О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 25.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в открито заседание на двадесет и
осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА К.
при
секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д.
№ 3772/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ.
С решение от 28.10.2013 г., обявено в търговския
регистър на 01.11.2013 г., е открито производство по несъстоятелност на „И.“ ООД
(н.). На 06.06.2022 г. и на 11.07.2022 г. в търговския
регистър са обявени списъци на приетите вземания, допълнително предявени
в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
В списъка
от 06.06.2022 г. са включени предявените с
молба от 30.05.2022 г. вземания на кредитора „П.О.“ АД в общ размер от 10 716
581,71 лв., както следва:
-
10 585
551,15 лв. – мораторна неустойка, начислена за
периода 30.05.2019 г. – 30.05.2022 г. върху главницата от 9 667 171,48 лв.,
включена в одобрения списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ като вземане на „К.К.“ ООД, което е прехвърлено на „П.О.“ АД с договор за
цесия от 30.12.2013 г., и
-
131 030,56
лв. - законна лихва, начислена за периода 30.05.2019 г. - 30.05.2022 г. върху
главницата от 430 000 лв., включена в одобрения списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ като вземане на „И.В.“ ЕООД, което е прехвърлено в полза на „П.О.“ АД с
договор за цесия от 05.02.2016 г.
В списъка
от 11.07.2022 г. е включено предявеното с молба от 01.07.2022 г. вземане
на кредитора „П.О.“ АД в размер от 7 035 029,80 лв., представляващо законна
лихва за периода 29.04.2015 г. – 29.06.2022 г., начислена отново върху вземането
за главница от 9 667 171, 48 лв., прехвърлено в полза на „П.О.“ АД от „К.К.“ ООД с договора за цесия от 30.12.2013 г.
С възражение
с вх. № 289788/06.06.2022 г. кредиторът „А.А.Б.“ ЕООД е оспорил приетите със списъка от 06.06.2022 г. вземания с твърдението, че същите не отговарят
на условията на чл. 688, ал. 3 ТЗ – вземането за неустойка било възникнало със
сключване на споразумението от 18.04.2013 г., т. е. преди датата на откриване
на производството по несъстоятелност, и следвало да бъде предявено в сроковете
по чл. 685 ТЗ или чл. 688, ал. 1 ТЗ; цедентът на оспорения
кредитор нямал прието вземане за неустойка или законна лихва, а такива вземания
били приети по почин на цесионера за преходен период,
но те не можели да се олихвяват при липса на изрична уговорка съгласно чл. 294,
ал. 2 ТЗ. По отношение на вземането за законна лихва върху сумата от 430 000
лв. оспорващият кредитор посочва, че вземане с такъв характер за периода
02.12.2013 г. – 13.05.2016 г. вече било прието списъка по чл. 685 ТЗ с точно
определен размер от 13 524,22 лв., какъвто бил посочен и в изпълнителния лист
20.08.2013 г., като така кредиторът сам ограничил размера на претенцията си и
не можел да претендира по-голяма сума. С възражение вх. № 297932/27.07.2022 г.
същият кредитор е оспорил и включеното в списъка от 11.07.2022 г. вземане, за
което поддържа идентични съображения като изложените срещу вземането за
неустойка върху същата главница.
Оспореният
кредитор „П.О.“ АД счита възражението срещу вземането за неустойка за забава за основателно
(вж. изявлението в устните състезания, проведени по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ),
а останалите възражения оспорва с твърдението, че се касаело до предявяване на
законни лихви.
Синдикът заявява становище за основателност
на възраженията по изложените в тях съображения. Сочи, че оспореният кредитор
нямал прието вземане за главница, върху която да се начислявало акцесорно вземане за мораторна
неустойка.
След
съобразяване на изложените във и срещу възраженията доводи съдът намира
следното:
В одобрения списък на приетите вземания, предявени в
срока по чл. 685 ТЗ, обявен в търговския регистър на 13.01.2014 г., кредиторът
„К.К.“ ООД е включен с вземане за главница в размер
от 9 667 171,48 лв., произтичащо от споразумение от 18.04.2013 г.
