№ 25846
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110161303 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. чл.
127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК - реалната част от поземлен имот с идентификатор 68134.1200.37,
която е предмет на предявените искове, не е надлежно индивидуализирана от ищците.
По исковете за собственост имотът се индивидуализира с реалния му статут и
описание, като индивидуализиращи белези на недвижимите имоти са техните граници,
местоположение, площ, актуален градоустройствен статут. Когато е предявен иск за защита
на реална част от недвижим имот, трябва да се посочи точно кое място от
индивидуализирания имот заема тази част - това означава да се посочат нейните граници и
площ. Индивидуализацията на реалната част трябва да е пълна и да е такава, че при
конкретна преценка да се направи еднозначен извод за нейното местоположение, граници и
площ /определение № 60301 от 7.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2021 г./. С оглед
изложеното неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на
исковете поради това, че процесната реална част не представлява конкретен обект със свои
площ и граници, които да го индивидуализират – индивидуализацията на същата е въпрос
по редовността на исковата молба, поради което на ищците следва да бъдат дадени указания.
Неоснователен се явява и втория довод на ответника за недопустимост, тъй като
обстоятелството дали ищците се намират в процесните имоти по силата на наемно
правоотношение, с оглед на което се явяват държатели на същите, се отнася до съществото
на спора, по основателността на който съдът се произнася с крайния акт по делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщението да обозначат върху
1
кадастралната скица на поземления имот с букви или цифри процесната реална част от
поземлен имот с идентификатор 68134.1200.37 и да я опишат словесно в исковата молба,
както и да приведат петитума в съответствие с изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба след изпълнение на указанията.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищците събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба.
ДОПУСКА на ответника събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните да водят свидетелите за съдебното заседание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 400 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ......., специалност: Геодезия, фотограметрия и
картография, Правоспособност да извършва дейности по кадастъра.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от 10:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Е. П. С. и Б. П. С. са предявили срещу ....... активно субективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти: 1) реална част с
площ от 550 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 68134.1200.37 съгласно Скица на
поземлен имот № 15-1214629-27.11.2024 г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот:
няма данни за изменение, с адрес на поземления имот гр. София, район „Илинден“, местност
„Захарна фабрика“, с площ от 4849 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 37,193, квартал: 2, парцел: II, съседи: ...... 2)
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1200.37.1 съгласно Скица на сграда
№ 15-1214636-27.11.2024 г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на ИД
2
на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, с
адрес на сградата гр. София, район „Илинден“, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1200.37, със застроена площ от 76 кв. м., брой етажи: 1, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 3) самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1200.37.2 съгласно Скица на сграда № 15-1214643-
27.11.2024 г. по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на
сградата гр. София, район „Илинден“, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1200.37, със застроена площ от 102 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Ищците твърдят, че са станали собственици на реална част с площ от 550 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор 68134.1200.37 и на построените в нея сгради с
идентификатор 68134.1200.37.1 и идентификатор 68134.1200.37.2 по силата на изтекла в
тяхна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 1990 г. до настоящия момент.
Излагат, че по силата на Заповед № 7/30.06.1975 г. на директора на СП „Поддържане на
пътища и съоръжения – СНС“ техният баща ...в бил настанен заедно със семейството си в
къща, находяща се на ул. „3014“, кв. „Захарна фабрика“, състояща се от две стаи и кухня,
като до 1990 г. ...в заплащал наем. Същият починал на 24.03.2019 г., а съпругата му ....... – на
30.03.2020 г., оставяйки за законни наследници ищците. В исковата молба се посочва, че през
целия период от настаняването на баща им през 1975 г. до настоящия момент са владели
непрекъснато, спокойно и необезпокоявано процесните имоти, с оглед на което считат, че са
придобили процесната реална част от поземления имот, ведно със сградите, построени
върху нея, по силата на изтекла придобивна давност. По тази причина през 2015 г.
инициирали процедура по съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка за придобитите по давност процесни имоти, като в молбата им, заверена от .......,
район „Илинден“ и от МДТ „Илинден“, било удостоверено, че имотът не е общински и няма
съставен АДС до 01.06.1996 г. Молбата била върната от областния управител на София-
област с указания, поради което процедурата останала недовършена. Допълват, че към 2015
г. за територията на район „Илинден“, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „3014“ нямало одобрени
КККР. Излагат, че на 08.09.2023 г. отново поискали заверка на молбата декларация за
признаване право на собственост върху недвижим имот. Мълчаливият отказ на кмета на
......., район „Илинден“ бил пред АССГ, като в хода на делото ....... представила 2 бр. актове
за частна общинска собственост – АОС № 432/21.09.2000 г. и АОС № 777/29.04.2002 г. По
силата на решение № 1979/26.03.2024 г. по адм. дело № 9412/2023 г. АССГ отменил
мълчаливия отказ на кмета на ......., район „Илинден“, като впоследствие кметът заверил
посочената молба декларация, ведно с констативен протокол от 27.11.2023 г., представляващ
неразделна част от нея. В него било отразено, че не са били открити съставени актове за
държавна собственост преди 01.06.1996 г., но се установило наличието на АОС №
3
432/21.09.2000 г. и АОС № 777/29.04.2002 г. Ищците обосновават правния си интерес от
предявяване на настоящите отрицателни установителни искове с факта, че с издадените
актове за общинска собственост ответникът оспорва правото им на собственост върху
процесните имоти. Поддържат, че последните са официални свидетелстващи документи,
които обаче само констатират собствеността, а не я пораждат. В актовете за общинска
собственост не били посочени конкретните индивидуализиращи белези, в т.ч. фактическите
основания, на които са придобити процесните имоти. Липсвали и данни ответникът да е
стопанисвал процесните имоти, да е провеждал мероприятия по облагодоряването им, да ги
е отдавал под наем или изобщо да е извършвал действия, с които да е демонстрирал, че
счита имотите за свои от 1990 г. до настоящия момент. Ищците твърдят, че са упражнявали
фактическа власт и са своили процесните имоти първо чрез своите наследодатели, а след
това и самостоятелно за период от повече от 10 години. Позовават се на мотивите на т. 2 от
ТР № 8/2014 г. по т.д. № 8/2014 г. на ВКС, според което, за да бъде разграничен един
поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да са нанесени материално чрез
поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или
регулационен план или кадастрална карта, а е достатъчно един юридически акт да ги
посочва така, че да могат да бъдат определени, с оглед на което считат за допустим
предявеният отрицателен установителен иск по отношение сочената реална част с площ от
550 кв. м. от процесния поземлен имот. Считат, че реално обособена част от УПИ може да се
придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията по чл. 19
ЗУТ, какъвто е и настоящият случай.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа доводи за недопустимост
поради това, че ищците се намират в процесните имоти по силата на наемно
правоотношение, установено със заповед за настаняване от 1975 г., поради което
праводателят на ищците, а впоследствие и самите те се явяват държатели на имотите, а не
владелци, както и поради това, че процесната реална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.1200.37 не представлява конкретен обект със свои площ и граници,
които да го индивидуализират. Сочи, че правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1200.37, част от който е и процесната реална част, се установява със
следните съставени актове: АОС № 3932/16.12.1969 г., АОС № 432/21.09.2000 г. и АОС №
777/29.04.2002 г. Поддържа, че всеки от трите акта съдържа необходимите реквизити и
основания за съставянето им, като по своята същност актовете представляват официални
свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила
по повод отбелязаното в тях. Твърди, че ищците са единствено държатели на процесните
имоти на основание заповедта за настаняване на техния наследодател през 1975 г., както и
че са извършвали търпими за собственика действия върху имота, които не следва да влияят
върху правото на собственост върху тях, притежавано от ответника. Оспорва
доказателствената стойност на представените от ищците молба декларация от 2015 г. и
удостоверение от 16.07.2014 г., издадено от АГКК.
4
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
С оглед характера на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК /отрицателни
установителни/ в тежест на ответника по тях е да докаже, че е собственик на процесните
недвижими имоти на твърдяното от него основание.
В тежест на ищците е да докажат твърденията, с които обосновават правния си интерес
- наличието на тяхно защитимо право, засегнато от правния спор, като докажат фактите, от
които то произтича, а именно, че са станали собственици на процесните недвижими имоти
по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, което предполага да докажат, че в
твърдения период от време са осъществявали владение върху процесните недвижими имоти
/т.е. че са ги държали лично или чрез другиго като свои/, като владението е осъществено
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5