Решение по дело №15/2021 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 23
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 18 юни 2021 г.)
Съдия: Мариета Спасова
Дело: 20214220200015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Дряново , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на първи март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20214220200015 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 35-0000553/ 27.08.2020г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен.
Жалбоподателят К. М. Х. обжалва издаденото НП, като моли съда да го отмени
изцяло, като незаконосъобразно и да му присъди направените по делото разноски.
Водачът твърди, че не бил извършил посочените нарушения. Наред с това при
съставяне на АУАН и впоследствие на НП били допуснати съществени нарушения на
правилата и закона, връченият му акт бил нечетлив, поради което било нарушено
правото му на защита. Алтернативно прави искане за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Упълномощеният представител адвокат М. В. от АК - *** поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган Регионална дирекция «Автомобилна
администрация» гр. Плевен, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката, е
направено искане за потвърждаване на НП.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 20.07.2020 г. около 11,15 ч., на главен път I-5, км. 125 + 905, до Вагонен
завод Дряново, св. М.Г. и св. И.К. – инспектори в РД „Автомобилна Администрация“ –
Плевен, спрели за проверка жалбоподателя К. М. Х., като водач на товарен автомобил
МАН 1 2000 с рег. № *** от кат. N2, собственост на ***, с който извършвал превоз за
собствена сметка на пръст по маршрут гр. Дряново – депо Дряново. При проверката се
установило, че товарът можело да бъде разпилян, тъй като не бил покрит. Както и че
водачът не представя копие на фактура за товара или копие на документ,
удостоверяващ, че превозените товари принадлежат на едноличния търговец или
1
юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем, произведени,
добити, преработени или поправени от него.
На място св. И.К., в присъствието на св. М.Г., съставил против жалбоподателя
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 274636/ 20.07.2020 г.
за това, че на 20.07.2020 г. около 11,15 ч., на главен път I-5, км. 125 + 905, до Вагонен
завод Дряново като водач на товарен автомобил МАН 1 2000 с рег. № *** от кат. N2,
собственост на ***, с който извършвал превоз за собствена сметка на пръст по
маршрут гр. Дряново – депо Дряново с товар (пръст), който можел да бъде разпилян,
тъй като не бил покрит – нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). Както и за това, че водачът не представя копие на фактура за товара
или копие на документ, удостоверяващ, че превозените товари принадлежат на
едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под
наем, произведени, добити, преработени или поправени от него – нарушение по чл. 18,
т. 2 от Наредба Н-8 от 27.06.2008г. (по-нататък Наредба Н-8/ 2008г.).
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 35-0000553/ 27.08.2020 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна Администрация“ – Плевен, в което административно-
наказващият орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя, поради което
за нарушение на 127, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение по
чл. 18, т. 2 от Наредба Н-8/ 2008г. на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП), наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 100 лв.
Жалбоподателят е представил по делото писмо до РД „АА“ Плевен от
20.07.2020г., с което представил Заповед № 1/ 14.07.2020г., както и Договор от
02.07.2020г. между *** и ***.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител). По делото са налице данни, че НП е
получено от жалбоподателя на 18.01.2021г., а жалбата е регистрирана в деловодството
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен на 20.01.2021г.
Поради което съдът приема, че жалбата е подадена в установения от закона 7- дневен
срок (от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение).
Разгледана по същество е неоснователна.
Процесното НП е издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Плевен. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП наказателните постановления
се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните
постановления по чл. 93а и чл. 96, ал. 4, които се издават от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него
длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата
по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от
2
оправомощени от него лица. Процесното НП е издадено на основание чл. 93 от закона,
поради което компетентен административнонаказващ орган е министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или определено от него
длъжностно лице. В тази връзка към административно-наказателната преписка е
приложена Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП,
според която са определени длъжностни лица, които могат да издават НП за
установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАП, ЗДвП и подзаконовите нормативни
актове по прилагането им, като в т. 6 са определени директорите на регионални
дирекции „Автомобилна администрация“. НП е издадено от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен, като изрично е посочено, че същият
е определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП.
Безспорно се удостоверява от представения от жалбоподателя екземпляр от
АУАН бл. № 274636, че същият не е четлив. Оригиналът на акта, представен по делото
от административно наказващия орган обаче е четлив и по отношение на него не се
съдържа оплакване, че това съдържание не е известно или не е узнато от нарушителя.
Поради което следва да се приеме, че макар на нарушителя да е предоставен нечетлив
екземпляр от акта, същият несъмнено е имал възможност да се запознае със
съдържанието на оригинала на акта, тъй като в него се съдържа неговия подпис, който
не е оспорен.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН лицето, срещу което е съставен
АУАН има възможност освен да направи възражения против фактите в акта още към
момента на неговото съставяне така и да подаде възражения в три дневен срок от
подписването му. Именно с поставяне на подпис върху акта се удостоверява и
обстоятелството, че на лицето е предявено съдържанието, обективирано в документа.
Още на датата на съставяне на процесния акт жалбоподателят е депозирал молба до РД
„АА“ Плевен, с която е представил допълнителни доказателства във връзка с
проверката. Ето защо съдът намира, че не е било допуснато нарушение на правото на
защита на санкционираното лице поради това, че връченият му екземпляр от АУАН е
нечетлив.
По т. 1 от НП. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, посочена от
актосъставителя и административно наказващия орган, товарите, които може да бъдат
разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да
бъдат покрити. В ЗДвП липсва изричен текст, въздигащ в състав на административно
нарушение неспазването на това изискване, поради което правилно с НП е прието, че
нарушението следва да бъде санкционирано по реда на общата разпоредба на чл. 185 от
ЗДвП.
От разпита на св. Г., К. и Василев безспорно се установи, че при извършване на
проверката превозваният от жалбоподателя товар (пръст) не е бил покрит. Поради
естеството си същият може да бъде разпилян при превоза, поради което неоснователни
са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че товарът не е
следвало да бъде обезопасяван, тъй като не бил с тежка маса.
По т. 2 от НП. Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № Н - 8 от 27.06.2008 г. на МТ
при извършване на превози на товари за собствена сметка, водачът представя при
поискване от контролните органи следните документи- копие на фактурата за товара
или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на
едноличния търговец или юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под
наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.
3
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства и от гласните такива –
разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, се установява, че водачът, извършващ
превози на товари за собствена сметка, при проверката, не е представил копие на
фактура или копие на друг документ, удостоверяващ, че превозваните товари
принадлежат на юридическото лице или са продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, преработени или поправени от него. Обстоятелството, че същият е
превозвал земна маса към депо за отпадъци не изключва задължението да представи
документ, че същите са добити при извършваните строителни работи. Поради което
съдът намира, че направеното възражение е неоснователно.
В случая не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
обществената опасност на процесните нарушения не е по-ниска от тази на други
нарушения от същия вид, поради което и същите не биха могли да се квалифицират
като "маловажен случай". Гореизложеното налага извода, че НП е законосъобразно и
следва да се потвърди.
При този изход на делото на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани
разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 35-0000553/ 27.08.2020 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна Администрация“ – Плевен,
издадено против К. М. Х., ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, с което за нарушение на
127, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв., както и за нарушение по чл. 18, т. 2 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008г. на Министъра на транспорта на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4