РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. П., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101075 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на
кантората и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на
пълномощник на В. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен
адресат гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41,
вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Лилия Иванова Богоева.
Сочи се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за кредит № 10027555
към Договор за кредитна линия № 3-1-10272-235198 от 04.11.2020 г., сключен с „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, по силата на който е получила сума в размер на 900 лева и
следва да върне на дружеството сума в размер на 927 лева, при срок на кредита от 1
месец. Във връзка с цитирания договор и с цел обезпечаването му, ищцата сключила
Договор за възлагане на поръчителство от 04.11.2020 г. с ответното дружество „Кредит
Гаранция“ ЕООД, съгласно който ищцата следвало да заплати на дружеството
допълнително възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство в размер на
129 лева, разсрочено на една месечна вноска. Твърди, че по процесния договор за
възлагане на поръчителство ищцата е заплатила възнаграждение за поръчителство в
размер на 129 лева.
Ищцата твърди, че Договор за възлагане на поръчителство от 04.11.2020 г.,
спрямо който следва да бъде върната сумата в размер на 129 лева, е нищожен поради
1
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно
- нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и принципа за справедливост и съразмерност, както и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата, води до значителна
нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че процесният договор е
неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, същият предвижда заплащането на
възнаграждение, което е в необосновано голям размер, и което е допълнително
възнаграждение на кредитодателя, като по този начин се заобикаля закона и по-
конкретно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход
по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски
кредит, известен е на кредитора и се заплаща от потребителя.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
Договор за възлагане на поръчителство от 04.11.2020 г. спрямо който ищцата В. А. В.
трябва да заплати сумата по договора за поръчителство в размер на 129 лева, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.
143, ал. 1 от ЗЗП; както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъди „Кредит
Гаранция“ ЕООД да заплати на В. А. В. сумата в размер на 129 лева, недължимо
платена по недействителен Договор за възлагане на поръчителство от 04.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор
съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е
депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовата страна не
се представлява, но преди съдебното заседание е депозирана молба от процесуалния
представител на ищеца, в която се прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
За ответното дружество „Кредит Гаранция“ЕООД, редовно призовано, не се
явява законен или процесуален представител, не ангажират становище по предявения
иск, не ангажират доказателства, не правят доказателствени искания или такова за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238,
ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
2
когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на
ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като бъдат
уважени предявените искове и се постанови съдебно решение съгласно чл.239, ал.2 от
ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в
ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца,
а именно адв. Д. В. М., Адвокатска колегия град П., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищцата безплатна адвокатска
помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 480 лева (с вкл.ДДС) възнаграждение по предявения и
уважен иск за недействителност на неустоечната клауза и 480 лева възнаграждение във
връзка с уважения осъдителен иск. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (лист 46 в делото), съгласно който на ищцата е предоставена безплатна
адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се
определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ищцата също така е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, „Кредит Гаранция“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева, дължима държавна
такса по делото.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от Закона за задълженията
и договорите вр. с чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите вр. чл.19, ал.4 и
чл.22 от Закона за потребителския кредит, Договор за възлагане на поръчителство от
04.11.2020 г., сключен между В. А. В., ЕГН: ********** от с. Б., общ.П., област
Благоевград и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, управител Лилия
Иванова Богоева.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
3
адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя Лилия Иванова Богоева, да заплати на В. А. В., ЕГН:
********** от с. Б., общ.П., област Благоевград, сумата в размер на 129 (сто двадесет
и девет) лева, недължимо платена по недействителен Договор за възлагане на
поръчителство, сключен с цел да обезпечи Договор за кредит № *********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Лилия Иванова
Богоева, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П., процесуален представител на
ищцовата страна, сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лева, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените
искове.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя Лилия Иванова Богоева, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 100 (сто) лева –
дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от
ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им
срещу неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4