№ 859
гр. Шумен, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630101936 по описа за 2024 година
Предявени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал 1, предл. 1
от ЗЗД.
Искова молба, от пълномощник на И. К. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, с посочено правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД и цена от 14,04 лева.
Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за
потребителски кредит № ***/10.07.2020г., за сумата от 50 лева. Договорена
била възнаградителна лихва, от 40,51%, платима, еднократно на определения
падеж заедно с такса експресно разглеждане от 14,04 лева, при ГПР от
49,30%.. Сумите по кредита, в общ размер на 65,15 лева били погасени на
23.07.2020г.. Считайки, че уговорката за такса експресно разглеждане, по
договора накърнява добрите нрави, недействителна е по смисъла на чл. 21, ал.
1 от ЗПК и е нищожна, като неравноправна клауза, иска да се прогласи
недействителността , и осъди ответника да заплати на ищцата сумата от
14,04 лева, представляващи недължимо платена суми по договора за кредит и
разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от
твърдените факти – сключване на договор и погасяване на вземанията по него.
Счита клаузата действителна, съответно целия договор и иска отхвърляне на
исковете, и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество, са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 10.07.2020г. страните сключили договор за кредит №***, за сумата от
50 лева. Уговорено било връщането , за срок от 20 дни. Уговорената лихва
била в размер на 40,51%, при ГПР от 49,30%, и обща дължима сума по
кредита от 65,15 лева/главница, лихва и такса експресно разглеждане/.
Последната, уговорена по конкретния договор в размер на 14,04 лева,
представлявала възнаграждение по допълнителна незадължителна услуга,
гарантираща отговор на искането за отпускане на кредит в рамките на 15
минути от изпращането му/т. 2 от ОУ/. Не се спори, че общата дължима сума
по кредита, включваща таксата, е платена на ответника от ищцата.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи, че уговорката за такса експресно разглеждане в договора, накърнява
добрите нрави, нищожна е по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради
заобикаляне изискванията на ЗПК и е неравноправна.
Накърняване на добрите нрави – Уговорките от раздел „условия на
кредита“ – „експресно разглеждане“ на договора за кредит, касаещи
заплащането на сумата от 14,04 лева за допълнителна незадължителна услуга,
гарантираща отговор на искането за отпускане на кредит в рамките на 15
минути от изпращането му, е нищожна поради накърняване добрите нрави –
чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в
практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение,
представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение,
при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с
2
принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на
престациите. Уговорената такса/възнаграждение/ за бърз отговор на искане за
отпускане на кредит, само поради размера си, без необходимост от коментар за
същността на ответната престация, е в противоречие и с двата принципа,
налагайки заплащане на възнаграждение за хипотетични действия на
кредитора, без връзка с основното му задължение - да предостави пари или
заместими вещи и то преди сключването на договора, достигащо почти ¼ от
заетата сума /14,04 лева такса и 50 лева заем/. Действително съществува
свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но
тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на
облигационното право, като посочените и този за недопускане на
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане
на уговорената такса/чл. 9 ЗЗД/. Отделно, според ответната концепция развита
в отговора на исковата молба възнаграждението се дължи, не защото
заплащането на допълнителната услуга е условие за сключването на договора,
а за „…допълнителна възможност в полза на кредитополучателя, за
относително кратко по своята продължителност време, да получи отговор на
заявлението си от кредитора“. В първата си част твърдението е с ниска
вероятност за вярност само поради факта, че таксата присъства във всички
договори между страните, представени по настоящото и ГД № 1912, 1937,
1977, 1980/2024г., всички по описа на ШРС, разгледани от настоящия състав, а
във втората си част предполага изискване на възнаграждение за отговор на
отправено предложение, за сключване на договор, като част от преговори, в
разрез с изискуемата от чл. 12 ЗЗД добросъвестност, при воденето им.
Сочените в исковата молба клаузи от договора, не са нищожни поради
заобикаляне на закона, нито по отделно, нито в съвкупност, с тези за ГПР. От
договора или от доказателствата по делото, не следва соченото основание,
което е предел на служебното начало в тази насока според ТР № 1/2022г. на
ВКС, ОСГТК, а не са посочени, съответно събрани доказателства, за
ищцовите твърдения, че разходите по договора за такса експресно
разглеждане, при отчитане, в ГПР, биха довели до негов размер надхвърлящ
посочения в ЗПК – чл. 19, ал. 4, разбира се при отчитане, че уговорената и
платена такса няма място в него.
С оглед посоченото е безпредметно да се излагат съображения по
нищожността на клаузата поради заобикаляне изискванията на ЗПК, което е
3
налице предвид тази на чл. 10а от ЗПК, а не споменатия в исковата молба чл.
33 ЗПК, но следва да се посочи, че не представлява неравноправна клауза,
съответно не е нищожна като такава, на нито едно от основанията посочени в
исковата молба – чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. Таксата не е свързана с
неизпълнение на договора, тоест изключено е основанието по т. 5, нито
препятства преценката на кредитополучателя за икономическите последици
от сключване на договора по т. 19, предвид ясната формулировка.
По иска, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД –
Както се посочи ищцата е заплатила на ответника сумата от 14,04 лева, по
нищожна уговорка от договор за кредит, а той, я е получил без основание и
следва да я върне. Затова иска следва да се уважи, до предявения размер, а не
защото договора за паричен заем е обявен за недействителен, при което
ищцата би дължала само чистата стойност на кредита.
При посочения изход на спора по предявените искове, ответникът следва
да заплати на ищцата сумата от 100 лева разноски в производството,
представляващи такива за заплатена държавна такса, а на повереника , 240
лева адвокатско възнаграждение, с оглед основателното си възражение за
прекомерност на претендираното. Възнаграждение в размер на 960 лева с
ДДС, по уважените два иска установителен и осъдителен, всеки с цена 14,04
лева е прекомерно високо и непропорционално спрямо действителната
фактическа и правна сложност на делото, каквато въобще липсва /и по двата/
и извършената работа /изготвяне и подаване на кратка искова молба със
съществени разминавания в твърдения и изводи, с приложено единствено
доказателство – договор; изготвяне на молба за разглеждане на делото в
отсъствие на страната и повереника, ¾ от която касае възнаграждението на
адвоката; неявяване в единственото съдебно заседание, продължило 4
минути/, и в светлината на критериите, в практиката на ВКС, след решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 /Определение № 50015 от 16.02.2024 г.
на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., ТК и др./, следва да се намали, до ¼ от
претендираното, по всеки от исковете, с ДДС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК :
4
***, със седалище и адрес на управление – ***, че уговорката за такса
експресно разглеждане, в договор за кредит № ***/10.07.2020г., между И. К.
К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***, за заплащане на 14,04 лева, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на И. К. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 14,04 лева,
получена без основание, в едно със законната лихва върху нея от 29.07.2024г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на И. К. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
сумата от 100 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, с адрес на кантора – ***,
сумата от 240 лева, с ДДС, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна помощ, съдействие и представителство на И.
К. К., ЕГН : **********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5