Р Е Ш Е Н И Е
№334
гр.Добрич, 31.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, 5 състав
в открито съдебно заседание на десети юли, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ :
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева
адм.д. №125/2019 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
АПК във вр. с
чл.24, ал.4 от Наредбата за
условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства
и настаняване на деца в тях.
Образувано е по жалба на С.М.Ч. и Я.Х.Ч. ***, подадена чрез адв. Г. Д. - ВАК срещу Заповед №08-РДПС-0025 от 26.11.2018 г., издадена от Директора на РДСП гр. Добрич. С оспорената заповед е
наредено на длъжностно лице в РДСП Добрич, да заличи от регистъра на утвърдените
приемни семейства С.М.Ч. и Я.Х.Ч., вписани под №70 в регистъра. С жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че с
издаването на заповедта са допуснати множество процесуални нарушения, както и
нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че липсват мотиви в
заповедта, за заличаването на семейството от регистъра. Твърди се, че не е
посочено по какъв начин, с какви действия и постъпки, приемните родители са
станали причина административния орган да достигне до изводите, изложени в
заповедта. Релевират се доводи, че описаното в заповедта не отговаря на
действителната истина. Моли, на тези основания да се отмени заповедта и да се
присъдят сторените по делото разноски.
В
хода по същество , процесуалния представител на оспорващите се позовава на
влязлото в сила решение по адм. дело №577/2018 г. на ДАС, с което решение е
отменена Заповед на Директора на ДСП гр. Тервел, с която е прекратено
настаняването на детето Е. Е.Р.Р.в професионалното приемно семейство на С.М.Ч..
Ответникът оспорва жалбата на всички
изложени в нея основания. Представил е и писмен отговор. Моли, да се отхвърли
жалбата като неоснователна и да се потвърди административния акт като правилен
и законосъобразен.
Прокурорът дава заключение, че
жалбата е неоснователна, а заповедта е правилна и законосъобразна.
След преценка на събраните по делото доказателства, изразените от страните становища, както и с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща
обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от
фактическа следното:
Със
Заповед №08-ЗДЗД-0014 от
06.07.2016 г. (л.40) на Директора на
РДСП Добрич, семейство С.М.Ч. и Я.Х.Ч. *** са утвърдени и вписани в Регистъра на
утвърдените приемни семейства като професионален приемен родител, при което е
съобразено, че приемното семейство е подходящо за едно дете, на възраст между 3-7 години, без значение на пол и етническа
принадлежност, в добро здравословно състояние. След вписването в регистъра, в професионалното
приемно семейство на Чакърови са настанени последователно 2 деца.
Със Заповед №98-РДСП-0001/27.10.2016 г. на Директора на РДСП Добрич /лист
56/ е направена промяна на профила на детето, като е прието, че същото е
подходящо за едно дете на възраст 0 до 7 години.
Със Заповед от 26.01.2017 г. на ДСП Тервел е настането първото дете в
семейството Ферия Бейжегюл Сали.
Със Заповед № ЗД/Д-ТХ-Т-016 от
26.07.2017 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Тервел (л.62) детето Селим Е.Р.Р.спешно е настанено в професионалното приемно семейство
на С.Ч.. Предприетата временна мярка за закрила е потвърдена
с Решение № 94/25.08.2017 г. на Районен съд -
Тервел. Във формуляр за преглед на утвърдено приемно
семейство от 10.07.2018 г. (л.63-66) е
констатирано, че С.М.Ч. задоволява основните потребности на детето – закупени са му необходимите дрехи, играчки и храна, изградени са лични
навици в децата за хигиена, хранене и обличане и събличане. В дома на приемното
семейство са осигурявани постоянни и адекватни грижи.
Със Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/ 26.07.2018 г. на Директора на ДСП Тервел е
продължено временното настаняване на детето Е. Е.Р.Р.в семейството на приемния
родител С.Ч..
Със Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-007/03.08.2018 г. на Директора на ДСП гр. Тервел е
прекратено настаняването на детето Е. Руменова в семейството на Чакърови и
детето е настанено временно при друго приемно семейство. /лист67/. В заповедта
като мотиви е изложено, че в дирекцията е получен сигнал, че са се
осъществявали нерегламентирани срещи между непълнолетната майка Е.Р.Р.и детето Е.,
които са инициирани от приемния родител Ч. и дъщеря й Н.. Също така дъщерята Н. е поискала да осинови детето Е.. Според
административния орган с тези си действия приемния родител и разширеното му
семейство извеждат напред собствените си интереси, а не тези на детето, като по
този начин създават предпоставки за възникване на риск за живота и здравето му.
Процесната заповед е обжалвана от С.Ч., по която е било образувано адм. дело
№577/2018 г. по описа на ДАС. С Решение №557 от 21.12.2018 г., съдът е отменил
процесната заповед. Решението е потвърдено от ВАС по дело №2153/2019 г.
Във Формуляр за утвърдено приемно семейство от дата 30.08.2018 г. са
изложени подробни обстоятелства за проведените нерегламентирани срещи и
предприетите действия от дъщерята на приемния родител за осуетяване на
осиновяването на детето Е. /стр. 68-71/.
С Протокол №7 от 19.11.2018 г. на Комисията по приемна грижа при РДСП гр.
Добрич е взето решение №7-24-1/19.11.2018 г. за изготвяне на предложение до
директора на РДСП Добрич за издаване на заповед за заличаване на сем. С.М.Ч. и Я.Х.Ч.
от регистъра по чл.31, ал.3 от ЗЗД /лист 75-83/. Основният мотив за предложението
е, че са установени от страна на приемното семейство, действия осуетили
възможно осиновяване на детето Е. и опит за манипулиране на биологичната майка
с цел постигане на лична изгода. Нарушен е режима на лични контакти между
детето и биологичния родител. Няма доказателства
този доклад да е доведен до знанието на приемния родител, както и да й е дадена
възможност за становище или възражение по констатациите в него.
Решението е обективирано и в препис-извлечение от
горния протокол, като комисията взема следното решение „за изготвяне на
предложение до директора на РДСП гр. Добрич за издаване на заповед за
заличаване на сем. Чакърови от регистъра по чл.31, ал.3 от ЗЗД.
Нито в протокола от работната среща от 19.11.2018 г., нито в Предложението от
19.11.2018 г. се твърди наличието на промяна в обстоятелствата
по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл.
10 от Наредбата, при които съществува опасност от увреждане на физическото,
психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Не
са и посочени конкретни обстоятелства по горните две разпоредби, които да са
променени за краткия период от 26.07.2018 г. (когато е продължено настаняването на детето Е. в приемното семейство) до 03.08.2018 г. (когато е издадена заповедта за прекратяване на настаняването на детето Е. в сем.
Чакърови).
С оспорената в настоящото производство Заповед №08-РДПС-0025 от 26.11.2018 г. на Директора на РДСП Добрич, на основание чл.24, ал.4 от Наредбата за условията и
реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на примени семейства и
настаняване на деца в тях, във връзка с чл.31, ал.3 от Закона за закрила на
детето, е наредено професионалният приемен родител С.М.Ч. и Я.Х.Ч. ***, да бъдат заличени от Регистъра на утвърдените приемни семейства.
Мотивите на АО са, че при отглеждане на детето Е. Е.Р.Р.са установени действия от страна
на семейството, осуетили възможно осиновяване на детето и опит за манипуларен
на биологичната майка с цел постигане на лична изгода. Нарушен е режимът на
лични контакти между детето и биологичния родите. Извършено е кризистно
извеждане на детето и прекратяване на договора с приемния родител. Посочено е,
че с тези действия накърняват интересите на настанетото дете и са в нарушение и
неспазване на задълженията на приемоното семейство, регламентирани в Договор по
чл.31 от ЗЗДетето и Рамково споразумение с доставчика ОЕПГ Добрич. Налице е
неизпълнение на чл.10, т.3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор
и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях.
Заповедта е обжалвана по административен ред и е потвърдена
с Решение № РД04-0001/16.01.2019 г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане (л.92), връчено на пълномощника на оспорващата
на 21.01.2019 г.
По
искане на оспорващата са допуснати до разпит в съдебно заседание двама
свидетели.
Свидетелката
Н.Я.Х.– дъщеря на приемните родители. Същата излага личните си възприятия как се провеждат срещите между детето и биологичната му майка и, че същите
винаги са се провеждали в присъствието на социален работник. Проведени са две
случайни срещи между приемния родител и биологичната майка, като и детето е
присъствало на тях. Христова потвърждава, че е поискала да осинови детето Е. и
е получила документ за осиновяване. Но след като и е обеснено, че не може да
осинови точно това дете, тя просто не е подала документите. Към момента същата
е бременна /като в тази връзка са представени и доказателства/.
Свидетелят Б.М.Х.е съсед на
семейството. Той посочва, че същите са се грижили много добре за детето.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
(Решение №РД 04-0001 от 15.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АСП е съобщено на процесуалния представител на оспорващите на 21.01.2019 г., видно от
приложената по делото обратна разписка - л.15, а
жалбата е подадена чрез куриер на 04.02.2019 г. - пощенски плик на л.9).
Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя
на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като
адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Добричкият административен съд, пети състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентния
за това орган съобразно разпоредбата на чл.24, ал.4 от Наредбата за условията и реда за
кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на
деца в тях - от Директора на РДСП Добрич, в писмена форма. Заповедта обаче е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
В чл. 32 от Закона за закрила на детето и чл. 10 от Наредбата са уредени
изчерпателно и императивно предпоставките за издаване на заповед от рода на
процесната, а именно обстоятелствата, при които съществува опасност от
увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и
социалното развитие на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, при установяване
наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето
или по чл. 10, при които съществува опасност от увреждане
на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното
развитие на детето, социалният работник по, ал. 1 изготвя социален доклад за
оценяване.
Предпоставките по чл. 32 от закона са, че не могат да
кандидатстват за приемно семейство лица:
1. които не са навършили пълнолетие;
2. поставени под запрещение;
3. които са били лишени от родителски права или чиито
родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини
и родителските им права са възстановени;
4. които не могат да бъдат настойници;
5. настойници или попечители, както и приемни
семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
6. които не са годни да изпълняват родителски функции
поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия
за отглеждането и развитието на дете;
7. които са осиновители при прекратяване на
осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс.
Обстоятелствата по чл. 10 от Наредбата са както следва:
1. възможността на кандидатите за приемно семейство да осигурят материални
условия за отглеждане и развитие на детето, включително лично пространство за
детето в жилището си;
2. притежаването на лични качества на кандидатите за полагане на
"приемна грижа" по отглеждането и възпитанието на дете в
сътрудничество със социалния работник от дирекция "Социално
подпомагане", работещ с детето, и/или с доставчика по чл. 4, ал. 1, както и
с биологичното семейство, когато това е в интерес на детето;
3. разбирането на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на
кандидатите за предоставяне на услугата.
Дори при промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето
или по чл. 10 от Наредбата, изготвеният социален доклад може да бъде основание за издаване на заповед за заличаване от
регистъра, само ако вследствие на тази промяна съществува опасност от увреждане
на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното
развитие на детето. В случая липсва изготвен социален доклад.
Относно факта дали е налице
промяна на накое от посочените обстоятелства по горните две разпоредби, съдът
следва да коментира и адм.дело №577/2018 г. по описа на ДАС. Същото е
образувано по жалба на С.Ч. срещу Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-007/03.08.2018 г.,
издадена от Директора на ДСП гр. Тервел, с която на основание чл. 33, ал.4 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето и чл. 30, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.29, т. 9 от
Закона за закрила на детето е наредена промяна на мярката за закрила, като се
прекрати настаняването на Е. Есра Руменова, ЕГН ********** в професионално
приемно семейство, а именно семейството на С.М.Ч. и се настани детето в семейството на приемния
родител Димитрина Илиева Н.. В процесната заповед са изложени същите
обстоятелства, каквито са изложени и в оспорваната в настоящото производство
заповед, а именно: нерегламентирани срещи между непълнолетната майка Е.Р.Р.и
детето Е., както и желанието на дъщерята на семейството Н. да осинови точно
това дете. В заповедта е посочено, че с тези си действия приемния родител и
разширеното му семейство извеждат напред собствените си интереси, а не тези на
детето, като по този начин създават предпоставки за възникване на риска за
живота и здравето му. /Почти еднотипни са и мотивите и в оспорваната заповед./. С влязло в сила решение по адм. дело №577/2018 г. по описа на ДАС, с което
е отменена процесната заповед, и това решение е потвърдено и от ВАС, в мотивите
си съдът е приел следното: „Приобщените по административната
преписка доказателства – социални доклади, индивидуални оценки на потребителя,
протоколи за осъществени срещи, план за действие безпротиворечиво сочат, че
приемният родител С.М.Ч. се е грижила безупречно за детето Е.. Установява се
също и силната емоционална връзка между тях и това не се оспорва от ответната
страна. Такива са били отношенията и между дъщерята Н. и детето Е.. Цялата една
година през която детето Е. се е отглеждало от Ч. е нямало никакви проблеми
относно отношенията между приемната майка, детето и нейната дъщеря. Това е
довело и до издаването на нова заповед за настаняване на детето в семейството
на Ч.. Изведнъж, когато се оказва, че биологичната майка е подала молба за
реинтеграция и това е довело до прекъсване на започнатата процедура по
осиновяване на детето Е. се установяват проблеми, „създавани“ от дъщерята
Невяна.
