МОТИВИ
към ПРИСЪДА №20 от 09.07.2018г по НОХД№ 317/2018г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала обвинения срещу
подсъдимия Г.Д.И. за извършено
престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр.чл.198 ал.1 предл.1 вр.чл.29 ал.1 б.а от НК. В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.От съда е поискано на
подсъдимия И. да бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от 7 години, което след редукцията по чл.58а от НК да добие окончателен размер от 4г и 8м и да се търпи при първоначален строг
режим. Предлага се още второто предвидено наказание конфискация на една втора
от имуществото на виновното лице да не бъде налагано с оглед обстоятелството,
че подс.И. не притежава имущество.
Частният обвинител се присъединява
към становището на представителя на ОП-Сливен.
Разпитан в с.з. подсъдимият Г.Д.И. се признава за виновен. Направено е искане производството
да се развива по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият признава всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Служебният защитник предлага на съда да бъде
определено наказание на подс.И. лишаване от свобода
за срок от пет години, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК намира, че ще
изпълни целите на чл.36 от НК. Към направеното от защитата искане се
присъединява и подсъдимия И..
Съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Установено бе, че самопризнанията на подс.И. се подкрепят от събраните по делото във фазата на
досъдебното производство доказателства. Съдът с изрично определение по реда на
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В този смисъл,
без да извършва разпит на свидетелите и вещите лица, съдът прие за
установена фактическата обстановка,
твърдяна от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт:
Подс. Г.Д.И. е криминално проявен, осъждан
е многократно за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК, в
т.ч. и за такива против собствеността и личността. С Присъда №203 от
30.11.2015г по НОХД№1270/2015г по описа на СлРС, влязла в сила на 16.12.2015г,
на подс.И. е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца за извършено умишлено престъпление от общ
характер- престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 от НК, чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК, поради което ОП е
квалифицирала деянието като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
Наказанието по цитираната по-горе присъда по НОХД№1270/2015г на СлРС
подсъдимият е търпял в периода от 22.04.2015г до 22.10.2016г.
На 20.03.2018г около 20.10ч. подсъдимият се намирал в гр.Сливен, кв.“Клуцохор“, на кръстовището между улиците „Асеновска“ и „Джордж Уошбърн“. По
същото време пострадалото лице В.Г.М. *** в северна посока към кръстовището на на улицата с ул.“Асеновска“.
Прибирала се от работа към дома си и пушела цигара. Подсъдимият пресрещнал постр.М. северно от намиращата се в жилищна сграда на ул.“Дж.Уошбърн“ адвокатска кантора на
адв.К., в близост до трафопост, като й поискал
цигара. Свид.М. извадила от дамската си чанта кутия с
цигари марка „Eva Yellow“ и му дала една от тях.
Като дори му помогнала със собствената си запалка да запали цигарата. В това
време подсъдимият стиснал здраво лявата й ръка и я попитал за имено и адреса й.
Свид.М. се изплашила, но му казала, че ще вика за
помощ. След тези й думи подсъдимият я заплашил с израза: „Ще те убия, имам
пистолет“. Свидетелката обаче извикала за помощ, а подс.И.
извил лявата й ръка, която продължавал все още да държи и няколко пъти блъснал М.
с лице към фасадата на сградата. В резултат на тези негови действия
пострадалата М. паднала на земята / без да губи съзнание/, а подсъдимият
поставил ръка на устата й, за да предотврати опита й да извика за помощ. Въпреки
описаните действия на подсъдимия, М. успяла да заяви, че има пари в дамската си
чанта. Последната се намирала на земята до нея, със скъсани дръжки от
употребената от подс.И. сила. Подсъдимият възприел думите на пострадалото
лице, взел чантата на М. с находящите се в нея вещи, а именно мобилни телефони „Samsung Galaxy Grand Neo“ и „Samsung Galaxy J 3/2016/ Gold“; кутия цигари „Eva Yellow“ със запалка; 7 бр. ключове с халка и парична сума
в размер на 2.00 лв. на монети, след
което побягнал в южна посока по ул.
„Джордж Уошбърн“ към МБАЛ „Хаджи Д.“.
Стигайки до паркинга на здравното заведение, в източната му част подс. И.
изхвърлил дамската чанта на М., но взел вещите, които се намирали в нея.
Мобилният телефон „Samsung Galaxy J 3/2016/ Gold“ задържал в себе с и го използвал в периода 21.03.2018 г. -
23.03.2018 г. със СИМ-карта с номер **********, предоставена му предходно за
ползване от свид. Ф.М.С.от ****, при която работил през 2017 г. С мобилния
телефон „Samsung Galaxy Grand Neo“, подсъдимият се разпоредил, продавайки го брат си Д.Д.И.
*** за сумата от 20.00 лв. Последният използвал мобилния апарат със СИМ-карта с
номер ********** до 26.03.2018 г, на която дата го предал доброволно в РУ на
МВР - Сунгурларе с протокол, в който
описал начина му на придобиване.
Веднага след инцидента пострадалата М. сигнализирала в РУ на МВР - Сливен
за извършеното спрямо личността и собствеността й престъпно посегателство. При
огледа на посоченото от нея местопроизшествие били открити и иззети като
веществени доказателства презрамка от дамската й чанта и бяла на цвят
недопушена цигара с надпис „Eva“, дадена от нея на подсъдимото лице. В хода на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия от страна на служителите на РУ на МВР -
Сливен, подсъдимият бил установен като извършител на деянието. Пред свидетелите
А. И. А. и С.М.П., подс.И. подробно описал механизма
на извършеното от него престъпление, напълно съвпадащ с показанията на
пострадалата М.. Посочил на полицейските служители и мястото, където изхвърлил
дамската чанта на М. и съответно вещта била открита и иззета при извършен на
26.03.2018 г. оглед на местопроизшествие.
На същата дата и след извършеното и
описано по-горе процесуално-следствено действие, в сградата на РУ на МВР - Сливен е извършено разпознаване,
при което пострадалата М. категорично посочила подс.И.
като извършител на престъплението.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна
експертиза, съобразно заключението на която е установено, че стойността на вещите, предмет на престъплението възлиза на:
дамска плетена чанта с презрамка, цип и хастар, синьозелена на цвят - 12.80
лв.; мобилен телефонен апарат, марка и модел „Samsung Galaxy Grand Neo“ - 44.00 лв.; мобилен телефонен
апарат „Samsung Galaxy J 3/2016/ Gold“ - 195.70 лв; кутия цигари „Eva Yellow“ - 1.72 лв.; запалка - 0.45 лв.; 7 бр. ключове, метални, стандартни,
използвани - 16,80 лв.; халка за ключове Ф 25 мм - 0.32 лв. Общата стойност на
вещите ведно с намиращата се в чантата парична сума в размер на 2.00 лв. възлиза на 273.79 лв.
Пострадалото лице е подписало разписка от 05.06.2018 г., от която се
установява, че са му върнати следните вещи: дамска плетена чанта, презрамка към
нея и мобилен телефонен апарат, марка и модел „Samsung Galaxy Grand Neo“.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на обв. И. -
л.52; показанията на свидетелите: В.Г.М. - л.54-57; А. И. А. - л.58; С.М.П. -
л.59; Д.Д.И. - л.61-62; Ф.М.С.- л.69- 70; протоколи
за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми - л.9-16; протокол за доброволно
предаване -л.19; разписки за получена вещ - л.20; разписка за върнати вещи —
л.21; копия на документи за собственост на мобилни телефони - л.22-27;
Разпореждане № 159/26.04.2018 г. по ЧНД № 220/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Сливен по ЗЕС - л.31-33; справки от национални мобилни оператори - л.35-41;
протокол за разпознаване на лица с фотоалбум л.42-43; съдебно-оценителна
експертиза л.71-75; справка за съдимост, декларация за СМПИС и характеристична
справка на подсъдимото лице- л.85-100.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на свид.М., А.
и П., които са непротиворечиви и взаимно допълващи се и чрез които се
установява времето, мястото и механизма на извършване на престъплението. Чрез
показанията на свидетелката Фатме Солакова
се установява начина на
придобиване на СИМ-карта с номер **********, чрез която са регистрирани
телефонните разговори, проведени от подсъдимия в периода от 21.03.2018г до
23.03.2018г, ползвайки мобилния телефон
на пострадалата М. „Samsung Galaxy J 3/2016/ Gold“. Свидетелските показания на Д.И.
съдът кредитира, въпреки обстоятелството, че този свидетел е в роднинска
връзка с подсъдимото лице. Чрез тях се установява, че след инкриминираното
деяние мобилният телефон „Samsung Galaxy
Grand Neo“ е бил във владението на подс.И.,
който го е продал на брат си свид.Д.И. за сумата от
20лв, както и че последният го е ползвал до 26.03.2018г, когато го е предал
доброволно в РУ на МВР-Сунгурларе.
Извършените процесуални действия оглед на местопроизшествие и разпознаване
на лица ведно със съставените към тях фотоалбуми съдът намира, че следва да
бъдат кредитирани, тъй като са съставени в предвидения в НПК процесуален ред.
Назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза, приобщена по предвидения процесуален начин, съдът намира за
необходимо да цени, тъй като е изготвена
от вещо лице, в чиято компетентност и добросъвестност настоящата инстанция няма основание да се
съмнява.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Г.Д.И. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 предл.1 вр. чл.29
ал.1 б."а" от НК, като на 20.03.2018г. в гр.Сливен на кръстовището
между ул.“Асеновска“ и ул.“Джордж Уошбърн“,
при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: дамска чанта плетена
с презрамка, цип и хастар, синьозелена на цвят на стойност 12.80лв с находящите се в нея
мобилен телефонен апарат, марка и модел„Samsung Galaxy Grand Neo“ на стойност 44.00 лв.; мобилен телефонен
апарат „Samsung Galaxy J 3/2016/ Gold“ на стойност 195.70 лв; кутия цигари „Eva Yellow“ на стойност 1.72 лв.; запалка на
стойност 0.45 лв.; 7 бр. ключове, метални, стандартни, използвани на стойност 16,80 лв.; халка за ключове Ф 25
мм - 0.32 лв. и парична сума в размер на 2лв, всички на обща стойност 273.79лв
от владението на В.Г.М. *** с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това сила, изразяваща се в блъскане в стена, запушване на устата с
ръка и събаряне на земята със скъсване на презрамката на дамската чанта и заплашване с думите:“Ще те
убия, имам пистолет“.
Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е отнел от владението на М.
инкриминираните вещи и пари без нейното съгласие. Категорично е установено, че подс.И. е използвал сила като стиснал здраво лявата й ръка,
блъснал я е няколко пъти с лице към фасадата на сграда, след което събаряйки я
на земята е запушил с ръка устата й. Несъмнено
е установено по делото, че подсъдимото лице е
използвало и втората форма на принуда, а именно заплашване чрез изричане
на фразата: „Ще те убия, имам пистолет“.
Като съставно престъпление грабежът включва две прояви, всяка от които сама
по себе си осъществява състав на престъпление /принуда и кражба/, но които
дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна
самостойност и се явяват едно сложно престъпление. Действията на подс.И., състоящи се в упражняване на насилие и заплаха
спрямо пострадалата, са били насочени към сломяване съпротивата на същата като
те са предшествали и съпътствали по време действията по отнемането и
присвояването на вещите и парите. Подсъдимият е
осъществил и втория акт на съставното престъпление грабеж – отнемането
на вещите, което се състои в прекъсване на досегашната фактическа власт на пострадалия върху вещта и установяване на
своя /на дееца/ фактическа власт върху нея, след което е избягал от местопроизшествието. С настъпилата
промяна във фактическата власт върху предмета на посегателство деянието е довършено, доколкото в случая се касае за престъплението грабеж,
което е резултатно.
В настоящия казус е налице типичният предмет на присвоителното престъпление
грабеж – чужди движими вещи, които имат определена стойност. Предмет на
посегателство са били паричната сума от 2 лв и вещи
на стойност 271.79 лв / общо 273.79лв/, които пари и
вещи са
чужда собственост - на пострадалата М., а подсъдимият И., осъзнавайки
това обстоятелство, ги е отнел, въпреки
несъгласието на пострадалото лице.
Освен обективните признаци на обсъжданото деяние на подс. И. в случая
са налице и субективните елементи на разглежданото престъпление грабеж – пряк
умисъл и присвоително намерение. Подсъдимият
е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че чрез
упражняване на насилие и заплашване спрямо пострадалата отнема вещите от владението на
собственика им против неговата воля,
целял е настъпването на общественоопасните последици
– да се отнемат процесните чужди вещи.
Налице е и специфичното за присвоителните престъпления
намерение за противозаконно присвояване на предмета на посегателството. Този
субективен елемент е обективиран в поведението
на подс. И., който е избягал от местопрестъплението, а след това и се е
разпоредил с част от тях/ свид. показания на свид.Д.И./.
По отношение на подс.И. е налице квалифициращият
признак-опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, доколкото същият е
осъждан за тежко умишлено престъпление по НОХД№1270/2015г по описа на РС
–Сливен и му е наложено наказание лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК-кражба при условията на опасен
рецидив, което наказание е постановено да се търпи ефективно.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази, че в особената
част на НК за престъпление по чл.199 ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от пет до
петнадесет години като съдът може да наложи и конфискация до една втора от
имуществото на виновното лице. Съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като производството бе разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е. след като подсъдимият призна
всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. При това положение
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК.
При определяне
размера на наказанието лишаване от свобода съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства механизма на извършване на деянието- в тъмната част на
денонощието, извършването на посегателство спрямо лице от женски пол,
използването на невинен повод / подсъдимият е помолил пострадалата за цигара и
запалка/ за скъсяване на дистанцията помежду им/; невъзстановяване на отнетите
чрез престъплението вещи / част от тях са възстановени на пострадалото лице, но
от разследващия полицай, а не по волята на подсъдимия/, нанесените телесни
увреждания на пострадалото лице, представляващи разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК / поради което и не са обусловили квалификация на деянието като
такова по чл.199 ал.1 т.3 от НК/, наличието на трайно установени престъпни
навици. Във връзка с последното упоменато обстоятелство съдът намира за
необходимо да посочи, че само шест дни след извършване на инкриминираното
деяние, подс.И. е извършил две престъпления- отново грабеж по чл.199
ал.1 т.4 от НК спрямо пострадало лице от женски пол и на възраст 60г, както и
престъпление по чл.150 ал.1 от НК спрямо същото лице /. За двете престъпления е
сключено споразумение за решаване на делото с ОП-Сливен и същото е одобрено от
съда на 12.04.2018г по НОХД№182/2018г като наложеното общо наказание е лишаване
от свобода за срок от три години и три месеца, което да се търпи при
първоначален строг режим.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие първоначално оказаното съдействие от
страна на подсъдимото лице в полза на органите на МВР, както и тежкото му
материално и имотно състояние, както и
относително младата му възраст. Съдът не констатира многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито установи наличието на изключително такова,
които да обусловят приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК.
С оглед гореизложеното размерът на наказанието, определено на
подсъдимия И. бе определен в размер, който гравитира около и под средния размер,
предвиден в закона- седем години и шест месеца лишаване от свобода. След
редукцията на определеното наказание същото добива окончателен размер пет години лишаване от свобода, което подсъдимият следва
да търпи при първоначален строг режим с
оглед нормата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗИНЗС предвид обстоятелството, че не е изтекъл петгодишен срок от изтърпяване
на предходно наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Видно от
справката за съдимост на осъденото лице наказанието по НОХД№1270/2015г по описа
на СлРС е изтърпяно на 22.10.2016г.
С оглед
обстоятелството, че подс.И. не притежава имущество
съдът не наложи кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.199 ал.1 от НК
наказание конфискация да една втора от имуществото на виновното лице.
С наложеното
на подсъдимия наказание се постигат в пълен обем целите, визирани в
чл.36 от НК като освен превъзпитателно
на подсъдимия същите се очаква да
повлияят превъзпитателно и предупредително и върху останалите членове на
обществото.
В съдебно заседание страните не са поискали на подс.И.
да бъде зачетено времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение
задържане под стража. В нормата на чл.301 от НПК не е предвидено задължение на
съда да прилага този текст. В Глава Тридесет и втора от НПК, уреждаща
процедурата при привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда
законодателят е предоставил
правомощие на прокурора с
постановление да приспадне времето на задържане и лишаване от права на
осъденото лице.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия И. да заплати
направените по досъдебното производство разноски в размер на 59.00лв по сметка на ОД на
МВР-Сливен.
Веществените доказателства 1 бр.
книжен плик, съдържащ бяла на цвят цигара, 1 бр. разкъсана полиетиленов
плик със стикер №В1476 на ОД на МВР-Сливен и 1 бр.разкъсан полиетиленов
плик със стикер № В1561 на ОД на МВР-Сливен съдът постанови да бъдат унищожени
като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Мотивите са изготвени и предадени на 07.08.2018г.