РЕШЕНИЕ
№ 1318
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120100085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД против ЗЛ. АП. Ч., с която е предявен установителен иск по
чл.422 от ГПК.
С определение № 2006/08.04.2022 г. на ответника е назначен особен представител в
лицето на адвокат Е.Д., която депозира в срок отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на застрахователя не се явява. След приключване
на съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, на съдията докладчик е
докладвана молба от застрахователя, с която моли за събиране на гласни доказателства.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 02.03.2017 г. между „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД и „***“
ЕООД е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
относно собствения на дружеството лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, към същия
момент без регистрация. Срокът на застрахователното покритие е от 02.03.2017 г. до
02.03.2018 г. Застраховани лица са както собственикът, така и водачите на автомобила.
Договорът е обективиран в застрахователна полица № BG/***/02.03.2017 г.
На 01.07.2017 г. С.К.П., младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Бургас, съставя протокол за ПТП, което е настъпило на 29.06.2017 г. около 19.20 часа в гр.
Бургас, ул. ***, пред № 41. Служителят описва механизма на произшествието, а именно:
водач на лек автомобил марка „Ауди“, рег. № ***, ЗЛ. АП. Ч., извършва неубедителна
маневра „движение на заден ход“, реализира ПТП с паркиран лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № ***, като не остава на място за
установяване на щетите от произшествието. Причинени са щети по два броя автомобили,
като по отношение на автомобил „Мерцедес“ е установена деформация на предна лява врата
1
и ляво огледало. В протокол за ПТП е отразена застрахователна полица №
BG/***/02.03.2017 г. по отношение на автомобила, управляван от ответника. Протоколът е
подписан без забележки от ответника. На същата дата С.К.П. съставя АУАН срещу Ч. за
нарушение на чл.5, ал.1 и чл.123, ал.1 от ЗДвП за това, че на 29.06.2017 г. около 19.20 часа в
гр. Бургас, ул. ***, пред № 41, управлява личния си автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с
рег. № *** и при извършване на неубедителна маневра „движение на заден ход“ реализира
ПТП с паркирания лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280“, с рег. № ***, след което
напуска мястото на ПТП и не установява щетите от ПТП. Ответникът подписва АУАН, като
саморъчно посочва, че няма възражения. Въз основа на този АУАН е издадено наказателно
постановление № ***/12.10.2017 г. от началник група към ОДМВР – Бургас, с което на Ч. са
наложени две наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец. Наказателното постановление е връчено на Ч. на 21.11.2017 г. и е влязло в сила.
На 06.10.2021 г. застрахователят ищец подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение против Ч., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС. По
това дело на 07.10.2021 г. е издадена против Ч. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2707 за сумата от 112,40 лева, представляваща регресна
претенция на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу Ч. от
настъпило на 29.06.2017 г. в гр. Бургас ПТП, която напуска мястото на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 06.10.2021 г. до окончателното й плащане. Тъй като
Ч. е уведомена за заповедта за изпълнение на основание чл.47, ал.5 от ГПК, застрахователят
предявява установителен иск, по който е образувано настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
По доказателствената стойност на протокол за ПТП от 01.07.2017 г.:
За самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола,
същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е
реализирано в присъствие на съставителя на акта. Когато обаче протоколът за ПТП е
подписан от участниците, същият може да се ползва с материална доказателствена сила за
неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страната – аргумент от
Определение № 84 от 10.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2020/2016 г., I т. о. и посочената в него
практика на ВКС. В настоящия случай протокол за ПТП е подписан от ответника и с
подписа си, който не е оспорен от особения представител, Ч. „признава“, че е извършила
неубедителна маневра „движение на заден ход“ и реализира ПТП с паркиран автомобил, но
напуска местопроизшествието, без да установи вредите. Следователно, касае се за частен
свидетелстващ документ, който важи срещу своя издател като неизгоден за него и се ползва
с материална доказателствена сила на това основание.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.500, ал.1,
т.1 и т.3 от КЗ.
Според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
2
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач.
Според практиката на ВКС по приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. трето КЗ
(отм.), която разпоредба в тази част е идентична с разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, предл.
трето от действащия КЗ (например Решение № 113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о.) само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка за алкохол и/или упойващи вещества, а поведението и
вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при
наличието на предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП,
от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по
чл.500, ал.1, т.1, предл. трето от действащия КЗ. Тъй като липсват доказателства за наличие
на предприети мерки за извършване на проверка на Ч. за алкохол и/или упойващи вещества,
то съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.500, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ.
За да възникне регресното вземане на застрахователя на основание чл.500, ал.1, т.3 от
КЗ, трябва да се установи, че деликвентът е напуснал мястото на произшествието в такава
хипотеза, в която посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата е задължително по закон.
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП (в редакция в сила от 21.01.2017 г.), службите за
контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е
постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това съгласие трябва да бъде
изрично обективирано в надлежна форма, като се съобрази изискването на чл. 5, ал. 1
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (за краткост
Наредбата), в редакция в сила от март 2017 г., според която когато при произшествието са
причинени само материални щети и между участниците в него има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП – приложение № 3.
Такова разногласие между участниците в ПТП, настъпило на 29.06.2017 г., безспорно
е налице. Ответникът е напуснала произшествието, без да огледа щетите по МПС,
собственост на В., и без да се обсъдят обстоятелствата и механизма на настъпване на
процесното ПТП. Двустранен констативен протокол се установи, че не е бил съставен.
Съгласно чл.4 от Наредбата при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП –
приложение № 2 към Наредбата. Съставянето на протокол за ПТП задължително предполага
посещаване на местопроизшествието от органи по контрола за движение по пътищата. По
аргумент от разпоредбата на чл. 5 от Наредбата протокол за ПТП с материални щети не се
съставя само в случай, че е подписан двустранен протокол между участниците в ПТП. В
този смисъл дори и само фактът, че не е подписан двустранен протокол при наличие на
материални щети, дава основание да се счита, че местопроизшествието е следвало да бъде
посетено от служител на „Пътна полиция“, който има удостоверителна компетентност, в
качеството си на административен орган да установи обстоятелствата, свързани с
произшествието – аргумент от Решение № 71 от 3.02.2022 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. №
1179/2021 г.
От друга страна, съгласието трябва да е налице към момента и непосредствено след
настъпването на ПТП, при констатиране на настъпилите последици от самите участници.
По-късно възникнало „съгласие“ между участниците в ПТП не може да обоснове отпадане
на задължителното посещаване на местопроизшествието от органите на МВР според
хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, както и отпадане на съществуващото към момента на
произшествието несъгласие относно обстоятелствата свързани с него. В настоящия случай се
установи, че протокол за ПТП е съставен на 01.07.2017 г. в 08.00 часа, два дни след
3
настъпване на произшествието, именно защото Ч. напуска мястото на ПТП е установена по-
късно.
На следващо място, разпоредбата на чл.6, т.3 от Наредбата, на която се позовава
особеният представител на ответника, в случая е неприложима, защото тя визира повреди на
МПС, възникнали в паркирано състояние, т.е. такива, които не са причинени от ПТП, а от
друга причина (например вандалски действия). Не е приложима и разпоредбата на чл.6, т.4
от Наредбата, защото повредите по автомобила на В. са причинени именно от автомобила,
управляван от Ч..
На последно място, няма твърдения, нито доказателства да се е налагало на Ч. да й
бъде оказана медицинска помощ или да е съществувала друга неотложна причина и затова
да е напуснала мястото на ПТП, без да изчака пристигането на органите на „Пътна
полиция“.
Не може да бъде споделено и възражението, че ответникът не е разбрала, че е
настъпило ПТП. Както вече се посочи, Ч. подписва протокол за ПТП без възражения и така
„признава“, че е напуснала мястото на произшествието, т.е. съзнава, че е настъпило такова.
Ето защо възражението на особения представител, че не е налице хипотезата на чл.500, ал.1,
т.3 от КЗ е неоснователно.
Предвид изложеното в полза на застрахователя съществува вземане спрямо виновния
водач за платеното от него обезщетение (в случая 102,40 лева), заедно с разноски (в случая
10 лева), поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които са в размер на
75 лева в заповедното производство (заплатени държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение) и 375 лева в исковото производство – доплатена държавна такса в размер
на 25 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, и депозит за възнаграждение за особен представител на
ответника в размер на 200 лева. Тъй като разпит на свидетеля В. не се проведе, то не следва
да се присъжда като разноски в полза на дружеството сумата от 30 лева депозит за свидетел.
Страната има право да поиска връщането й.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ЗЛ. АП. Ч., ЕГН – **********, с адрес
гр. ***, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********,
сумата от 112,40 лева (сто и дванадесет лева и четиридесет стотинки), включваща изплатено
застрахователно обезщетение на Ф.Е. В. и разноски по застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/***/02.03.2017 г., в следствие
на осъществено по вина на Ч. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“,
рег. № *** пътно-транспортно произшествие на 29.06.2017 г. в гр. Бургас, от което са
нанесени имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280“, рег. №
***, собственост на Ф.Е. В., като напуска мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2021
г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ЗЛ. АП. Ч., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********, сумата от 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на
БРС, и сумата от 375 (триста седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по
настоящото производство.
4
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5