(Споразумението), а кредиторът „И.В.“ ЕООД - с вземания, за които е издаден изпълнителен
лист от 20.08.2013 г., както следва: 430 000 лв. – главница, 13 524,22 лв. –
законна лихва и 8 600 лв. – разноски.
С договор за
цесия от 30.12.2013 г. (сключен след предявяване на вземанията) „К.К.“ ООД е прехвърлило на „П.О.“ АД вземанията си,
произтичащи от Споразумението, в размер от 9 530 562,42 лв. С договор за цесия
от 05.02.2016 г. „И.В.“ ЕООД е прехвърлило на „К.К.“
ООД вземанията си по изпълнителния лист от 20.08.2013 г.
С молба от
30.05.2022 г. „П.О.“ ООД е предявило вземане в размер от 10 585 551,15 лв.,
представляващо мораторна неустойка, начислена за
периода 30.05.2019 г. – 30.05.2022 г. върху главницата от 9 667 171,48 лв., и
произтичащо от чл. 6 от Споразумението. Това вземане е включено в списъка от
06.06.2022 г. С молба от 01.07.2022 г. „П.О.“ ООД е
предявило и вземане в размер от 7 035 029,80 лв., представляващо законна
лихва върху същата главница за периода 29.04.20215 г. – 29.06.2022 г.,
като то е включено в списъка от 11.07.2022 г.
С молбата от
30.05.2022 г. кредиторът „П.О.“ ООД е предявил и вземане в размер от 131 030,56
лв., представляващо законна лихва за периода 30.05.2019 г. - 30.05.2022 г.,
начислена върху главницата от 430 000 лв., което вземане е включено в списъка
от 06.06.2022 г.
При тези
факти е видно, че общият спорен за всички вземания въпрос е кога възникват вземанията
за обезщетения за забава и техният вид (договорни/законни) има ли значение за
момента на възникването им. По този въпрос съдът намира следното:
При забава на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение, което може да е уговорено по
размер (неустойка) или размерът му да е определен от закона (законна лихва). В
първия случай – при договорното обезщетение (неустойка) елемент от фактическия
състав на възникване на вземането е наличието на договор за неустойка (неустоечно съглашение), докато във втория случай – при
законната лихва, не е необходимо страните да са постигнали съгласие за нейната дължимост и размер. Във всички случаи обаче елемент
от възникването и на вземането за неустойка, и на вземането за законна лихва е
наличието на забава, без която вземане за обезщетение за вредите от
забавата не може да възникне.
От
изложеното може да се заключи, че договорното обезщетение (неустойка), възниква
от сложен
динамичен фактически състав, включващ възникване на валидно главно
задължение (договор за главния дълг), постигане на неустоечно
съглашение (договор за неустойка за забава), настъпване на падежа на главното
задължение и неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря (забава).
Вземането за законна лихва пък възниква от сходен динамичен фактически състав,
в който липсва единствено неустоечното съглашение.
Липсата на
елемент от състава не се отразява на неговата изискуемост, а препятства самото възникване
на вземането (изискуемостта е свързана единствено с настъпване на
момента, в който кредиторът на едно вече възникнало вземане може да
търси принудителното му изпълнение). Който и от елементите от фактическия
състав на вземането да не се е осъществил, вземането не е възникнало.
Следователно
вземанията за обезщетения за забава (и за неустойка, и за законна лихва) възникват
едва с настъпване на последния елемент от фактическия им състав, а именно
забавата. За всеки ден забава възниква отделно вземане за обезщетение и
наличието
на сключен договор по чл. 92 ЗЗД не е достатъчно, за да бъде предявено неустоечното вземане за период, за който все още не е налице
забава.
Поради това
вземанията за обезщетения за забава, настъпила след откриване на
производството по несъстоятелност, са предявими при
условията на чл. 688, ал. 3 ТЗ, независимо от това дали се касае за
договорни обезщетения (неустойки) или за законна лихва. Условието да бъдат
приети по този ред е единствено кредиторът да е предявил вече своето вземане за
главница (ако то е възникнало преди откриване на производството по
несъстоятелност), тъй като в противен случай главният дълг би се явил погасен
на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, а това би довело до отпадане на елемент от
фактическия състав на акцесорните вземания (наличието
на главно задължение). Срок за предявяването им не е установен в чл. 688, ал. 3 ТЗ.
В настоящия
случай всички обезщетения за забава са предявени за период след 2013 г.,
което означава, че те са вземания, чието възникване следва откриването на
производството по несъстоятелност, и поради това редът за предявяването им е
този по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Изпълнено е и второто условие, тъй като за
всяко от акцесорните вземания е налице приета и без
данни за погасяване към процесните периоди главница:
неустойката и законната лихва, включена в списъка от 11.07.2022 г., са начислени
върху включената в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ главница от
9 667 171,48 лв., а законната лихва, включена в списъка от 06.06.2022 г., е начислена върху вече приетата и все още
непогасена главница по изпълнителния лист от 20.08.2013 г.
Изложеното
сочи, че са налице предпоставките за одобряване на списъка, с който е прието
вземането за законна лихва върху главницата от 430 000 лв.
По отношение
на главницата от 9 667 171,48 лв. обаче съдът би могъл да одобри включването
само на едно от вземанията за обезщетение за забава, тъй като нито се
твърди, нито се установява вземането за законна лихва да се претендира при
условията на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД (като вреди над неустойката). И тъй като
при наличие на уговорена неустойка кредиторът може да избере да не претендира
нея, а законна лихва, то изборът му следва да бъде зачетен. В настоящия случай
кредиторът е предявил първоначално неустоечното
вземане, а след това вземането за законна лихва, а в устни състезания заявява
основателност на възражението срещу неустойката. Съвкупно, тези факти следва да
бъдат тълкувани като волеизявление за избор относно вида на претендираното
обезщетение, а именно – такова в размер на законната лихва. Поради това съдът
следва да изключи от списъка от 06.06.2022 г.
вземането за неустойка, а списъкът от 11.07.2022 г. следва да бъде одобрен. Тъй
като обаче възражението на оспорващия кредитор срещу списъка от 11.07.2022 г. е
просрочено (списъкът е обявен в търговския регистър на 11.07.2022 г., а
възражението е подадено по електронна поща на 27.07.2022 г. след седемдневния
срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ), при одобряване на списъка от 11.07.2022 г. съдът не
може да внесе изменения относно размера на законната лихва, включително като
съобрази твърдението за частично погасяване на главницата от
9 667 171,48 лв. от другия солидарен длъжник, което твърдение е направено
в договора за цесия.
Мотивиран от
горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите
вземания на кредиторите на „И.“ ООД (н.), обявен в търговския регистър на 06.06.2022 г., като ИЗКЛЮЧВА
по възражение на „А.А.Б.“ ЕООД предявеното от „П.О.“
АД вземане в размер от 10 585 551,15 лв. - мораторна
неустойка върху главницата от 9 667 171,48 лв., дължима съгласно т.
6. от споразумение от 18.04.2013 г.и начислена за периода 30.05.2019 г. –
30.05.2022 г., и ОДОБРЯВА списъка в
останалата част.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите
вземания на кредиторите на „И.“ ООД (н.), обявен в търговския регистър на 11.07.2022
г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение
вх. № 297932/27.07.2022 г. на „А.А.Б.“ ЕООД срещу списъка на
приетите вземания на кредиторите на „И.“ ООД (н.), обявен в търговския регистър
на 11.07.2022 г.
Определението, с което възражението се оставя без
разглеждане, може да бъде обжалвано от оспорващия кредитор пред Апелативен съд
– гр. С. в едноседмичен срок от връчване на препис.
УКАЗВА на синдика в следващия отчет да
представи списък на кредиторите с размера на вземанията (като стойност и
процент), като съобрази всички списъци с приети вземания, одобрени от съда,
данните за извършени (извънсъдебни или от трети лица-солидарни длъжници) погашения, сключените договори за цесии и размера
на цедираните с тях вземания, изтеклите законни
лихви, ако такива са приети.
СЪДИЯ: