Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……………….
2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и тридесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Е. ЧАУШЕВА и прокурора ……….,
разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.ч.х.
дело № 1660 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 21.09.2017г., постановена
по НЧХД №13498/2016г., СРС, НО, 133-ти състав, е признал подсъдимия А.М.Й. за НЕВИНОВЕН в това, че на
06.04.2016 г. около 20,00 часа, в хранителен магазин, находящ се в центъра на с.Пасарел,
е причинил на Ч.П.Ш. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и червеникаво
кръвонасядане с диаметър 6 см
на горния и долния клепач на
лявото око и червеникаво охлузване с размери 1/0,3 см успоредно на ръба
на орбитата, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът на основание
чл.190, ал.1 НПК е
присъдил разноските
по делото да останат за сметка
на частния тъжител.
Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от адв. Г.Б., повереник на частния
тъжител Ч.П.Ш., с която се иска постановената от първия съд присъда да бъде
отменена като незаконосъобразна и вместо нея да бъде постановена присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му с тъжбата
обвинение. Постъпило е и допълнение към жалбата, в което се развиват доводи за
неправилност и необоснованост на акта, постановен от районния съд, прави се
разбор на събраните по делото доказателства, като същевременно се изразява
несъгласие с анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд в
мотивите към атакуваната присъда. Повторно се отправя искане за осъждане на
подсъдимия по възведеното му обвинение, както и да бъде осъден да заплати
направените от тъжителя разноски.
В разпоредително
заседание на 07.05.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели
или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
Повереникът на
жалбоподателя и ЧТ Ч.Ш. – адв. Б., пред въззивния
съд пледира за отмяна на оправдателната присъда като неправилна. Излага
подробни съображения за неправилно тълкуване на събраните доказателства от
страна на първоинстанционния съд. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние
покрива всички признаци на престъпление по чл. 130, ал.1 НК.
Частният
тъжител Ч.Ш., няма какво да добави към
заявеното от неговия повереник.
Защитникът на
подсъдимия А.М.Й. - адв. М., моли съда да
остави първоинстанционната присъда в сила като правилна и законосъобразна, а
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована.
Посочва, че обвинението не е доказано нито по място, нито по авторство, нито по
причинно-следствена връзка. Твърди, че повереникът на ЧТ прави изводи без
доказателствени факти, като подробно
излага съображенията за това.
Подсъдимият А.М.Й. се явява лично
пред въззивния съд и моли да се потвърди първоинстанционната присъда. В
даденото му право на последна дума от съда, моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и
след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че
не са налице основания за отменяване или изменяване на първоинстанционната
присъда.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертизи,
обсъдени подробно и задълбочено в мотивите към присъдата.
Фактите по делото
са следните:
Подсъдимия А.М.Й. - роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи като
шофьор във фирма „В." ЕООД, неосъждан, постоянен адрес:***, ***** гр.
София, ЕГН **********.
На 06.04.2016 г. около
20.00 ч. тъжителят Ш. посетил хранителния магазин в центъра на с. Пасарел.
Продавач-консултант в магазина бил свидетелят И.Т.. Преди Ш. да влезе в
магазина, там влязъл подсъдимият Й. и свидетелят Т.го обслужил първо него. След
това обслужил тъжителя, а Ш. и Й. започнали да говорят на висок тон и се бутали
гърди в гърди - „ерчене, като две петлета"
според показанията на свидетеля Т.. След известно време свидетелят Т.им направил забележка, че не е мястото в
магазина да говорят на висок тон и се наложило да излезе иззад тезгяха и да ги
избута извън магазина. След като ги извел от магазина, свидетелят Т.се върнал
вътре и ги оставил отвън, но през отворената врата на магазина ги виждал до
преди да завият зад ъгъла.
На 07.04.2016 г.
тъжителят Ш. посетил кабинет на съдебна медицина и по негово желание бил
прегледан от д-р Х.- специалист по съдебна медицина, който констатирал, че на
горния и долния клепач на лявото око на Ш. има оток и червеникаво кръвонасядане
с диаметър 6 см, и във външния край на лявата вежда, успоредно на ръба на орбитата
има червеникаво охлузване с размери 1/0,3 см, които увреждания са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин,
както съобщава пострадалия.
Видно от заключението на
приетата СМЕ, описаните травматични увреждания могат да бъдат причинени на
тъжителя, по времето и начина, описани
от него, които травматични увреждания са реализирали критериите на
медико-биологичния признак болка и страдание, като болките от подобна травма
отшумяват и се заличават морфологичните признаци на травмата за около една -
две седмици.
Въззивният съд прие фактическа обстановка, идентична с приетата
от първостепенния съд, въз основа на събраните по делото доказателства в
съдебното следствие пред районния съд – показанията на свидетелите И.Б.
Т., П.Г.П. и П.С.С, изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, както
и от приложените писмени доказателства - съдебно-медицинско удостоверение и справка за съдимост на подсъдимия Й..
Посочените доказателства пълноценно
разкриват последователността на станалото и поведението на подсъдимия.
Доказателствата, събрани пред първоинстанционния съдебен състав са обстойно
обсъдени и подробно анализирани в мотивите към присъдата от първия съд, като
въззивният съдебен състав е напълно съгласен с оценката на доказателствената
съвкупност, изложена от контролирания съд. Въпреки това, следва да бъде
направен повторен анализ на доказателствата с оглед изложения анализ на
доказателствата от страна на повереника на ЧТ, в допълнението към въззивната
жалба.
Въззивният съдебен състав напълно се
солидаризира с преценката на показанията на свидетеля И.Т., направена от
районната инстанция. Правилно е отбелязал в мотивите си първият съд, че от показанията
на този свидетел не се установяват нито авторството, нито механизма,
нито средството, с което е извършено деянието. Установява се единствено
мястото, на което е възникнал вербален конфликт между подсъдимия и тъжителя, а
именно магазина в с. Пасарел, в който свидетелят е продавач-консултант.
Свидетелят Т.категорично заявява, че ЧТ и подсъдимият са били в магазина, и
след обслужването на двамата, те са започнали словесен конфликт. Излага, че
именно той е бил човекът, който ги е помолил да напуснат магазина. С
категоричност заявява, че не е имало удари между двамата вътре в магазина,
които той да е видял, въпреки че е имал видимост към двамата във времето, в
което са се намирали в магазина, както и че след като двамата са излезли навън,
не е видял да е имало такива. С основание първият съд е ценил с доверие
показанията на този свидетел, тъй като не се установява да има някакви близки
или конфликтни отношения със страните по делото.
По правилен
начин са били ценени от контролирания съд и показанията на свидетеля П.П. – полицейски инспектор. Същият не е очевидец на процесното деяние, а
показанията му се основават на постъпилите материали по въпросния повод. От
показанията на посочения свидетел се установява, че е постъпило от ЧТ Ш.
заявление в 08 РУ- СДВР, в което се излагали твърдения, че бил възникнал
конфликт с подсъдимия А.Й. и че последният го е ударил. Свидетелят П. сочи, че
при извършената от него проверка и при разпита на лицето И.Т. не можело с
категоричност да се установи, че ЧТ наистина е бил удрян в магазина от
посоченото от него лице. Показанията и на този свидетел правилно са кредитирани
като правдиви, доколкото се потвърждават от изнесеното пред съда от свидетеля Т..
Настоящата
инстанция констатира, че показанията на свидетеля П.С.са неотносими
към предмета на доказване по делото, доколкото този свидетел не познава нито
тъжителя, нето подсъдимия, поради което и не изнася никакви данни, свързани с
инкриминирания инцидент или с някоя от страните по делото.
Въззивният състав
приема за обективно и компетентно заключението на извършената СМЕ, въз основа
на която се установяват характеристиките на установените при частния тъжител
увреждания, тяхната медико-биологична характеристика и типичният механизъм на
причиняването им. Съдът кредитира заключението на експертизата, като
обосновано, изготвено от лице с нужните специални знания и отговарящо в
достатъчна степен на поставените въпроси. Заключението по СМЕ и уточненията на
вещото лице са от съществено значение в доказателствения анализ на въззивния
съд, доколкото, като безспорно обективни източници на информация, послужиха за
преценка относно времето на получаване на нараняванията, констатирани при Ч.Ш..
СМЕ е била възприета и от СРС при формирането на фактическите изводи по делото.
Заключението на същата, макар и обосновано и кредитирано, не обуславя пряко
извод, че инкриминираните телесни увреждания са причинени при описания в
тъжбата конфликт и че са причинени именно от подсъдимия Й.. Нещо повече – както
вече бе изложено, по делото са налични и редица доказателствени източници, опровергаващи изложените в тъжбата
твърдения /показанията на свидетелите Т.и П./.
Относими към
предмета на доказване са и приобщените и надлежно изготвени в процеса писмени
доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не
откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на
същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват на кредитираните свидетелски показания и
служат за тяхната проверка за достоверност, като по този начин се затвърждават
изводите досежно стеклите се събития.
С оглед
изложеното по-горе съдът намира, че от събраните доказателства, не може да се установи по категоричен начин
авторството на деянието, нито пък с нужната безспорност се установява мястото,
на което е извършено деянието, доколкото в тъжбата се твърди нараняването да е причинено
в магазина в с.Пасарел, а свидетелят Т.е категоричен, че в магазина физически
конфликт между подсъдимия и тъжителя не е имало.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, първостепенният съд е достигнал до
правилния извод, че от доказателствената съвкупност не се установява по
безспорен и категоричен начин, нито място на деянието, нито авторството в
лицето на подсъдимия Й..
Според
императивната уредба на процесуалния закон е недопустимо постановяването на
осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице за
конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения на
съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и
субективни признаци. За да бъде признат подсъдимия за виновен, обвинението
следва да е доказано по несъмнен начин. Следователно, когато от събраните
доказателства, не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено и че е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен /ППВС № 6 от 04.05.1978г./.
За да
отговори на един от основните въпроси по чл. 303, ал.1 от НПК, а именно дали
подсъдимият действително е автор на престъплението, описано в частната тъжба,
съдът следва да прецени всички доказателства и доказателствени средства, върху
които е изградена обвинителната теза. Анализът на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност не дава основание за извод, че е доказан
фактът на осъществен състав на престъпление, индивидуализирано по време и място
на извършване. По делото е установено, че на 07.04.2016г. при частния тъжител Ч.Ш.
са били констатирани телесни увреждания, покриващи характеристиките на лека
телесна повреда. В настоящия случай, от обективна страна не се доказва
безспорно, че въпросните телесни увреждания са причинени от подсъдимия и при
описания в тъжбата конфликт от 06.04.2016г.
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства не дават възможност
да се направи категоричен извод, че подсъдимият е причинил на частния тъжител
посочените в тъжбата наранявания и съответно, че е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 130, ал.1 НК, което пък прави
безпредметно обсъждането на субективната страна на инкриминираното деяние.
С оглед на
гореизложеното, въззивният съд намери, че жалбата на частния тъжител е
неоснователна и същата не намира опора в доказателствата по делото, а по
същество присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва
да се потвърди. Това е така поради липсата на доказателства, обосноваващи
обвинителната теза по несъмнен и безспорен начин. При наличната доказателствена
съвкупност не е възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че
подсъдимият е автор на престъплението, за което е предаден на съд. Съществува
обосновано съмнение по отношение на главния факт на доказване по делото –престъпното деяние и
съпричастността на подсъдимия Й. към неговото осъществяване. Изложените изводи
за недоказана обективна съставомерност в поведението на подсъдимия правят безпредметно обсъждането на
субективната страна на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.
С оглед изхода от делото и в
съответствие с разпоредбите на чл.190 от НПК, първият съд с основание е
присъдил направените по делото разноски в тежест на тъжителя.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на
основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 21.09.2017г., постановена по
НЧХД №13498/2016г.
по описа на СРС, НО, 133-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.