Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 29.05.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10881 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Н.В.И. срещу Г.Ф., обективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т.1, вр.чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ответника за сума в размер на 26000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 10,06,2017год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 05,10,2017г.
до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 10,06,2017г., около 12:00часа в гр. София, автомобил с неустановена марка, модел и рег. №, управляван от неустановен до момента водач се движил по бул. „Петко Каравелов“ с посока на движение от бул. „Арсеналски“ към бул. „България“ и в района на бл. 62А участва в ПТП с пресичащия платното за движение отляво надясно спрямо движението на автомобила пешеходец Н.В.И.. Вследствие на инцидента за ищцата настъпили телесни увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Поддържа се, че автомобилът станал причина за процесното ПТП е напуснал местопроизшествието без да изчака пристигането на органите на Пътна полиция, като и понастоящем все още не са установени данни за него и за водача му. Излагат се съображения, че по тази причина, за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да отговаря Гаранционният фонд, като на 05,07,2017год. до последния е отправено искане за изплащане на обезщетение, но такова не последвало.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Г.Ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва осъществяването на хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и на фактическия състав на гражданската отговорност. Оспорва твърдения от ищцата механизъм на пътнотранспортно произшествие, като поддържа, че не са установени доказателства за реализиране на произшествието. Твърди, че констативният протокол не обвързва съда относно посочения в него механизъм на ПТП, доколкото е съставен единствено по данни на ищцата. Поддържа, че ищцата е получила твърдените телесни увреждания в по-ранен момент, вследствие на битов инцидент. При условията на евентуалност сочи претендирания размер на обезщетение да е силно завишен.
Ответникът-Г.Ф. в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа да
не е налице противоправно деяние. Оспорва механизма и размера на претендираното обезщетение, както и
дължимостта на обезщетение за забава от датата на увреждането.
С оглед горното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Представен е констативен протокол с
№К379/10,06,2017год. на СДВР Отдел Пътна полиция, в който се сочи на данни за
пътнотранспортно произшествие реализирано на 10,06,2017год., около 12,00часа, с
участието на неизвестно моторно превозно средство и пешеходец-Н.В.И..
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ищеца са констатирани следните
травматични увреждания:
-счупване на палеца на стъпалото /фрактура
на проксималната вътрешна фаланга на ляв палец/. Характера на описаната травма
е състояние водещо до трайно затруднение в стъпването и походката за срок
по-голям от 30 дни по медицински критерии около 3 месеца. Като вид, фрактурата е била неразместена и закрита.
Фрактурата на проксималната фаланга на
левия палец при ищцата, така както е представен в амбулаторния лист от преглед
на 10,06,2017год. и предвид извършения личен преглед при ищцата обосновава
извод за липса на причинно-следствена връзка с описания механизъм на
пътнотранспортно произшествие и травмата, тъй като:
-съществува невъзможност при удар
от автомобил дори и при движение с ниска скорост да няма травматични увреди на
мястото на съприкосновението на удара, както и вторични увреди от падането на
земята.
-в случай, че е налице прегазване
е невъзможно да се получи само изолирана фрактура на малка кост на палеца, с
дължина 3 см., особено ако се касае само за основната /вътрешна фаланга/ на
палеца. Предвид ширината на гумите от автомобил при прегазване се засягат
всички кости и меки тъкани под площта на гумата. Също така поради голямата
тежест на натиска се получават друг
вид травматични увреждания, наречени конквасации/освен фрактурите на костите които са раздробени
се увреждат и меките тъкани над тях/.
Механизма на изолираната фрактура
на основната фаланга на левия палец при ищцата съответстващ на
рентгеновата находка е от директен удар
по долната част на палеца с тежък
предмет на малка площ или с такъв имащ изпъкнал ръб. Ударът в тъп
предмет/стена, бордюр на тротоар, камък и пр./ също е възможен, но биха се увредили
и малките ставички на палеца по дължината му, които
при ищцата не се констатират.
По
делото е изслушано заключение на САТЕ, в което се сочи на вероятния механизъм
на пътнотранспортно произшествие в гр.София, на бул. Петко Каравелов на прав
пътен участък. Бул.Петко Каравелов се състои от едно платно и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите с обща
широчина 9 метра. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Неустановен
автомобил се е движил по бул.Петко Каравелов в дясната пътна лента, с посока от
ул.Арсеналски към бул.България, като в същото време пешеходката е предприела
пресичане на бул.Петко Каравелов
перпендикулярно от ляво на дясно за посоката на
движение на автомобила. В случай, че водачът на МПС не е намалил скоростта
си на движение се е реализирало ПТП по причини от субективен характер.
На 05,07,2017г. при
Г.Ф. е постъпило искане от името на
ищеца за заплащане на обезщетение
в размер на 30000 лв.-неимуществени вреди. Видно от
писмо изх. № 24-01-451 от 05.10.2017г. ответникът е отказал да изплати на ищеца обезщетение за претърпените телесни увреждания с мотив, че липсват доказателства сочените вреди
да са в пряка причинна връзка с пътнотранспортно произшествие, с участието на
лек автомобил, за който е налице пасивна материалноправна легитимация за
ответника.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане
в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557, ал.1, т.1, вр.чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.495 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен
предявения иск е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, характера на вредите,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и обстоятелството,
че противоправното деяние осъществено на територията на Република България е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено/неидентифицирано моторно превозно
средство/.
Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.558, ал.1 от КЗ сочещ на допустимост на претенцията –т.е. ако фондът е отказал да плати обезщетение или не е изплатил
такова в срока по чл.496 от КЗ или увредения да не е съгласен с размера на обезщетението.
За установено по делото съдът намира на
10,06,2017год. да се получени от ищцата травматични увреди съобразно заключение
на съдебномедицинската експертиза.
За недоказан по делото настоящия състав намира механизма
на произшествието и вината за настъпването му. В тази връзка съдът не кредитира
заключението на изготвената съдебнотехническа експертиза, тъй като от данните
по досъдебното производство е видно да е наличен констативен протокол, който е
съставен само по данни на пострадалата, без наличие на каквито и да било
обективни находки-следи от гуми, спирачни следи или др. Не са ангажирани гласни
доказателства сочещи на претърпян инцидент с описания механизъм.
Обстоятелствата относно механизма на ПТП, обективирани в констативен протокол за ПТП с пострадали
лица нямат обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.189 от ЗДвП, тъй като длъжностното лице не удостоверява възприети от него
обстоятелства. Допуснатите по делото обяснения на ищцата по реда на чл.143 от ГПК за изясняване на обстоятелствата около ПТП са противоречиви и не
кореспондират със заключението на СМЕ. Не се установи дали ищцата е стояла
неподвижно на пътното платно, дали е пресичала, в каква посока е пресичала.
Освен това с оглед твърдението да е паднала на пътното платно не се констатират
травматични увреди от удар и падане. В случай, че е пресичала от лява на дясно
за посоката на движение на МПС, както се твърди в исковата молба, неясно остава
как е получила увреждане на палеца на ляв крак, тъй като пострадалата би била
ударена от дясната й страна. В случай, че е налице прегазване би следвало да са
налични травми от размачкване на меките тъкани над фрактурата на вътрешната
кост, които не са налични.
Ето защо
при липса на ангажирани гласни доказателства за механизма на
пътнотранспортното произшествие, настоящия състав намира за недоказан механизма
на произшествието. Предвид изложеното и при изрично указана доказателствена
тежест за ищеца при заявеното оспорване от ответника, на осн.чл.154
от ГПК, съдът намира исковата претенция за неоснователна и същата подлежи на
отхвърляне.
По претенцията с пр.осн.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.(5) от КЗ, вр.чл.496 от КЗ фондът изплаща обезщетения по реда, определен
с правилника за устройството и дейността на фонда и дължи
лихва за забава от датата,
на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца
от датата на завеждане на
претенцията.
Предвид неоснователността на главната искова
претенция неоснователно е и акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 200,00лв., от които 100,00лв. -юрисконсултско
възнаграждение и 100,00лв.-в.л.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.В.И., с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** срещу Г.Ф., с адрес ***
искове с правна с чл. 557, ал. 1, т.1, вр.чл.558,
ал.5 от КЗ, вр.чл.496
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 26000,00лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 10,06,2017год., ведно
със законната лихва от 05,10,2017год. до изплащане на вземането като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н.В.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес *** да
заплати на "Г.Ф." с Булстат *******, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 200,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: