РЕШЕНИЕ
№ 3042
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110216319 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на И. А. А., ЕГН **********, против Заповед за задържане на
лице за 24 часа с рег. № 513зз-161 от 03.11.2021 г., издадена от М.К. – служител в сектор 06
ОПКП-СДВР.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради което
се иска отмяната ѝ.
В съдебно заседание жалбоподателят – уведомен, не се явява, представлява се от адв.
Е.К., която пледира, че не са били налице предпоставките по чл. 72 от ЗМВР за задържането
на А.. Претендира присъждането на разноски в размер на 400.00 лева за адвокатско
възнаграждение и 10.00 лева за заплатена държавна такса.
За ответника се явява юрк. И., с пълномощно по делото, като същата излага доводи за
неоснователност на жалбата, а заповедта намира за законосъобразна, тъй като към момента
на задържане на А. са съществували достатъчно данни за извършено от него престъпление.
Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.
Ответникът – М.К., редовно призован, се явява, поддържа изложеното от процесуалния
му представител и моли съда да остави жалбата без уважение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
На 02.11.2021 г., за времето от 09:00 часа до 16:40 часа от апартамент, находящ се в гр.
С., ул. „О.“ № ... , ет..., ап...., били отнети движими вещи, сред които и лаптоп марка “A.”,
модел “M. P.”, със сериен номер C...., от владението на Д. и С. Ч. След извършената кражба,
С. Ч. използвала функцията „Find my device“ („Открий устройството ми“) в акаунта си на A.,
чрез която установила, че лаптопът се намира на кооперативния пазар в ж.к. „Л.“, до спирка
„О. Л.“ на бул. „З. С.“, между помещения с номера 6-9, след което го заключила и съобщила
за това на разследващите органи по време на разпит, проведен на 02.11.2021 г. На
03.11.2021 г., около 02:00 часа, отново използвала посочената функция и установила, че
лаптопът е бил отключен и преименован на „il. M. P.“, като локацията му вече не се
виждала.
Било установено, че помещенията се използвали от сервиз за лаптопи и мобилни
апарати, стопанисван от И.А., и от заложна къща. От А. били снети сведения за
местоположението на лаптопа, като след проведени ОИМ било установено, че изнесената от
жалбоподателя информация е невярна, поради което на 03.11.2021 г., от 13:50 часа до 15:10
часа, било извършено претърсване и изземване в жилището му в условията на неотложност,
където бил открит и иззет процесният лаптоп.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР М.К. издал процесната заповед, с която
задържал жалбоподателя на 03.11.2021 г. в 14:00 часа (т.е. след началото на извършеното
претърсване и изземване). Според изложеното в заповедта, А. бил задържан в помещение за
временно задържане на 03 РУ-СДВР за установяване съпричастността му към извършено
престъпление по ДП № 213/2021 г. по описа на СДВР, по чл. 195 от НК.
На 03.11.2021 г., в 16:45 часа, на А. бил извършен обиск, а в 13:00 часа на 04.11.2021 г.
същият бил освободен и разпитан в качеството на свидетел.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – преписи от ДП № 513 ЗМК
213/2021 г. по описа на СДВР – съобщение за образуване на досъдебно производство,
докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие от 02.11.2021 г., протоколи за
претърсване и изземване от 03.11.2021 г., протоколи за разпит на свидетелите Д. Ч., С. Ч.,
И.А., както и протокол за личен обиск на И.А. от 03.11.2021 г., декларация приложение № 2
към заповед за задържане, удостоверение с Рег. № 513р-40862/05.05.2022 г. на ВП началник
на отдел „Човешки ресурси“ – СДВР и други.
Писмените доказателства позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав. Същите са приети по надлежния ред и
следва да бъдат кредитирани в цялост, поради което не се налага допълнителен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
2
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт –
Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 513зз-161 от 03.11.2021 г., издадена от М.К.
– служител в сектор 06 ОПКП-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно
задържане на 03 РПУ – СДВР.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „за установяване
съпричастността му към извършено престъпление по ДП № 213/2021г. по описа на СДВР по
чл. 195 ал.1 от НК, както и че задържането на лицето е извършено в 14,00 часа на 03.11.2021
г. и освободено в 13,00 часа на 04.11.2021 г.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея. Ведно
с посочената заповед, А. е попълнил декларация (приложение № 2 към чл. 18, ал. 2) на
03.11.2021 г. в която е посочил,че е запознат с правата си при задържането, както и че не
желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, няма здравословни проблеми;
не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае
медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член семейството му.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на
жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати при
освобождаването на лицето.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице
съдържа реквизитите, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата
на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи
задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С
декларацията, съставена на 03.11.2021г. е заявено запознаването с правото на адвокатска
защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето
задържане.
3
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за
задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява,
че към момента на задържането на А. е имало данни, от които може да се направи извод за
обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление,
доколкото е имало информация, че последната локация на една от инкриминираните вещи
се намира на кооперативния пазар в ж.к. „Л.“, до спирка „О. Л.“ на бул. „З. С.“, между
помещения с номера 6-9, за която е установено, че е адрес, на който се намира заложна къща
и сервиз за лаптопи и мобилни апарати, стопанисван от жалбоподателя, като при направена
връзка с последния, същия се е опитал да заблуди полицейските органи за
местонахождението на инкриминираната вещ, като при извършеното претърсване в дома му,
същата е намерена и иззета.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо
данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната заповед не е посочено
подробно фактическото основание, но съдът намира, че това макар и формално да е
нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от останалата част на посоченото
основание, а именно за съпричастност към извършено престъпление по чл. 195 ал.1 от НК,
поради и което тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната заповед. Както
посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо
полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление, съответно, да са
налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на
които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие между
посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и лаконичен,
текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския орган да
приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за
съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното
производство.
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при
прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата
на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на
полицейския орган.
При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 144 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.
На основание Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед правната и
фактическа сложност на делото, същото следва да е в размер на 100 лв., а претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав на основание чл. 172, ал. 2,
предл. Последно от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. А., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 513зз-161 от 03.11.2021 г., издадена от М.К. – служител в сектор 06 ОПКП-
СДВР, с която жалбоподателят е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР.
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокат и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5