РЕШЕНИЕ
№ ………..
18.10.2018г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публичното съдебно заседание на девети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР
КИРИЛОВ |
При
секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов
НАХД № 1581 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Ю.Х., чрез адв. М.М.
***-0938-006590/05.01.2018 на Началник група към ОДМВР – гр. Плевен, сектор
„Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-952/20.07.2017г., с
което на жалбоподателя, е наложено административно наказание на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното
постановление за незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да
го отмени.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. М.М. ***. Процесуалния
представител поддържа жалбата, моли съда да отмени обжалваното НП.
Ответникът по жалбата ОД на МВР град
Плевен, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане
на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на
жалбата без последствие и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от представеният по делото АУАН бл. №
0358170/23.12.2017 год., че на същата дата около 07.25 часа в гр. Плевен, ул. ***с
посока на движение ул. „***“, като водач управлява SKODA\SOLARIS 26
TRDGAC с номер *** не
съобразява скоростта с хлъзгавата пътна настилка и метеорологичните условия,
като удря спрелия на червен светофар Автобус \ ЕВОБУС 0405 Н с рег. № ***с водач С.А.Г.,
като причинява ПТП с материални щети, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
понастоящем НП.
С обжалваното понастоящем
наказателно постановление, на жалбоподателят Х. е наложено наказание на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за това
че на 23.12.2018г. в 07:25 часа в гр. Плевен, ул. ***с посока на движение ул. „***“
като водач управлява SKODA\SOLARIS 26 TRDGAC с номер ***, не съобразява скоростта с
хлъзгавата пътна настилка и метеорологичните условия, като удря спрелия на
червен светофар Автобус \ ЕВОБУС 0405 Н с рег. № ***с водач С.А.Г., като причинява ПТП с
материални щети.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на
фактическата обстановка.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите
Л.Х.Ц. /актосъставител/ и К.Ч.П. /свидетел по съставянето на АУАН/, както и
свидетеля С.А.Г. – другият участник в ПТП.
По искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е допуснат до разпит в качеството на свидетел Ф.В..
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите
са изпълнявали служебните си задължения, като на посочената в акта дата са
получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП до ул. ***, непосредствено при
кръстовището с ул. „***“. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Ц.
и П., които пресъздават своите възприятия при посещение на пътнотранспортното
произшествие и снемане обяснения от двамата водачи. За установеното нарушение
свидетелят Л.Ц. съставила акт на жалбоподателя Х. АУАН за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП в присъствието на свидетеля П..
От показанията на свидетеля С.А.Г. се установява, че
на процесната дата, същият е управлявал автобус. При изчакване на кръстовището
на ул. „Сан Стефано“, светофарната уредба да светне зелено и в това време се чуло,
че нещо се ударило в автобуса, след което свидетелят Г. се обърнал и видял, че
тролейбуса се е ударил в автобуса.
От показанията на свидетелката Ф.В. се установява, че
същата работи в „Тролейбусен транспорт“ – гр. Плевен, като контрола в
управлявания от жалбоподателя тролейбус. Свидетелката В.в своите показания
твърди, че и двете МПС-та са били спрели на светофара, преди да потеглят
тролейбуса направо, а автобуса надясно, задните гуми на автобуса са били в
лентата на тролейбуса. Също така свидетелката пояснява, че при потегляне на
тролейбуса, за да премине в лентата за движение за направо е докоснал задното
стъкло на автобуса.
В совите показания свидетелите Г. и В.посочват, че
пътната настилка е била леко хлъзгава.
Така установената фактическата обстановка се
установява от показанията на свидетелите Ц., П. и Г.. Показанията на свидетелите
са последователни и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелката Ф.В..
От друга страна по делото не бяха събрани
доказателства, установяващи различни от посочените факти. С оглед на
гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, авторството на жалбоподателя и вината му.
При съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено,
и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
За нарушението съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП (Нова -
ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) -
водач, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Всеки правоспособен
водач има задължение да се движи по
начин, съобразен с конкретните
пътни условия, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, но и с всички други затруднения и
препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците,
маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други
отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от
степента на опасността-колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва
да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът
следва да спре.
На Х. е вменено допуснато
нарушение на посочената в акта и наказателното постановление норма на закона,
поради несъобразяване на скоростта му на движение с пътната обстановка и
атмосферните условия. По делото е безспорно установено, че водача на
претърпелия произшествие автомобил е бил наясно с факта, че шофира през зимните месеци, при видимо мокра и заледена на места настилка -
все обстоятелства, които е трябвало да
го мотивират да изпълни задълженията си за движение със скорост, която да му
гарантира добро сцепление на гумите с пътя.
Той е следвало да избере такава скорост, при която да бъде в състояние
във всеки един момент да предотврати настъпването на автопроизшествие.
Липсват каквито и да е данни за
възникнала по време на движение извънредна ситуация, създала непреодолима
опасност или довела до необходимостта от предприемане на внезапна маневра,
както и че лицето управлявало МПС не е
възприемало околната обстановка –
състояние на пътната настилка,
обекти на инфраструктурата, движение на хора и автомобили и други фактори,
имащи отношение към определяне на безопасна скорост на движение.
Предвид изложеното, скоростта
на Д.Х. се явява несъобразена, тъй като е била неподходяща на конкретните атмосферните условия и на
другите обективно посочени в чл.20 от ЗДвП неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер,
щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални щети.
Съдът намира, че правилно на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева. Определеното от административно-наказващият
орган наказание е в рамките на предвиденото в ЗДвП за извършеното нарушение.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е
определил за нарушението наказание глоба в размер на 200.00 лв., като се е
съобразил с обстоятелството, че жалбоподателят е наказван за нарушение по ЗДвП,
видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач. Съдът, намира че
така определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното
нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което
наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като законосъобразно. По
изложените по горе съображения съдът намира, че не са налице предпоставките за
изменение на НП и намаляване на наказанието глоба до минимума определен в
закона.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното
Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0938-006590/05.01.2018 на Началник група към ОДМВР – гр.
Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед
№8121з-952/20.07.2017г., с което на жалбоподателя Д.Ю.Х. е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: