МОТИВИ към присъда № 354/14.02.2011 г. по Н.О.Х.Д. 2890/ 2010 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
наказателен състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Я.Г.С., ЕГН – **********,
за това, че на 11.04.2010 г. в гр. Бургас, на ул. „Васил Априлов”, в близост до
ъгъла с ул. „Александровска”, направил опит да отнеме чужди движими вещи – 1
брой кафява дамска кожена чанта от еко кожа, марка „ХМ” на стойност 42 лева ; 1
брой портфейл от естествена кожа, черен на цвят, на стойност 25 лева ; 1 брой
фотоапарат „ Канон-А420” на стойност 297 лева ; 1 брой мобилен апарат марка
„Сони Ериксон”, модел „W 810 I” на стойност 40 лева ; 1 брой мобилен апарат марка „Нокиа”, модел „5530”
на стойност 162 лева ; 2 броя сим карти на „М-тел” на стойност 12 лева ; 1 брой
фон дьо тен марка „Лореал” на стойност 21 лева ; 1 брой пудра „Севънтийн” на
стойност 12 лева ; 1 брой очна спирала марка „Лореал” на стойност 18 лева ; 1
брой парфюм марка „Версаче Брайт Кристал” 50 мл. на стойност 70 лева ; 1 брой
слънчеви очила марка „Полароид” на стойност 50 лева ; 1 брой очила с диоптър
марка „Опера” на стойност 140 лева ; 3 броя секретни ключове на обща стойност
от 12 лева или всичко на обща стойност 912 лева от владението на М.А.Б., ЕГН – **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (
изразяваща се в дърпане на чантата за дръжката и събаряне пострадалата на
земята ), като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини – престъпление по чл.
198, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че са събрани
безспорни и достатъчно доказателства, доказващи, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъплението „опит за грабеж”. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му наложени наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия пледира ако съдът счете подсъдимата за
виновна, да й наложи наказание в минимален размер, като съобрази признанието й
в хода на досъдебното производство и съдействието й за разкриване на
обективната истина.
Съдебното
производство по делото протече без участието на подсъдимия Я.Г.С. на основание
чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Я.Г.С. е роден на *** ***, с последен
известен адрес гр. Бургас, ул. „Кирил и Методий” № 44, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН – **********.
На 10.04.2010 г.
свидетелките М.А.Б. и Т.Х.Т. отиват на рожден ден на братовчедка на Б., който
се празнува в бар „Кибо”. Там остават до около полунощ, когато цялата компания
решава да продължи забавлението в „Караоки бар”, находящ се в сградата на
Операта, като тръгват пеша, минават през площад „Св.Св. Кирил и Методий” и
продължават по улицата със същото име. Малко след това свидетелките се разделят
с компанията, която отива до офиса, където работи рожденичката, за да оставят
подаръците и цветята. Уговорката е отново всички да се съберат в сградата на
Операта. Свидетелките решават да си купят цигари от денонощен магазин, който се
намира на ъгъла на ул. „Александровска” и ул. „Васил Априлов”, което е името на
продължението на улицата, идваща от площад „Св.Св. Кирил и Методий” след ул.
„Александровска”. След покупката тръгват по ул.”Васил Априлов” и се разминават
с мъж, който им се струва подозрителен. Изминават няколко крачки и свидетелката
Т. се обръща и вижда как същият непознат мъж е хванал за дръжките голямата
кафява дамска чанта от еко кожа марка „ХМ” на свидетелката Б., която тя носи на
рамото си, и я дърпа. В чантата към този момент се намират 1 брой портфейл от
естествена кожа, черен на цвят, на стойност 25 лева ; 1 брой фотоапарат „
Канон-А420” на стойност 297 лева ; 1 брой мобилен апарат марка „Сони Ериксон”,
модел „W 810 I”на стойност 40 лева ; 1 брой мобилен апарат марка „Нокиа”, модел „5530” на
стойност 162 лева ; 2 броя сим карти на „М-тел” на стойност 12 лева ; 1 брой
фон дьо тен марка „Лореал” на стойност 21 лева ; 1 брой пудра „Севънтийн” на
стойност 12 лева ; 1 брой очна спирала марка „Лореал” на стойност 18 лева ; 1
брой гланц за устни, марка „Лореал” на стойност 11 лева ; 1 брой парфюм марка
„Версаче Брайт Кристал” 50 мл. на стойност 70 лева ; 1 брой слънчеви очила
марка „Полароид” на стойност 50 лева ; 1 брой очила с диоптър марка „Опера” на
стойност 140 лева ; 3 броя секретни ключове на обща стойност от 12 лева ; лична
карта и шофьорска книжка на свидетелката Б. ; 1 брой дебитна карта и 1 брой
кредитна карта.
Тъй като Б. държи
здраво чантата си и мъжът не успява да я отскубне, тя загубва равновесие и пада
на земята като затиска с тялото си чантата, но той продължава да дърпа
последната. Тогава свидетелката Т. се развиква на мъжа „Какво правиш? Остави
я!” В този момент той хваща Т. за косата и я блъска на земята, при което тя си
удря челото, носа и си ожулва лявото коляно. Непознатият мъж продължава да се
опитва да вземе чантата на Б., като от дърпането едната от дръжките се скъсва. Т.
започва да вика силно и откъм ул. „Александровска” идват две момчета,
нападателят побягва по посока Операта, а те тръгват след него. В този момент
свидетелката Т. установява, че има цицина на челото, а свидетелката Б., че чорапогащникът
й е скъсан, колената й охлузени, а дланта й е в кръв. Двете се свързват по
телефона с компанията, която е до местоработата на рожденичката. Двете отиват в
офиса и постояват около десетина минути, след което се качват на такси и отиват
в „Спешен център” в МБАЛ-Бургас. Там правят рентгенова снимка на свидетелката Т..
След като снимката е готова двете отиват да приемното отделение, за да я
покажат. Там двете виждат млад мъж с наранена ръка и разпознават нападателя си.
Той също ги разпознава. Свидетелката Б. набира телефон 112 и съобщава къде се
намира и какво се е случило. На място пристига патрул на V РУП – Бургас, сред
който е свидетелят Л.Д.. Установяват самоличността на посоченото от
свидетелките лице – Я.Г.С., и факта, че макар да е алкохолно повлиян, възприема
правилно събитията. След това подсъдимият е отведен в І РУП – Бургас.
От случилото се
свидетелката Б. получава охлузвания по лявото коляно и ламбовиден кожен дефект
по дясната длан, които са причинили болка, а свидетелката Т. - травматичен оток с кръвонасядане на челото,
охлузване по гърба на носа и по лявото коляно, които са причинил болка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали : разпит в хода на съдебното производство на
свидетелите Т.Т. и Л.Д., протокол за разпит на свидетелката М.Б., проведен в
хода на досъдебното производство пред разследващ полицай, приобщен към
доказателствения материал на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК ;
протокол за разпознаване на лица, извършено от свидетелката Т.Т. – л.15 – л.17
от ДП ; заключението на вещите лица по назначените две съдебно-медицински и
една съдебно-оценителна експертизи ; справка за съдимост на подсъдимия.
Доказателственият
материал, преценен поотделно и в неговата цялост, възпроизвежда фактите от
предмета на доказване последователно и безпротиворечиво. Показанията на
свидетелите са в достатъчна степен конкретни и взаимно допълващи се. Процесуално
следственото действие „разпознаване на лица” е извършено в съответствие с
изискванията на НПК, поради което резултатите от него могат да бъдат ценени от
съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият Я.Г.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.198,
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение
противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се
наказва за грабеж. Изпълнителното деяние на разглежданото посегателство го характеризира
като класическо съставно престъпление и включва два акта, които са взаимно
свързани и са осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща
цел. Единият акт се изразява в употреба на сила или заплашване, т.е. на
физическа или психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ,
предмет на престъплението. Употребата на сила е физическо въздействие било
пряко върху личността на владелеца или на друго присъстващо лице, било върху
самата вещ и чрез нея – върху владелеца. Установи се по делото, че подсъдимият С.
въздейства върху чантата на пострадалата, като я хваща и се опитва да я измъкне
от ръцете й. Това въздействие е от естество да сломи съпротивата на жертвата,
защото пострадалата Б. е паднала на земята и нападателят й е физически по-силен
от нея. Същевременно в резултат на въздействието върху вещта и падането на
земята пострадалата е получила наранявания, но те не са по-тежки от лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, поради което не е налице
състав на престъпление по чл.199 от НК.
Вторият акт на
изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещта, което е същото както
при кражбата – деецът прекъсва фактическата власт върху предмета и установява
собствена фактическа власт.
Между двата акта,
съставляващи изпълнителното деяние на грабежа, съществува функционална връзка,
изразяваща се в това, че използваната принуда е начин, метод за сломяване на
съпротивата на владелеца на вещта и създаване на условия за отнемането й.
Поради това при грабежа по чл.198, ал.1 от НК отнемането на вещта трябва да
съвпада по време с упражняването на принудата или да следва веднага след нея.
Тъй като подсъдимият С. въздейства върху вещта, то упражняването на принудата и
отнемането на вещта съвпадат по време.
Грабежът по чл.198, ал.1 от НК е резултатно престъпление. Той е довършен, когато движимата вещ, предмет на
посегателството, премине във фактическата власт на дееца. В този смисъл ще е
налице само опит, и то недовършен, когато деецът е започнал да упражнява
принудата с цел отнемане на вещта, но фактическата власт върху вещта още не е
преминала върху него. Установи се, че подсъдимият С. хваща чантата на
пострадалата Б. и се опитва да я дръпне от раменете й, че продължава да държи
чантата, въпреки че жената е паднала на земята,
но въпреки това вещта все още е във фактическата власт на владелеца й. При
появата на двете момчета подсъдимият преустановява принудата и избягва от
местопрестъплението, без да установи собствена фактическа власт върху вещта.
Следователно е налице опит към грабеж, защото изпълнителното деяние не е довършено.
От субективна страна
подсъдимият С. е действал при форма на вина „пряк умисъл”, защото е съзнавал, че дамската чанта не е негова и
се намира във владението на пострадалата Б., която не е съгласна да й бъде
отнета и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда. Още при
използването на силата, той е целял да установи своя фактическа власт върху чантата с намерение да я присвои. Това
следва от самите му действия – приближавайки се зад гърба на пострадалата, без
да казва нищо нито на нея, нито на свидетелката Т., хваща дръжките на дамската
чанта на Б. и започва да я дърпа. Умисълът на С. за отнемане обхваща както
дамската чанта, така и съдържащото се в нея – аргумент от Решение № 20 от 30.I.1985 г. по н. д. № 700/84
г., II н. о. на ВС.
Настоящият съдебен
състав намира, че подсъдимият С. не се е отказал по собствена подбуда да
довърши изпълнението на престъплението, а е бил принуден от обстоятелството, че
може да бъде разкрит, тъй като двете момчета са чули виковете на свидетелката Т.
и са тръгнали към местопрестъплението, а впоследствие и след подсъдимия –
аргумент от Решение № 40 от 4.V.1978 г. по н. д. № 26/78 г., I н.
о. на ВС.
Ето защо съдът
призна за виновен подсъдимия С. за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК за това, че на 11.04.2010 г. в гр. Бургас, на ул. „Васил
Априлов”, в близост до ъгъла с ул. „Александровска” направил опит да отнеме
чужди движими вещи – 1 брой кафява дамска кожена чанта от еко кожа, марка „ХМ” на
стойност 42 лева ; 1 брой портфейл от естествена кожа, черен на цвят, на
стойност 25 лева ; 1 брой фотоапарат „ Канон-А420” на стойност 297 лева ; 1
брой мобилен апарат марка „Сони Ериксон”, модел „W 810 I” на стойност 40 лева ; 1 брой
мобилен апарат марка „Нокиа”, модел „5530” на стойност 162 лева ; 2 броя сим
карти на „М-тел” на стойност 12 лева ; 1 брой фон дьо тен марка „Лореал” на
стойност 21 лева ; 1 брой пудра „Севънтийн” на стойност 12 лева ; 1 брой очна
спирала марка „Лореал” на стойност 18 лева ; 1 брой парфюм марка „Версаче Брайт
Кристал” 50 мл. на стойност 70 лева ; 1 брой слънчеви очила марка „Полароид” на
стойност 50 лева ; 1 брой очила с диоптър марка „Опера” на стойност 140 лева ;
3 броя секретни ключове на обща стойност от 12 лева или всичко на обща стойност
901 лева от владението на М.А.Б., ЕГН – **********, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила ( изразяваща се в дърпане на чантата
за дръжката и събаряне пострадалата на земята ), като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини.
Макар в дамската
чанта на пострадалата Б. към момента на осъществяване на деянието да е имало и
гланц за устни марка „Лореал”, в хода на досъдебното производство не е
повдигнато обвинение срещу С., че е целял да присвои и тази вещ ( аргумент от
постановлението за привличане на обвиняем по ДП – л.6 от същото ), нито същата
вещ е залегнала в обвинението, формулирано с обвинителния акт, поради което
съдът не я включи в присъдата си.
Съдът намери също
така, че се касае за изчислителна грешка, допусната от прокуратурата, при
изписване на общата стойност на отнетите вещи, която реално е 901 лева, а не
912 лева, поради което съдът не постанови оправдателен диспозитив за разликата
от 11 лева.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид следните обстоятелства :
Подсъдимият Я.Г.С.
е млад човек – 26 годишен към деня на деянието, неосъждан, за когото липсват
данни за други криминалния прояви, поради което следва да се приеме, че
осъщественото от него деяние е изолирана проява в живота му, т.е. личността му е
с ниска степен на обществена опасност. Аргумент за този извод е и
обстоятелството, че умисълът му за грабеж е внезапен, тъй като само няколко
секунди, след като се разминава със свидетелките, решава да извърши деянието,
което е останало недовършено, защото се е уплашил да не бъде разкрит, т.е. е
съзнавал, че действията му са противоправни. Само първият акт от изпълнителното
деяние, а именно упражняването на сила, е осъществен, при това нараняванията на
пострадалата Б. не са съществени и не са налагали незабавна медицинска
интервенция, нито са могли да доведат до последващо влошаване на здравословното
й състояние.
От друга страна, С.
е упражнил насилие и спрямо свидетелката Т., което макар да не е включено от
БРП в обвинението, следва да се цени като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Предвид изложеното
съдебният състав прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства имат превес,
и намери, че на основание чл.58, б.”А” от НК наказанието на подсъдимия следва
да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, доколкото е
предвиден минимум на наказанието „лишаване от свобода” от три години в чл.198,
ал.1 от НК. Справедливо с оглед обществената опасност на С. и на извършеното
престъпление е наказание в размер на една година „лишаване от свобода”, поради
което съдът го наложи на подсъдимия. Същевременно обаче за поправянето и
превъзпитанието на последния не се налага да изтърпи ефективно наказанието,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи неговото изпълнение с
изпитателен срок от три години.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати разноските по делото ( заплатено възнаграждение на
вещите лица за изготвените от тях две съдебно-медицински и една съдебно-оценителна
експертизи ) в размер на 190 лева в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия Стоян Мутафчиев )
Вярно с оригинала:
Секретар: Т. Т.