№ 15171
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110116404 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищцата С. Г. С. е предявила установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът й дължи сумата от 250 евро ,
представляваща обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB983 по направление София-Бургас на
05.07.2023г. , закъснението по който е било повече от три часа, заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на зявлението по чл.410 ГПК - 10.11.2023г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
62048/2023г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1
ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното призводство пълномощниците на ищцата поддържат исковете. В
заседанието на 05.07.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил
представител на ищцата , но с писмена молба от 04.07.2024г. адвокат на ищцата е пледирал
за уважаване на исковете.
Ответникът „Б.Е.”АД не е представил отговор на исковата молба в срока по
чл.131,ал.1 ГПК , който е изтекъл на 17.05.2024г. , тъй като преписите от исковата молба и от
приложенията към нея са му връчени на 17.04.2024г. видно от приложената по делото
призовка.
С писмено становище , озаглавено „отговор” , заведено в СРС с входящ №
1
216769/02.07.2024г. юрисконсулт на ответника е оспорил исковете, но с протоколно
определение, постановено в заседанието на 05.07.2024г. , е ОСТАВЕНО БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.133 ГПК това становище като депозирано след изтичане
на срока по чл.131,ал.1 ГПК.
В заседанието на 05.07.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не е
присъствал представител на ответника. В писменото становище от 02.07.2024г. юрисконсулт
на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
62048/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Ответникът не е оспорил , че ищцата е закупила самолетен билет за полет № FB 983
по направление София-Бургас на 05.07.2023г., както и , че този полет е осъществен със
закъснение повече от три часа. По делото не е спорно и, че разстоянието на полета е било
до 1 500 км.
Както бе посочено , възраженията на ответника са предявени след изтичането на
срока по чл.131,ал.1 ГПК , поради което с оглед чл.133 ГПК са преклудирани и не следва да
бъдат разгледани. Въпреки това следва да се отбележи , че тези възражения са бланкетни и
недоказани.
По делото не са представени надлежни доказателства за закъсняване на конкретния
полет поради извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, т.3 от регламент № 261/2004г.
Това твърдение на ответника , заявено в писмения отговор от 02.07.2024г. , освен че е
преклудирано на основание чл.133 ГПК (доколкото е предявено след изтичане на срока по
чл.131,ал.1 ГПК) е недоказано. Представеният от ответника Технически дневник на полета
се отнася за полет № 978 от Варна до София , а не за процесния полет № FB 983 от
05.07.2023г. от София до Бургас, поради което не е доказателство за твърдения от
ответника „удар от мълния в корпуса на самолета”.
Възражението на ответника , касаещо изправността на ищцата като пътник
относно явяването й за осъществяване на полета, е бланкетно и неконкретизирано,
доколкото не се посочва ищцата да е закъсняла за процесния полет или по друг начин да е
2
нарушила задълженията си на пътник. По делото няма нито твърдения , нито
доказателства ищцата да е закъсняла за прецесния полет. По делото няма спор , че полетът е
осъществен и ищцата като пътник е била на борда на самолета като всички останали
пътници. Няма нито твърдения, нито доказателства закъснението на полета да се намира в
каквато и да е причинна връзка с поведението на ищцата като пътник преди или по време
на процесния полет.
Следователно за ищцата е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по
чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за заплащане на
обезщетение за закъснял полет № FB 983 по направление София-Бургас на 05.07.2023г. в
размер на 250 евро.
Доколкото претендираното от ищцата вземане е възникнало, предявеният
установителен иск по чл.422 ГПК във връзак с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004
е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
На ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата за периода
от датата на предядявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.11.2023г. до окончателното
плащане.
Относно разноските по делото :
На ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото -
платената държавна такса (25 лв) и адвокатско възнаграждение (400 лв).
Възражението на ответната страна за прекомерност на платения от ищеца адвокатски
хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е
налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 400 лв не
надвишава размера на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г. на ВАС, който е 400 лв.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищцата (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от нея в заповедното производство – платената държавна такса (25
лв), както и адвокатско възнаграждение (400 лв), присъдени му със заповедта по чл.410
ГПК.
Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по
заповедното дело, а и претенцията срещу него е уважена изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че „Б.Е.”АД, ЕИК: **, гр.София,бул. **, дължи на С. Г. С., ЕГН:
**********, със съдебен адрес : град София, ул. „**, чрез адв. Д. П. , сумата от 250 евро
(двеста и петдесет евро), представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB 983 по
направление София-Бургас на 05.07.2023г., , закъснението по който е било повече от три
часа, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
зявлението по чл.410 ГПК - 10.11.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 62048/2023г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.”АД, ЕИК: **, гр.София,бул. **, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С., ЕГН:
**********, със съдебен адрес : град София, ул. „**, чрез адв. Д. П., следните суми: 425 лева
(четиристотин двадесет и пет лева), представляващи направените от ищцата разноски по
настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата
молба и адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.1 ГПК), и 425 лева (четиристотин двадесет
и пет лева), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство
по гр.д. № 62048/2023г. по описа на СРС,68 състав – платените държавни такси за
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и частна жалба и адвокатско
възнаграждение (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4