ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Бургас, № 3334 / 18.12.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година,
в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: Лилия Александрова
като разгледа
докладваното от съдията административно дело номер 2227 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на кмета на Община
Бургас против заповед № ДК-19-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК
Бургас, с която на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранен достъпът и
ползването на неприетия по установения ред строеж: „Обслужващи улици о.т.
107А-103А-103-СК1-105А-105Б-104А-подр.т.23, подр.т.26; тротоари, улично
осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6 УПИ ІІІ-87 по плана
на Промишлена зона „Победа“ в гр.Бургас“, находящ се в поземлени имоти с
идентификатори 07079.659.450 и 07079.659.461 по Кадастралната карта и
Кадастралните регистри на гр.Бургас.
В жалбата се твърди,
че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, няма мотиви, не са
обсъдени в пълнота постъпилите възражения. Твърди се, че административният
орган не е съобразил, че въз основа на издаденото разрешение за строеж и
изграденото впоследствие на него са издадени последващи разрешения за строеж на
трафопост и кабели, както и разрешение за строеж за изграждане на друг
водопровод, всичките изпълнени и въведени в експлоатация. Твърди се, че
заповедта е в противоречие на чл.170 от Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
тъй като хидрантите за промишлени обекти и съоръжения от типа на посочения
трафопост се проектират на разстояния не по-големи от регламентираните в
наредбата. При забраняване ползването на водопровода ще се наруши
водоподаването в него, а с това и работата на хидрантите. Твърди се, че в
диспозитива на заповедта се съдържа противоречие, тъй като от една страна се
забранява достъпа и ползването на водопровода и канализация, както и
извършването на действия по опазването, обезопасяването и охрана, а от друга
страна е разпоредено да се осигури безпрепятствен достъп до пътища и пожарни
хидранти с цел осигуряване извършване на противопожарни и аварийни спасителни
действия. Жалбоподателят счита, че с постановената забрана на практика се
забранява както ползването на целия строеж, така и на обекти, въведени в
експлоатация от ДНСК. Твърди се, че предварителното изпълнение на заповедта ще
доведе до невъзможност за обслужване на изградения трафопост и кабел, както и до
спиране на водоподаването и по изградения и въведен в експлоатация през 2008г.
водопровод. Освен това по продължение на улицата са разположени имоти, в които
има действащи предприятия, чието функциониране е невъзможно без вода и ще
доведе до значителни трудно поправими вреди, а всичко това е в противоречие с
обществения интерес. Жалбоподателят иска съдът да отмени обжалваната заповед
като незаконосъобразна. С жалбата е въведено и особено искане за спиране на
предварителното изпълнение на обжалваната заповед.
Впоследствие към тази
жалба са присъединени няколко жалби на други лица, а именно:
„ДИМОВ ГРУП БГ“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Страхил“ №
1, ет.3, ап.13, представлявано от управителя С.Н.С., чрез представител по
пълномощие адвокат Д.С., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.„Вардар“ №27, ет.3, е
оспорил същата заповед на началника на РДНСК Бургас. В жалбата се твърди, че
заповедта е издадена от материално некомпетентен орган, което обуславя нейната
нищожност. В условията на евентуалност се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна като издадена при нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Търговското дружество твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 07079.659.458 по КККР на гр.Бургас, ведно с построената в имота
сграда с идентификатор 07079.659.458.3, за която има издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация №174/04.10.2012г. на Община Бургас. Посочено е, че
единственият достъп до този имот е по улица, представляваща имот с
идентификатор 07079.659.450. Затова жалбоподателят счита, че е собственик на
засегнат имот и в това качество има правен интерес да обжалва заповедта, тъй
като тя засяга неговите собственически права. Твърди, че в заповедта са
засегнати няколко строежа, а не един и те са с различна категория. Затова
счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Твърди, че обслужващата
улица е строеж ІV категория, по отношение на който компетентен да издаде
заповед като процесната е кметът на общината. Затова счита, че по отношение на
обслужващата улица, тротоарите и уличното осветление заповедта е нищожна. Иска
съдът да прогласи нищожността на заповедта в частта относно обслужващи улици,
тротоари и улично осветление, а в останалата й част да я отмени като
незаконосъобразна. Този жалбоподател също е предявил особено искане да бъде спряно
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната
заповед, по отношение на което твърди, че имотът е отдаден под наем с наемна
цена 6110 лв. без ДДС, а предварителното изпълнение на заповедта ще
възпрепятства достъпа до имота. В следствие на което наемодателят ще дължи
неустойка в размер на 299 390 лв. В същия размер ще дължи и пропуснати
ползи. Сборът на двете суми представлява значителна вреда по смисъла на чл.166,
ал.2 от АПК.
Жалбоподателят „СЕВЕРНИ ВОДИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.38-39,
ет.2, представлявано от Д.П., чрез представител по пълномощие адвокат С.Ц., със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1, ап.1,
също е оспорил заповед № ДК-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е издадена при липса на материална компетентност,
противоречи на материалните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че дружеството е заинтересовано лице и пряко е засегнато от
заповедта, тъй като е собственик на имот с идентификатор 07079.659.454, който
граничи със забранената за ползване улица, а достъпът до имота се осъществява
именно през тази улица. Жалбоподателят твърди, че в частта относно обслужващата
улица заповедта е издадена от орган, който няма материална компетентност.
Твърди още, че забраната на достъпа и ползването до обслужващата улица е в
противоречие с целта на закона. Жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени разноски. Предявил е
особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорената заповед, тъй като улицата се ползва от над 20 години
без от това да произтичат неблагоприятни правни последици за когото и да било.
Жалбоподателят Р.Г.Г., с постоянен адрес: гр.Бургас,
ж.к. „Изгрев“ бл.35, вх.18, ет.2, действащ лично и като управител на „М.И. 02“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Индустриална“ № 94А, са подали
жалба срещу същата заповед, с твърдението, че тя е незаконосъобразна, издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта
на закона. Жалбоподателите твърдят, че правният им интерес произтича от
обстоятелството, че улицата е лице на техни собствени урегулирани поземлени
имоти, ведно с находящите се в тях въведени в експлоатация сгради, за което са
представили 4 нотариални акта, както и удостоверение за въвеждане в
експлоатация. Твърдят, че обжалваната заповед води на практика до лишаването им
от достъп до собствените имоти и до ефективното им ползване. Считат, че след
като улицата е изградена въз основа на влязъл в сила ПУП-ПУР, същевременно има
влязъл в сила ПУП-ПРЗ за техните имоти, то по никакъв начин не следва да бъде
възпрепятстван достъпът до тях, доколкото улицата представлява лице на тези
имоти по смисъла на ЗУТ. Твърдят, че началникът на РДНСК не е компетентен да
издаде такава заповед, тъй като процесната улица не попада сред строежите,
които касаят неговата компетентност. В обобщение жалбоподателите твърдят, че не
е налице строеж, не се осъществява ползване по предназначение на строеж, годен
за въвеждане в експлоатация и началникът на РДНСК не е компетентен да издава заповеди
като процесната. Искат да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед. В
условията на евентуалност - да бъде отменена като незаконосъобразна.
Към делото с
определение № 3262/14.12.2023г. е присъединено административно дело №
2341/2023г., което е образувано по жалба на Г.В.Т., с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 137, вх.А,
ет.6, чрез адвокат И.Ц.и съдебен адрес: гр. Бургас, ул.„Георги Кирков“ № 21,
ет.1, ап.2, против заповед № ДК-19-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК
Бургас. Жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед се засягат правата му
на собственик на УПИ ХХІІ-87 кв.5 по плана на Промишлена зона „Юг“ – Бургас,
който е идентичен с поземлен имот с идентификатор 07079.659.446 по
Кадастралната карта на гр.Бургас, ведно с намиращия се в имота автосервиз.
Жалбоподателят твърди още, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй
като строежът, чийто достъп и ползване е забранен, не е от първа до трета
категория. Иска обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна, а в условията
на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна. С жалбата е направено
и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта. Твърди се вероятност от настъпване на значителни или
трудно поправими вреди за оспорващия, защото до собствения му имот може да
стигне само през улицата, която е предмет на обжалваната заповед. Твърди се
още, че през улицата минава и водопровод канализация и това би довело до
лишаване от ВиК услуги, които са необходими за експлоатацията на автосервиза.
Твърди още, че на 01.07.2023г. е сключил договор за наем със С.Н.Й., по силата
на който е предоставил на Й. правото да ползва имот 07079.659.446 по КККР на
гр.Бургас и изпълнението на обжалваната заповед би причинило значителна
имуществена вреда, изразяваща се в необходимостта да заплати обезщетение за
неизпълнение на задълженията му като наемодател. Размерът на вредите е изчислен
на 11 700 лв., представляващи дължимия наем за оставащия срок от договора.
Затова се иска спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт.
С разрешение за
строеж № 122/23.09.2003г., издадено от главния архитект на Община Бургас, на
възложителя „Черноморски бряг“ АД е разрешено да извърши строителството на
обект: „Обслужваща улица
о.т.107А-103А-103-СК1-105А-105Б-104А-подр.т.23-подр.т.26; тротоари, улично
осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6 в УПИ ІІІ-87 по плана
на Промишлена зона „Победа“ в гр.Бургас“.
На 10.08.2023г. от
работна груба служители на РДНСК Бургас е съставен констативен акт № 6, който
отразява извършена проверка на описания по-горе строеж, собственост на
„Черноморски бряг“ АД. В констативния акт изрично е посочено, че възложител,
строител и ползвател на имота е „Черноморски бряг“ АД. При проверката е
констатирано, че е изпълнена обслужваща улица с ширина на платното 6 метра,
която се намира в поземлен имот с идентификатор 07079.629.450 по КК на
гр.Бургас. Основата на уличната настилка е от трошен камък. Изпълнен е уличен
бордюр с приблизителна дължина 575 м, изпълнени са 4 бр. осветителни тела,
уличен водопровод и 2 бр. пожарни хидранти. Отчетено е наличието на цитираното
по-горе разрешение за строеж и на одобрен технически проект от 14.07.2003г. и
от 04.08.2003г. Установено е, че строежът се ползва по предназначение без да е
въведен в експлоатация от компетентния административен орган по чл.177,ал.2 от ЗУТ – без издадено разрешение за ползване. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Дадена е препоръка за започване на
производство по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ за забрана ползване на строежа.
С обжалваната заповед
№ ДК-19-Б-4/20.11.2023г. началникът на РДНСК Бургас на основание чл.178, ал.5
от ЗУТ, за нарушение на чл.178, ал.1 и чл.177, ал.2 от ЗУТ е забранил достъпа и
ползването на неприетия по установения ред строеж: „Обслужващи улици о.т. 107А-103А-103-СК1-105А-105Б-104А-подр.т.23,
подр.т.26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5
и кв.6 УПИ ІІІ-87 по плана на Промишлена зона „Победа“ в гр.Бургас“. В мотивите
на заповедта е посочено, че строежът се намира в имот, собственост на
„Черноморски бряг“ ЕАД. Същото лице е посочено и като собственик на строежа.
Описани са констатациите, съдържащи се в констативен акт № 6, цитиран по-горе.
Прието е, че строежът е трета категория, като органът се е позовал на чл.137,
ал.1, т.3, буква „б“ от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.8
и т. 9 от Наредба № 1/2003г. на номенклатурата на видовете строежи и на
чл.13, ал.1 от същата наредба, според която когато строежи или части от тях
попаднат по един критерий в определена категория, а по друг – в по-висока, те
се категоризират в по-високата категория.
Направен е извод, че
строежът се ползва без да е издадено разрешение за ползване. Обсъдени са
постъпилите възражения от различни правни субекти. Направен е извод, че с тези
възражения не се внасят нови факти от значение за административното
производство, защото не се представя разрешение за ползване и доказателства за
надлежно въвеждане в експлоатация на гореописания строеж. В заключение
административният орган е посочил, че е налице строеж, който се ползва без да е
въведен в експлоатация и без да е издадено разрешение за ползване от органите
на ДНСК.
Съдът счита, че
всички жалби, цитирани по-горе, са недопустими и следва да бъдат оставени без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Константната съдебна
практика на ВАС и на административните съдилища приема, че в производството по
чл.178, ал.5 във вр. са ал.1 от ЗУТ заинтересовани лица са само възложителят,
който е собственик на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд
имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, т.е. в процесния случай само „Черноморски бряг“ ЕАД е лицето, което
притежава правен интерес да оспорва процесната заповед. Всички настоящи
жалбоподатели не са собственици на имота, в който е изграден строежът, предмет
на обжалваната заповед. Не са възложители, нито извършители на този строеж. Не
притежават учредено право на строеж в същия имот, нито притежават такова право
по силата на специален закон. Собствениците на съседни имоти не попадат сред
заинтересованите лица. Всички жалбоподатели, с изключение на Община Бургас, са
именно собственици на съседни имоти, които твърдят, че ползват имота, предмет
на обжалваната заповед. Но ако това е така, те го ползват без правно основание,
тъй като имотът, макар с предназначение „улица“, е частен имот и за да
преминават по него, т.е. за да го ползват, собствениците на съседните имоти
следва да имат облигационни отношения със собственика на улицата. От
представено по делото писмо на л.49-51 се установява, че „Черноморски бряг“ ЕАД
е предложил на тези собственици на съседни имоти да плащат наем за използването
на улицата, но по делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че
има сключени такива договори за наем. Това означава, че ползването от тях на
чуждия имот се осъществява противоправно.
Жалбата, подадена от
кмета на Община Бургас е недопустима по същите съображения. Кметът на общината
нито като административен орган, нито като законен представител на юридическото
лице Община Бургас притежава правен интерес да оспорва заповедта, тъй като
общината не е адресат на тази заповед. Тя не е собственик на имота, не е
собственик на строежа, нито е негов възложител.
След като жалбите са
недопустими поради отсъствие направен интерес, недопустимо се явява и искането
за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.
По изложените
съображения всички жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.159, т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на кмета на Община
Бургас, „ДИМОВ ГРУП БГ“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Страхил“ №
1, ет.3, ап.13, представлявано от управителя С.Н.С., чрез представител по пълномощие
адвокат Д.С., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.„Вардар“ №27, ет.3, „СЕВЕРНИ ВОДИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ бл.38-39,
ет.2, представлявано от Д.П., чрез представител по пълномощие адвокат С.Ц., със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет.1, ап.1, Р.Г.Г., с постоянен адрес: гр.Бургас,
ж.к. „Изгрев“ бл.35, вх.18, ет.2, действащ лично и като управител на „М.И. 02“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Индустриална“ № 94А и Г.В.Т., с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 137, вх.А, ет.6, чрез адвокат И.Ц.и съдебен адрес: гр.
Бургас, ул.„Георги Кирков“ № 21, ет.1, ап.2, всички против заповед №
ДК-19-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията за спиране на предварителното изпълнение на заповед №
ДК-19-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас, предявени от кмета на Община Бургас, „ДИМОВ ГРУП БГ“ ООД, с ЕИК *********, „СЕВЕРНИ ВОДИ“ ООД, ЕИК *********, Р.Г.Г., с постоянен адрес: гр.Бургас,
ж.к. „Изгрев“ бл.35, вх.18, ет.2, действащ лично и като управител на „М.И. 02“ ЕООД, ЕИК *********, и Г.В.Т., с адрес: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 137, вх.А, ет.6.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 2227/2023 г. по описа на
Административен съд Бургас.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия: