№ 799
гр. Варна, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.а К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Д.а К. Стоянова Търговско дело №
20223100900366 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Г. Д. А. , редовно призована, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Ответникът ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД , редовно
призован, представлява се от адвокат П. П., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
Свидетелят И. Ж. П., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържам исковата претенция така, както сме я предявили.
1
Оспорвам отговора на исковата молба, както и допълнителния отговор.
АДВ. П.: Поддържам отговора, оспорвам иска.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.
АДВ. С.: Не сме коментирали спогодба.
АДВ. П.: Нямам мандат за спогодба към настоящия момент.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1263 от 15.08.2022 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от Г. Д. А. срещу „ДЗИ Общо
Застраховане" ЕАД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на
ответника за сумата 200000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга на
ищцата – Й. И.А., настъпила в следствие на виновно причинено от И. Ж. П.
ПТП на 13.09.2020 г., дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/06/120000895915 със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване
на писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020 г. до окончателното
й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2020 г. на бул. „Мария Луиза“ е
настъпило ПТП, при което, водачът И. Ж. П., при управление на товарен
автомобил „Дачия Докер”, рег. № ****** при извършване на маневра – ляв
завой, навлязъл в кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“ на червен и
жълт сигнал на светофарна уредба, с което е нарушил правилата за движение
по чл. 6, т. 1 и чл. 12, ал. 1 и чл. 31, ал. 7, т. 2 от ЗДвП, в следствие, на което
по непредпазливост причинил смъртта на Й. И.А. – водач на мотоциклет
„Сузуки ВЗ 800“ с рег. № ******. В следствие на причинените травматични
увреждания от настъпилото ПТП е настъпила смъртта на наследодателя на
ищцата. Срещу виновният водач И. Ж. П. е образувано досъдебно
производство, като с присъда №5/19.01.2022 г., постановена по НОХД №
486/2021 г. по описа на Окръжен съд–Варна, влязла в законна сила,
2
последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил
смъртта на Й. И.А., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“,
отложено с три годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“. Към датата на ПТП по отношение на автомобила
на водача П. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица BG/06/120000895915 със срок на действие от
30.04.2020 г. до 29.04.2021 с ответника, който следва да заплати обезщетение
за вредите, причинени от застрахования. Ищцата твърди, че със съпруга си
имали здрава семейна връзка, отношения основани на разбирателство, любов
и подкрепа. Ищцата продължава и към настоящия момент да тъжи и скърби
за своя съпруг. По изложените съображения претендира осъждане на
ответника да заплати процесната сума за преживените болки и страдания,
както и сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „ДЗИ Общо
Застраховане" ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Излагат се съображения, че исковата молба е допустима. Оспорва се
предявеният иск по размер. Твърди се, че по предявената от ищцата писмена
претенция № 43072952000196/21.10.2020 г. към застрахователя, последният е
изплатил обезщетение в размер на 55 000 лв. на 13.07.2022 г., което репарира
причинените неимуществени вреди в пълен размер. Твърди, че при
определянето на размера е съобразено и обстоятелството на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице. Излагат се съображения, че
претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с
принципа за справедливост. Твърди, че претендирания размер на
обезщетението следва да предполага изключителна близка връзка между
ищцата и съпруга й, както и съжителстване в едно домакинство, каквито
обстоятелства не се твърдят в исковата молба. Оспорват се видът и размерът
на твърдените неимуществени вреди, както и претърпените болки и
страдания. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице. Мотоциклетът на Й. А. е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара за движение в
неговата посока, с което е нарушил чл.6, чл.12 от Закона за движение по
пътищата и чл. 31, ал. 7, т. 2 от правилника за неговото приложение. Отделно
от това мотоциклетът се е движел със скорост 66.35 км./ч при разрешена
скорост от 50 км./ч, като починалият водач е бил без каска. С тези си действия
3
Й. А. е допринесъл за крайния вредоносен резултат. По отношение на лихвата
за забава, се излага, че ответникът ще изпадне в забава след получаването на
уведомлението за заявена претенция и изтичане на срока за произнасяне по
чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ. Излага, че претенцията е предявена на
21.10.2020 г., както и че с нея не бил представен влязъл в сила акт, с който се
установява Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца. По
изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове и за
присъждане на сторените в производството разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че
носи доказателствената тежест да докаже, че на посочената дата е настъпило
ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на
Й. И.А., че пострадалото лице е съпруг на ищцата, че в следствие на смъртта
на съпруга на ищцата, последната е изпитала болки, страдания, скръб, мъка,
че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за
застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи
отговорността му, включително и фактите за наличие на съпричиняване на
вредите, а именно, че пострадалото лице е допринесло за причиняването на
вредоносния резултат, тъй като е навлязло в кръстовището на червен сигнал
на светофара, при превишена скорост и без каска, както и че е заплатено
застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 55 000 лв.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване: че товарен
автомобил марка „Дачия Докер“ с peг. № ****** към дата 17.08.2018 г. е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество; че по вина на И. Ж. П. на 13.09.2020 г. е настъпило
ПТП; че Й. И.А. е починал в резултат на ПТП; че ищцата е била съпруга на
пострадалото лице Й. И.А.. На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на
страните, че влязлата в сила присъда по НОХД № 486/2021 г. по описа на
ВОС е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
4
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат
възражения по проекто доклада.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение №
1263 от 15.08.2022 год. като окончателен доклад по делото.
АДВ. С.: Моля да се приемат писмените доказателства. Други няма да
соча.
АДВ. П.: Моля да се приемат писмените доказателства. Други няма да
соча.
СЪДЪТ докладва постъпилото НОХД № 486/2021 г. по описа на ОС-
Варна, ведно с ДП № 344/2020 по описа на ОДМВР-Варна, Сектор ПП.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба и отговора писмени такива, както и
постъпилото НОХД № 486/2021 г. по описа на ОС-Варна, ведно с ДП №
344/2020 по описа на ОДМВР-Варна, Сектор ПП, като допустими и относими
към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Присъда № 5/19.01.2022 г. по НОХД № 486/2021 г. по описа на
ОС-Варна, удостоверение за наследници изх. № 30549/16.09.2020 г.,
Проверка за сключена застраховка Гражданска отговорност, Застрахователна
претенция вх. № 94-С-194/21.10.2020 г., извлечение от ТР.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
документи, както следва: Регистрационен картон по застрахователна полица
№ BG/06/120000895915, писмо изх. № 0-91-9484/14.07.2022 г., опис на
5
платежно нареждане-масов превод от 2022-07-13, платежно нареждане реф.
FT2219410667808 от 13.07.2022 г., Протокол № 149/07.06.2022 г., Становище
от д-р С.Р.С. от 15.06.2022 г., Определение № 87/27.04.2022 г. по НОХД №
115/2022 г. по описа на АС-Варна, писмо изх. № 6960/2020 г., Присъда №
5/19.01.2022 г. по НОХД № 486/2021 г. по описа на ОС-Варна,
Застрахователна претенция вх. № 94-С-194/21.10.2020 г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1268 от 13.09.2020 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото НОХД № 486/2021 г. по описа на
ОС-Варна, ведно с ДП № 344/2020 по описа на ОДМВР-Варна, Сектор ПП.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 21857/23.09.2022 г. заключение по
допуснатата комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица,
изготвили комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза,
като пристъпва към снемане самоличността им:
Д-р Д. А. Д. - 55 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Д.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Инж. Й. Л. М. - 41 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
АДВ. П.: Считам, че експертизата е изчерпателна, нямам въпроси. Не
възразявам да се приеме.
На въпроси на адв. С.: От къде се получава разминаването в скоростта
от наказателното дело и изчисленото от вас.
Вещо лице М.: Може да има конкретна разлика в малък интервал от
това, как е изчислена скоростта. Всеки експерт изследва по различен начин,
по различна методика. Не съм правил очерк на конкретните експертизи, така,
6
че не мога да взема отношение дали методиката е била приложима или не.
На въпроси на адв. С.: Мястото на удара в пътната лента на
мотоциклета ли е станала.
Вещо лице М.: Да, тя е в лентата за движение на мотоциклета и извън
обичайната траектория за движение на автомобилите, изпълняващи ляв завой.
Както е дадено в експертизата, считам, че автомобилът е изпълнил
спасителна маневра в ляво, а не аварийно спиране, като е видял насрещно
движещ се мотоциклет.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по допуснатата комплексна съдебно автотехническа и
медицинска експертиза е компетентно дадено и отговоря на поставените
въпроси, поради което и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото.
Съгласно представените от вещите лица справки - декларации по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещо лице Д. А. Д. следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 500.00 лв., а на вещо лице Й. Л. М. следва да бъде определено
окончателно възнаграждение в размер на 540.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза, ведно с
приложените към него справки - декларации на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещите лица в общ
размер на 1040 лв., от които 500.00 лв. на вещо лице Д. А. Д. и 540.00 лв. на
вещо лице Й. Л. М..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице Д. А. Д. по
допуснатата комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза в
размер на 300.00 лв., от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 19.08.2022 г.-300 лв.)
7
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице Й. Л. М. по
допуснатата комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза в
размер на 300.00 лв., от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 19.08.2022 г.-300 лв.)
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 440.00 лв. в
едноседмичен срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 77 от ГПК.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит призования свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят И. Ж. П., ЕГН: **********, 50 г. български гражданин,
осъждан, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по
чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят П.: На 13.09.2020 г. аз, заедно със сина ми, който тогава
беше на 13 години и се подготвяше за НВО в школа „Вектор“, се прибирахме
от школата до местодомуването ни, със служебния автомобил 5011.
Пътувахме от школа „Вектор“, която е зад хотел „Голден Тюлип“, посока
през Катедралата, се прибирах до местоживеенето на ул. ******.
Аз не съм спирал на светофара, защото от предния светофар
наблюдавах следващия светофар, погледнах секциите, светнаха първо жълто,
като светна зелено ускорих и влязох в празно кръстовище. В моето съзнание,
когато преминах, дали е грешка на съзнанието или не, в моето съзнание аз
преминах на зелено. Това, че съм преминал една секунда по-рано, това е
грешка на моето наблюдение. Аз навлязох в абсолютно чисто и празно
кръстовище, нямаше никой в кръстовището, в момента на моето навлизане. В
последствие, когато навлязох в кръстовището забелязах, че с много голяма
скорост срещу мен наближава моторист, след което аз по възможно най-
бързия начин опитах да спра автомобила. Дали е успял да спре в момента на
удара или не, не мога да твърдя изцяло. Почти бях спрял и моторът се удари в
мен.
Аз опитах да спра автомобила. В момента на удара тялото изхвърча на
една страна, моторът на друга, каската на трета. Веднага излязох от
8
автомобила да погледна моториста, като държах телефона в себе си и набрах
112. В момента от съседната кола излязоха мъж и жена и момичето каза, че е
студент по медицина, погледнал е тялото, казал, че е в много тежко състояние
и нищо не мога да помогна, и ме помоли да се оттегля настрани докато дойде
Бърза помощ.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелят П.: Предприех маневра ляв завой, каквато е моята посока
за движение, и навлязох в кръстовището.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Свидетелят П.: Моля да ми бъде изплатен разход за явяването ми днес.
Съдът намира, че следва да бъде изплатено възнаграждение на
свидетеля И. Ж. П. за явяването му в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свидетеля И. Ж. П. възнаграждение в размер на
50.00 лева от внесения от ответната страна депозит, след посочване на
банкова сметка от същия, на която сумата да бъде преведена.
Свидетелят П. беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят З.П.П., ЕГН: **********, 44 г., български гражданин,
неомъжена, неосъждана, без родство със страните, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на съда:
Свидетелят П.: Познавам Г. А.. Семейство А., като цяло, познавам от
моята 7 годишнина, тъй като са в много приятелска връзка с моите родители.
