РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Ямбол , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Живко Петров Илиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600142 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалби на въззивниците- подсъдимите Н. К.
Д. и И. А. К., депозирани чрез защитника им адв. Р.К. от *** и по жалба на въззивника-
граждански ищец и частен обвинител А. И. П., депозирана чрез повереника му адв.Ж.А. от
***, против присъда № 50/13.04.2021г.постановена по нохд № 179/2020г.по описа на
Районен съд- Ямбол.
С обжалваната присъда подсъдимите И.К. и Н.Д. са признати за виновни в това, че на
**.**.**** г., около 03,40 часа, в гр. *****, в бар „*** ****", ул. ********* № *, действайки
в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и палка в областта на гърба
и врата на А. И. П., от гр. *****, са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен прешлен, без разместване на костните
фрагменти, довело до трайно затрудняване движенията на врата за срок от 2,5 - 3 месеца,
при нормален ход на оздравителните процеси, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.54 са осъдени на по 8 месеца лишаване от свобода за всеки едни от
тях.
На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанията е отложено за
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
Подсъдимите И.К. и Н.Д. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец
А.П. сума в размер на 9000 лв., за причинени неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата, като искът за разликата до 15 000лв.е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимите К. и Д. са осъдени да заплатят направените по делото разноски в
размер на по 565.25 лв. за всеки от тях, вносими в приход на Републиканския бюджет по
сметката на ОДМВР-Ямбол, разноски в размер на 15 лв. за всеки един от тях, вносими в
полза на съдебната власт по сметка на ЯРС, както и Държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск в размер на по 180 лв. за всеки един от тях, в приход на съдебната власт
по сметката на ЯРС.
Осъдени са да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител П. направените от
него разноски в размер на по 250 лв. за всеки от тях.
Във въззивните жалби на подсъдимите се навеждат доводи за необоснованост на
присъдата, тъй като по делото липсват безспорни доказателства за авторството на деянието.
Оспорва се направения анализ на събраните гласни доказателства от страна на съда, като се
сочи, че необосновано е дадена вяра на показанията на групата свидетели близки на
пострадалия и съответно не са кредитирани показанията на останалите свидетели в това
число и на служителите на полицията. Поради противоречието в показанията на
свидетелите се сочи, че при техния анализ не може да се направи безспорен извод за
авторството на деянието. На това основание се иска въззивният съд да постанови нова
присъда с която да отмени изцяло присъдата на районния съд и да постанови нова, с която
да оправдае подсъдимите и да отхвърли гражданския иск като неоснователен.
Въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител П. е бланкетна, като се
оспорва размера на наложените наказания и размера на гражданския иск за причинени
неимуществени вреди. Иска се въззивният съд да постанови решение, с което да увеличи
размера на наказанията лишаване от свобода и да уважи предявения граждански иск в
пълния му размер от 15 000лв.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за
неоснователност на депозираните въззивни жалби от подсъдимите и гражданския ищец и
частен обвинител, като счита постановената присъда на районния съд за правилна,
обоснована и законосъобразна. На това основание се иска въззивната инстанция да я
потвърди изцяло.
Въззивникът- граждански ищец и частен обвинител П. участва лично и с повереника
си адв.А., чрез която поддържа жалбата си и оспорва жалбите на подсъдимите. Излагат се
съображения за необоснована снизходителност от страна на районния съд при определяне
размера на наказанията на подсъдимите, както и за приетото от съда предизвикателно
поведение от страна на пострадалия без налични доказателства в тази насока. На това
основание се иска изменение на присъдата и за увеличаване размерите на наложените
наказания на двамата подсъдими. Пледира се, че предявения граждански иск за репариране
2
на причинените от престъпление неимуществени вреди е доказан в пълния му размер, тъй
като причинената телесна повреда е с тежки последици за пострадалия. На това основание
се иска уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер от 15 000лв. Относно
жалбите на подсъдимите се сочи, че същите са неоснователни, тъй като по делото са
събрани безспорни доказателства за авторството на деянието.
Въззивниците- подсъдими К. и Д. участват в съдебно заседание лично и със
защитника си адв.К., чрез който поддържат изцяло възивните си жалби с искане съдът да
отмени присъдата и на основание чл.304 НПК да ги оправдае изцяло. Прави се и искане да
се отхвърли изцяло и предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Оспорва се анализа на събраните доказателства от страна
на решаващата съдебна инстанция, като се сочи, че необосновано са кредитирани
показанията на свидетелите близки до пострадалия и съответно не се кредитират останалите
събрани гласни доказателства. Сочи се, че показанията на свидетелите Н., Н., К. и П.
противоречат и на обективните данни по делото, а именно записите от охранителните
камери и установените телесни увреждания на П., тъй като при наличие на описаните в
СМЕ увреждания по лицето на пострадалия то същия би бил целия окървавен, а това не се
твърди от свидетелите.
Окръжен съд - Ямбол в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите във
въззивните жалби, пледоариите на защитника на подсъдимите адв.К. и на повереника на
въззивника- граждански ищец и частен обвинител адв.А. и заключението на прокурора,
съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка
на обжалваната присъда приема следното:
Въззивните жалби на подсъдимите и гражданския ищец и частен обвинител са
процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страни
имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите са неоснователни по
следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като
се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема изцяло от
проверяващата инстанция.
Безспорно е установено, че вечерта на **/**.**.****г. подсъдимият И.К. бил на смяна
като портиер в нощен клуб "*** ****" находящ се в гр.*****, ул."*********" №*. Като
клиент в заведението се намирал и подсъдимият Н.Д., който понякога помагал на
охранителите. Управителят на заведението св.Д. В. също се намирал в клуба.
След полунощ на **.**.****г.пострадалият А.П. заедно с приятелите си св.Р. Н., св.В.
К. и св.С. Н. отишли в нощния клуб и седнали на маса във "ВИП зоната". Компанията се
забавлявала и около 3,40 часа решили да си тръгват, като св.К. и св.Н. отишли до бара за да
платят сметката, а св.П. отишъл да каже на своя познат св.Д. Д., че си тръгва. За целта се
отправил към горния бар, като за да стигне до него е трябвало да мине покрай управителя на
3
клуба св.Д.В. и покрай подс.К.. В този момент от посоката на пострадалия прелетял
незагасен фас и паднал до ръката на св.Д.. Малко след това св.П. за да си проправи път до
св.Д. побутнал св.Д.В., тъй като в заведението е имало много хора. Виждайки това
подсъдимият К. възприел жеста на св.П. като агресия спрямо управителя, последвала е
размяна на реплики между двамата и взаимно блъскане и дърпане с ръце. Свадата
прераснала и в размяна на удари в областта на лицето, като пръв подсъдимият ударил св.П.,
а последния му отвърнал също с удар в лицето. Виждайки това подсъдимият Д. застанал зад
гърба на П. и го съборил хващайки го за врата. Докато П. се намира на пода подс.Д. му
нанесъл силен удар отзад в областта на врата с телескопична палка, след което двамата с
подс.К. продължили да му нанасят удари с крака и ръце, които попадали в областта на
главата и тялото на пострадалия. От ударите П. бил леко дезориентиран и зашеметен. Св.Д.
Д. се намесил за да спре подсъдимите да не нанасят побой над П., като се опитал да отнеме
палката от подс.Д., но не успял. Св.М. М.- охранител в нощния клуб помогнал на П. да се
изправи, а св.Р. Н. държал подс.Д. за да му попречи да не удря пострадалия. В
3:43:35ч.пострадалият П. бил застигнат от подс.Д. в коридора на заведението и му нанесъл
удар с ръце в областта на лицето, при което пострадалия загубил равновесие и паднал на
пода по гръб. След това подс.Д. се надвесил над пострадалия и му нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето, а подс.К. се намирал зад него. В 3:43:56ч.пострадалият придружен от
св.М. М. и св.Д. Д. се насочил към изхода на заведението. Подс.Д. правил опити да последва
пострадалия, но бил спиран от охранителите на нощния клуб. Междувременно пред
заведението пристигнали по сигнал от св.Д.В. служителите на полицията- св. С. К. и св.А.
Г., пред които пострадалият казал, че не е бит, а се е спънал и паднал. Същите видели
окървавеното му лице.
Веднага след това пострадалият придружен свидетелите В. К. и Р. Н. посетили
ЦСМП където му е била оказана медицинска помощ. Сутринта на **.**.****г. посетил и
зъболекар, а след това е прегледан и от съдебен лекар. Тъй като болките в областта на врата
и главата не отшумявали на **.**.****г.бил прегледан от невролог, който след преглед с
компютърен томограф установил счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен
прешлен. Лечението продължило 8 месеца, като при 6 от тях пострадалият е следвало да
носи яка на Шант.
От заключението на изготвената по досъдебното производство и изслушана на
съдебното следствие съдебно- медицинска експертиза от д-р С. е видно, че на А.П. е
причинено следното: открита разкъсно- контузна рана в областта на долната устна с
дължина 3см., която била обработена хирургически с 5 шева; множество кръвонасядания,
охлузвания, натъртвания на различни части на тялото и крайницит , които са подробно
описани в първоинстанционния съдебен акт и е ненужно да се преповтарят, тъй като се
споделят изцяло от съда и не се оспорват от страните по делото. Причинена е контузия в
областта на устата по лигавицата на устните и двете бузи, леко изразена луксация и
болезненост на горните централни резци, отчупване на малки фрагменти от вътрешния ъгъл
на короната на горния ляв страничен резец, както и ръбовете на четвърти зъб, горен десен
4
втори зъб, горен десен четвърти зъб и долен десен пети зъб. Посочените увреждания
поотделно са причинили на П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
В резултат на получените множество сравнително силни удари пострадалият е
получил и лекостепенно сътресение на мозъка, което е протекло без загуба на съзнанието и
поради това се характеризира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
На постр.П. е причинено счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен
прешлен без разместване на костните фрагменти, което е довело до затруднение движението
на врата за срок от около 2,5- 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По
медико- биологичен характер това телесно увреждане представлява трайно затруднение
движението на врата и се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 НК.
Описаните увреждания са получени вследствие действието на тъпи и тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени, чрез нанасяне на сравнително силни удари с
ръце и/или крака, както и чрез предмет с тясна и дълга контактна повърхност. Имайки
предвид характеристиката и броя на телесните увреждания на пострадалия са били нанесени
не по- малко от 8-10 удара. Охлузването в областта на десния крак и ръката най- вероятно са
получени при падането. Експертизата е приобщена към доказателствения материал, чрез
нейното прочитане и разпит на вещото лице на съдебното следствие.
В нощното заведение е имало монтирани камери, които са записвали
инкриминираната вечер и записите на същите са предадени органите на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал. От изготвената по делото
видео-техническа експертиза от вещото лице С. е видно, че камера 8 била разположена и
записвала отвън пространството пред входа на заведението, камери 9,10,11 и 13 са били
разположени и са записвали вътре. Камера 9 заснема общ план на заведението, камера 10-
бара, 11 - коридора, а 13 част от коридора водещ към изхода. В проверявания съдебен акт
подробно е възпроизведено заключението на видео- техническата експертиза, което се
споделя от съда и е ненужно да се преповтаря при липса на оспорване от страна на
страните.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка районният съд е
направил пълен анализ на събраните доказателства, като е изложил убедителни аргументи
защо се кредитират част от събраните доказателства, а на останалите не се дава вяра.
Въззивният съд споделя напълно направения подробен и обоснован анализ на събраните
доказателства, тъй като всяко едно от гласните и писмените доказателства са анализирани
както поотделно така и в съвкупност със съпоставяне с останалите.
Категорично не се споделят доводите в жалбите на подсъдимите /двете жалби са
напълно идентични/ за недоказаност авторството на деянието, тъй като в тази насока са
събрани безспорни и убедителни доказателства. Св.Н. Д. е очевидец на инцидента, намирал
се е в непосредствена близост до мястото на нанасяне на побоя, а същия по никакъв начин
5
не е заинтерисован от изхода на делото и поради това правилно и обосновано решаващия
съдебен състав е дал вяра на неговите показания. Св.Д. е възприел момента в който
пострадалият си е проправял път към него, като отместил св.Д. В. и тогава според свидетеля
е станало "спречкването" между пострадалия и подс.К., чиито инициатор е подсъдимия.
Св.Д. също така е очевидец на включването на подс.Д. в побоя, който разпънал палка и
нанесъл около два удара с нея в областта на гърба на пострадалия. Свидетелят описва
нанесения побой от страна на двамата подсъдими спрямо постр.П., както и неуспешния му
опит да отнеме палката от подс.Д.. Показанията на св.Д. напълно кореспондират с
показанията на свидетелите С. Н., В. К. и Р. Н., които са се намирали на разстояние и
напълно логично да не са възприели началото на сбиването и причината за това, но след
това са преки очевидци на нанасянето на побоя над пост.П. от страна на двамата подсъдими,
като св. Н. е възприела и нанасянето на удар от страна на подс.Д. с палка в областта на
гръбначния стълб на пострадалия. Правилно е обосновано е дадена вяра на показанията на
тези свидетели, тъй като същите напълно кореспондират помежду си, с показанията на св.Д.
и със заключенията на съдебно- медицинската и видео- техническата експертизи. От В.,
характера и броя на причинените телесни увреждания на пострадалия, които са установени
по безспорен и несъмнен начин вещото лице д-р С. прави извод, че на същия са нанесени не
по-малко от 8-10 сравнително силни удара, като счупването на прешлена отговаря да е
причинено с продълговат предмет подобен на палка. Тези изводи напълно кореспондират с
показанията на свидетелите С. Н., В. К. и Р. Н. описващи побоя над пострадалия П. от
страна на подсъдимите К. и Д.. Показанията им кореспондират и със заключението на
видео- техническата експертиза, която възпроизвежда записите от поставените в нощния
клуб камери за видеонаблюдение. Досежно авторството на деянието правилно и обосновано
са кредитирани и показанията на пострадалия П. отнасящи се до факта, че подсъдимите Д. и
К. са му нанесли побой и са му причинили процесните телесни увреждания. Обосновано не
са кредитирани показанията му в частта, в която същия сочи, че не е спорел с подс.К. и не е
влизал с него в съприкосновение, като в тази част неговите твърдения се приемат като опит
да оневини себе си. Показанията в тази част противоречат с показанията на св.Д., които по
съображенията изложени по- горе се кредитират изцяло.
Въззивната инстанция споделя аргументите на решаващия съд, с които не е дадена
вяра на останалите гласни доказателства- обясненията на подсъдимите и показанията на
свидетелите Г. Т., К. В. и Д. В., които сочат, че подсъдимите не са нанасяли побой на
пострадалия и съответно не са му причинили телесните увреждания. Посочените свидетели
и подсъдимите излагат сходна версия твърдейки, че пострадалият е предизвикал конфликта,
размахвал е стол в заведението и действията на двамата подсъдими са били насочени да
преустановят агресията от страна на П. и да го изведат от заведението, като подс.Д. допуска,
че в тази ситуация е възможно да го е ударил. Правилно е прието, че посочените свидетели
са част от колектива на нощния клуб и като колеги на К. са солидарни с него, а от друга
страна се стремят да оневинят и себе си, тъй като същите носят отговорност за реда в
заведението. При подробния анализ на показанията на свидетелите Г. Т., К. В. и Д. В. следва
6
да бъде направен извод, че същите сочат, че не са видели подсъдимите да нанасят побой над
пострадалия, тъй като св.Т. е изпълнявал задълженията си на дисководещ и се е намирал
далече от мястото на инцидента, св.К.В. е пристигнал е дошъл в по- късен момент, а св.Д.В.
сочи, че е излязъл навън за да позвъни на полицията. Т.е.от анализа на показанията им
следва да бъде направен извод, че същите не са се намирали през цялото време в близост до
мястото на нанасянето на побоя и не изключва вариант да не са видели точно този момент.
По- логично е обаче да затаявайки истината да се опитват да прикрият извършеното
престъпление от двамата подсъдими. В групата на посочените гласни доказателства са и
показанията на св.М., който е бил на работа като охранител и сочи, че е отишъл на мястото
на инцидента по- късно и е видял подсъдимите и пострадалия да се дърпат, а след това
уточнява, че пострадалият бил на земята, Р. Н. държал подс.Д., а подс.К. се намирал на две -
три крачки от тях. Правилно и обосновано е прието, че св.М. изпълнявайки задълженията си
като охранител е пряко отговорен за реда в нощния клуб, поради което твърдейки, че не е
видял подсъдимите да нанасят побой над пострадалия оневинява и собствения си пропуск в
изпълнение на трудовите си задължения. Всички посочени свидетели и подсъдимите сочат,
че единствено пострадалият е имал агресивно, предизвикателно поведение, като е размахвал
и стол, което не се кредитира от съда, тъй като на първо място тези твърдения противоречат
на показанията на свидетелите К., Н., Н., Д. и П., които се кредитират от съда по
съображенията изложени по- горе. Отчитайки факта, че в процесната вечер около мястото
на инцидента е имало струпване на много хора обективно не е възможно пострадалия да
вземе стол "тип"щъркел" и да го размахва нагоре. Следва да се отчете и обстоятелството, че
на същия са били нанесели множество удари в областта на главата и тялото, които са довели
и до временно зашеметяване, поради което същия не би могъл в това състояние да стане и
да размахва стол.
Показанията на служителите на полицията - св.С. К. и св.А. Г. не опровергават
показанията на К., Н., Н., Д. и П., както се сочи във въззивните жалби на подсъдимите, тъй
като същите сочат, че са видели окървавения А.П. на излизане от заведението. Същите
изпълнявайки формално задълженията са се ограничили само в това да го попитат какво се е
случило и след неговия отговор, че е паднал по стълбите са приключили с изясняването на
инцидента. В показанията си пострадалият дава макар и не съвсем логичен отговор на това
защо не е съобщил за побоя на служителите на полицията: "Ако не бях разбрал, че ми е
счупен прешлена нямаше да сме тук. Аз съм мъжко момче и изобщо нямах намерение да
занимавам полицията с по- леките наранявания. Едва когато разбрах, че имам счупен
прешлен подадох сигнал в полицията, защото това беше голяма обида за мен и семейството
ми да ме гледат в това състояние месеци наред." Изложеното обяснява напълно
отношението на пострадалия към инцидента и съответно не опровергава нанесения му
побой. Съдът не приема доводите защитника на подсъдимите, че по пострадалият е имало
малко количество кръв, което не отговаря на характера на причинените увреждания. Това
дали пострадалия е бил много или малко окървавен са лични възприятия и от същите не би
могло да се съди за характера на телесните увреждания, които са установени по безспорен и
7
несъмнен начин от приложените по делото медицински документи и от заключението на
съдебно- медицинската експертиза. Следва да се отчете и факта, че служителите на
полицията св. К. и св.Г. са видели пострадалия на улицата в тъмната част на денонощието и
са провели с него кратък разговор.
Характера на причинените телесни повреди на св.П. една средна и две леки са
доказани по безспорен и несъмнен начин от заключението на съдебно- медицинската
експертиза и показанията на вещото лице д-р С.. съставомерната средна телесна повреда се
изразява в счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен прешлен без разместване
на костните фрагменти, което е довело до затруднение движението на врата за срок от около
2,5- 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По медико- биологичен
характер това телесно увреждане представлява трайно затруднение движението на врата и
се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
При така приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилен,
законосъобразен и обоснован правен извод, като е приел, че подсъдимите И.К. и Н.Д. са
осъществили както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по
чл.129 ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.20, ал.2 НК, тъй като на **.**.**** г., около 03,40 часа, в гр.
*****, в бар „*** ****", ул. ********* № *, действайки в съучастие, като съизвършители,
чрез нанасяне на удари с ръце и палка в областта на гърба и врата на А. И. П., от гр. *****,
са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата половина от
дъгата на трети шиен прешлен, без разместване на костните фрагменти, довело до трайно
затрудняване движенията на врата за срок от 2,5 - 3 месеца, при нормален ход на
оздравителните процеси.
Деянието е извършено от подсъдимите от обективна страна, тъй като същите, чрез
нанасяне на множество удари с ръце и палка в областта на гърба и врата на А.П. са му е
причинили процесната средна телесна повреда. Същите са причинили на пострадалия и три
леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на временно разстройство на здравето
неопасно за живота на пострадалия. При причиняване на няколко различни по характер
телесни повреди деянието се квалифицира по най- тежкия резултат какъвто е в случая е
средната телесна повреда и тя поглъща по- леките такива.
Подсъдимите са действали в съучастие, като съизвършители, тъй като и двамата са
участвали в нанасянето на побоя над пострадалия, като общността на умисъла им е в
резултат на мълчаливото координиране на престъпните прояви на всеки един от тях.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като в тази
насока съдът споделя доводите на първата инстанция и е ненужно да ги преповтаря.
По съображения изложени по- горе съдът намира жалбите на подсъдимите в частта, в
която се оспорва авторството на деянието за неоснователни.
8
По отношение В. и размера на наложените наказания:
За да осъди подсъдимите К. и Д. на по 8 месеца лишаване от свобода съдът е отчел
всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е наложил справедливи
наказания съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността на
подсъдимите. Въззивната инстанция не приема доводите в жалбата на частния обвинител П.
за неоправдана снизходителност от страна на решаващия съд при определяне на
наказанието. Правилно и обосновано е отчетено и провокативното поведение на
пострадалия в началото на конфликтната ситуация, което е установено по безспорен начин
от показанията на св. Д.. Споделя се и съображението на решаващия съд, че изминалия
продължителен период от време от извършването на деянието да налагането на наказанията
следва да се отчете в полза на подсъдимите, тъй като същите не са дали повод за забавянето
на разследването. По тези съображения наложените наказания са справедливи и съответни
на степента на обществената опасност на деянието и личността на подсъдимите и съответно
не се споделят доводите и в жалбата на пострадалия за увеличаване на техния размер.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите не е необходимо да изтърпяват
ефективно наложените им наказания лишаване от свобода.
Относно гражданския иск:
При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че искът предявен от
пострадалия П. против подсъдимите К. и Д. за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен.
Уважавайки предявеният иск в размер на 9 000лв.съдът в пълна степен е отчел
претърпените болки и страдания, продължителния период на възстановяване. Обезщетение
в този размер е съобразен с В. и характера на причиненото увреждане, както и с
обстоятелството, че освен причинената средна телесна повреда на пострадалия са причинени
и три леки такава изразяващи се поотделно в причиняване на временно разстройство на
здравето неопасно за живота му. Отчетени са претърпените болки, страдания и времето за
тяхното отшумяване. В тази насока правилно са кредитирани показанията на св.Д., с която
пострадалият живее на съпружески начала и която му е помагала за обслужването му. Тъй
като подсъдимите са причинили телесните увреждания в съучастие правилно са осъдени да
заплатят присъдената сума солидарно.
По тези съображения намира искането на пострадалия за увеличаване размера на
гражданския иск за причинени неимуществени вреди за неоснователно, тъй като
обезщетение в размер на 9000лв.в пълна степен би репарирала претърпените болки и
страдания.
По изложените по- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен
състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице
9
основания за нейното изменение или отмяна.
При горния изход на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на
гражданския ищец и частен обвинител А.П. направените от него разноски за въззивната
инстанция в размер на по 150лв.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Ямболския окръжен съд
,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50/13.04.2021г.постановена по нохд № 179/2020г. по
описа на Районен съд- Ямбол.
ОСЪЖДА подсъдимите Н. К. Д. и И. А. К. /с установени по делото самоличности/
да заплатят на А. И. П. направените от него разноски на въззивната инстанция в размер на
по 150лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10