Р Е Ш Е Н И Е
№ 1628/28.10.2021 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на
деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 2103/2021 година.
Производството е по чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от М.Г.Б. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** и № 7 – Правна кантора „И ЕЛ СИ“, против решение изх. №
1012-02-90#6/30.07.2021 година на директора
на ТП - Б. на НОИ (лист 11 – 13), с което е оставено в сила разпореждане № 2 от
05.03.2021 година (лист 27 - 28) на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
– Б. на НОИ, с което на основание чл. 99 ал. 1 т. 1 буква „а“ от КСО е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ) на жалбоподателя.
Госпожа Б., чрез процесуалния си представител, твърди,
че обжалваното решение е издадено в противоречие със закона. Поддържа, че при
преизчисляване на ПОСВ административният орган неправилно е приложил
разпоредбата на чл.43а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Заявява, че при преизчисляването на пенсията погрешно е приет единствено
първоначално определения срок на валидност с експертно решение № 2028 - от
14.07.2004 година до 01.07.2007 година, без от административния орган да се
взема предвид, че експертното решение е презаверено като пожизнено. Изтъква, че
на 17.12.2006 година, съпругът ѝ е навършил 63 години и му е била
отпусната пожизнена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Иска отмяна на решението и на разпореждането, както и
връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по
прилагането на закона. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Представя административната преписка.
След като се запозна с материалите по делото, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка.
С разпореждане № 8 по протокол № У01296 от 03.08.2017
година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Б. на НОИ от 16.06.2017
година на М.Г.Б. е отпусната лична ПОСВ в размер на 224,41 лева (лист 38 – 39).
С разпореждане № 12 от по протокол № N10364 от 25.09.2017 година на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП – Б. на НОИ личната ПОСВ на жалбоподателката е
изменена, считано от 16.06.2017 година по чл. 99 ал. 1 т. 2 буква „д“ от КСО
във връзка с чл. 10 ал. 2 от НПОС и е определена в размер на 302,72 лева (лист
36 – 37).
Със заявление
вх. № Ц 2121-02-13/19.11.2020 година до директора на ТП - Б. на НОИ М.Б. е
поискала преизчисляване на личната ѝ ПОСВ със зачитане на придобит
осигурителен стаж във връзка с грижата, която е полагала за болния си съпруг за
периодите на първа група инвалидност с чужда помощ (лист 34).
Към заявлението е приложено копие от експертно решение
№ 2028 от 14.07.2004 година, с което при преосвидетелстване, ТЕЛК към УМБАЛ – Б.
е определил на В.Д.Б. – съпруг на заявителката - 98 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ с дата на инвалидността – 26.07.1989 година и
срок на чуждата помощ и инвалидността – 01.07.2007 година (лист 32 – 33).
С разпореждане № 2 от 05.03.2021 година на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП – Б. на НОИ личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст на жалбоподателката Б. е изменена, считано от 19.11.2020 година по
чл. 99 ал. 1 т. 1 буква „а“ от КСО, като е зачетен осигурителен стаж в
периодите след 31.12.2000 година, през които госпожа Б. не е била осигурена и
не е получавала пенсия – от 01.01.2001 година до 01.12.2001 година и от
01.06.2004 година до 17.10.2005 година. При зачитане на осигурителния стаж, на
основание чл.43а от НПОС, пенсионният орган е съблюдавал като крайна дата срока
на инвалидността по експертно решение № 2028/14.07.2004 година – 01.07.2007
година (лист 27 – 28).
Разпореждането, с което е определен нов размер на
пенсията на госпожа Б., е обжалвано пред директора на ТП – Б. на НОИ с жалба с
вх. № 1012-02-90 от 07.04.2021 година. В жалбата ѝ се твърди, че
административният орган не е взел предвид, че представеното експертното решение
№ 2028 от 14.07.2004 година е презаверено като пожизнено. Отделно от това се
сочи, че даже и да се приеме, че експертното решение е с изтекла валидност, то
това не е променило факта, че тя е била неотлъчно до съпруга си и е поела
всички грижи за него до смъртта му на 14.11.2006 година. С жалбата в хода на
административното обжалване, тя е поискала да ѝ бъде признат за
осигурителен стаж периода след твърдяното изтичане на валидност на експертно
решение до кончината на Вълчо Б. (лист 22 – 26).
С решение с изх. № 1012-02-90#2 от 10.04.2021 година директорът на ТП – Б. на НОИ е спрял
административното производство по жалбата на основание чл. 54 ал. 1 т. 5 от АПК
до произнасяне с оглед възложена проверка и констатация от органа по
неработоспособността (ТЕЛК), дали определения срок на инвалидност на Б. по
експертно решение № 2028/14.07.2004 година следва да се приеме за пожизнен
(лист 19 – 20). Жалбоподателят е уведомен за решението на 12.05.2021 година.
На 05.05.2021 година директорът на ТП – Б. на НОИ е
изискал становище от ТЕЛК към „УМБАЛ Б.“ АД и от РКМЕ – Б. относно това следва
ли да се приеме, че срокът на инвалидност на Б. е станал пожизнен (лист 18).
В отговор председателят на първи състав на ТЕЛК е
посочил, че в експертно решение № 2028 от 14.07.2004 година срокът на
инвалидност и на чужда помощ е три години, до 01.07.2007 година, съобразно
изискванията на действащата към момента Наредба за медицинската експертиза
(лист 15).
На 30.07.2021 година директорът на ТП – Б. на НОИ се е
произнесъл по подадената от М.Б. жалба против разпореждане № 2 от 05.03.2021
година с решение с изх. № 1012-02-90#6/30.07.2021 година, като е
възобновил административното производство и е оставил в сила обжалваното
разпореждане.
В съдебното производство, по инициатива на
жалбоподателя е разпитана, като свидетел, Т.И.а – дъщеря на М. и В.Б.. При
разпита си свидетелят сочи, че въпреки претърпяна операция на гръбначния стълб
и последващи операции здравословното състояние на баща ѝ се е влошавало с
годините. Той не е можел да се обслужва, да ходи и да се храни самостоятелно,
като се е налагало непрекъснато да има човек около него, за да се грижи за
нуждите му и тези грижи са били полагани именно от М.Б., с изключение на
случаите, когато се е налагало Вълчо Б. да бъде вдиган след падане, за което се
е изисквала по – голяма физическа сила. Т.И.а е категорична, че грижите за баща
ѝ са продължили в пълен обем до юни 2016 година, когато е починал (лист
129 - 130).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена
възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок и от надлежно лице,
чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от издаването му.
Затова съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение на директора на ТП – Б. на НОИ е
постановено от материално и териториално компетентен орган, по смисъла на чл.
117 ал.1 т.2 б. "а" от КСО. То е в предвидената по чл. 59 ал.2 от АПК
във връзка с чл. 117 ал. 3 от КСО писмена форма и съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване.
Оспореното разпореждане също е издадено от компетентен
административен орган – ръководителят на отдел "Пенсионно осигуряване"
в ТП – Б. на НОИ, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване
по смисъла на чл. 98 ал. 1 т.1 от КСО.
Административният орган служебно е извършил проверка и
е събрал доказателства във връзка с изясняването на фактическата обстановка, с
оглед на което процесният акт е издаден при спазване на приложимите процесуални
правила.
Спорът по делото е правен и свързан с наличието на
основания за признаване за осигурителен стаж на М.Б. за времето, през което се
е грижила за болния си съпруг, който е с над 90 на сто трайно намалена
работоспособност, доколкото след придобиването от него на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст не е бил преосвидетелстван.
Подпомагането на хората с увреждания и техните
семейства е елемент от социалната политика на държавата. Такива задължения тя
има както по силата на чл. 14 и чл. 51 ал.3 от Конституцията, така и по силата
на международни актове: Международният пакт за икономически, социални и
културни права (чл. 9 чл. 23), Конвенцията за правата на хората с увреждания и
др.
Във вътрешното законодателство закрилата на хората с
увреждания и техните семейства е призната в чл. 2 т.3 от Закона за интеграция
на хората с увреждания (отм.), който е действащо материално право към процесния
период (2007 – 2016 година), претендиран от жалбоподателя като осигурителен
стаж.
Съгласно чл. 46 от ЗИХУ, времето, през което едно лице
е полагало грижи за човек с трайно увреждане и не е било осигурявано, се зачита
за трудов стаж при пенсиониране при условията и по реда на Кодекса за социално
осигуряване. За същия период лицето се смята за здравно осигурено при условия и
ред, определени в Закона за здравното осигуряване (чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО).
Разпоредбата на член 9 ал. 6 от КСО (в редакцията към
процесния период) определя кръга на лицата, за които се признава за
осигурителен стаж времето, през което са полагали грижи за човек с трайно
увреждане, до родител (осиновител) или съпруг (съпруга) и то когато грижите са
за лица с трайно намалена работоспособност над 90%, които постоянно се нуждаят
от чужда помощ, поради което тези лица не са били осигурявани или не са
получавали пенсия. На тези лица при пенсиониране за периода, който се зачита за
осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането
на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
Нормата на чл. 43а от НПОС, действала към спорния
период – от 2007 година до смъртта на В. Б. през юни 2016 година – има две
редакции.
Според първата редакцията (с ДВ, бр. 81 от 2000
година) е обявено, че се зачита за осигурителен стаж времето след 1 януари 2001
година, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) не са били
осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди с
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които
постоянно се нуждаят от чужда помощ. С ал. 2 на чл. 43а от НПОС е постановено,
че обстоятелството, че инвалидите са с трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане над 90 на сто и постоянно се нуждаят от чужда помощ, се
установява с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК).
С изменение в ДВ, бр. 17 от 2016 година на чл. 43а от НПОС
е прието, че се зачита за осигурителен стаж времето от 1 януари 2001 година,
през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга), както и времето от 15
август 2015 година, през което един от родителите на майката или бащата на
лицето с увреждане не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като
са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен
на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ. С това
изменение текстът на ал. 2 на чл. 43а от НПОС не е променен - обстоятелството,
че инвалидите са с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане
над 90 на сто и постоянно се нуждаят от чужда помощ, се установява с експертно
решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Съпоставката на
цитираните редакции на чл. 43а, ал.1 от НПОС показва, че тя възпроизвежда и
конкретизира чл. 9 ал. 6 изречение първо от КСО. Предпоставките за признаване
на регламентираното в тези разпоредби осигурително право са три: 1. наличие на
посочената от закона родствена връзка; 2. полагането на грижи за лице със
степен на ТНР (или вид и степен на увреждане) над 90 на сто, постоянно нуждаещо
се чужда помощ, и 3. липса на осигуряване на друго основание.
Правилото на ал.2 от чл. 43а НПОС предвижда единствено
начина на удостоверяване на релевантното за правото по ал. 1 обстоятелство -
трайно намалената работоспособност (вид и степен на увреждане над 90 на сто) и
нуждата от чужда помощ - с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК).
Разпоредбата на чл. 43а, ал.2 НПОС е пояснителна,
поради което при тълкуването и прилагането ѝ не следва да се стига до
изводи, ограничаващи или отричащи признатото в предходната алинея и в нормите
от по-висок ранг социално право на визираните членове от семейството на лице с
увреждания, доколкото и когато необходимата предпоставка се явява доказана по
друг начин, извън визирания в чл. 43а ал. 2 от НПОС.
Релевантното за възникване на разглежданото социално
право обстоятелство, а именно наличие на вид и степен на увреждане или степен
на трайно намалена работоспособност на лицето, за което са полагани грижи, е
регламентирано като предмет на медицинска експертиза (по аргумент от чл. 101 от
Закона за здравето). В чл. 101 ал. 1 от ЗЗ е предвидено, че такава се извършва
за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и
степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално
осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на
лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест
се извършва медицинска експертиза. Съгласно чл. 101 ал. 5 от ЗЗ (ал. 4 към
процесния период), видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално
осигуряване, се определят пожизнено. Преосвидетелстването на тези лица може да
се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската
експертиза.
Следователно, необходимостта от преосвидетелстване на
лицата в трудоспособна възраст, за които са установени вид и степен на
увреждане, отпада с факта на придобиване от тях на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.
В случая по делото няма спор, че съпругът на
жалбоподателката – В.Б. – е с над 90 на сто трайно намалена работоспособност,
считано от 2004 година и постоянна нужда от чужда помощ. По отношение на него,
считано от навършване на пенсионна възраст по чл. 68 от КСО, не се налага
преосвидетелстване за установяване вида и степента на увреждане и нуждата от
помощ.
Към датата на последното преосвидетелстване на В. Б.,
съгласно ЕР на ТЕЛК № 2028/14.07.2004 година, той не е навършил тази възраст,
но в рамките на посочения в ЕР тригодишен срок този факт е настъпил и това
обуславя пожизнения характер на установените с ЕР обстоятелства относно
състоянието му.
Разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от КСО, в редакция ДВ
бр.110/1999 година, действала към 2007 година, е предвиждала пенсионна възраст
за мъжете 60 години и 6 месеца. Според нормата на чл. 68 ал. 2 от КСО (в същата
редакция), от 31 декември 2000 година възрастта по ал. 1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до
достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от
продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане
на 100 за мъжете и 90 за жените.
Към датата на освидетелстване с експертно решение №
2028 от 14.07.2004 година В. Б. е бил на 60 години и 6 месеца и 27 дни, а
пенсионната възраст за мъжете е била 62 години и 6 месеца по правилото на чл. 68
ал. 2 от КСО (ДВ бр.110/1999 година).
Към датата на изтичане на срока на експертното решение
– 01.07.2007 година – Б. е бил на 63 години 6 месеца и 13 дни, а възрастта за
придобиване на пенсия по чл. 68 от КСО (в същата редакция) е била 63 години за
мъжете, т.е. към този момент той е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, и съобразно нормата на чл. 101 ал. 5 от ЗЗ, видът и степента на
увреждането му са били определени пожизнено,
без да е необходимо отново задължително да бъде освидетелстван след изтичане на
срока на експертно решение № 2028 от 14.07.2004 година.
Обстоятелството, че към края на периода, посочен в
експертното решение, на В. Б. е била отпусната пенсия по реда на чл. 30 ал. 2
от НПОС, за което страните не спорят, потвърждава извода, че на съпруга на
жалбоподателката е било признато правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и такава е отпусната пожизнено с добавка за чужда помощ.
По делото не са спорни другите материалноправни
предпоставки, предвидени в чл. 9 ал. 6 от КСО, съответно чл. 43а ал. 1 от НПОС,
обуславящи правото на съпругата (и настоящ жалбоподател) при определяне размера
на пенсията ѝ за ОСВ да ѝ се признае за осигурителен стаж и спорния
период от време след 01.07.2007 година и до 14.06.2016 година във връзка с
полагането от нея на грижи за съпруг-инвалид с увреждане, нуждаещ се от чужда
помощ и 98 % ТНР, при липса през процесния период на осигуряване на друго
основание.
Релевантните за спорното право обстоятелства се явяват
доказани от жалбоподателката Б., поради което постановеното решение и
потвърденото с него разпореждане са постановени при неправилно прилагане на чл.
9 ал. 6 от КСО и чл. 43а от НПОС, обуславящо отмяната им като
незаконосъобразни.
Преписката следва да се върне на компетентния
административен орган – началника на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП – Б. на
НОИ за продължаване на административното производство по заявление вх. № Ц2121
– 02 – 13 от 19.11.2020 година за преизчисляване на ПОСВ, подадено от М.Б. при
тълкуване на материалния закон, съобразно мотивите на настоящото решение. При
новото разглеждане на преписката компетентният административен орган следва да зачете
като осигурителен стаж на жалбоподателката и тази част от периода след 01.01.2007
година до 14.06.2016 година, през която госпожа Б. не е била осигурявана на
друго основание.
Изходът от оспорването обуславя основателност на
своевременното искане за присъждане на разноски, направено от процесуалния
представител на жалбоподателката. По делото са представени доказателства за реално
заплатено от госпожа Б. адвокатско възнаграждение в размер на 480 (четиристотин
и осемдесет) лева, което е близо до минимума, предвиден по чл. 8 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (лист 125 - 128). Затова тези разноски следва да бъдат възложени
на Националния осигурителен институт -
юридическото лице, в чиято структура е ответника.
По изложените съображения, на основание чл. 172 ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
изх. № 1012-02-90#6/30.07.2021 година на директора на ТП - Б. на НОИ и
потвърденото с него разпореждане № 2
от 05.03.2021 година на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП – Б. на НОИ.
ВЪРЩА административната преписка на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП – Б. на НОИ за продължаване на административното производство по
заявление вх. № Ц2121 – 02 – 13 от 19.11.2020 година за преизчисляване на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от М.Б. с ЕГН **********, при
тълкуване на материалния закон, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на
М.Г.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: