№56
гр. С. 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110134497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца А. Я. П. срещу ответника Н. П. Т. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД
вр. т. 3.5 от договора вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, вр. т. 3.6, б. „а“ от договора и
чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. т. „Е“ от Допълнителното споразумение за
следните суми: сумата от 2000 евро, равняващи се на 3911.66 лева - гаранционен
депозит, платен от ищеца на отпаднало основание, сумата от 10 500 евро, равняващи се
на 20 536.22 лева - неустойка в размер на даденото капаро, сумата от 75 евро (или
146.69 лева) - платени такси във ФРГ за заверка на пълномощно и декларации, 54 лева -
нотариална такса, 43.81 евро (или 85.68 лева) - разноски за самолетен билет.02 евро
(или 395.08 лева) - съдебна такса, заплатена във ФРГ за отпускане на кредит, както и
250.85 евро (или 490.62 лева) - такса за ипотека, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 23.03.2021г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 12.11.2020 г., в качеството си на обещаващ действията на
трето лице – неговия внук и купувач А. П., е сключил с ответницата предварителен
договор за покупко-продажба на собствения на ответницата недвижим имот –
апартамент №, находящ се в гр. С. ул. „Д.“ №, заедно с прилежащите му мазе, таван и
общи части от сградата и правото на строеж, изменен с допълнително споразумение
към него, сключено на 07.12.2020 г. Страните по договора се задължили да сключат
окончателен договор за продажба на имота в срок до 08.12.2020г. при нотариус К. Б.
срещу възнаграждение в размер общо на 105000 евро. Ищецът поддържа, че заплатил
на ответницата в брой гаранционен депозит в размер на 2000 евро, който тя следвала да
1
му възстанови при нотариалното прехвърляне на имота, както и на 10.11.2020г. превел
по доверителната сметка на нотариуса задатък в размер на 10500 евро. Останалата
сума следвала да бъде заплатена по сметката на нотариуса преди изповядване на
сделката. Сочи, че със споразумението от 07.12.2020г. уговорили нов срок за
сключване на окончателен договор до 08.03.2021г., поради това че ответницата не
можела да изпълни задължението си по договора като се снабди със удостоверение,
издадено от „Л.“ АД относно задълженията си към това дружество или с документ за
заличаване на вписаната в полза на същото договорна ипотека върху процесния имот.
Поддържа, че е изпълнил задължението си по предварителния договор, превеждайки
по сметка на нотариуса остатъка от продажната цена на 04.03.2021г. Въпреки
продължаването на срока на договора, ответницата не се явила на 8.03.2021г. при
нотариуса и не представила изискуемите документи. Сочи, поради виновното
неизпълнение на договора от ответната страна прави изявление за неговото разваляне,
поради което претендира връщане на отпаднало основание заплатения по договора
гаранционен депозит, както и обезщетение в размер на даденото по договор капаро.
Твърди се в следствие на разваления договор да е претърпял имуществени вреди,
представляващи сторени разноски по подготовката на сключване на окончателния
договор, подробно описани в исковата молба. По изложените съображения претендира
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. П. Т., с който оспорва
предявените искове. Твърди, че окончателен договор не е сключен по причина, за
която не носи отговорност. Сочи, че въпреки погасяването на кредита към „Л.“ АД,
ведно с дължимите лихви и такси, ипотеката противозаконно не е заличена. Поддържа,
че е поканила същия да предприеме действия по заличаването й. По искане на
кредитодателя била вписана възбрана върху имота във връзка с образувано от „Л.“ АД
изп. дело. Оспорва претендираните от ищеца разходи за самолет, съдебни и
нотариални такси. Счита, че отговаря единствено за посочените в предварителния
договор задължения, но не и за тези, съпътстващи набавянето на сумата за покупка.
Твърди, че е сключила договор с ищеца и не следва да поема разноските пътуването на
чЛ.вете на неговото семейство. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач „Л.“ АД (с предходни наименования „Л.“ АД и „ТНК К. м.“
АД) изразява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи, намира от фактическа следното:
Не е спорно, а се установява и от приложения по делото предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, че на 12.11.2020 г. е сключен между Н. П. Т.,
в качеството на продавач и А. Я. П., действащ като обещаващ действието на трето лице
2
– своя внук и купувач А. П., в качеството на купувач, договор, по силата на който
продавачът се е задължил да прехвърли, а купувачът се е задължил да придобие
правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент №, находящ се в гр.
С. ул. „Д.“ №, заедно с прилежащите му мазе, таван и общи части от сградата и
правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., с
площ от 49,15 кв.м. за сумата от 105 000 евро. Страните се договорили окончателния
договор да бъде сключен в кантората на нотариус Б. в срок до 08.12.2020 г. Съгласно
т.2.3. уговореният между страните срок може да бъде продължен с подписано между
тях допълнително споразумение. Съгласно т. 3.5. страните декларират, че купувачът е
изплатил на продавача гаранционен депозит в размер на 2000 евро в брой, като
последният се задължава да върне на купувача тази сума в деня на сключване на
окончателен договор. Уговорен е задатък в размер на 10 500 евро, който купувачът е
превел по доверителна сметка на нотариус Б. на 10.11.2020 г. Съгласно т. 3.6 купувачът
се задължава да придобие с нотариален акт правото на собственост върху продаваемия
имот и преди сключване на договора да внесе остатъка от продажната цена в размер на
94 500 евро по посочената в договора доверителна сметка на нотариуса. Нотариусът
ще използва тази сума за погасяване на всички задължения на продавача към
съответните кредитори по цитираните в т. 3.2. ипотеки. Продавачът следва да
представи на нотариуса писма/удостоверения, издадени от всеки един от кредиторите,
в което да са посочени точните суми. Плащанията към кредиторите ще бъдат
направени от нотариуса след вписване на нотариалния акт и след като нотариусът се
снабди с удостоверение за тежести, от което е видно, че върху продаваемия имот няма
каквито и да било тежести противпоставими на трети лица, освен описаните в т. 3.2.
ипотеки – Договорна ипотека том 3, 25/2017 г., с кредитор ТНК К. м., Договорна
ипотека 97/2019 г. с кредитор Ново Финанс и Договорна ипотека том 4, 178/2020 г. с
кредитор Ново Финанс. Продавачът се задължава да предостави документ за
дължимите суми към деня на извършеното плащане и незабавно след извършените
плащания да предприеме действия по заличаване на ипотеките за своя сметка.
Съгласно т. 3.6, буква „а“ в случай, че от издаденото удостоверение за вещни
тежести се окаже, че има и други тежести, освен посочените и страните не успеят да
уредят отношенията си чрез писмено споразумение в срок до 1 месец, то те се
уговарят, че новият собственик ще прехвърли на продавача собствеността на имота, а
нотариусът ще върне на купувача сумата от доверителната сметка, а продавачът ще
дължи на купувача изплатената по т.2.5 от настоящия договор сума от 10 500 евро
както и неустойка в размер на даденото капаро. Съгласно т. 3.6, буква „б“, в случай че
от издадените удостоверения от кредиторите се окаже, че размерът на продажната цена
не е достатъчен за покриване на кредитните задължения, страните считат този договор
за развален като продавача дължи на купувача изплатената по т.2. 5 от настоящия
договор сума в размер на 10 500 евро. Съгласно т.4.1. продавачът се задължава да
3
върне на купувача неустойка в размер на даденото капаро, ако не е изпълнил точно и в
срок поетите по договора задължения.
С допълнително споразумение от 07.12.2020 г. срокът за сключване на
окончателен договор е удължен до 08.03.2021 г. Видно от съдържанието на
споразумението е, че удължаване се е наложило, предвид обстоятелството, че
продавачът не е представил удостоверение за задълженията си към „ТНК К. м.“ АД
или документ, удостоверяващ заличаване на ипотеката в полза на същото дружество,
учредена на 09.02.2017 г. с акт 25, том 3, дело 3664/2017 г., което страните са
предвидили като условие за сключване на окончателния договор. Съгласно
споразумението, уговорената в предварителния договор цена остава непроменена, като
нотариусът е получил цената по доверителна сметка на две вноски – на 10.11.2020 г. –
задатък и на 02.12.2020 г. – цялата останала част. Страните се съгласяват нотариусът да
върне сумата на купувача по същата сметка, но последния се задължава да я преведе по
доверителната сметка на нотариуса отново, преди сключване на окончателния договор.
Видно от представените по делото платежни документи ( л. 18-22 по гр. д. 3790/2021
по описа на СГС), сумата е преведена отново от купувача по доверителна сметка на
нотариуса на 04.03.2021 г. и върната обратно по сметка на купувача на 08.03.2021 г.
Съгласно т. Е от споразумението, в случай не бъде сключен окончателен договор,
неизправната страна ще дължи възстановяване на направените от другата страна
разноски по подготовката на несключилата се продажба.
