№ 63
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000042 по описа за 2022 година
Постъпила е образувано по частна жалба, подадена от адв. В.Х. като
пълномощник на „Ц.“ АД (Ц. АД) срещу Определение № 2602165 от
23.02.2022 г., постановено по т. д. № 500/2019 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на банката – частен
жалбоподател за връщане на заплатената държавна такса по т. д. № 500/ 2019
г. на БОС по посочена в частната жалба банкова сметка - IBAN ***
В частната жалба определението се атакува като неправилно. Посочено
е, че причина за образуването на исковото производство били подадените
години след изтичане на законния преклузивен срок възражения от
ответниците – длъжници по чл. 414 ГПК, след унищожаването на ч. гр.тд. №
1715/2012 г. по описа на Бургаски районен съд, като заповедта за изпълнение
е била връчени на всеки от тях по изп. дело № *** от 2012 г. на ЧСИ И.Б. По
подадените възражения било образувано ново ч. гр. д. № 5968/2019 г. на
Районен съд Бургас, в рамките на което съдът, без да разполага с данни и без
да извърши проверка относно момента на връчване на заповедта, е дал
указания за предявяване на искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, с предупреждение,
че заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Посочените обстоятелства,
обаче, били установени от окръжния съд след предявяване на исковете в
изпълнение на указанията, поради което производството по т. д. № 500/2019 г.
на БОС е било прекратено като недопустимо. С определение № 260413 от 12-
ти април 2021 г. по т. д. № 500/2019 г. на БОС, потвърдено с определение №
1
77 от 1-ви юли 2021 г. по ч. т. д. № 104/2021 г. на БАС, съдът е оставил без
уважение като неоснователно искането на частния жалбоподател, за
присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като е
прието, че неправилно внесените държавни такси като недължимо платени
подлежат на връщане, в който смисъл е направено позоваване на определение
№ 456 от 30-ти септември 2016 г., по ч. т. д. № 1077/2016 г. на ВКС.
С обжалваното определение БОС е посочил, че от правна страна не
възприема цитираното определение на ВКС, като от фактическа страна е
приел, че едва с оглед събраните в исковото производство доказателства е
било възможно да се установи връчването на заповедите за изпълнение по
изп. дело № *** и липсата на подадени в срока по чл. 4141 ГПК възражения.
Оспорват се изводите както от правна, така и от фактическа страна.
Изтъква се, че Ц. АД не е имала задължение в новообразуваното
производство по изп. дело № 228/2019 г. по описа на ЧСИ И.Б.за доказва, че
заповедите за изпълнение вече са били връчени по изп. дело № ***, като с
оглед неправилните указания адекватно и незабавно е предприела действия,
като е обжалвала разпореждане № 17561 от 20-ти август 2021 г. по ч. гр. д. №
5968/2019 г. и е представила доказателства пред районния съд за
преклудираната възможност да бъдат подадени възражения по чл. 4141 ГПК.
Поддържа се, че районният съд е следвало да отмени указанията си, но вместо
това е преценил, че компетентен да извърши преценка за допустимост на
исковете по чл. 422 ГПК е окръжния съд в исковото производство, с което
наред с недобросъвестните действия от страна на длъжниците, е допринесъл
за извършването на разноски за държавна такса.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима и
основателна, във връзка с което приема следното:
Производството по т. д. № 500/ 2020 г. по описа на Бургаски окръжен
съд е образувано по искова молба на основание чл. 422 ГПК, подадена от „Ц.“
АД против „М.Т“ ООД, В.В.Ж., Г.В.Ж. и И.Ж.Н, с искане за установяване
вземането на Ц. АД в размер на 420 000 лв. по договор за кредит, като
физическите лица се явяват поръчители по същия. Въз основа на издадените
Заповед за изпълнение от 21 декември 2011 г. по ч. гр. д. № 11776/ 2011 г. на
Районен съд Бургас срещу длъжника „М.Т“ ООД и поръчителя Г.Ж., като за
дължимите суми в полза на банката е бил издаден и Заповед за изпълнение №
2
*** февруари 2012 г., издадена по ч. гр. д. № 1715/ 2012 г. на Районен съд
Бургас и издадените изпълнителния лист от 29 декември 2011 г. и
изпълнителния лист от 28.02.2012 г. били образувани съответно изп. дело №
*** г. по описа на ЧСИ И.Б.и изп. дело № *** г. по описа на същия ЧСИ. След
осъществено принудително изпълнение срещу недвижимият имот на „М.Т“
ООД били погасени присъдени лихви в размер на 68 760.76 лв., разноски в
размер на 53 873.01 лв. и законни лихви – 184 312.38 лв. След последната
продан, изп. д. № *** г. било върнато на ЧСИ И.Б.и образувано под нов
номер, като ЧСИ Б.в отново е отправил покана за доброволно изпълнение до
длъжниците и е съобщил актуалния размер на дълга, прилагайки Заповед за
изпълнение на парично задължение № *** февруари 2012 г. По повод на това
длъжниците депозирали възражения по чл. 414 ГПК, които били приети от
Районен съд Бургас, с Разпореждане № 17561/20 август 2019 г.,
принудителното изпълнение било спряно, а съдът указал на взискателя да
предяви иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване на вземанията. В
изпълнение на указанията Ц. АД е предявила искове, по които е било
образувано т. д. № 500/ 2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Производството по това дело е прекратено с Определение № 260278 09 март
2021 г., като е прието, че Заповед за изпълнение на парично задължение №
***.02.2012 г. е в сила и подлежи на изпълнение след изтичане на сроковете
за депозиране на възражения до 13.06.2012 г. и на длъжниците не следва да
бъде давана нова възможност и срок по чл. 414 ГПК за ново възражение. С вх.
№ 265047/30 март 2021 г. е постъпила молба от Ц. АД за допълване на
Определение № 260278/09 март 2021 г. в частта за разноските, която е
оставена без уважение с Определение № 260413 от 12 април 2021 г.,
постановено по т. д. № 500/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас,
потвърдено с определение № 77 от 1-ви юли 2021 г. по ч. т. д. № 104/2021 г.
на БАС.
Прието е, че по аргумент за противното от чл.78, ал.4 ГПК, на ищеца не
се дължат разноски при прекратяване на производството, а ищецът, който
счита, че неоснователно е въвлечен в съдебни процедури, които не се следват,
от което е понесъл вреди, е свободен да потърси обезвреда по общия исков
ред срещу противоправно причинилия вредата, а ако държавна такса се явява
недължимо платена, в такъв казус с определение № 456 от 30.09.2016 г. по ч.
т. д. № 1077/2016 г. на ВКС е прието, че същата подлежи на връщане.
3
При тези обстоятелства в обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че държавната такса не може да бъде
върната на основание чл. 4б ЗДТ , тъй като съобразно разпоредбата на чл. 73
ал. 3 от ГПК и чл. 3 от ЗДТ държавната такса се събира при предявяване на
иска, платена е дължимо предявения иск като предпоставка за редовността на
исковата молба и не са били налице условията за прекратяване на
производството по чл. 130 ГПК. Липсата на процесуалните предпоставки за
предявяване на исковете по чл. 415 ГПК били установени в хода на съдебно
дирене и производството е прекратено в срока за произнасяне с окончателен
съдебен акт.
Прието е също, че от гледна точка на молителя (частния жалбоподател)
наличието на основание да получи възстановяване на платената държавна
такса не е налице, като хипотезата не е аналогична с разгледаната в
определение № 456 от 30-ти септември 2016 г., по ч. т. д. № 1077/2016 г. на
ВКС, т. к. едва при извършване на съдопроизводствените действия по делото
и събиране на доказателствата – в т.ч. копие от изп.д.№*** на ЧСИ Б.в се
установявало редовното връчване на книжата и липсата на възражения по
чл.414 ГПК. Районният съд дал указания с разпореждане № 17561 от 20
август 2019 г. по чл. 415 ГПК в рамките на задълженията по закон и
обективно не е разполагал с доказателства за противното.
Бургаски апелативен съд намира, че изводът на първоинстанционния
съд за законосъобразност на дадените указания по чл. 415 ГПК за
предявяване на искове по чл. 422 ГПК, е неправилен.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът дава указания за предявяване на
иск за установяване на вземането си, когато установи, че възражението е
подадено в с рока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Както заповедния, така и съдът в
исковото производство извършват независимо един от друг преценка за
спазване на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, за което законът вменява правомощие
и в двата случая за служебно събиране на доказателства относно
съществуването на процесуалнте предпоставки по чл. 415, ал. 1 ГПК. Във
връзка с последното, указанията на заповедния съд по чл. 415 ГПК за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК ще са правилни, ако доказателствата
относно връчването на заповедта за изпълнение не са съществували или
събирането им обективно е било невъзможно.
4
В конкретния случай, доказателствата относно момента на връчване на
заповедта за изпълнение на длъжниците по изп. д. № *** и изп. д. №
307/20212 г. на ЧСИ И.Б.са съществували. С оглед факта на унищожаване на
делото, по което са издадени заповедите за изпълнение и ПДИ, в която е
посочен актуалният дълг са съществували предпоставки да се извърши по-
задълбочена проверка относно предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК. Още
повече – доказателствата, че длъжниците не са подали възражения в срока по
чл. 414 ГПК с оглед връчената заповед за изпълнение по изпълнителните
производства през 2012 г., са били представени пред районния съд по повод
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, дадени с разпореждане № 17561 от 20-
ти февруари 2021 г. по ч. гр. д. № 5968/2019 г. на БРС, а разпореждането не
слага край на делото и е от категорията на съдебните актове по чл. 253 ГПК (в
този смисъл Определение № 30 от 10.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
4190/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова).
Предвид гореизложеното, указанията за предявяване на искове по чл.
422 ГПК за установяване на вземанията са неправилни, заплатената във
връзка с така предявените искове държавна такса е недължимо платена и
подлежи на връщане съгласно чл. 4б ЗДТ. Обжалваното определение, с което
е отказано връщането й, поради това е неправилно и следва да се отмени, като
на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът следва сам да реши въпроса.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2602165 от 23.02.2022 г., постановено по т.
д. № 500/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, като вместо това на
основание чл. 278, ал. 2 ГПК и чл. 4б ЗДТ постановява
ДА СЕ ВЪРНЕ заплатената от „Ц.“ АД, ЕИК *** по сметка на Окръжен
съд – Бургас държавна такса в размер на 8 400 лв. по т. д. № 500/ 2019 г. на
БОС по посочената сметка с ***
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6