Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 22.12.2020 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 310/ 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба
на Д.М.Я. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед, № 20-1300-000506/
06.10.2020 г., за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ),
издадена от *** към ОДМВР – Кърджали. Изложени са съображения, че оспорената
ЗППАМ е издадена при допуснати множество съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и при несъответствие с
целта на закона. Те се обосновават с твърдението, че в ЗППАМ е записано, че Д.Я.
е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, а именно управлява „ ППС без да е
правоспособен водач“. Посочва се, че жалбоподателят притежава валидно
свидетелство за управление на МПС № *** със срок на валидност до 05.03.2024
година. В жалбата се сочи, че оспорената ЗППАМ не съдържа мотиви и то по
отношение на съществен елемент, а именно – по отношение фактическото основание
за издаване на акта. Посочва се, че в заповедта е посочено, че на 25.10.2019
г., около *** часа, до ***, с посока на движение от *** към ***, лек автомобил
Ауди А6, с рег. № ***, собственост на Д.М.Я. от ***, е управлявано от
неправоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП, без по никакъв
начин в мотивите на заповедта да е посочено защо се приема, че това е така.
Т.е. дали той никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС, дали
защото СУМПС е с изтекъл срок на валидност, дали защото не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодек. В случай, че е
налице последната хипотеза – с какъв акт е станало това , кой номер и от коя
дата и от кого е издаден този акт, съответно – влязъл ли е в сила, за какъв
период е лишен от правоспособност. Поради изложените съображения се иска да се
отмени оспорения административен акт. В съдебно заседание пълномощник на
жалбоподателя поддържа жалбата. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът – *** към
ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал.
1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Със ЗППАМ, №
20-1300-000506/ 06.10.2020 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали на Д.М.Я. с
ЕГН ********** и адрес: ***, за това на 25.10.2019 г., около *** ч., до *** в
посока на движение от *** към *** лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ***,
собственост на Д.М.Я. е управляван от неправосопособен
водач, е наложена ПАМ „Прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца“,
като са отнети два броя регистрационни табели с № *** и СРМПС № ***. В ЗППАМ е
записано, че е съставен АУАН серия ** № ***/ *** г. В обжалвана заповед е
посочено, че Д.М.Я. е извършил следното нарушение: Управлява ППС без да е
правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Като доказателство е
прието и заверено копие от АУАН , серия ** № ***/ *** г., съставен на Д.М.Я. за
това, че на 25.10.2019 г., около *** часа, в ***, като собственик на лек
автомобил „Ауди А6” с рег. № *** го предоставя на лицето М. Д.Я. от ***, което
не е правоспособен водач. В АУАН е посочено, че нарушението е установено с АТСС
TFR1-M, клип *** и след попълнена декларация по разпоредбите на чл.188 от ЗДвП.
Като нарушена е вписана разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от
компетентен орган – полицейски орган в сектор „ Пътна полиция” към ОДМВР –
Кърджали, с делегирани правомощия съгласно Заповед, № 292з-467/ 11.03.2020 г.
на директора на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание Заповед, № 8121з-1524/
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със
Заповед № 8121з-825/ 19.07.2020 г. на министъра на ВР.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането
на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171
от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на
Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП ( в редакцията от ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) може да се приложи
ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на
собственик,който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,
включително и такива от вида на процесната, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Оспорената ЗППАМ, №
20-1300-000506/ 06.10.2020 г. на *** към ОДМВР – Кърджали е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както и при
липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В обжалвания
административен акт е посочено, че се налага за това, че е било установено, че
собствения на жалбоподателя Д.М.Я. лек автомобил е бил управляван от
неправоспособен водач. Съгласно приложимата разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“,
изречение последно от ЗДвП, ПАМ
„Прекратяване регистрацията на ППС“ се налага и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. В случая ПАМ е наложена на собственика на
автомобила, за това, че посоченото превозно средство е управлявано от
неправоспособно лице. Релевантните факти за налагането на ПАМ – собственост на
автомобила и управление на МПС от неправоспособно лице, са доказани от
приобщения към административната преписка АУАН. Относно собствеността на
автомобила няма спор между страните.
В жалбата е изложен
довод, че в ЗППАМ е посочено, че жалбоподателят Д.М.Я. управлява ППС без да е
правоспособен водач. Действително в обжалваната заповед се съдържа такова
отбелязване, но АС – Кърджали приема, че то не води до невъзможност на лицето
на разбере за какво нарушение на ЗДвП е издадена заповедта, която оспорва. Това
е така, защото в ЗППАМ е записано, че на 25.10.2019 г., около *** ч., до *** в
посока на движение от *** към ***, лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ***,
собственост на Д.М.Я. е управляван от неправоспособен водач. От приетото като
доказателство заверено копие от АУАН , серия ** № ***/ *** г. се установява, че
това е лицето М. Д.Я. с ЕГН ********** от ***. Следователно от съдържанието на
ЗППАМ и АУАН серия ** № ***/ *** г., посочен в обжалваната заповед, се
установява, че заповедта за прилагане на ПАМ е съставена за това, че
собственият, на жалбоподателя Д.М.Я., лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ***, е
бил управляван от неправоспособен водач. Т.е. в оспорената ЗППАМ се съдържат
мотиви защо е издадена, като те съответстват и на посоченото правно основание –
чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за нейното издаване. Изложеният в жалбата довод,
че неправилно в ЗППАМ е посочено, че жалбоподателят Д.Я. е неправоспособен
водач би бил от значение при проверка законосъобразността на наказателно
постановление, но не и на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка с правно основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП. За
законосъобразността на тази ЗППАМ е необходимо да се установи наличие на
нарушение от изброените в хипотезиса на правната
норма, компетентност на административния орган и фактически основания, от които
да може да се установи дали са налице посочените нарушения. Оспорената ЗППАМ
съдържа изброените елементи, поради което е законосъобразна, а жалбата срещу
нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Ето защо и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Д.М.Я. от ***
срещу Заповед, № 20-1300-000506/ 06.10.2020 г., за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена от *** към ОДМВР – Кърджали.
Решението не подлежи
на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: