Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12873 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 158074 от 23.07.2020 г., постановено
по гр.дело № 55827/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 150 състав, е признато за установено
по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, срещу Г.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ, че Г.И.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сума в размер на 102, 62 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г.,
доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“ ******аб.№ 350866, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 15.02.2018 г. до окончателното изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по гр.дело № 10389/2018 г. по описа на СРС, 150 състав, като е
отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.149 ЗЕ за разликата над сумата от 102,62 лв.
до пълния предявен размер от 1247,53 лева. С решението на съда е осъден Г.И.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
47,30 лева- разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд
и сума в размер на 6,17 лева- разноски за заповедното производство.
Срещу
решението на СРС, 150 с-в е постъпила въззивна жалба
от „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Т.Ж.с
искане същото да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 ЗЕ за разликата над уважения / сумата от 102,62 лв./до пълния предявен
размер от 1247,53 лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г. и вместо това да
бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения иск в обжалваната част. Твърди
се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ответник Г.И.Д., не взема становище по подадената въззивна жалба.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца- „Т.С.“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната
част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу
ответника установителен иск за главница, в частта в
която е отхвърлен. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд
в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в
жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В настоящия случай, основния довод изложен в
жалбата, досежно обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са погасени
по давност всички дължими от ответника суми за доставена топлинна енергия по
издадена обща фактура от 31.07.2015 г., за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014
г. включително, съдът намира за изцяло неоснователен. Издаването
на общата фактура не променя падежа на месечните задължения за съответния
отчетен период. Общата фактура обективира месечните
задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от
клиента, респективно изваждане на сумите за връщане на клиента. Падежът на
месечните задължения за стойност на потребена
топлинна енергия остава същият, посочен в чл.33, ал.1 ОУ от 2014 г. - в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. В процесния случай, при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че вземанията на
ищеца за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г., включително са погасени по
давност. Изводите на първоинстанционния съд в тази
насока, а именно, че вземанията на ищеца по отношение на ответника за цена на
доставена топлинна енергия, за периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г.,
включително са погасени по давност, са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. В настоящия случай не е допуснато при
постановяване на обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на
материалния закон. Основателно е възражението на ответника по предявения иск
/чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията за стойността
на претендираната топлинна енергия. Процесното главно вземане /респективно вземания/ следва да
се приеме за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, в какъвто
смисъл е Тълкувателно решение № 3/
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на
ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла
на чл.111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен право-пораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Поради горното,
при приложение на
специалния давностен срок, предвиден в чл.111, б.”в” ЗЗД, се
налага приемането на обоснован извод,
че вземанията за главница, станали
изискуеми до м.12.2014 г., включително /чл.114, ал.1 ЗЗД вр.
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.116, б.”б” ЗЗД/, са били
погасени по давност. Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед на
така изложените съображения, предявения
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, в
обжалваната част се явява неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е
бил отхвърлен от първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С
оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се
следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено искане за
присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158074 от 23.07.2020 г., постановено по
гр.дело № 55827/2018 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 150 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
в процеса на „Т.С.“-ЕООД,
гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.