За
да се прекрати настаняването извън семейството, съгл. чл.29, т.9 от ЗЗДетето
следва да е налице промяна в обстоятелствата, свързани с детето и ако е в негов
интерес. Именно кумулативното наличие на тези два факта /по
аргумент от чл.30, ал.2 от Закона за закрила на
детето и чл.24, ал.2
от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на
приемни семейства и настаняване на деца в тях/ следва да се приеме, че може да
обоснове промяна в мярката за закрила на детето. В случая, само фактът на нерегламентирани срещи между детето
и биологичната майка не
удволетворява всички изисквания на закона за временно прекратяване на
настаняването на детето в приемното семейство, доколкото не е налице
обосноваване в оспорения акт наличието и на
другата
кумулативно изискуема предпоставка – осигуряване най-добрият интерес на детето.
Доколкото се твърди, че има риск за
детето от желанието на дъщерята Н. да го осинови, това са само твърдения, които
по никакъв начин не се доказаха, още повече, че вещото лице-психолог изрично
заяви, че нито срещите, нито действията на Невяна водят до някакви рискове за
детето. Напротив спешното извеждане на детето Е. от дома на Ч. /за периода от
неговото раждане, това е трето семейство в което то отива за отглеждане/ е
довело до трайна психо-травма на
изоставянето.
Най-добрият
интерес на детето и висшите интереси на детето са прокламирани освен в чл.3,
ат.3 от ЗЗДетето, но и в чл.3 от Конвенцията за правата на детето.
В
преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз изрично е казано,
че ползването на прокламираните права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и
спрямо човешката общност и бъдещите поколения. Въз основа на отразените в
преамбюла основни положения, едно от което е посоченото, Съюзът признава
посочените по-долу права свободи и принципи.
В
чл.24 от ХОПЕС изрично е казано, че при всички действия, които се предприемат
от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият
интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
Т.е.
единственото и основно в настоящия казус са интересите на детето. А от всички
събрани писмени доказателства се установява, че отглеждането на детето Е. от
приемната майка С.Ч. се е осъществявало винаги и само в негов интерес.
Извеждането на детето от нейния дом обаче е в абсолютно противоречие с интереса
на детето, неговите чувства и възприятия, което безспорно се установява от
приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Като не се е съобразил с
най-висшите интереси на детето, директорът на ДСП гр. Тервел е постановил
оспорената заповед в противоречие с материалноправните норми –
чл.30а, във вр. с чл.30, ал.2 от Закона
за закрила на детето, във вр. с чл.24, ал.2 от Наредбата за условията и реда за
кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на
деца в тях.“
Безспорно
от влязлото в сила Решение по адм. дело №57782018 г. по описа на ДАС се
установява, че не същестува риск от увреждане на физическото, психическото,
нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето.
Относно
посоченото в настоящата заповед основание, а именно, че е налице неизпълнение
на чл.10, т.3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, а именно: чл.10
„При оценяване на кандидатите за приемно
семейство се прави преценка на следните обстоятелства: т.3 разбирането на същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на
кандидатите за предоставяне на услугата“, настоящият съдебен
състав намира, че това основание не е налице. За периода на настаняването на
предходното дете и на детето Е. в приемното семейство на Чакърови, видно от
всички доказателства по делото, С.Ч. е полагала всички
необходими грижи за детето и е изпълнявала коректно задълженията си като
приемен родител, което е отчетено от социалните работници. Поради горното не
става ясно как само осем дни след издаване на втората заповед за продължаване на настаняването на детето Е. в
семейство Чакърови, издадена на 26.07.2018 г., на 03.08.2018 г. детето е било изведено от дома с твърдения, че
е заплашен живота му. Последните изводи не са базирани
на промяната на конкретни обстоятелства и не са подкрепени от каквито и да е
конкретни факти и доказателства.
Освен горното, от съществено значение в случая във
връзка с преценката на качествата на приемното семейство за осъществяване на
приемна грижа, са данните, съдържащи се в социалните доклади относно конкретни
действия или бездействия на приемното семейство, поведение и реакции в
определени ситуации, осъществени през целия период от време, през който детето Е., както и предното дете, са били настанени в
семейството.
От съвкупния анализ на съдържанието на документите и
на свидетелските показания се налага извода за необоснованост и недоказаност на
преценката на административния орган за това, че семейство Чакърови не разбират
същността и ролята на приемната грижа и мотивацията на кандидатите за
предоставяне на услугата. Не са представени
или цитирани в оспорения акт никакви доказателства, че е налице промяна в
притежаваните лични качества на приемния родител, за да се обоснове прилагането
на мярката.
Не се доказва и формулираното в оспорения акт "осуетяване на процеса по осиновяване на настаненото в
семейството на Чакърови дете". Във Формуляра за утвърдено семейство от 31.08.2018 г. общо е изложено,
че дъщерята на семейство Чакърови иска да осинови точно това дете. Напротив
след като и е било разяснено, че не може да осинови детето Е., Н. не е подала
документи за осиновяване. По делото се установи и че същата към настоящият
момент е бременна, т.е. твърденията, че Н. Христова е твърдяла, че „не го дава
това дете“, не се доказаха по никакъв начин.
Относно изложените мотиви в заповедта, че е налице неспазване на
задълженията на приемното семейство, регламентирани в Договор по чл.31 от ЗЗДт
и Рамково споразумение с доставчика ОЕПГ – Добрич, съдът намира, че не може да
извърши проверка на тези твърдения, тъй като не е обективирано, кой член от
въпросните документи не са спазени. С оглед на това съдът не може да прецени в
какво се изразява твърдяното нарушение на
договора и рамковото споразумение и съответно да провери дали това
нарушение е налице. По тези съображения приема това основание за издаване на
заповедта за недоказано.
Дори и да се приеме, че е имало опит за манипулация на биологичната майка,
с цел постигане на лична изгода за С.Ч., това поведение е действително укоримо,
но заличаването на жалбоподателите от регистъра на приемните семейства, при
липсата на каквото и да било застрашаване на интересите на настаненото при тях
лице, е несъответно на преследваната от закона цел.
В заключение, по делото не се доказват липса на
необходимите лични качества и материални условия Чакърови да бъдат приемни родители въобще, а не само по
отношение на конкретно дете, нито липса на желание за сътрудничество с екипа по
приемна грижа или липса на мотивация да бъдат
приемни родители с оглед нуждите на
децата. Това сочи, че няма потенциален риск от увреждане физическото и
психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на деца,
които ще бъдат настанени в приемното семейство.
От изложеното по-горе се налага извода, че в случая не
е била налице промяна в някое от обстоятелствата по чл. 32 от
Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата, не е била налице и
опасност от увреждане на развитието на настанените в
приемното семейство на Чакърови деца, съответно
липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед,
което води и до материалната й незаконосъобразност.
По изложените съображения настоящият състав на АС Добрич намира, че обжалваната заповед е валиден
административен акт, но е издаден в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта
на същия - коректен подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на
детето, съобразно техните личностни и социални качества, както и насърчаване на
отговорното родителство. Заличаването на жалбоподателите от
регистъра за утвърдени приемни семейства освен това е мярка, непропорционална
на преследваната цел, след като не е категорично установено да съществува опасност
от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и
социалното развитие на настанените в приемното семейство на Чакърови деца.
Поради изложеното оспорването на С.М.Ч. и Я.Х.Ч. следва да бъде уважено и атакуваната заповед на
Директора на РДСП Добрич следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора съдът намира за основателно
искането на жалбоподатите за присъждане на
направените по делото разноски, които са своевременно поискани, реално
направени и доказани по основание и размер. Следва Регионална дирекция за
социално подпомагане гр. Добрич да
бъде осъдена да заплати на С.М.Ч. и Я.Х.Ч. сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Добрички административен съд, пети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №08-РДПС-0025 от 26.11.2018 г., издадена от Директора на РДСП гр. Добрич
ОСЪЖДА Регионална дирекция за социално подпомагане Добрич с адрес гр. Добрич, пл. „Свобода" №5, ет.9,
да заплати в полза на С.М.Ч., ЕГН ********** и Я.Х.Ч. ЕГН **********,***, направените по делото и доказани разноски в размер
на 500 (петстотин)
лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен
съд Добрич пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: