Присъда по НЧХД №996/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 5
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Румяна Михайлова Маркова
Дело: 20211630200996
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. гр.Монтана, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Наказателно дело
частен характер № 20211630200996 по описа за 2021 година
След тайно съвещание, СЪДЪТ
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.Н.Р. Г., роден на ХХХХХг. в гр.Л., обл.М. живущ в
гр.Л., обл.М. ул.С. №31, българин, български гражданин, с основно
образование, не работи, женен, неосъждан ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 22.07.2021г. в гр.Монтана, в съучастие, като съизвършител с
подс.А.Г. Г., нанесъл побой на К. Г. Г. от гр.Л., в резултат на което й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна разкъсно-
контузна рана в областта над лява вежда, кожна екскориация (драскотина) на
челото в дясно, подкожен хематом (кръвонасядане) на долен клепач на ляво
око, повърхностна разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна,
подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в окципиталната (тилната) част на
главата, множество кожни екскориации (охлузвания и драскотини) в областта
на двете мишници и гръдният кош, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
На основание чл.78А, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. Н.Р. Г. от
1
наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1 000.00 (хиляда) лева в полза на Държавата.
ПРИЗНАВА подс.А.Г. Г., родена на ХХХХХХг. в гр.Л., живуща в гр.Л.,
обл.М. ул. С. №31, българка, българска гражданка, с основно образование,
омъжена, не работи, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
22.07.2021г. в гр.Монтана, в съучастие, като съизвършител с подс.Н.Р. Г.,
нанесла побой на К. Г. Г. от гр.Л., в резултат на което й причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в повърхностна разкъсно-контузна рана в
областта над лява вежда, кожна екскориация (драскотина) на челото в дясно,
подкожен хематом (кръвонасядане) на долен клепач на ляво око,
повърхностна разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна,
подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в окципиталната (тилната) част на
главата, множество кожни екскориации (охлузвания и драскотини) в областта
на двете мишници и гръдният кош, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
На основание чл.78А, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подс. А.Г. Г. от
наказателна отговорност и й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1 000.00 (хиляда) лева в полза на Държавата.
ОСЪЖДА подс. Н.Р. Г. И А.Г. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К. Г.
Г. сумата от 1 000 (хиляда) лева обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението – претърпяни болки и страдания, ведно със законната лихва
от деня на увреждането – 22.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1 012.00 (хиляда и дванадесет) лева разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над уважения до предявения размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подс. Н.Р. Г. И А.Г. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по
сметка на РС Монтана сумата от 40.00 лева държавна такса съобразно
уважения размер на гражданския иск, сумата от 200.00 лева възнаграждение
за вещо лице, както и сумата от 5.00 лева държавна такса всеки едни от тях, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране, в 15-дневен срок,
считано от днес, пред Окръжен съд гр.Монтана.
2
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НЧХД № 996/2021г.

Подсъдимият Н.Р. Г. от гр.Л. е обвинен в това, че на 23.07.2021г. в гр.М.
в съучастие с подс.А.Г. Г., нанесъл побой на К. Г. Г. от гр.Л., в резултат на
което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в хематоми, разкъсно-
контузни рани по различни части на лицето, охлузвания и драскотини, които
са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК
– престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимата А.Г. Г. от гр.Л. е обвинена в това, че на 23.07.2021г. в
гр.М. в съучастие с подс.Н.Г., нанесла побой на К. Г. Г. от гр.Л., в резултат на
което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в хематоми, разкъсно-
контузни рани по различни части на лицето, охлузвания и драскотини, които
са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК
– престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Ведно с тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимия Н.Р.
Г. за сумата от 15 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпяни от
престъплението неимуществени вреди – болки, неудобства и страдания.
Предявеният от тъжителката граждански иск е приет за съвместно
разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимия Г. и същата е
конституирана и като граждански ищец в процеса.
Моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимите за
виновни по повдигнатото обвинение, да им наложи съответно на вината им и
предвидено в текста на закона наказание в максимален размер, както и да
уважи предявеният граждански иск в пълен размер, ведно със законните
последици и разноските по делото.
Подсъдимите не се признават за виновни. Дават подробни обяснения,
като поддържат, че на дата 22.07.2021г., вечерта, двамата са пристигнали в
гр.Монтана и са отишли в хотел „Веста”, където тъжителката била с
любовника си, свид.Н. Г.. Целта им била да я снимат със свидетеля и да
изпратят снимката на майка й, за да й докажат, че спи с по-възрастни мъже и
след това ги тормози. И двамата подсъдими отричат да са нанасяли побой на
тъжителката, да са я бутали, удряли и др.п. Качили са я в автомобила и са я
закарали при баба й в гр.Л., а след това брат й бил нанесъл побой за това, че
ги е „изложила” пред цялата махала.
Защитника им моли съда подсъдимите да бъдат признати за невинни по
повдигнатото обвинение, тъй като не се събрали категорични доказателства за
виновността им и тяхната съпричастност към извършеното.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
1
Подсъдимите и тъжителката се познават помежду си – живеят в един и
същи квартал в гр. Л.. Подсъдимият Г. имал интимна връзка преди време с
тъжителката Г., преустановил контактите си с нея, но въпреки това същата
изпращала съобщения на съпругата му и продължавала да тормози
семейството му.
Подс.Г. разбрал, че на 22.07.2021г. тъжителката ще бъде в хотел „Веста”
в гр.Монтана и решил да отиде, за да я снима и покаже снимките на майка й,
за да престане да ги тормози. Тръгнал със своя автомобил заедно със
съпругата си, подс.А.Г., било вечерта. На рецепцията на хотела я извикали, за
да излезе навън, като тъжителката излязла заедно със свид.Н. Г.. Отвън пред
хотела, в странична улица, подсъдимите нападнали тъжителката, като й
нанасяли удари по главата, по лицето. А.Г. извадила телефона си и я снимала,
както излиза от хотела със свид.Г., след това я хванала за косата и я ударила, а
Г. я обиждал, като й казвал, че е „курва”, „боклук”. Принудили я да се качи
първо в автомобила на свидетеля, а след това и в техния автомобил и я
закарали в гр.Л., където я оставили в квартала, в който живее, встрани от
пътя, там я чакала баба й, свид. К.А. Г..
След случая тъжителката подала сигнал до полицията и било прегледана
в Спешен Център гр.Л., а впоследствие се снабдила, на другия ден,
23.07.2021г. с медицинско свидетелство.
От допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че
тъжителката е получила следните травматични увреждания: повърхностна
разкъсно-контузна рана в областта над лява вежда, кожна екскориация
(драскотина) на челото в дясно, подкожен хематом (кръвонасядане) на долен
клепач на ляво око, повърхностна разкъсно-контузна рана на лигавицата на
долна устна, подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в окципиталната
(тилната) част на главата, множество кожни екскориации (охлузвания и
драскотини) в областта на двете мишници и гръдният кош. Според експерта
същите отговарят да са получени по начина, посочен от пострадалата и
свидетелите, но с оглед непълната медицинска документация не може да
определи категорично с какви предмети са причинени и тяхната давност, т.е.
кога са получени. Посочените увреждания са от характер да е причинено
болка и страдание, с оздравителен период около 10-15 дни.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно е, че тъжителката К. Г. Г. е получила уврежданията,
подробно описани в съдебно-медицинското свидетелство /л.5 и л.6 от
делото/. Същите по своя характер са от такова естество, че водят до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота на пострадалата, т.е. по
убеждение на съдебния състав е причинена лека телесна повреда по см. на
чл.130, ал.1 от НК.
Според тълкуванията на Постановление №3 от 27.09.1973г. на Пленума
2
на ВС, не загубило задължителна сила за съдилищата „Този вид телесна
повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на
тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на
организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се
за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане
на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.
В конкретния случай тъжителката е получила повърхностни разкъсно-
контузни рани, с които са нарушени тъканите, кръвонасядания, хематоми,
охлузвания и драскотини.
Налице е осъществен от обективна страна състава на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, като е причинена лека телесна повреда, извън случаите на
чл.128 и 129 НК.
Относно авторството на деянието и осъществяването му от субективна
страна. Подсъдимите не се признават за виновни, отричат да са нанасяли
побой на тъжителката, а такъв й е бил нанесен от нейния брат след като я
закарали до гр.Л..
Подсъдимите се познават с тъжителката, живеят в един квартал в гр.Л.,
подс.Г. признава и факта, че е имал интимна връзка с нея около осем месеца,
след това се разделили, но К. продължила да тормози семейството, да
изпраща съобщения на съпругата му и на дъщеря му, както и такива с
интимни пози.
Подсъдимите са имали мотив за извършването на деянието – след като
са знаели, че е в хотел в гр.Монтана с друг по-възрастен от нея мъж, са
решили да я изобличат пред него и близките й – майка, брат, баба на
тъжителката.
Виждайки я, че излиза от хотела със свид.Н. Г., тезата им се оказва
вярна и затова подс.Г. я снимала с телефона, за да я изпрати на майка й.
Предвид поведението на тъжителката преди това и тормоза, който
продължавал и след като връзката й с Г. била прекъсната, последния
виждайки я, започнал да й нанася удари по лицето и главата, както и да я
обижда.
Обясненията на подсъдимите, че не са нанасяли никакви удари на
тъжителката, само са я снимали и закарали до град Л. са изолирани, не
кореспондират с останалите доказателства, поради което съдът ги приема за
тяхна защитна позиция.
На първо място техните твърдения са в противоречие с показанията на
свид.Н. Г., който е непосредствен очевидец на случилото се, същият е бил с
тъжителката в хотела и след това отвън, когато е станала разправията между
нея и двамата подсъдими.
Свид. Г. подробно, последователно и логично обяснява какво се е
3
случило, по кое време, къде, кой какво е направил. Същият поддържа, че Н.
след като видял К. се затичал и започнал да я блъска, да я бие, да я удря по
лицето, по главата, а съпругата му през това време снимала, обиждал я. След
това насила я качил в автомобила. Твърди, че се опитал да помогне, но Н. го
хванал за гушата, ударил го няколко пъти, той останал шокиран от
случващото се пред очите му. Заявява, че не е видял да има кръв по
тъжителката.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., които дори и с известни
неточности, отразяват обективно случилото се на процесната дата и място.
Същият не е страна и по някакъв начин да е заинтересован от изхода на
делото. Показанията му се подкрепят от твърденията в тъжбата, от писмените
доказателства – медицинско удостоверение и съдебно медицинска
експертиза, както и от показанията на свидетелите Р.Г. и К.Г..
По отношение на датата на деянието - свидетеля Г. поддържа, че това се
случило на 23.07.2021г., вечерта, но с оглед останалите доказателства –
обяснения на подсъдимите и показания на свид. Р. М. Г. и писмените
доказателства – фиш за спешна медицинска помощ на л.6 от делото, съдът
приема, че инцидента е станал на 22.07.2021г., вечерта. И веднага същата
вечер пострадалата е потърсила медицинска помощ и е била прегледана, за
което свидетелства приложения документ от ФСМП гр.Л. от 22.07.2021
година.
Относно показанията на останалите разпитани свидетели и тяхната
относимост и съответно достоверност, съдът намира следното:
Разпитан е свид.С.С., който е възприел състоянието на тъжителката в
момента, в който е слязла от автомобила на подс.Г. в гр.Л., встрани от пътя,
където я чакала нейната баба. Свидетелят поддържа, че бил на около 10-15
метра от мястото, където слязла пострадалата и не е видял да има кръв по
лицето или главата, както и разкъсани дрехи. Било в тъмната част на
денонощието, свидетеля заявява, към 11.00-11.30ч. вечерта, но мястото било
осветено от уличното осветление. Показанията на този свидетел се явяват в
известна степен изолирани от останалите доказателства – буди съмнение
неговото присъствие точно по това време и място, когато тъжителката слиза
от автомобила на подсъдимите, както и факта, че е бил забелязан от подс.Г.,
че е там и наблюдава случилото се, за да го призове след това като свидетел
по делото.
С оглед на горното съдът приема, че този свидетел е поискан, за да
подкрепи защитната позиция на подсъдимите, които отричат съпричастност
към деянието, поради което не дава вяра на неговите показания.
Показания депозират и майката и бабата на тъжителката, които
свидетелстват за състоянието на пострадалата след деянието, получените
наранявания по тялото и лицето, действията, които са предприели след това-
подаване на сигнал на тел.112, посещение на лекар за оказване на медицинска
4
помощ и др.п. в тази насока. Техните показания, съпоставени с показанията
на свид.Н. Г. и писмените доказателства, в частта, касаеща получените
травматични увреждания на тъжителката, съвпадат и затова съдът им дава
вяра в тази част. В по-голямата си част твърденията на тези свидетели са
доста емоционални, предвид близката им родствена връзка с пострадалата, на
което се дължат и известни неточности в тях. В основните си линии и най-
вече за състоянието на тъжителката след нанесения й побой и преживяното
след инцидента в емоционален и психологически план, кореспондират с
останалите доказателства и съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
За събитията след инцидента свидетелства и майката на подс.Г.,
свид.ГР. Т. ИВ., която разпитана поддържа, че пред нея брата на тъжителката
заявил, че той „я пребил от бой”, нито майката, нито бабата на К. са били там,
а само брат й. Показанията на тази свидетелка са непоследователни и неточни
– не става ясно кои „всички” са си били в къщи, защо е дошъл пред тях брата
на тъжителката, къде са били подсъдимите и други конкретни факти. Като
майка на подс.Г. е обяснимо желанието й да помогне на тезата на същия, за да
не носи наказателна отговорност за действията си. Твърденията й се явяват
изолирани, същата не предава никакви конкретни факти и обстоятелства от
значение за изясняване на обективната истина, поради което съдът не дава
вяра на същите.
Видно от приложените справки за съдимост, подсъдимите към момента
на извършване на деянието не са осъждани за престъпления от общ характер
и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от
НК.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че с деянието
си подсъдимият Н.Р. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК – на
22.07.2021г. в гр.М. в съучастие, като съизвършител с подс.А.Г. Г., нанесъл
побой на К. Г. Г. от гр.Л., в резултат на което й причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в повърхностна разкъсно-контузна рана в областта
над лява вежда, кожна екскориация (драскотина) на челото в дясно, подкожен
хематом (кръвонасядане) на долен клепач на ляво око, повърхностна
разкъсно-контузна рана на лигавицата на долна устна, подкожен хематом
(оток и кръвонасядане) в окципиталната (тилната) част на главата, множество
кожни екскориации (охлузвания и драскотини) в областта на двете мишници
и гръдният кош, довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и 129 от НК.
Подсъдимата А.Г. Г. е осъществила състава на престъпление по чл.130,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК, като на 22.07.2021г. в гр.М. в съучастие, като
съизвършител с подс.Н.Г., нанесла побой на К. Г. Г. от гр.Л., в резултат на
което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна
разкъсно-контузна рана в областта над лява вежда, кожна екскориация
(драскотина) на челото в дясно, подкожен хематом (кръвонасядане) на долен
5
клепач на ляво око, повърхностна разкъсно-контузна рана на лигавицата на
долна устна, подкожен хематом (оток и кръвонасядане) в окципиталната
(тилната) част на главата, множество кожни екскориации (охлузвания и
драскотини) в областта на двете мишници и гръдният кош, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите с пряк
умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимите са искали да изобличат
тъжителката пред близките й за това, което прави, както и да я „накажат”,
като й нанесат побой, за „тормоза” от нейна страна.
В особената част на Наказателния кодекс за това престъпление е
предвидено наказание до две години лишаване от свобода или пробация.
Подсъдимите са пълнолетни и с чисто съдебно минало, не са осъждани за
престъпления от общ характер, до сега по отношение на тях не е прилагано
освобождаване от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ
от НК; имуществени вреди от деянието не са причинени. Не на последно
място деянието не попада сред изключенията изброени в чл.78а, ал.7 от НК.
Събраните по делото доказателства сочат, че са налице всички
кумулативно дадени предпоставки за освобождаване на подсъдимите от
наказателна отговорност и за налагане на административно наказание за
извършеното престъпление.
Предвид горното, съдът намира, че на подсъдимите Г.и следва да бъде
наложено административно наказание на основание чл.78А, ал.1 от НК в
минималния размер от 1 000,00 (хиляда) лева на всеки един от двамата, като
при определяне размера на глобата съдът съобрази и имотното състояние на
подсъдимите и затова определи санкцията на минимума. Подсъдимите не
работят и нямат постоянни доходи.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, с
наказателната отговорност на подсъдимия Н.Г. и граждански иск от
тъжителката за сумата от 15 000 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху
горната сума до окончателното й изплащане.
Гражданският иск в наказателния процес неразривно е свързан с
обвинението. Това е така, защото основанията и размерът на иска се
определят от престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело.
Тъй като предпоставките, които характеризират от обективна и субективна
страна деликтния състав поначало съвпадат с признаците на престъпния
състав, гражданският иск споделя съдбата на обвинението. За наличието на
6
деликта по чл.45 от ЗЗД е необходима комулативна даденост на всички
предпоставки. В случая по един категоричен начин се доказва, че са
настъпили вреди за тъжителката, които са резултат на виновното
противоправно поведение и на двамата подсъдими Н. и А. Г.и и последните
следва да репарират вредите, които са причинили виновно другиму.
Принципът за определяне размера на неимуществените вреди, каквито се
претендират от тъжителката и граждански ищец, са в съответствие с критерия
за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Преценявайки правилата на
справедливостта, претърпяните болки и страдания, притеснения, неудобства,
оздравителния период, в тази насока са показанията на свид.Р.М., майка –
същата твърди, че дъщеря й след случая получила паник атаки, всички тези
неща ги преживяла зле и още не може да се оправи, и К.Г., баба на
тъжителката – поддържа, че внучка й не се чувства много добре, нервна е,
била уплашена и стресирана, както и изявленията на вещото лице по СМЕ,
което също заявява, че лицето е търпяло болки и страдания и въпреки, че тези
вреди “нямат цена”, съдът намира, че пострадалата К. Г. Г. следва да бъде
обезщетена от подсъдимите Г.и солидарно със сумата от 1 000.00 (хиляда)
лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 22.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част, над уважения до пълния предявен размер от
15 000 лева, съдът намира гражданският иск за прекалено завишен и
недоказан, не отговарящ на принципа на справедливост залегнал в чл.52 ЗЗД
за обезщетяване на реално претърпените вреди, болки и страдания, поради
което в тази му част го отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съобразно горния изход на делото, подсъдимите следва да заплатят на
тъжителката и сумата от 1 012.00 лв. разноски по делото – за адвокатско
възнаграждение и държавна такса, а по сметка на Районен съд гр.Монтана
сумата от 40,00 лв., представляваща държавна такса съобразно уважения
размер на гражданския иск, сумата от 200.00 лева възнаграждение за вещо
лице, както и сумата от 5,00 лв. всеки един от тях държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7
Съобщи за изтекли лични данни