Решение по дело №977/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от „Огитоп“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], вх.Б, представлявано от О. П. П., чрез процесуалния му представител адв.М. Б., против Решение № 143 от 29.01.2024г. на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав, постановено по а.н.дело № 20235330205574 по описа на същия съд за 2023 год., изменящо Наказателно постановление № 13-2300292 от 04.09.2023 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1800 лв., като е намален размера на имуществената санкция от 1800 лв. на 1500 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че не е налице осъществен състав на административно нарушение, и като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със закона. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и на измененото с него НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Дирекция “ИТ”, гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Н. С. е на становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било Наказателно постановление № 13-2300292 от 04.09.2023 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Пазарджик, с което на ”Огитоп“ ЕООД, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1800 лв., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 13- 2300292 от 22.05.2023г., съставен от Ф. А. А., на длъжност главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пазарджик. Първоинстанционният съд е възприел обективираните в акта констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 24.04.2023г. служители на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Пазарджик извършили проверка на обект, представляващ „СМР в жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ“, находящ се в местност „Прослав“, район „Западен“ гр. Пловдив, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ОГИТОП“ ЕООД. На място бил заварен да работи,

изграждайки вътрешна зидария – лицето, Л. З. А., облечен с работно облекло (нефирмено). В разговор и в писмен вид на място, в декларация по чл.402 от КТ, А. декларирал собственоръчно, че работи в „ОГИТОП“ на „Пещерско шосе №116“ от „1 месец“, на длъжност „работник“, с работно време „8 до 5“, почивни дни „събота“, почивки в работния ден „от 12.13“, трудово възнаграждение „780“, както и че е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Към момента на проверката не бил представен какъвто и да било договор за правоотношението между дружеството-жалбоподател и Л. А., по повод на работата, която бил заварен да извършва.

Предвид установеното на място от контролните органи, с оглед спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труда спрямо дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател, проверката

продължила до 22.05.2023г. и с преглед на фирмената документация в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик. В хода на същата, на 27.04.2023г., вместо трудов договор, за Л. А. бил представен граждански договор № 1 от 18.04.2023г. Направена била и справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, регистър на трудовите договори, където не били открити данни за сключен трудов договор между страните.

На 22.05.2023г. бил съставен Протокол ПР 2315110/ 22.05.2023г. за извършена проверка, в която били описани всички установени нарушения по КТ на дружеството-жалбоподател, вкл. и процесното такова.

Въз основа на установеното от контролните органи, било прието, че на 24.04.2023г. в гр. Пловдив, на обект, представляващ „СМР в жилищни сгради УПИ 238.109-I, за обществено обслужващо и жилищно застрояване по ПУП-ПРЗ“, находящ се в местност „Прослав“, район „Западен“ гр. Пловдив от страна на дружеството - работодател е допуснат до работа като „работник“Л. З. А., при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивския районен съд е изменил оспореното пред него наказателно постановление, като е намалил размера на наложената санкция, като е приел за несъмнено, че деянието е фактически извършено при осъществяване на дейността на дружеството, поради което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Съдът след обстоен правен анализа на трудовия и гражданския договор е приел, че в случая характерът правоотношенията безспорно е бил трудов, като под формата на сключения граждански договор по същество е бил прикрит трудов договор. Не са констатирани нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на АУАН и при издаването на НП. Прието е също така, че в случая наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер, който надвишава минималния такъв, а именно 1800 лв., при не мотивиране на размера на санкцията и при не отчитане в достатъчна степен на всички обстоятелства съобразно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Приел е, че санкция в минималния размер е справедлива и съответстваща на тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност. Изрично е посочено от решаващия съд, че в разглежданият случай е неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ, касаеща намалена отговорност при "маловажно нарушение", тъй като според императива на разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, т.е. процесното деяние е изключено от обхвата на чл. 415в ал.1 от КТ.

ІV. За правото :

8. По отношение на възведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения според чл. 1, ал. 2 от КТ, а трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа (така чл. 61 ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа без да е налице трудов договор сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай контролните органи на Дирекция инспекция по труда гр. Пазарджик са констатирали именно това, че лицето Л. З. А. е приет на работа като работник (вътрешна зидария) при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.

Обосновано и в съответствие с събраните писмени и гласни доказателства по делото, първоинстанционният съд е приел, че в случая характерът правоотношенията безспорно е бил трудов, като под формата на сключения граждански договор по същество е бил прикрит трудов договор.

10. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против юридическото лице, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11. В казуса доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

13.Предвид изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХI – ви касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143 29.01.2024г. на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав, постановено по а.н.дело №20235330205574 по описа на същия съд за 2023 г.

ОСЪЖДА „Огитоп“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], вх.Б, представлявано от О. П. П., да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.