През годините те, като семейство, много са се подкрепяли. Техните
отношения са много близки и добри. След 2005 год., когато моя баща почина,
а след това и моята майка, семейство А. подкрепяше изцяло мен и сестра ми
през годините и до ден днешен. Познавам добре историята на семейството.
Знам какво се случи със съпруга на Г.. На мен ми е известно, че на
13.09. пред Катедралата е станала катастрофа. Той е участвал с мотор, имало е
9
и друг лек автомобил, при което той загива.
Точно в него ден аз не бях тук, не бях в страната. Съобщи ми се по
телефона, от сестра ми. След което аз звъннах на Г., след като научих.
Състоянието й беше неадекватно. Усещах, че, както и аз самата, така и тя,
беше шок за всички, защото стана изведнъж, внезапно, непредвидено, излиза
от къщи и повече не се връща. Това е което мога да опиша като мои
наблюдения. Аз й казах „Гале, какво става“, тя не можеше добре да се
изразява вербално, заекваше. Споменът ми е по скоро на емоционално ниво,
отколкото на вербално. Плачеше по телефона.
Погребението на съпруга й беше два, три дена по-късно. Аз не съм
присъствала. Месец след погребението аз се прибрах. Присъствах на неговите
40 дена. Както и до днес, тя постоянно отрича, че това е станало, че ще се
върне. Тя възприема, че той е излязъл някъде и скоро ще се върне. Казва,
когато бяхме на гробищата, „той не е тук“. Понякога плаче, понякога е в
емоционален ступор, не отразява емоции. Понякога е по-силно, различно е.
Последно се видях с нея преди два, три дена. Тя възприема все още, че е
излязъл и го чака да се върне. Постоянно това говори. Понякога все още
плаче.
Не знам колко време са били женени. През 80-те години предполагам.
Техните съпружески отношения, например, по Коледа, когато сме се
събирали, съм наблюдавала, взаимопомощ, уважение между двамата, обич.
Имаха чувство за хумор помежду си, имаше закачки, бяха забавна двойка и за
нас около тях, които бяхме, и помежду си. Обичаха да излизат като
семейство, социални бяха. Имат две деца, Д. и Н.. По време на смъртта на
съпруга й, не са били в едно домакинство. Г. сега живее сама.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелката П.: Не знам Г. и Й. да са се разделяли някога.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля, след което същият беше освободен и напусна
съдебната зала.
АДВ. С.: Нямаме други искания. Представям списък с разноски и
договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38 от ЗА.
АДВ. П.: Нямаме други искания. Представям списък с разноски и
10
доказателства за извършването им. Не правя възражение по отношение на
разноските на насрещната страна.
АДВ. С.: Не правя възражение по отношение на разноските на
насрещната страна.
СЪДЪТ намира, че представените от страните списъци по чл. 80 от
ГПК, следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото, представения от ищцовата страна
списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна помощ от 31.10.2022г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото, представения от ответника списък
по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и доказателства за
извършването им.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което и на
основание чл.149, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. С.: От името на доверителката ми, моля да уважите така
предявената искова претенция, във вида и размера, в който сме депозирали
пред съда.
Считам, че в настоящето съдебно производство се доказа по безспорен
и категоричен начин, на първо място, какви са били отношенията между
доверителката ми и съпруга й, а от гласните доказателства днес стана ясно, че
тя и съпругът й са били едно прекрасно семейство, царяла е взаимна обич,
уважение и доверие. Свидетелката обясни как се е отразила тази тежка загуба
на доверителката ми. Стана ясно, че в продължителен период от време, след
настъпване на ПТП и смъртта на съпруга й, тя продължава да търпи
негативни психични изживявания от инцидента, не се е възстановила в пълен
обем, продължава да го чака, което означава, че исковата претенция е
адекватно формирана като размер.
В настоящето производство не се доказаха основните възражения на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Това е така,
защото от медицинската част на комплексната съдебно медицинска и
11
автотехническа експертиза се установява, че към момента на удара съпругът
на моята доверителка е бил с правилно поставена обезопасителна каска на
главата, безспорен факт, установен и в наказателното производство.
Основният момент тук е не толкова непрецизно изчислената скорост, в
автотехническата част на експертизата вещото лице заяви, че не се е запознал
с конкретни методики в наказателното дело и е изчислил по негов метод
въпросната скорост, която е отразил в заключението си. Няма как той, с това
заключение, да оспори безспорни факти и обстоятелства, които са установени
от наказателния съд и са станали основен момент в мотивите по присъдата.
Безспорно от приетите от наказателния съд експертни заключения е видно, че
скоростта, с която се е движил мотоциклетът е била по-ниска от тази, която е
определена от експерта в търговското производство. Видно е от мотивите на
присъдата на наказателния съд, че и при скорост от 50 км, такова е било
заключението на автотехническите експерти, които са установили механизма,
че нашият доверител не е имал възможност да реагира и да спре. Това е така,
безспорен факт е, че водачът на лекия автомобил, не само, че не е спазил
Закона за движение по пътищата, като съобрази своето поведение със
светофарната уредба, навлязъл е не само в кръстовището, той е навлязъл в
пътната лента, в която се е движил мотоциклета, с което де факто му е отнел
предимството. Безспорно е, според вещото лице в днешно съдебно заседание,
че мястото на удара е в пътната лента на мотоциклета, а не в пътната лента за
движение на л.а. Дачия и това е основният момент, който изключва всякакво
наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, защото ако л. а. Дачия
не беше навлязъл в неговата лента, той щеше да премине и нямаше да се
стигне до ПТП. Автотехническият експерт в днешно съдебно заседание,
чието заключение приехме, е установил, че ако водачът на л.а. Дачия е
съобразил поведението си със светофарната уредба, нямаше да се стигне до
ПТП.
Считам, че не е налице съпричиняване и моля настоящия съдебен
състав, с оглед на това, че нашата претенция е формирана в минимума на
лимита по задължителната застраховка Гражданска отговорност, да уважите
претенцията в максималния размер.
АДВ. П.: Моля да отхвърлите така предявения иск, като неоснователен
и недоказан.
12
На първо място следва да се вземе предвид обстоятелството, че
застрахователят вече е заплатил сумата от 55 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, които е претърпяла ищцата от смъртта на нейния
съпруг. На следващо място, считам, че тази сума е напълно достатъчна, за да
обезвреди тези неимуществени вреди, тези болки и страдания, които е
търпяла, съобразно доказателствения материал по настоящето производство.
Считам, че нашето възражение за съпричиняване, бе изцяло доказано, при
условията на пълно и главно доказване, предвид доказателствената тежест,
която е в наша тежест.
Мотоциклетът при това ПТП пресича стоп линията 4 сек. след като
светва жълтия сигнал и 1 сек. след като светва и червения. От това пределно
става ясно, че мотоциклетът е преминал на червен сигнал. Тук може да
навлезем в някакви предположения, че той е гонил светофара, както често се
случва. Ясни са изводите на вещите лица в комплексната експертиза, че ако
водачът е предприел спиране при светване на жълт сигнал, то ПТП е било
предотвратимо. Също и водачът на мотоциклета, ако е започнал спиране при
пресичане на стоп линията, при движение с 50 км/ч, максималната разрешена
скорост в този участък, отново ПТП е било предотвратимо. Не следва да се
омаловажава фактът, че според същата тази експертиза, водачът на
автомобила също е навлязъл в кръстовището на червен-жълт сигнал.
При така изложеното фактически, считам, че съпричиняването от
водача на мотоциклета е 50%, с оглед на което вече изплатената сума се явява
напълно достатъчна.
Моля да ни бъдат присъдени разноски, включително адвокатско
възнаграждение и допълнителния депозит, който ще заплатим в указания
срок.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение на
01.12.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13
Секретар: _______________________
14