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№***, собственост на „БУСО­ВЕ НА ЛИЗИНГ“ЕООД е установено нарушение на чл.483 ал.1, т.1 КЗ.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с без­спор­ни доказателства се установява извършване от страна на ЕООД-то на вмене­ното му нарушение на КЗ, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказ­ващия орган.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обста­новка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на мате­риал­ния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изво­ди, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Във връзка с наведените от касатора възражения следва да се посочи, че за осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в чл.483 ал.1, т.1, във връзка с чл.638 ал.4, във връзка с чл.638 ал.1, т.2 и чл.461, т.1 КЗ е необходимо деецът да е собственик на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и което МПС не е спряно от движение, този собственик да не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по смисъла на чл.461, т.1 КЗ и да е установено управление на същото това МПС/за което няма сключен и действащ застрахова­телен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомо­билистите/.

От събраните по делото доказателства се установява по без­спорен начин, че на 14.04.2021г. в 19,02 часа, товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№***, собственост на „БУСОВЕ НА ЛИЗИНГ“ЕООД, регистриран на територията на Република България не представлява спряно от движение МПС, собственикът не е изпълнил задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която по смисъла на чл.461, т.1 КЗ е задължи­телна такава и е установено управлението на това МПС.

При провеждане на административнонаказателната процедура не се устано­вява да има допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на ЕФ. До извод в обратната насока не водят и твърденията на касатора, че липсват доказателства, АТСС, с което е установено и заснето нарушението, да е преми­нало техническа проверка. Това е така, защото, както правилно е посочил КРС, от приложения на лист 17 по АНД №379/2021г. по описа на КРС Протокол №5-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M“, се установява, че именно АТСС TFR1-M с идент. №612/12, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835, е преминало последваща проверка през м.март 2021г., при която проверка е установено съответствие с одобрения тип.

Настоящият съдебен състав споделя напълно и извода на КРС, че липсва нарушение на разпоредбата на чл.17 ЗАНН, предвиждаща, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Това е така, защото видно от представените доказателства по делото, процесният ЕФ и снимков материал към него сочат извършено нарушение в 19,02 часа на 14.04.2021г. в град Карлово, път I-6 м.258+400 к-ще за кв.Сушица с посока на движение от изток към запад, установено и заснето с АТСС TFR1-M 612, а от предоставения ЕФ Серия Г №0031445, издаден от ОД на МВР – Търговище и снимков материал към него е видно, че касае нарушение, извършено в 15,53 часа на 14.04.2021г., извършено в с.Кьосевци, община Антоново, обл.Търговище по ПП-I-4 до б-я Петрол, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1. При това положение безспорно остава за съда обстоятелството, че се касае за две отделни нарушения, установени и заснети на две отделни места, по различно време, с две различни АТСС, като тук следва да бъде отчетен и фактът, че касаторът е санкциониран не за неизпълнение на задължението си по принцип да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а за управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължи­телна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

И не на последно място следва да бъде съобразено, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в грани­ците на определената в договора застрахователна сума за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ето защо и като се има предвид обществената опасност на деянието, изразяващо се в управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна заст­ра­ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което от своя страна пре­пятства възможността за евентуално имуществено удовлетворение на трети, пострадали от ПТП лица, като по този начин се зася­гат интересите на неопре­делен кръг адресати, с което обществено опасните последици биха могли да засег­нат множество на брой субекти, деянието не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по смисъла на чл.28 б.“а“ ЗАНН.

Решението на КРС не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и зако­но­съобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на ОД на МВР – Пловдив се дължат разноски за представеното становище, без явяване в о.с.з., в размер на 80 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №123/03.12.2021г., постановено по АНД №379/ 2021г. по описа на Районен съд – Карлово, III н.с.

ОСЪЖДА „БУСОВЕ НА ЛИЗИНГ“ЕООД, със седалище и адрес на управ­ление гр.Карлово, ул.“Дъбенско шосе“№48, вх.Г, ап.1, да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.„Княз Богориди“№7 сумата от 80 /осемдесет/лева раз­носки за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                              

                                                                                                       2.