Р Е Ш Е Н И Е
№408
гр.Силистра,11.08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд,
гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети юли през 2020 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА СТОИЛКОВА
при секретаря НАДЯ ГАДЖЕВА, разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№91 по описа на съда за 2020 година и, за да се произнесе
взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ „Д.-М“ ЕООД, с ЕИК ***, чрез
адв. Е.Ж., моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3989.42 лева –
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, нанесени от
застрахователно събитие, настъпило на 25.06.2019г., дължимо по договор за
застраховка Каско Стандарт, сключен с полица *,
сключена на 11.09.2017г. със срок на валидност от 12.09.2017г.- 12.09.2022г.
заедно със законната лихва, считано от 24.01.2020г.- датата на предявяване на
иска пред съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава върху дължимото обезщетение- 218.33 лева, дължимо за периода
10.07.2019г.- 22.01.2020г., както и разноските си по делото.
Твърди, че застрахователят е уведомен надлежно за
настъпилото застрахователно събитие, но е отказал да заплати обезщетение с
аргумента, че вредите са причинени при обстоятелства различни от описаните в
заявлението, а именно, че са възникнали при движението на автомобила.
След отказа, на 22.07.2019г. автомобилът е предаден за
ремонт в оторизиран сервиз на „Шкода“- „Еуратек Ауто“ ООД. Извършен е ремонт на
стойност 3933.64 лева, която е заплатена от ищеца.
Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен след
настъпване на застрахователното събитие да заплати обезщетението в уговорения
срок. Мотивът му за отказ не е сред посочените в чл.408,ал.1,т.1-4 от КЗ,
основания за това.
Поради забавата при изплащане на дължимото обезщетение,
претендира и обезщетение за забава за периода предхождащ предявяването на иска
и за времето след това.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК **, представлявано от Н.Ч. и И.Г.- изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Н.З.,
е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Оспорва следните обстоятелства:
-че уврежданията на процесния лек автомобил представляват
покрит риск, съгласно застраховката;
-че уврежданията по автомобила са настъпили по описания от
ищеца начин- различието във фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства са основание за изключване на застрахователния риск /т.7.1 от
Глава трета, Раздел I от ОУ по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“/;
-че ремонтът на процесния автомобил е извършен и заплатен от
ищеца;
-че ищецът е материално правно легитимиран да получи
плащането;
В условията на евентуалност оспорва размер на причинените
вреди, като счита, че претенцията е завишена в тази ѝ част, като се
позовава на клаузата за подзастраховане, която не е съобразена от ищеца;
Счита
претенцията на ищеца за неоснователна предвид факта, че в Специалните условия
по застрахователния договор /чл.1,Раздел II/ е предвидено, че при частични повреди, застрахователното
обезщетение се изплаща в натура, в който случай разноските по отстраняване на
щетите се заплащат непосредствено на външния изпълнител.
Моли съда
да съобрази факта, че се претендира обезщетение за вреди, които не се
установени при първоначалния оглед, поради което за заплащане на обезщетение в
тази част е неоснователно и следва да се отхвърли.
Оспорва
акцесорните искове за забава по основание и размер. Счита, че следва да се
съобрази разпоредбата на чл.498,ал.3 от КЗ. Оспорва началната дата, на която
според ищеца е изпаднал в забава.
Предвид на това моли да бъдат отхвърлени претенциите на
ищеца като неоснователни и недоказани.
Претендира разноските си по делото.
Като
съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Предявени
са искове с правно основание 79 от ЗЗД, във връзка с чл.405, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.
Не са спорни между страните следните обстоятелства:
-че страните са били обвързани със застрахователен договор,
видът му и срока на действие;
-че застраховката е сключена в полза на ищеца в качеството
му на лизингополучател и ползвател на автомобила;
-застрахованото имущество;
-че се касае за частични вреди;
|
|
|
|
|
Възражението на ответника за липсата на активна
процесуална легитимация у ищеца е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.384,ал.2 от КЗ, по повод изплащането на застрахователното обезщетение лизингополучателят
има права на застрахован. В случаите на частични вреди /какъвто е настоящият/ обезщетението се изплаща на лизингополучателя,
освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай
разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител. Аналогично правило е залегнало и в ОУ на застрахователя- Раздел VI „Общи положения при изплащане на застрахователно
обезщетение“-т.1.4/л.64/.
Не се оспорва факта, че ищецът е лизингополучател по договор за лизинг,
предмет на който е застрахования автомобил. Предвид на това, той е процесуално
легитимиран да сезира съда с иск за заплащане на застрахователното обезщетение.
Застрахователят е отказал да заплати обезщетение, поради което и хипотезата за
заплащане на щетите в натура се е оказала
неприложима, но не по вина на застрахования.
Според Чл. 405. (1) от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1
– 3 или 5.
Отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение обективиран
в писмо с изх. Л№ 1037/02.07.2019г. /л.9 по делото/, поддържан и в отговора на
исковата молба, е обоснован с разпоредбите на т.7.1,Глава Трета, Раздел Първи “Регистриране,
уведомяване и доказване на настъпването на застрахователното събитие“/л.63/, от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“.
Съгласно тези разпоредби обезщетение не се дължи в случаите, когато при
извършена от застрахователя проверка на обстоятелствата, при които е настъпило
застрахователното събитие, се установят различия между фактическата обстановка
и декларираните обстоятелства, установени посредством техническа
експертиза и снимков материал.
От становището на вещото лице по назначената съдебна автотехническа
експертиза се установи, че такова несъответствие не е налице и механизмът на
увреждането е такъв, какъвто го е описал застрахования в заявлението си.
Експертът категорично и аргументирано обосновава извода си, че щетите са нанесени докато застрахованото МПС
не е било в движение. Според вещото лице
налице е причинно-следствена връзка между увреждането и щетите, отстранени с
ремонта. Част от уврежданията не се описани при първоначалния оглед на
автомобила, тъй като не биха могли да се установят без разглобяване и проверка
на стенд.
От изложеното до тук става ясно, че на 25.06.2019г. е настъпило
застрахователното събитие. Щетите са отстранени за сметка на ищеца и
застрахования е заплатил възнаграждение на оторизирания автосервиз. Щетите и
стойността на ремонта са установени с приложените по делото писмени
доказателства, коментирани от вещото лице и по-горе в решението.
Останалите възражения на ответника са бланкови, не съответстват на
фактическата обстановка и се опровергават от представените от ищеца писмени
доказателства и заключението на вещото лице. Поради това, съдът счита, че не
следва да бъдат обсъждани по-подробно.
Налага се извода, че застрахователят неправомерно е отказал да заплати
застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск е основателен размер
на 3 933.64 лева. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 24.01.2020г./датата
на предявяване на иска пред съда/ до окончателното изплащане на задължението.
Основателен и искът за заплащане на обезщетение за забава за периода преди
предявяване на иска – 10.07.2019г.- 22.01.2020г. в размер на 218.33 лева.
Подавайки заявлението си ищецът е поканил ответника да му заплати
застрахователно обезщетение, съгласно договора сключен по между им. В
предоставения от закона 15-дневен срок, застрахователят е отказал да заплати
дължимото обезщетение, поради което дължи обезщетение за забавата си.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца на направените от
него разноски, по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските
на ищеца с в размер на 1060 лева- 600 лева –възнаграждение за адвокат и 160 лева-заплатена
държавна такса и 300 лева –възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от тези съображения Силистренският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “Б. В. И. ГРУП“, с **, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.-М“ ЕООД, с ЕИК **, сумата от 3989.42( три хиляди деветстотин осемдесет и девет лв. и 42 ст.) лева – дължимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, следствие от застрахователно събитие, настъпило на 25.06.2019г.,
дължимо по договор за застраховка Каско Стандарт, сключен с полица BG5С068652117047/11.09.2017г.
заедно със законната лихва, считано от 24.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 218.33(двеста и
осемнадесет лв. и 33 ст.) лева- обезщетение за забава, дължимо за периода
10.07.2019г.- 22.01.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД “Б. В. И. ГРУП“, с ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.-М“ ЕООД, с ЕИК
**, сумата от 1060/ хиляда и шестдесет/ лева- разноски по гр.д.№
91/2020г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия:
/Л.Стоилкова/