Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав,
в публично заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Галина Владимирова, разгледа докладваното от съдия Веселина
Чолакова КНАХД № 1722/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на С.С.С. подадена чрез адв. Г. против решение № 283/29.06.2021 г. постановено
по НАХД № 1483/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено
наказателно постановление № 23-0000074/04.02.2021 г. издадено от началника на
отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“-Варна, с което на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000,00 лева на
основание чл.93,ал.1,т.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/. В жалбата
са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които по
съществото си са такива за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения , съставляващи касационни основания по чл.348, ал 1, т. 1 и т.2 от НПК. Сочи се, че нарушението не е извършено
в условията на повторност, тъй като с издаденото предходно наказателно
постановение е наложено наказание за друго по вид нарушение. Счита, че не е
установена субективната съставомерност на нарушението, тъй като отговорността
за санкционираното противоправно деяние
е за превозвача. Сочи се, че съдът не е обсъдил възраженията във
въззивната жалба. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски и в условие на
евентуалност моли юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника да се
присъди в минимален размер.
Ответникът- РД „Автомобилна
администрация“-Варна оспорва жалбата в представено писмено становище. Счита, че
обективната и субективната съставомерност на нарушението се установява със
събраните доказателства. Счита, че няма основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира
за оставяне в сила на решението на Районен съд-Варна.
Административен съд гр. Варна,
след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно
проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира
за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211,ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално
допустима.
По основателността на жалбата:
С обжалваното НП на С.С.С. е наложена „глоба“ в размер на 4000 лв., на основание чл.93,ал.1,т.2 от ЗАвтПр за нарушение на
чл.44,ал.1,т.3, във връзка с чл.34 от
Наредба № 11/31.10.2020 г. на министъра на транспорта и съобщенията. Районен
съд – Варна е установил от фактическа страна, че на 16.12.2020 г. при извършване на превоз на пътници по международна автобусна
линия от гр.Варна до гр.Одеса с автобус марка „Сетра“ категория МЗ с рег.№ ***, водачът – С.С. не притежавал разрешително за превоз
валидно в частта от маршрута и спирките намиращи се на територията на Република
България. Водачът представил разрешително за превоз на пътници, валидно до
04.11.2020 г. За допуснатото нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него
издадено наказателното посановление, с което жалбоподателят бил санкциониран на
основание чл.93,ал.1,т.2 от ЗАвтПр. От правна страна въззивният съд е приел, че
в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни длъжностни лица и в установените срокове по чл.34 от ЗАНН. Приел е,
че обуктивната и субективната съставомерност на деянието се установява със
събраните доказателства. За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е
приел също, че не са налице обстоятелства сочещи на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, поради което няма предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно.
С.С.С. е санкциониран с
административно наказание „глоба“ в размер на
4000,00 лева на основание чл.93,ал.1,т.2 от ЗАвтПр. Посочената разпоредба
предвижда налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 4000,00
лв. за водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение
за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, което е извършено в условията на повторност.
Правилно е установеното от
Районен съд-Варна, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението на чл.44,ал.1,т.3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията. Разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.3 от
Наредбата въвежда изискване за водачите при извършването на превоз да
разполагат с определен набор от документи, един от които е разрешителното за
превоз, валидно за частта от маршрута и спирките, намиращи се на територията на
Република България". По делото е установено, че санкционираното лице не е
притежавало такова разрешително към момента на проверката – 16.12.2020 г. Разполагал
е с разрешително, което е валидно до 04.11.2020 г.
Лицето е санкционирано при
условията на повторност , съгласно чл.93,ал.1,т.2 от Закона за автомобилните
превози. Според § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато
нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание
за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение
от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго. Извършване отново на същото административно
нарушение, за което вече нарушителя е бил наказван с влязъл в сила акт, налага
в предвидените от нормативния акт случаи, то да бъде квалифицирано като
„повторно“ и административно наказващия орган да наложи административното
наказание или наказания, предвидени именно за това повторно извършено
нарушение. Наказателно
постановление № 23-0000643/27.11.2019 издадено от началника на областен отдел
„Авотомобилна администрация“ , с което Станимил С. е санкциониран за нарушение
на чл.44,ал.1,т.3, във връзка с чл.34 от Наредба № 11/2002 г. на министъра на
транспорта и съобщенията е влязло в
законна сила на 18.12.2019 г. Деянието, за което е санкциониран с оспореното
пред Районен съд-Варна наказателно постановление е осъществено на 16.12.2020 г.
Лицето е санкционирано за същото по вид нарушение, осъществено в рамките на
едногодишен срок от влизане в сила на предходното наказателно постановление и
правилно нарушението е квалифицирано като „повторно“.
Нарушението е безспорно
установено, същото е правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови
норми, визиращи състава и наказанието. Въззивният съд е установил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение. От събраните доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин обективната и субективната
съставомерност на санкционираното деяние.
Правилно Районен съд-Варна е
приел, че случаят не е „маловажен“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението,
значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за
„маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с
правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП.
Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършено е в условията на повторност, което обосновава висока степен на
обществена опасност на деянието. Неотносимо за преценката по чл.28 от ЗАНН е
обстоятелството, че от деянието не са настъпили вредни последици.
Наложеното наказание е съобразено
със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено
е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд-Варна е правилно и
следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от
АПК, Административен съд – Варна, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 283/29.06.2021 г. постановено по НАХД № 1483/2021 г. по описа на Районен
съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.