Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 05.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр.д.N12812 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20212361 от 01.10.2020г.,
постановено по гр.д.№3119/2020год., Софийският районен съд, 145-ти състав е отхвърлил исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 КТ, предявени от Т.М.Д., ЕГН **********,***, срещу ответника Столична
община, район Слатина, представляван от кмета Г.П.И., с адрес в гр. София, бул.
„********, за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед №РСЛ 19 - РД
15 - 916/09.12.2019г. на кмета на Столична община, район Слатина, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Медицинска ********„Шарено петле“, здравен кабинет на територията на
Столична община, район Слатина, и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 4 133.27 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 08.06.2020 г.
Осъдена е Т.М.Д., с постоянен адрес ***
да заплати на Столична община, район Слатина разноски по делото в размер на
115лв.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от Т.М.Д., подадена, чрез адв. П., неин пълномощник, с
която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, иска неговата
отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат изцяло.
Посочва, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че исковете са неоснователни
и след като съдът е намерил, че
липсата на изложени конкретни факти и причини за прекратяването на
правоотношението, а само посочване на разпоредбата на основание на която се
прекратява трудовото правоотношение не водело до незаконосъобразност на
уволнението. Сочи, че в уволнителната заповед е посочено само правното
основание по чл.328, ал.1,т.6 КТ, но което съдържа две отделни основания- липса
на необходимото образование за изпълняваната работа и второ липсата на
необходимата професионална квалификация, като не е ясно на кое от двете конкретни основания се
прекратява трудовото правоотношение. Сочи, че в исковата молба е посочено, че
смята, че ищцата е отговаряла на нормативно установените изисквания за заемане
на длъжността и при сключване на длъжността ищцата е представила диплом за
завършено полувисше образование с профисионална квалификация санитеран
испектор. Изтъква, че съгласно пар.5 от ПЗРЗВО дипломи за полувисше
образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила,
дават правата на завършилите
образователна степен «специалист по… и съгласно пар.4 от ПЗР на Наредба за
единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по
специалностите от професионално направление «Здравни грижи» за образователно-квалификационна
степен «професионален бакалавър по…» лицата завършили преди влизане в сила на
наредбата и притежаващи диплома за висше образование по специалността
«санитарен инспектор» на образователна спепен специалист по… и професионална
квалификация «Санитарен инспектор» се ползват с правата на завършили
специалността «инспектор по обществено здраве» и поради което счита, че
притежава нужното образование. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. С.,
преупълномощена от адв. П. поддържа въззивната жалба и моли
да се отмени решението и се постанови
друго, с което предявените искове се уважат. Претендира за присъждане на
разноските по делото и прави възражение за прекомерност за разноските за
юрисконсултско възнаграждение, което счита, че следва да е в минимален размер.
Постъпил е отговор от
въззиваемата страна Столична община, район Слатина, подаден чрез упълномощен юрисконсулт,
в който оспорва въззивната жалба с подробни съображения, изложени в нея. В
съдебно заседание пред въззивния съд, чрез своя пълномощник по делото оспорва
въззивната жалба, поддържа отговора и прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства в рамките на въззивните жалби, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Т.М.Д. с
обективно кумулативно съединени искове
срещу Столична община, район Слатина, както следва:
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № 916/09.12.2019год., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ- за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца и за сумата от 4200лв.
В исковата молба ищцата Т.М.Д., твърди, че е
работила по трудово правоотношение с ответника въз основа на трудов договор №
РСЛ 19 - РД 15 - 360/02.05.2019 г. на длъжност „медицинска ********„Шарено
петле“, здравен кабинет на територията на Столична община, район Слатина. Посочва,
че при сключването на трудовия договор е представила документи, удостоверяващи
нейното образование и професионална квалификация „санитарен инспектор“ с
диплома № 1800/1804/21.04.1979 г., издадена от Централен полувисш медицински
институт - гр. София, а в длъжностната й характеристика било посочено, че за
заемане на длъжността „Медицинска сестра“ лицето трябва да притежава завършено
средно, полувисше или висше медицинско образование или колеж с образователна
степен „Специалист“. Изтъква, че трудовото правоотношение между страните било
прекратено със Заповед № РСЛ19-РД15-916/09.12.2019г., считано от 10.12.2019г.,
като заповедта била незаконосъобразна, поради това, че не било ясно на кое от
двете основания, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прекратява трудовото
правоотношение - поради липса на необходимото образование за изпълняваната
работа или липсата на професионална квалификация. Излага, че в заповедта не са
посочени каквито и да е твърдения, които да обосновават уволнението й.
В отговора на исковата молба ответникът
Столична община, район Слатина оспорва предявените искове, твърди, че не е
налице незаконно уволнение на ищцата и смята, че не дължи заплащане на
обезщетение поради това, че уволнението е законосъобразно. Оспорва изложеното в
исковата молба, че не са изложени обстоятелства за уволнението, след като
ищцата Т.М.Д. не е отговаряла на изискуемите съгласно Наредба № 3 от 27.04.2000
г. изисквания за образование и професионална квалификация за заеманата от нея
длъжност и в тази връзка изтъква, че преди издаване на оспорваната заповед от
09.12.2019 г. е съставено едномесечно предизвестие с изх.№PCЛ1T19-ВК08-1076/06.11.2019 г., което
е връчено лично на ищцата на 07.11.2019 г., и в което е посочено на какво
основание и защо се прекратява трудовото правоотношение, с оглед на което и
процедурата по уволнение била законосъобразно извършена, прави възражение за
недействителност на сключения между страните трудов договор и смята, че предявените искове са за отхвърляне.
За да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и по
т.3 КТ, първоинстанционният съд е
приел, че страните са обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по
силата на което ищцата се е съгласила да изпълнява длъжността „медицинска
сестра“ в ДГ №*******кабинет, здравен кабинет, на територията на Столична
община, район Слатина и на
04.11.2019год. е отправено от
работодателя 30-дневно предизвестие за
прекратяване на трудовия договор в което е посочено, че поради това, че за заемане на длъжността
„медицински специалист в здравен кабинет на детска градина“, квалификация
съгласно Наредба № 3/27.04.2000г. е
необходимо лицето да притежава именно: „медицинска сестра, фелдшер, лекар,
лекар специалист по „Обща медицина“, а е установено, че притежаваната от ищцата
квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на изискванията на закона - чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ и в последствие на 09.12.2019год. е издадена оспорваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която има констативно
значение след като в предизвестието вече са конкретизирани фактите,
обосноваващи прекратителното основание, поради което ищцата е била наясно с
причините за уволнението. Прието е, също така че притежаваната от ищцата
квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на нормативно изложените в
Наредба №3/27.04.2020год. за здравните кабинети в детските заведения и
училищата към детските заведения и училищата изисквания за заемане на
длъжността.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно, като споделя изложените в
мотивите му съображения, обосноваващи окончателния извод за неоснователност на
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като с оглед на чл. 272 ГПК препраща към тях, като намира, че следва да се
има в предвид и следното:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в трудово
правоотношение по силата на сключен
между тях на 02.05.2019 г. трудов договор, като ищцата се е съгласила да
изпълнява длъжността „медицинска сестра“ в ДГ № 61 „Шарено петле“, здравен
кабинет, на територията на Столична община, район Слатина, срещу което
ответникът се задължил да й заплаща основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 700 лв.
Не е спорно, че от работодателя е
отправено предизвестие, връчено на ищцата на 07.11.2019год., в което е
посочено, че във връзка с необходимата за заемане на длъжността „медицински
специалист в здравен кабинет на детска градина“ квалификация съгласно Наредба №
3/27.04.2000г., а именно: „медицинска сестра, фелдшер, лекар, лекар специалист
по „Обща медицина“ и това, че тази
притежавана от ищцата Т.М.Д. квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на цитираните
изисквания и на основание - чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ и е отправено 30- дневно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание.
На 09.12.2019 г. работодателят е издал Заповед № PCJI 19 - РД 15 - 916, с която
е прекратил трудовото правоотношение между страните, считано от 10.12.2019 г.,
като заповедта е връчена на ищцата лично на 09.12.2019 г. срещу подпис.
Приложени са служебна
книжка и трудова книжка на ищцата, като от приложеното копие на трудова книжка
се установява, че е работила като санитарен инспектор, като след прекратяване
на трудовия договор на 08.06.2020год. е постъпила отново на работа в СО район Кремиковци в детска градина.
Не се оспорва и видно от
приложеното свидетелство за полувисше медицинско образование ищцата е има
полувисше медицинско образование и
специалност-санитарен инспектор.
При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд
достигна до следните правни изводи:
Между страните в производството е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала
длъжност медицинска сестра в ДГ-здравен кабинет на територията на СО район
Слатина и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ. Във всички
случаи и при позоваване за
незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес /така решение № 77/8.03.2011 г. по
гр. дело №127/2010
г. на ВКС, IV г. о./, като същите са
възпроизведени и във въззивната жалба и са свързани на първо място с това, че оспорваната заповед според въззивницата не е мотивирана, като е посочено само правното основание на което е
прекратен трудовия договор-чл.328, ал.1,т.6 КТ и не е ясно и кое от двете предложения в цитираната разпоредба се имат в
предвид, същите следва да бъдат разгледани,
още повече, че липсата на мотиви именно във връзка с конкретното
основание за уволнение води до незаконосъобразност на същото. Настоящият състав
на въззивния съд намира, че този довод е неоснователен след като независимо, че
в оспорваната заповед е посочено само правното основание, но същата има само
констативно значение и след като преди това с писмено предизвестие от работодателя Столична община, район
Слатина, връчено на ищцата на 07.11.2019год., е посочено по ясен начин, че във
връзка с необходимата за заемане на длъжността „медицински специалист в здравен
кабинет на детска градина“ квалификация, съгласно Наредба № 3/27.04.2000г., а
именно: „медицинска сестра, фелдшер, лекар, лекар специалист по „Обща
медицина“ и това, че тази притежавана от
ищцата Т.М.Д. квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на цитираните
изисквания се пристъпва на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ
към прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на едномесечно
предизвестие. По този начин до ищцата е стигнало изявлението на работодателя и
фактите свързани с основанието за прекратяване на трудовия договор и това, че
за заеманата от ищцата длъжност медицинска сестра изискванията за заемане на длъжността,
съгласно посочената Наредба №3/27.04.20202год. за здравните кабинети в детските
заведения и училищата е да отговаря на едно
от посочените изисквания: медицинска сестра, фелдшер, лекар, лекар специалист
по „Хигиена на детско-юношеската възраст“, лекар специалист по педиатрия или по
обща медицина и това, че ищцата не
отговаря на посочените нормативни изисквания след като има специалност
санитарен инспектор. В тази връзка от изложеното съдържание в изпратеното до
ищцата предизвестие и оспорваната заповед, която препраща към предизвестието се
налага изводът, че по ясен и разбираем начин е посочено на какво основание се
прекратява правоотношението между страните и изложеното основание е, че притежаваната от ищцата
Т.М.Д. квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на нормативно посочените
в Наредба № 3/27.04.2000г. изисквания за заемане на длъжността. В случая от
значение е да са изложени ясно конкретните фактически основания, поради които е
прекратен трудовия договор и е въпрос на точна правна квалификация за кое от
двете основания в чл.328, ал.1,т.6 КТ се отнасят- не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, още повече,
че двете основания в цитираната разпоредба не се изключват помежду си, а са
съвместими.
Неоснователни са доводите на въззивницата, че е отговаряла на нормативните
изисквания за заемане на длъжността медицинска сестра в детска градина-здравен
кабинет, след като в посочената Наредба №3 от 27.04.2020год. за здравните
кабинети в детските заведения и училищата, приложима в процесния случай, в чл.3, ал.1 от същата е
предвидено, че дейността на здравните кабинети
се осъществява от медицинска сестра или фелдшер с
образователно-квалификационна степен специалист или бакалавър. В чл.3, ал.2 от
Наредбата е предвидено също така, че дейността на здравния кабинет може да се осъществява и от правоспособен
лекар или специалист по хигиена на детско-юношеската възраст, педиатрия или
обща медицина. В чл.4 от Наредбата е посочено, че дейността на здравния кабинет
може да се осъществява и от лекар, медицинска сестра или фелдшер от амбулатория
за първична медицинска помощ. Ищцата,
която е, придобила полувисше медицинско образование и специалност-санитарен инспектор, макар и с
оглед на пар.5 от ПЗР на Закона за
висшето образование, която разпоредба предвижда, че дипломи за полувисше
образование, издадени от полувисши институти до влизане на този закон в сила,
дават правата на завършили образователна степен „специалист по…“ и с оглед
и на пар.4 от ПЗР на Наредба за
единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по
специалностите от професионално направление „Здравни грижи“ за образователно
квалификационна степен „Професионален бакалавър по …“, лицата завършили преди
влизане в сила на наредбата и притежаващи диплома за висше образование по
специалността „санитарен инспектор“ на образователно-квалификационна
степен“специалист по …“ и професионална квалификация „Санитарен инспектор“, се
ползват с правата на завършили специалността „Инспектор по обществено здраве“
на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по…“ и на
които се позовава във въззивната жалба не променят извода, че ищцата още при
сключване на трудовия договор не отговаря на изискванията на чл.3 и чл.4 от Наредба
№3 от 27.04.2020год. за здравните кабинети в детските заведения и училищата,
дейността в които да се осъществява от медицинска сестра или фелдшер с
образователно-квалификационна степен специалист или бакалавър, от правоспособен
лекар или специалист по хигиена на детско юношеската възраст/ която е също
лекарска специалност, съгласно НКПД
2212-7073/, педиатрия или обща медицина.
В тази връзка е и постановеното в ТР от 01.02.2021год., по т.д.
№4/2017год. на ОСГК, т.1б, че налице е основанието за прекратяване на трудовия
договор по чл.328, ал.1,т.6 КТ, когато при сключването му работникът или
служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа. С оглед на изложеното
предявеният иск за признаване уволнението на ищцата за незаконно като
неоснователен следва да се отхвърли.
При неоснователност на иска за отмяна на уволнението като незаконно,
неоснователни се явяват и исковете за възстановяване на ищцата на предишната
работа и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението.
Поради
изложените съображения и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като правилно следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивницата ищца, а на
въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК и при направено искане за
присъждане на разноски следва да се присъдят такива в размер на 100лв.-за
юрисконсултско възнаграждение с оглед на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.23, т.1 от
НПП.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20212361
от 01.10.2020г., на СРС, 145-ти състав, постановено по гр.д.№3119/2020год. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА Т.М.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Столична община, район Слатина, с адрес в гр. София, бул. „********
сумата от 100лв.-юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.