Р Е Ш Е Н И
Е
№1475
Бургас, 14/10/2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на шести
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело
номер 1219 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/
във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба на „Трахит БГ“ ООД, ЕИК/Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №78, вх.1, ет.3,
ап.10, представлявано от С.И.Т., против заповед № ФК-97-0052699 от 19.03.2021
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която на основание чл.
186, ал.1, т.1, б. „г“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ - ведомствена
бензиностанция“, находящ се в гр. Несебър, кариера „Инджейско блато“,
стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпа до него за срок от 3/три/
дни, потвърдена с решение № ГДФК-91 от 13.04.2021 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорената заповед. Не
ангажира доказателства.
Ответникът -
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е
административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира други
доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес, атакува индивидуален административен
акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, при следните съображения:
От
представените с административната преписка доказателства се установява, че на
12.03.2021 г. е извършена проверка на търговски обект- ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр.Несебър, кариера „Инджейско плато“, стопанисван
от дружеството, при която е констатирано, че търговецът в качеството си на лице
по чл.118, ал.10 ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на
доставените/получени количества течни горива. В търговския обект е въведена в
експлоатация електрона система с фискална памет/ЕСФП/, модел „Дианел плюс 35КL“, одобрена
със свидетелство №171FS, с ИН:DL002107 и ИН на
ФП:59002107, регистрирано в НАП с №4253548.
За
получените на 04.01.2021 г. 20 117 л. дизел по акцизен данъчен
документ/АДД/№0000000005763576 от 04.01.2021 г. задълженото лице не е подало
данни за доставка на горива по посочения АДД на датата на постъпване на
горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП чрез наличната в
обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец.
Прието е, че
дружеството не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл.118 ЗДДС от
ЕСФП към НАП, което е нарушение по чл.118, ал.10 ЗДДС.
За констатациите от проверката е съставен протокол №0052699 от 12.03.2021
г./л.26-28 от делото/.
На 29.03.2021 г., на дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ №F607263/л.50-51 от делото/. Няма
данни въз основа на него да е издадено наказателно постановление.
Констатираното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-97-0052699 от
19.03.2021 г. на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“ и чл.187,
ал.1 ЗДДС, която
препраща към фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена
проверка и с която е наредено „запечатване на търговски обект“- ведомствена бензиностанция“, находящ се в гр.
Несебър, кариера „Инджейско блато“, стопанисван от „Трахит БГ“ ООД, ЕИК/Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“
№78, вх.1, ет.3, ап.10, представлявано от С.И.Т., и е забранен достъпа до него
за срок от 3/три/ дни.
Заповедта е оспорена по административен ред пред
директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, който с решение №ГДФК-91 от 13.04.2021 г. е отхвърлил жалбата
на дружеството/л.10-19 от делото/.
Заповедта, с
която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка, е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка заповед ФК-97-0052699 от 19.03.2021 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ НАП, по реда на чл.186-188 ЗДДС, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС,
в рамките на делегираните със заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изп.
директор на НАП правомощия/л.53 и 54 от делото/ и е в предвидената от закона
писмена форма.
На второ
място, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
На трето
място обаче, същата е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел
и съображенията за това са следните:
В обжалваната заповед е посочено, че
дружеството е задължено лице за подаване на данни в хипотезата на чл.118, ал.10 ЗДДС и не попада в изключенията на ал.11 на чл.118, поради което за осъществен
състав на нарушението, било достатъчно
да се установи факта на задължението за подаване на данни. Също така,
административният орган е посочил, че търговецът извършва дейност - търговия с
горива от дълъг период от време и т.н., както и че конкретната причина да не
бъдат подавани коректни данни от нивомерната система за доставка и движение на
получените количества горива е без правно значение. Фактическите твърдения на
органа са неверни, тъй като не е изследвано счетоводството
на провереното лице, нито са събрани други данни подкрепящи извода за
реализация на количество гориво без отчитане на приходите от продажбата му.
Разпоредбата на чл.118, ал.10 ЗДДС
сочи, че всяко данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис. Всяко
лице, доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно
да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените
и получените количества течни горива, както и за промяната в тях, чрез информационната система „Контрол
на горивата”, като използва електронна услуга на НАП „Подаване на данни от доставчици и получатели на
течни горива по чл.118 ал.10 ЗДДС“. Настоящият случай не може да се субсумира под хипотезата на
чл. 118, ал.10 ЗДДС, тъй като данни по ал.10 не се подават от получателя
за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с
фискална памет /чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС/. По делото не се спори, че
бензиностанцията е ведомствена и в нея има монтирана ЕСФП. Ведомствените
обекти, в които има монтирани ЕСФП, подават данни за доставката с въвеждане на
данните от еАДД чрез клавиатурата на ЕСФП, а не чрез информационната
система „Контрол на горивата”.
Жалбоподателят не извършва търговска дейност
- търговия с горива.
От
заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза, прието без
възражение, се установява, че жалбоподателят, стопанисва ведомствена
бензиностанция, находяща се в гр.Несебър, кариера „Инджейско плато“, чиято
функция е зареждане на горива за собствени нужди и не продава горива като
търговски обект. Дружеството не търгува с горива и не извършва продажби на
дребно или едро на горива. Потребители на зареденото гориво са собствени
превозни средства и строителна техника, обслужваща кариерата. От представените
счетоводни документи вещото лице не е констатирало извършени продажби на гориво
на трети лица. Полученото гориво е заприходено като материал, а не като стока,
предназначена за продажба. Изписвано е като разход за материали-гориво за
транспортни средства и участва в себестойността на готовата продукция.
Не може да се приеме за безспорно установено и, че жалбоподателят е
нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото
ответната страна, в чиято тежест е установяването на фактическите основания,
послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала доказателства,
удостоверяващи причината, поради която данни не са подадени или са подадени със
закъснение, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената
организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически
проблем. В тази връзка, съдът приема, че неподаването или
подаването със закъснение на данни, може да се дължи и на
обективни фактори и/или причини, за които оспорващият не може да носи отговорност,
поради което няма как убедително да се приеме, че е налице нарушение, като за
преустановяването му и за предотвратяването на противоправно поведение, следва
да се приложи ПАМ от типа на процесната. Налага се изводът, че след като жалбоподателят не търгува с горива и не
извършва продажби на дребно или едро на гориво, то констатацията на органа по
приходи, че са налице отрицателни последици за фиска, изразяващи се в невнасяне
на дължимия акциз, ДДС и корпоративен данък е невярна. Липсата на реализирани
количества гориво, респективно обороти не влияе на размера на публичните
задължения на дружеството, респективно до ощетяване на фиска. Напротив, при
положение, че горивото е част от себестойността на готовия продукт, то
отрицателната последица, ако е налице такава, е единствено и само за
жалбоподателя, тъй като ниската себестойност води до оскъпяване на готовата
продукция, респективно до обременяваща търговския субект данъчна тежест.
След като по делото е установено, че
бензиностанцията не е търговски обект, то това прави автоматично необоснована
констатацията, че неподаване на данни лишава НАП от възможност да се определи
наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде определен
коректно размера на данъчните задължения. За да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС мярка има превантивно действие,
като с нея се цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. В
случая, с оглед на това, че неподаването на информация към НАП чрез ЕСФП не
води до фискални щети, не е налице основание за предприемане на действия за
предотвратяване извършването на каквито и да е нарушения на фискалната
дисциплина. Всичко това изключва необходимостта от осъществената
административна принуда, целяща преустановяване и предотвратяване на
констатираното нарушение.
Предвид
изложеното, срокът на ПАМ не следва да се обсъжда.
Заповедта
като издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ФК-97-0052699 от 19.03.2021 г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с която на основание чл. 186, ал.1, т.1,
б. „г“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/
„запечатване на търговски обект“ - ведомствена бензиностанция“, находящ се в
гр. Несебър, кариера „Инджейско блато“, стопанисван от „Трахит БГ“ ООД,
ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Фердинандова“ №78, вх.1, ет.3, ап.10, представлявано от С.И.Т., и е забранен
достъпа до него за срок от 3/три/ дни, потвърдена с решение № ГДФК-91 от
13.04.2021 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“, ЦУ НАП.
Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :