Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П. , 29. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.
ският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети януари
през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8037
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от “***“ ЕАД гр. ***, в която се твърди, че на 28. 07. 2017 год. ищцовото дружество е сключило
застраховка “Каско+”, клауза „Пълно каско“ със “Снабдяване и търговия МО” ЕООД гр. ***, по силата на която е
бил застрахован за всички рискове товарен автомобил марка “***”, модел “***” с рег. № ***, със срок
на действие на застраховката за периода от 11. 08. 2017 год. до 10. 08. 2018 год.,
за което е била издадена на застрахования застрахователна полица № 440217213006084/
28. 07. 2017 год. Твърди се, че на 18. 05. 2018 год. в гр. П. , на ***до **, С.Д.С. ***, управлявайки застрахования от
ищеца товарен автомобил с рег. № ***, при движение е попаднал в необезопасена и
необозначена неравност на пътното платно, стопанисвано от О.П. при което са били
причинени материални щети на автомобила- срязана предна дясна гума, побита
предна дясна и поставен на нея тас, облицовка предна броня. Твърди се, че
водачът е сигнализирал своевременно на органите на сектор “Пътна полиция”, които са
посетили местопроизшествието и е бил съставен протокол за ПТП № 1697251/ 18.
05. 2018 год. Твърди се, че за настъпилото застрахователно
събитие е била образувана щета № 44011411816500 по описа на “***” ЕАД. Твърди се, че
щетата на застрахования автомобил е възлязла на сумата от 536, 22 лв., която е
била заплатена от ищцовото дружество с преводно нареждане на 14. 08. 2018 год.
на сервиза, отремонтирал увреденото МПС- “***” ООД гр. ***. Твърди
се, че съгласно чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ след изплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, която е нанесъл, и има право на регресен иск. Твърди
се, че съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Твърди се, че съгласно разпоредбата
на чл. 31 от ЗДвП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Твърди се, че в случая ответникът не е обезопасил и
обозначил неравността на общинския път, находящ се в рамките на гр. П. , като с
бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени
щети на застрахования от ищцовото дружество автомобил. Твърди се, че с писмо
изх. № 92- 2937/ 12. 09. 2018 год., получено от ответника О.П. на 13. 09. 2018
год., ищцовото дружество е поканило същия да му заплати доброволно изплатеното
застрахователно обезщетение за увреденото МПС, но това не е било сторено. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответната община да му заплати сумата от 551,
22 лв., от която 536, 22 лв. представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44011411816500 по описа на “***“ ЕАД, и 15,
00 лв. представляващи обичайни разноски, направени за определяне на
обезщетението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът О.П. ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Третото лице „К.Т.“ ООД *** не е взело становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че по силата на сключен договор за
застраховка „Каско +” /застрахователна полица № 440217213006084/ със “Снабдяване и търговия МО” ЕООД гр. *** ищецът
“***“ ЕАД е застраховал товарен автомобил марка “***”, модел “***” с рег. № ***, със срок на действие на застраховката за
периода от 11. 08. 2017 год. до 10. 08. 2018 год.
От приложения по делото протокол за ПТП № 1697251/ 18. 05. 2018 год. на сектор
„ПП” при ОД на МВР гр. П. е видно, че на
18. 05. 2018 год. в гр. П. , на ***до **, е станало пътнотранспортно произшествие с товарен автомобил „***” с
рег. № *** вследствие попадане на автомобила в
необезопасена дупка на пътното платно. В протокола полицейският служител
подробно е посочил размерите на дупката: дължина 2 метра и дълбочина 60 см.,
както видимите щети по автомобила: срязана предна дясна гума, побита джанта и
охлузена предна броня в дясно. Горните обстоятелства се установяват и от показанията
на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели К.А. и С.С., които са
категорични, че процесната неравност на пътното платно не е била обозначена по
никакъв начин. Горните гласни доказателства намират потвърждение и в
заключението на назначената съдебно- автотехническа експертиза, от което е
видно, че уврежданията по процесния товарен автомобил технически е възможно да
настъпят вследствие преминаване на същия през участък с низходяща денивелация спрямо
основната пътна повърхност, който е с широчина по- голяма от 20 см., дължина
по- голяма от половината на обиколката на гумата и дълбочина по- голяма от 12
см.
Безспорно е, че във връзка с така настъпилото
застрахователно събитие при ищеца е била образувана щета № 44011411816500, по която стойността на
вредите, причинени на застрахования товарен автомобил от настъпилото ПТП, е
била определена на 536, 22 лв. Безспорно по делото е, че с платежно нареждане
от 14. 08. 2018 год. “***” ЕАД е изплатило горната сума на сервиза, отремонтирал увреденото МПС- “***” ООД гр. ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В конкретния случай
съдът счита, че отговорността на О.П. следва да бъде ангажирана в качеството й
на собственик на улиците, съгласно чл. 2 от
Закона за общинската собственост, чл. 8 ал. 3
и чл. 31 от Закона за пътищата.
Общинските пътища са публична общинска собственост и изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поради това
последните носят отговорност за вредите, настъпили вследствие неизпълнение на
това тяхно задължение. Неоснователно в тази връзка е възражението, направено с
писмения отговор на ответника, за ненадлежна пасивна легитимация по делото. От
данните по делото е видно, че процесното ПТП е настъпило на улица в централната
градска част на гр. П. . Следователно касае се за улица, която се намира в
населеното място и представлява местен път по смисъла на чл. 3 ал. 3 от ЗП.
Същата е публична собственост на О.П. поради което именно тя се явява надлежен
ответник по делото. По делото има данни, че към момента на процесното ПТП на
улицата, на което същото е настъпило, са се извършвали строително- ремонтни
работи от служители на „К.Т.“ ООД *** по силата на сключен договор за
обществена поръчка от 18. 08. 2017 год., но твърдението, че именно третото лице
следва да носи отговорност за репариране на настъпилите материални щети се
явява неоснователно. В хода на производството не се събраха доказателства и за
наличието на съпричиняване от страна на водача на товарния автомобил на
вредоносния резултат, поради което и това възражение на ответника се явява
неоснователно. Както е посочено в заключението на назначената съдебно-
автотехническа експертиза, механизмът на настъпване на процесното ПТП се
определя от попадането на автомобила в несигнализирана неравност на пътното
платно, като е налице причинно- следствена връзка между така установения
механизъм и част от настъпилите материални щети. Освен това следва да се отбележи,
че в показанията на разпитания свидетел С.С. се съдържат сведения, че поради засичане
от друг, неправилно движещ се насреща автомобил процесната неравност не е могла
да се възприеме своевременно и оттам да се предотврати произшествието.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето,
отговорно за настъпване на вредата. Що се отнася до размера, в който
претенцията на ищцовото дружество следва да бъде уважена, съдът съобрази константната
практика на ВКС на РБ, обективирана в множество решения /срв. решение № 115-
2009- ІІ т. о., решение № 52- 2010- І т. о., решение **09- 2012- ІІ т. о. и
др./, в които е застъпено становището, че при обезщетението по чл. 226 от КЗ
/отм./ и иска по чл. 213 от КЗ
/отм./ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие без прилагане на обезценка. Прието е, че
методиката по Наредба **4/ 08. 03. 2006 год. на КФН не е
задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на
щетата на МПС в случаите, когато не са представени надлежни доказателства
/фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. При това положение и при условие,
че се касае за увреден нов автомобил, по отношение на който не е бил изтекъл
гаранционния срок, и ремонтът задължително е следвало да се извърши в сервиза
на официалния вносител, съдът счита, че действителната стойност на вредите е именно
определената по щетата сума, а именно: 536, 22 лв. Към тази сума следва да се
добавят и обичайните разноски за определяне на застрахователното обещетение или
общият размер на задължението на ответника възлиза на сумата от 551, 22 лв. В
този размер предявеният от “***“ ЕАД против О.П. осъдителен иск следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 530, 00 лв.
По така изложените съображения П. ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес гр. П. , пл. “***“ **,
представлявана от ******, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, сумата от 551, 22 лв., от която 536, 22 лв. представляващи изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44011411816500 по описа на “***“ ЕАД, и 15, 00 лв. представляващи обичайни разноски, направени за
определяне на обезщетението, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /05. 11. 2018 год./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес гр. П. , пл. “***“ **,
представлявана от ******, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, сумата от 530, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Настоящото решение е постановено при участието на трето
лице „К.Т.” ООД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: