О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ........................... 2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№1128/2022г., по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава Х, раздел ІV АПК, чл.197 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Н.А.Н. ***,
против
отказ обективиран в писмо изх.№94-Н-85 от 26.04.2022г. на зам. министъра на правосъдието постановен по
заявление с №РС-22-76 от 22.02.2022г. за
констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен
срок
В
жалбата и уточняваща по делото молба жалбоподателят твърди, че отказът е
незаконосъобразен, поради което се претендира неговата отмяна и връщане на
преписката за произнасяне по отправеното искане. Конкретно се твърди, че неправилно
Инспектората към ВСС е приел, че няма качеството на пострадал. Преценката е
била направена погрешно, тъй като се основава на определение на ОС- Хасково, за прекратяване на
наказателното производство по съображения, че няма право на жалба по реда на
чл.243, ал.4 от НПК, тъй като няма качеството на пострадал. Счита, че ИВСС и
министъра на правосъдието е следвало да не се съобразяват с това, трябвало е да
тълкуват самостоятелно закона и
НПК, „а не какво бил казал окръжния съд
и т.н.”. Поддържа, че е страна по ЧНД и ВЧНД при РС-Свиленград и ОС-Хасково.
Ответната
страна, чрез пълномощник с писмено
становище с.д.№11688/28.07.2022г. оспорва жалбата. Релевира доводи за нейната
неоснователност, поради което отправя искане за отхвърлянето й.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят подал
заявление с вх. № РС-22-76 от 22.02.2022 г., чрез Инспектората към ВСС до
Министъра на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане
и решаване на дело в разумен срок. Заявителят посочил, че е нарушено правото му
на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 54/2020 г.
по описа на CO при ОП-Хасково, пр. пр.
№ТОС-864/2019 г. по описа на РП-Хасково, ТО-Свиленград, приключено с
определение №54 от 08.02.2022 г., постановено по ВНЧД №33/2022 г. по описа на
ОС-Хасково. Заявителят посочил, че продължителността на производството възлиза
на 1 година, 1 месец и 15 дни. Отправил искане да бъде определено обезщетение в
размер на 10 000 лева. Към заявлението приложил декларация по чл. 60б, ал. 2 от ЗСВ. Подадено било и второ заявление като се установило, че двете заявления са
подадени от едно и също лице в един и същи ден и изложените в тях твърдения са
за допуснати нарушения в действията на органите на съдебната власт по ДП №
54/2020 г. по описа на ОСлС при ОП-Хасково, пр.пр. № ТОС-864/2019 г. по описа
на РП- Хасково и по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС-Свиленград, поради което
преписка № РС-22-77/22.02.2022 г. била присъединена към преписка №
РС-22-76/22.02.2022 г.
На 04.04.2021г.,
състав на специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет,
определен по реда на чл. 60в, ал. 3 от ЗСВ след разглеждане на заявлението и
проверка на материалите по досъдебно производство № 54/2020 г. по описа на СО
при ОП-Хасково/ДП №463/2019 г. по описа на РУ-МВР-Свиленград/, пр.пр.№
ТОС-864/2019 г. по описа на РП-Хасково, ТО-Свиленград, ЧНД № 570/2021 г. по
описа на РС-Свиленград, ВЧНД № 573/2021 г. по описа на ОС-Хасково, ВЧНД №
679/2021 г. по описа на ОС-Хасково, ВЧНД № 710/2021 г. по описа на ОС-Хасково и
ВЧНД № 33/2022 г. по описа на ОС-Хасково, приел, че заявлението е недопустимо и
не следва да бъде разгледано по същество, тъй като съгласно чл.60а, ал.2, т.2
вр. ал. 1 от ЗСВ - заявления могат да се подават от граждани и юридически лица,
които са обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени
досъдебни производства, а в конкретния
случай Н. не е от кръга на лицата по чл.60а, ал.2, т.2 вр. ал.1 от ЗСВ, които
могат да подадат заявление, поради което е недопустимо разглеждането му по реда
на глава трета „а” от ЗСВ.
На
основание чл. 60д от ЗСВ констативният протокол от 04.04.2022г. заедно със
заявлението и всички документи към него били изпратени на министъра на
правосъдието за произнасяне по компетентност.
С процесното писмо
зам. министъра на правосъдието уведомил жалбоподателя, че подаденото заявление
№ РС-22-76 / 22.02.2022 г. е разгледано от Специализирано звено на Инспектората
към Висшия съдебен съвет, както и че е извършена проверка и е съставен
Констативен протокол от 04.04.2022 г.
Уведомил
жалбоподателя за констатациите на Инспектората към ВСС, както и че спрямо
жалбоподателят Н. съдебните органи са намерили, че няма качеството на
пострадало лице, а съгласно чл. 60а, ал. 2, т. 2 от ЗСВ заявление срещу
нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок може да
бъде подадено от обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по
прекратени досъдебни производства. Посочено било, че с оглед установените от
Инспектората към ВСС факти и обстоятелства и на основание чл. 60а, ал. 2, т. 2
вр. ал.1 от ЗСВ заявлението не подлежи на разглеждане реда на Глава трета „а”
от ЗСВ, тъй като заявителя няма качеството на страна по посоченото дело
/пострадал/ по посоченото производство.
По
делото е представена заповед № ЛС-04-820/17.12.2021г., с която на основание
чл.60а, чл.60е, чл.60з от ЗСВ, във вр. с чл.3 ал.2 от Устройствения правилник
на Министерство на правосъдието, министъра на правосъдието е оправомощил
заместник-министъра Юлия Ковачева да се произнася по заявления от вида на
процесното. Писмото е подписано от зам. министъра с отразяване на
горепосочената заповед.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните прави
изводи:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, в тази насока
е определение № 2665/25.02.2014г. по адм.д. № 2489/2014г. на Върховен
административен съд, Шесто отделение, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореният
отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган и е постановен в
писмена форма, подписан е от издателя си съгласно посочена заповед за
оправомощаване и съдържа изложение с посочени фактически и правни основания. В
хода на производството съдът приема, че не са допуснати процесуални нарушения
водещи на това основание до отмяна на акта. В съответствие с чл.60в от ЗСВ е извършена проверка на заявленията
по чл. 60а, ал. 1 от
специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Постъпилите
заявления са обединени в преписка № РС-22-76/22.02.2022 г. разпределени, на състав на принципа на
случайния подбор, и е определен докладчик. За резултатите от проверката е
съставен констативен протокол в срока по чл.60д от ЗСВ. В съответствие с чл.60д
ал.2 от ЗСВ след приключването на проверката протоколът, ведно с преписката са
изпратени на министъра на правосъдието.
По
реда на чл. 60а от ЗСВ и следващите се разглеждат заявления на граждани и
юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната
власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. Видно от нормата на чл. 60а, ал.3 от ЗСВ целта на процедурата е
при констатиране на нарушение на горепосоченото право, на заявителя да се
определи и изплати обезщетение в съответствие с практиката на ЕСПЧ в размер на
не повече от 10 000 лева. Съгласно чл. 60е, ал.1 от ЗСВ министърът на
правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия
състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато:
1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок; 2.
забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов
законен или процесуален представител. В ал.2 на чл.60е от ЗСВ е предвидено, че
когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя
размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на
човека и предлага сключване на споразумение със заявителя. От горното се налага извод, че е предвидено
отхвърляне на заявлението, респ. неизплащане на обезщетение, когато заявлението
е неоснователно, или определяне на размер на обезщетението и предложение за
сключване на споразумение – когато заявлението е основателно. Преди да пристъпи
към произнасяне по същество е извършена преценка за допустимостта на заявеното
искане и в случая е постановен отказ да се разгледа по същество заявление по чл. 60а ЗСВ. От
съдържащите се в преписката доказателства се установява, че на 17.12.2021г. е
образувано ВЧНД № 33/2022 г. по описа на ОС-Хасково, НО, ІІІ-ти въззивен състав.
С определение от 08.02.2022 г. съдебният състав е отменил определение от
21.07.2021 г., постановено по ЧНД №570/2021 г. на РС-Свиленград. Оставил е без
разглеждане жалбата на Н.Н. срещу постановлението от 09.07.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по съображения, че няма право на
жалба по реда на чл.243, ал.4 от НПК, тъй като няма качеството на пострадал.
Изрично е посочено, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране. Горното не се оспорва от жалбоподателя, който счита, че ИВСС и
министъра на правосъдието е следвало да не се съобразяват с този съдебен акт.
Обратно на твърдяното, съдът намира, че правилно ответника в производството е
приел за установена липсата на положителна процесуална предпоставка за
разглеждане на заявлението по същество. В този смисъл правилно не е игнорирано
определение от 08.02.2022 г. ВЧНД № 33/2022 г. по описа на ОС-Хасково, НО,
ІІІ-ти въззивен състав, за което не се спори, че е окончателно. Релевираните
доводи в жалбата сочат на несъгласие на жалбоподателя по приложението на материалния
закон и изложените от съда мотиви, което не би могло да преодолее влязъл в сила
съдебен акт задължителен за страните и административните органите и длъжностни лица, които следва да се
съобразят с него. Отделно от горното по арг. от чл. 60е, ал.1 от ЗСВ, единствено констатациите на ИВСС досежно установени факти и обстоятелства са обвързващи министъра на правосъдието и
оправомощено от него лице. Ответната страна в производството е извела
самостоятелни мотиви от извършената проверка от ИВСС. С категоричност е установено, че в хода на
разследването по ДП № 54/2020г. по описа на СО при ОП - Хасково /ДП № 463/2019
г. по описа на РУ-МВР - Свиленград/, пр. пр. № ТОС-864/2019 г по описа на Районна
прокуратура Хасково, ТО - Свиленград), по сигнал за извършено престъпление по
чл. 286, ал. 1 от Наказателния кодекс няма лице, привлечено в качеството на
обвиняем. Действително, за да придобие
едно лице качеството на пострадал, в контекста на посочената норма, то това
лице следва да е претърпяло и вреди от самото престъпление, които биха му
позволили да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител, което
в случая е отречено от съдебните органи.
Съгласно
чл.170 ал.2 от АПК когато се
оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи,
че са били налице условията за издаването му.
В контекста на горното жалбоподателят не е ангажирал доказателства за
изложените в жалбата си твърдения за незаконосъобразност на оспорения отказ.
Изложеното мотивира извода на настоящия
съдебен състав, че в случая е налице възприетото от ответника основание за
отказ за разглеждане на заявлението на жалбоподателя Неделев по същество, а при
служебната проверка се установи, че отказа е постановен от компетентен орган, в
съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон,
както и в съответствие целта на закона, тъй като целта на производството е
изплащане на обезщетение на правоимащо лице.
Предвид изхода на спора и липсата на искане
за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
Водим
от горното и на основание чл.200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.А.Н. ***, против отказ
обективиран в писмо изх.№94-Н-85 от 26.04.2022г. на зам. министъра на
правосъдието постановен по заявление с №РС-22-76 от 22.02.2022г. за констатиране на нарушаване правото
на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.
Определението подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство, с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: