ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 152512.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVIII състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Николинка Г. Цветкова
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502055 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 24343/11.09.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника Н.Л. против разпореждане №
59503 от 19.08.2020г., постановено по ч. гр. д. № 10293 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, IV гр. с., с което е отхвърлено подаденото заявление в частта му, с която се
претендира присъждане на 29, 48 лв. договорна лихва за периода от 25.04.2019г. до
29.07.2019г., както и сумата от 272, 19 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и за разноските над уважените размери от 13, 47 лв. за ДТ и 26,
87 лв. юрисконсултско възнаграждение до претендираните размери.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в
постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Д.
Б. Б. , ЕГН **********, като същото е било уважено за сумата от 350, 66 лв., включваща
главница в размер на 346, 16 лева, сумата от 4, 50 лв. санкционна лихва за периода
29.07.2019г. до 17.08.2020г. и законната лихва от 18.08.2020г. до изплащане на вземането,
1
както и разноските по делото в размер на 13, 47 лева за ДТ и 26, 87 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
За да отхвърли заявлението в обжалваната част заповедният съд се е позовал на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от
24.12.2019г./, съгласно която съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.Направил е извод, че вземанията на заявителя за договорна
лихва и възнаграждение за пакет допълнителни услуги, се основават на неравноправни
клаузи, заобикалящи забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, неравноправни на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗЗП, в противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 143,
ал. 2, т. 20 във вр. с ал. 1 от ЗЗП.Освен това бил договорен годишен лихвен процент по заема
от 33 % и ГПР на заема 36, 90 %, който надвишавал многократно размера на законната
лихва.Договореният лихвен процент е счетен за прекомерно висок и договорен в
противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля тройния размер на лихвата за забава, а
възнаграждението за допълнителни услуги било договорено в противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Поради това заповедният съд е намерил, че е налице обоснована
вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител и с оглед
на това е отхвърлил заявлението за претендираната договорна лихва и за претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съответно за част от направените
разноски в заповедното производство.
Настоящият състав на съда намира обжалваното разпореждане за правилно като краен
резултат, по следните съображения:
Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието
на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от новата редакция на чл. 411, ал. 2, т.
3 от ГПК.
Изцяло се споделят доводите на заповедния съд относно претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, включващи приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, тъй като същите реално касаят действия по усвояване и
управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на
такси и комисионни от кредитора.С оглед на това следва да се приеме, че целта на
посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/.Това възнаграждение
също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя
това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Изключването му от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.
2
19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на
услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на
закона за максималния размер на ГПР.Поради това настоящият състав на съда намира, че
при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния размер на разходите по кредита, а посочените в договора
размери на възнаградителната лихва и на ГПР не съответстват на действително уговорените
такива, обуславящи значително неравновесие на правата и задълженията на кредитора и
потребителя и нарушаващи принципа за добросъвестност в гражданските и търговски
отношения.Налице е противоречие с добрите нрави, поради което заповед за изпълнение за
претендираната възнаградителната лихва по договора и за възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, не може да бъде издадена – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението в
обжалваната част, поради което разпореждането му следва да бъде потвърдено, а частната
жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 59503 от 19.08.2020г., постановено по ч. гр. д. №
2055 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VI гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3