По делото е представено копие от Констативен протокол от 08.03.2021 г., акт №
109, т., на нотариус Б., от който се установява, че на 08.03.2021 г. в уговорения час се е
явил само молителя А. П. като пълномощник на А. Жак П., който е представил
нотариално заверени пълномощно за покупка и изискуемите от закона декларации по
ЗХХД и ЗМИП. Като причина за несключването на договора в констативния протокол
е посочено, че до момента продавачът не е представил удостоверения от кредиторите
си за точния размер на задълженията, обезпечени с ипотека и удостоверение за
данъчна оценка и не се явява в уговорения между страните ден и час.
По делото са представени от ищеца и следните писмени документи: приходна
квитанция от 08.03.2021 г. (л. 23 по гр. д. 3790/2021 по описа на СГС), от която е
видно, че ищецът е заплатил на нотариус Б. такса за издадения констативен протокол в
размер на 54 лева. Бордна карта издадена на А. П. за самолетен билет в размер на 43,81
евро, фактура от 24.11.2020 г. издадена на Жак П. за сума в размер на 202 евро такси
към Районен съд Аахен, фактура от 27.11.2020 издадена на Жак П. за сумата от 250,85
евро – нотариални такси и документ (л. 30), удостоверяващ заплатена от А. П. обща
сума в размер на 75 евро за заплатени нотариални такси.
Представени по делото са и следните писмени документи: нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №, т., рег. №, дело №36 от 2017 г., договор за заем
4
№ 5494/01.02.2017 г. и погасителен план към него; заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 22.05.2019 г. ведно с изпълнителен лист от същата дата; заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от 06.01.2021 г. ведно с изпълнителен лист от същата дата ;
удостоверение за размер на дълга от 15.04.2022 г.; решение от 10.03.2022 г.,
постановено по гр. дело № 17132 по описа на СРС за 2021 г.; постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 20198500400468 на ЧСИ Б. уведомление по чл.
18, ал.5 ЗЧСИ, покана за доброволно изпълнение ведно с разписка за получаване;
отговор на покана от 08.12.2020 г.
Други относими в хода на производството доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. т. 3.5 от предварителен
договор за продажба, вр. чл. 87, ал. ЗЗД, чл. 88, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД вр. б. „е“ от
допълнително споразумение и чл. 92 ЗЗД вр. т.3.6, б. „а“ от договора.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД вр. т.3.5 от
договора, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже: сключването на процесния
предварителен договор с ответницата, заплащане на сумата 2000 лева, възникнало
право да развали договора, поради виновно неизпълнение на ответника, отправено
изявление за разваляне.
В тежест на ответника при установяване на горните факти да докаже, че е
изпълнил задълженията, за чието неизпълнение ищецът твърди да е развалил договора
или че неизпълнението не се дължи на причина у него, която не може да му се вмени
във вина, както и основание да задържи полученото.
По иска с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. б. „е“ от
допълнително споразумение в тежест на ищеца е да докаже, че поради
неизпълнението от страна на ответника е бил развален сключения между страните
договор, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди (сторени
разходи) в претендирания размер, които се намират в причинна връзка с
неизпълнението.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи,
че е погасил паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с т. 3.6, б. „а“ от договора в тежест
на ищеца е да докаже сключен договор, в който е предвидена неустоечна клауза с
твърдяното съдържание в размер на даденото капаро, което ответникът следва да
5
заплати на купувача по договора.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във
връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице трайна
практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение №
138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 556/13.07.2010 г.
по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV ГО на ВКС, решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. №
1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които
представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Според тези решения и в съответствие с практиката по чл. 154, ал. 1 ГПК и в
трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на
основание, неосъществено или отпаднало основание, общия правопораждащ
положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в
тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1). Поради това в доказателствена тежест на ищеца по
иск на нЯ.е от трите правни основания е да установи настъпването на факта на
плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на
основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо
с оглед на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване в процесния случай
включва извършването на престация от страна на ищцата в полза на ответника, с оглед
сключен между тях предварителен договор и заплащане на сумата 2000 лева,
възникнало право да развали договора, поради виновно неизпълнение на ответника,
отправено изявление за разваляне. Съдът счита фактическия състав за изцяло изпълнен.
Безспорно се установи по делото, че на 12.11.2020 г. е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, между Н. П. Т., в качеството на продавач и А.
Я. П., действащ като обещаващ действието на трето лице – своя внук и купувач А. П., в
качеството на купувач. Съгласно т. 3.5. от договора страните декларират, че купувачът
е изплатил на продавача гаранционен депозит в размер на 2000 евро в брой, като
последният се задължава да върне на купувача тази сума в деня на сключване на
окончателен договор. Подписаният договор служи за разписка за заплатената сума.
Съдът счита, че по делото се доказва и виновно неизпълнение от страна на ответната
страна. Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че към датата на нотариалното изповядване – 08.03.2021 г. описаната в
предварителния договор договорна ипотека №, т., рег. №, дело №36 от 2017 г. не
заличена. Този факт не се оспорва и от ответната страна. Последната твърди, че не е
заличена по вина на третото лице помагач „Л.“ АД и въпреки погасяването на кредита
към „Л.“ АД, ведно с дължимите лихви и такси, ипотеката противозаконно не е
6
заличена.
По делото не се спори, че между Н. П. Т. и „А. 2012“ ЕООД, ЕИК: ... и „Л.“ АД,
ЕИК: -.... е налице сключен договор за заем, по силата на който ответното дружество е
предoстaвило на ищците сумата от 10226 евро. Не се оспорва и обстоятелството, че в
полза на заемодателя е учредена от ответницата договoрна ипотека №, т., рег. №, дело
№36 от 2017 г. за обезпечение вземaнията по договора за заем. Не се оспорва, а и от
писмените доказателства е видно, че поради неизпълнение задълженията на
ответницата по договора за заем, е инициирано производство по чл. 417 ГПК, в
резултат на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
дата 22.05.2019 г. и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 06.01.2021 г. Страните не
спорят, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е инициирано
изпълнително производство, което е прекратено поради плащане на всички суми по
него. Спорен е единствено въпросът относно наличие на други непогасени задължения
по процесния договор за заем от дата 01.02.2017 г.
От приложения по делото нотариален акт за договорна ипотека от 09.02.2017 г. е
видно, че между страните е налице договорка, според която „при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита както и при предсрочна изискуемост на
кредита заемополучателят дължи неустойка за забава в размер на 0.23 % върху сбора
на от цялата непогасена част от предоставения заем и натрупалата се до момента
договорна лихва, за всеки ден, считано от дата на падежа на дължимото плащане до
момента на окончателното погасяване на всички просрочени задължения по договор за
заем от 01.02.2017 г.“. По нататък в т. II е изрично посочено, че договорната ипотека е
учредена за обезпечаване на цялото вземане по договора за заем от 01.02.2017 г.,
включително неустойка за забава. От приетите по делото заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 06.01.2021 г. ведно с изпълнителен лист от същата дата се установя, че
ответницата е осъдена да заплати сума в размер на 9381,85 евро неустойка за забава по
договор за заем бизнес кредит-клиенстски номер 5494. Доказателство за заплащането
на дължимата по договора неустойка не се представя от ответната страна. Поради това
съдът приема, че е налице неизплатено вземане в полза на третото лице помагач „Л.“
АД по договор 5494/01.02.2017 г., обезпечено по силата на договорната ипотека от
09.02.2017 г., поради което същото законосъобразно не е заличило учредената ипотека,
служеща за обезпечаване на цялото вземане по договора за заем от 01.02.2017 г.,
включително неустойка за забава. Поради виновното неизпълнение на договора от
ответната страна ищецът прави изявление за неговото разваляне с исковата молба,
поради което претендира връщане на отпаднало основание заплатения по договора
гаранционен депозит. С оглед на изложеното, съдът счита предявения иск по чл.55,
ал.1, предл. 3 ЗЗД вр. т.3.5 от договора, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
2000 лева за изцяло основателен.
7
По искът с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. с т. 3.6, б. „а“ от договора в тежест на
ищеца е да докаже сключен договор, в който е предвидена неустоечна клауза с
твърдяното съдържание в размер на даденото капаро, което ответникът следва да
заплати на купувача по договора. Съдът счита този иск за неоснователен, тъй като не е
налице основанието за присъждане на исканата от ищеца неустойка.
Ищецът основава претенцията си за неустойка на осн. т. 3.6, б. „а“ от
предварителния договор, въз основа на която клауза иска осъждане на ответника да му
заплати на сумата от 10 500 евро, равняващи се на 20 536.22 лева .
Съгласно т. 3.6, б. „а“ от предварителния договор в случай, че от издаденото
удостоверение за вещни тежести се окаже, че има и други тежести, освен посочените и
страните не успеят да уредят отношенията си чрез писмено споразумение в срок до 1
месец, то те се уговарят, че новият собственик ще прехвърли на продавача
собствеността на имота, а нотариусът ще върне на купувача сумата от доверителната
сметка, а продавачът ще дължи на купувача изплатената по т.2.5 от настоящия договор
сума от 10 500 евро, както и неустойка в размер на даденото капаро. Съдът приема, че
в настоящия случай не са се сбъднали условията на посочената от договора разпоредба.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че причина за
несключване на окончателен договор между страните не е издадено удостоверение за
вещни тежести, от което е видно, че по отношение на процесния имот има и други
тежести, освен посочените в предварителния договор, а незаличаване на договoрна
ипотека №, т., рег. №, дело №36 от 2017 г., която е посочена изрично в клаузата на т.
3.2. от договора и за която ищецът е бил наясно и непредставяне на данъчна оценка и
удостоверение за размер на дълга. Данни за учредена нова тежест (извън посочените в
предварителния договор) върху процесния имот не са налични по делото. Не са
въведени и такива твърдения от самия ищец.
Поради изложеното, съдът приема, че не са настъпили условията за възникване на
вземане за неустойка в размер на 10 500 евро на въведеното от ищеца основание - т.
3.6, б. „а“ от предварителния договор. Такава би била дължима на осн. т. 4.1. от
предварителния договор, но такова основание не е въведено от ищеца, а съдът дължи
произнасяне в рамките на заявеното в исковата молба основание.
По исковете с правно основание чл.88, ал.1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. б. „е“ от
допълнително споразумение в тежест на ищеца е да докаже, че поради неизпълнението
от страна на ответника е бил развален сключения между страните договор, в резултат
на което е претърпял твърдените имуществени вреди (сторени разходи) в
претендирания размер, които се намират в причинна връзка с неизпълнението.
Съдът счита за доказани са претърпени от ищеца единствено вреди в размер на 54
лева – нотариални такси за издаване на констативен протокол, тъй като по делото е
представен приходна квитанция от 08.03.2021 г. (л. 23 по гр. д. 3790/2021 по описа на
8
СГС), от която е видно, че ищецът е заплатил на нотариус Б. такса за издадения
констативен протокол в размер на 54 лева. Исковите претенции за сумите от 75 евро
(или 146.69 лева) - платени такси във ФРГ за заверка на пълномощно и декларации,
43.81 евро (или 85.68 лева) - разноски за самолетен билет.02 евро (или 395.08 лева) -
съдебна такса, заплатена във ФРГ за отпускане на кредит, както и 250.85 евро (или
490.62 лева) - такса за ипотека следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй
като от представените по делото писмени доказателства не се установява направените
разходи да са сторени от ищеца в настоящото производство.
По присъждане на направените по делото разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
сторил разноски, както следва: сумата в размер на 1024,80 лева държавна такса и
сумата в размер на 1800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение като съобрази в тази връзка правната и фактическа
сложност на делото, броя на обективно кумулативно съединените искове и броя на
проведените открити съдебни заседания. Съобразно уважената част от исковите
претенции в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в общ размер от 226,47 лева.
На ответникът Н. Т. е предоставена в настоящото производство безплатна
правна помощ от адв. И. М. по чл. 38 от Закона за адвокатурата. В полза на адвокат М.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
претенциите в размер на 1455,69 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „Д.“ № ет., ап. да
заплати на А. Я. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „А. Б.“ №, ет. на
осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. т. 3.5 от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.11.2020 г. вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД сумата от 2000 евро,
равняващи се на 3911.66 лева, представляваща гаранционен депозит, платен от
ищеца на отпаднало основание- развален предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 12.11.2020 г., и на осн. чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. т. „Е“
от Допълнително споразумение от 07.12.2020 г. сумата от 54 лева - нотариална
такса, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.03.2021г. до
окончателното плащане на вземането.
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Я. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.
ул. „А. Б.“ №, ет. против Н. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „Д.“ № ет., ап.
искове с пр. осн. чл. 92 ЗЗД, вр. т. 3.6, б. „а“ от предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 12.11.2020 г. и чл. 88, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. т.
„Е“ от Допълнително споразумение от 07.12.2020 г. за следните суми: сумата от 10
500 евро, равняващи се на 20 536.22 лева - неустойка в размер на даденото капаро на
осн. т. 3.6, б. „а“, сумата от 75 евро (или 146.69 лева) - платени такси във ФРГ за
заверка на пълномощно и декларации, , 43.81 евро (или 85.68 лева) - разноски за
самолетен билет, 202 евро (или 395.08 лева) - съдебна такса, заплатена във ФРГ за
отпускане на кредит, както и 250.85 евро (или 490.62 лева) - такса за ипотека, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 23.03.2021г. до окончателното
плащане на вземането като неоснователни
ОСЪЖДА Н. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „Д.“ № ет., ап. да
заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на А. Я. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С. ул. „А. Б.“ №, ет. сумата от 226,47 лева – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА А. Я. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „А. Б.“ №, ет.
да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата на адв. И. М.,
ЕГН ********** сумата от – разноски за оказана безплатна правна помощ на
ответника Н. П. Т. в първоинстанционното производство.
Решението постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ответника – „Л.“ АД, ЕИК -.....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10