РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Русе, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520107015 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството е с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т. 3, т.4 и т.5,
вр. чл. 2, ал. 1 и ал.2, чл. 3, т. 2 и т.4 от Закона за защита от домашното
насилие.
Подадена е молба по Закона за защита от домашното насилие от Е. Р. Ш.
срещу Т. Б. Н.. Молителката твърди, че на 07.12.2024 г. държала бебето си Р. Т.
Б. в ръцете, когато ответника – нейн партньор, допрял нож в гърлото й и
започнал да й крещи, че ще я заколи и излежи. Молителката твърди, че успяла
да избяга от ответника с бебето. Заявява, че има и друго по-голямо дете –
Е.Е.М. от брак с друг мъж, което в този момент било в дома на нейната майка.
Твърди, че това не била първата проява на насилие от страна на ответника,
като за предходни два случая била подала сигнали в полицията – Второ РУ-
Русе. Поради изложеното, молителката сезира съда с искане за защита от
домашно насилие, както на себе си, така и на двете й малолетни деца Е.Е.М. и
Р. Т. Б.. В уточняваща молба моли съда да постанови решение, с което да
приложи мерките от т.1 до т.4 на чл.5 от Закона за защита от домашно
насилие, както и т.5 на чл.5 – да определи временното местоживеенето на
1
детето Р. Т. Б. при майката като пострадал родител.
По реда на чл. 12, ал.2 от ЗЗДН като молител по делото е конституирано
и малолетното дете Р. Т. Б., действащо съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.4 от
ГПК, чрез своята майка и законен представител Е. Р. Ш..
Ответникът не отрича описаната в молбата фактическа обстановка.
Съжалява за постъпките си и иска да си подобри отношенията с нея. Въпреки
това счита молбата за защита от домашно насилие за неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен
вечерта на 07.12.2024 г. в дома на страните акт на психическо и физическо
насилие от ответника над молителката Е. Ш.. В декларация молителката е
декларирала, че на отразената от нея дата ответника, след като се прибрал в
къщи пиян, вдигнал скандал и се опитал да я заколи с нож.
Представени по делото са Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане от длъжностно лице по гражданското състояние на
община Русе №****/15.11.2010 г., видно от което е, че ищцата е майка на
детето Е.Е.М., родено на 12.11.2010 г., както и Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане от длъжностно лице по гражданското
състояние на община Русе №****/23.08.2024 г. видно от което е, че страните –
молителката Е. Р. Ш. и ответника Т. Б. Н. са родители на детето Р. Т. Б., родено
на 22.08.2024 г.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № ****/2024 г.,
молителката е освидетелствана от съдебен лекар към Отделение „Съдебна
медицина“ при УМБАЛ Канев за съобщени от нея на 22.09.2024 г. и на
25.09.2024 г. телесни увреждания, нанесени от мъжа с когото живее на
семейни начала.
Видно от представените по искане на съда справка от ЦПЗ -Русе и
МБАЛ „Св.Иван Рилски“ Разград, ответника не се води на диспансерен учет и
няма данни за провеждани лечения в психиатричното отделение на болницата
в гр.Разград.
Видно от служебно изисканата от съда справка за съдимост, ответника
не е осъждан.
2
По делото е изготвен социален доклад от ДСП -Русе. В него е посочено,
че социалните работници от дирекцията са провели беседа с молителката и
ответника във връзка с изисканото становище от съда. На 17.12.2024 г. била
проведена среща с молителката. Същата разказала, че през 2015 г. се
запознала с ответника, малко след това започнали връзка и заживели заедно на
семейни начала. Ищцата споделила, че има дете от предишен брак - Е.М., като
тримата заживяват в жилище под наем. Двамата с ответника решили да имат
общо дете, което се родило през месец август 2024 г. Междувременно през
2023 г. си купили жилище, като изтеглили заем и имотът е собственост и на
двамата. По данни на молителката през първите години на съжителството си с
ответника, двамата не са имали физически саморазправи. Първият скандал е
бил през месец септември 2024 г. по повод общ автомобил, като според
ищцата вина за обостряне на отношенията им имала майката на ответника.
Молителката споделила, че при този конфликт ответникът я е удрял и дърпал
за косата, за което тя разполага със съдебномедицинско удостоверение. В
резултат на тези събития, двамата се разделили за една седмица, но
впоследствие отново заживели заедно. На 07.12.2024 г. по време на вечеря
между молителката и ответникът избухнал скандал по същия повод-
ползването на общ автомобил, и ответника й посегнал с кухненския нож,
намиращ се на масата до него. Според нея ответникът е бил под въздействието
на алкохол и са последвали заплахи за нейния живот. По данни на ищцата, тя е
позвънила на майка си, където по това време се намирало по-голямото й дете
и я информирала за случилото се. Бабата по майчина линия уведомила
полицията и служители на съответното Районно управление посетили адреса.
На 08.12.2024 г. молителката подала жалба в полицията и от тази дата
заживяла при майка си заедно с Р. и по-голямото си дете. Молителката
заявила, че желае да й бъдат предоставени родителските права, а на
ответетника да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето
Р..
На 27.12.2024 г. социалните работници провели среща с ответника.
Същият разказвал, че през 2015 г. се запознал с молителката и през 2016 г.
заживели заедно в с. ********, обл. Русе. По данни на ответника известно
време след това се преместели на квартира в гр. Русе, а през 2023 г. си
закупили жилище, собственост на двамата. Ответникът споделил, че първият
по-сериозен конфликт между него и ищцата възникнал през месец септември
3
2024 г. по повод автомобил, който той е дал на майка си за ползване. Твърдял,
че на 07.12.2024 г. възниква спор по същия повод между него и молителката.
По негови данни, той я уверявал, че ще вземе автомобила от майка си и
провел телефонен разговор с нея, в който я предупредил да не използва
превозното средство. Ответникът споделил, че въпреки това конфликта между
него и молителката продължил като той хванал кухненския нож, намиращ се
на масата до него и я заплашил. Твърдял, че след това е излязъл от къщата и е
прекарал нощта в автомобил, който ползвал. По данни на ответника, в
резултат на издадена заповед, той е трябвало да освободи къщата, в която
живеят с ищцата и към настоящия момент живее при майка си в гр. Кубрат.
Отразено е в становището на ДСП –Русе, че детето е в ниска възраст. На
този етап от развитието му, между майката и него се изгражда силна
емоционална връзка. По данни на бащата, Р. е емоционално привързана към
него. В заключение социалните работници са посочили, че детето Р. се
отглежда в семейна среда от своята майка. Същата получава помощ и
подкрепа в отглеждането на дъщеря си от бабата по майчина линия. За детето
са осигурени подходящи условия на живот и адекватно се задоволяват
потребностите му. Родителите на Р. са разделени. Майката е изразила желание
да й бъдат предоставени родителските права, а на бащата да бъде определен
подходящ режим на лични отношения с Р..
Представени и приети по делото са копие на материали от досъдебно
наказателно производство – пр. преписка №****/2024 г. по описа на Районна
прокуратура - Русе. С Постановление от 20.01.2025 г. на наблюдаващия
прокурор е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.131,
ал.1,т.5а вр. чл.130, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 22.09.2024 г. и
25.09.2024 г. в условията на домашно насилие на Е. Р. Ш. били нанесени леки
телесни повреда, изразяващи се в болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Представени и приети по делото са материали от пр. преписка
№***/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Русе /ЗМ 9/2025 г. по описа
на Първо РУ-Русе/. По тази преписка с Постановление от 16.01.2025 г.
наблюдаващия прокурор е отказал да образува наказателно производство.
Преписката е започнала по молба на Е. Ш. подадена до Началника на Първо
РУ-Русе на 08.12.2024 г. в нея молителката подробно е описала действията на
4
ответника от предната вечер. Посочила е, че е първоначално между двамата
възникнал скандал по повод автомобил на нейно име, при което ответника я
заплашил с побой. След това продължил да се заяжда с нея, тъй като бил пиян
и раздразнен от факта, че кварталния го е търсил да дава обяснения по повод
предна нейна жалба за домашно насилие. Молителката се опитала да му
обясни, че нищо няма да му направят, но той побеснял и в един момент,
докато режел мезето си, взел ножа, станал от масата и приближил към
молителката като опрял ножа в гърлото й. В това време молителката държала
детето в ръцете си, като ответника, притискайки се до молителката,
притиснал и бебето. То се разплакало. Молителката повторила на ответника
да се успокои, но той продължил със заплахите към нея, казвайки й, че ще я
заколи и излежи, и опрял ножа в главата й. В обясненията дадени от
молителката на 12.12.2024 г. същата е повторила заявените от нея основни
факти в заявлението си до полицията. Посочила е, че след случилото се
веднага се е обадила на майка си, която от своя страна е сигнализирала на
тел.112. На подадения сигнал се отзовал патрул от Първо РУ на МВР –Русе. В
тази връзка е изготвена докладна записка от 08.12.2024 г. Полицейските
служители отишли д вома на молителката и ответника в мест. Гълъбец, където
заварили майката на Е. Ш.. Тя обяснила, че е дошла на адреса, тъй като
дъщеря й й се обадила. Обяснила, че в същата вечер между дъщеря й и
съжителя й възникнал скандал, при който той опрял нож в гърлото на Е. Ш.,
след което тръгнал в неизвестна посока. Полицейските служители не са
установили Н. на мястото. Ш. заявила пред тях, че заедно с детето ще отиде
при майка си. В обясненията дадени от ответника пред полицейските
служители, същият не е отрекъл обстоятелството, че между двамата е
възникнал скандал, но отрича да е опирал нож в гърлото й.
По делото на въпроси по чл.176, ал.1 от ГПК молителката отговори, че
след като била издадена заповедта за незабавна защита, ответникът на два-три
пъти искал да види детето и тя му позволила. При тези срещи не е имало
проблеми, но не са се сдобрили. В момента тя живее сама с децата в къщата.
Ответникът й казал, че съжалява, но молителката не смее да го допусне до
себе си. Видяла се с него единствено, за да види детето. С детето се отнасял
добре.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
5
По делото не се спори, а и от приетите доказателства се установява, че
молителката и ответникът са във фактическо съжителство, като от него имат
едно дете, т. е. молителката попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 2 от
ЗЗДН, които могат да търсят защита по този закон. Молбата за защита от
домашно насилие е подадена в рамките на срока, визиран в чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, доколкото се твърди извършено насилие на дата 07.12.2024 г., а
молбата за защита от домашно насилие до съда е подадена на 09.12.2024 г.,
поради което същата е допустима. В молбата се твърди, че по време на
упражненото насилие спрямо молителката, тя е държала детето си Рая –
пеленаче.
От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна за
твърдяното насилие спрямо молителката Е. Ш. и следва да се уважи.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка, представлява такъв на домашно насилие.
За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
В производство по ЗЗДН доказателствената тежест да установи
наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от
законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други
доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва
да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен
случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН.
Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно
оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.
В случая акт на домашно насилие, извършен на 07.12.2024г. е описан в
подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В нея молителката е посочила,
че ответника, след като се върнал пиян в къщи, вдигнал скандал и се опитал да
6
я заколи с нож. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона е годно доказателствено средство. За да
бъде годно доказателствено средство, декларацията следва да съдържа
описание на конкретни действия, които биха могли да се определят като акт на
домашно насилие. В конкретния случай представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, от които се
установява осъществено спрямо нея домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
закона, поради което съдът приема, че с нея се доказва акта на домашно
насилие, извършен на посочената от нея дата. Следва да се отбележи, че
описания акт на домашно насилие не се оспорва от ответника, който признава
фактите изложени в молбата за защита от домашно насилие, както и се
подкрепя от останалите доказателства по делото, които съдът е събрал –
доклад от ДСП -Русе, в който е отразено споделеното пред социалните
работници от двамата родители за действията на ответника на процесната
вечер, както и от материалите по ЗМ 9/2025 г. по описа на Първо РУ-Русе. От
събраните доказателства се установява, че детето на страните – Р. също се
явява пострадало от домашното насилие. В тази връзка данните сочат, че
молителката е държала детето в ръцете си и притискай си към нея, за да опре
ножа в гърлото й, ответника е притиснал и детето, поради което то се е
разплакало. Макар и в пеленаческа възраст, упражненото насилие е станало в
негово присъствие. Както и социалните работници са посочили, детето е в
ниска възраст, но в такава възраст се изгражда емоционална връзка с
родителите. Що се касае за по-голямото дете на молителката – Е.Е.М., липсват
каквито и да било данни то да се е намирало в дома на страните на процесната
дата. Напротив, самата Ш. твърди в молбата за защита от домашно насилие, че
това дете по това време се е намирало в дома на нейната майка.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода
на производството по делото се доказа, осъществен от страна на ответника акт
на психическо и физическо насилие спрямо молителката на датата 07.12.2024
г. Доказа се, че актовете насилие са станали в присъствието на детето Р. Т. Б.,
но не и на детето Е.Е.М., по която причина съдът не е издал и заповед за
незабавна защита по отношение на второто дете.
Съдът не е обвързан с поисканите от молителите мерки за защита от
домашно насилие, а определя същите съобразно вида, интензитета на
осъщественото домашно насилие и нуждата от защита. Предвид това и на
7
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответника, следва да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Е. Р. Ш. и
малолетното дете Р. Т. Б., с ЕГН: **********.
Съдът намира, че поисканата от молителката мярка по т.2 за
основателна – ответникът следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното
от двамата жилище. Съдът намира, че поисканата мярка по т.3 – забрана на
извършителя да приближава пострадалото лице –Е. Р. Ш., жилището и
местата й за социални контакти и отдих, за адекватна на извършеното насилие.
При определянето на тези две мерки съдът се съобрази с факта, че с тях се
цели да се предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие от страна на
ответника, като се ограничи възможността му да продължи упражняването на
евентуално друго физическо насилие спрямо молителката. В тази връзка
съдът приема, че на ответника следва да бъде забранено да приближава
молителката на разстояние по-малко от 50 метра, както и жилището, в което
живее на посочения от нея адрес, местата й за социални контакти и отдих.
Отново с цел превантивна мярка ответника да не упражнява психическо
насилие над пострадалата, съдът следва да приложи и мярката за защита по
т.4, предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, а именно на ответника
да се забрани да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, доколкото
доказано по делото е осъществено психическо насилие чрез закани за
убийство. Съдът определя срок за тези мерки – по т.2, т.3, и т.4 в размер на
максимално предвидения в закона срок от осемнадесет месеца, който счита за
напълно адекватен за конкретния случай на упражнено домашно насилие, като
изхожда от установения по делото интензитет на посегателство спрямо
молителката – закана за убийство, придружено с опиране на нож във врата на
молителката, както и на данни за предходни прояви на физическа агресия от
страна на ответника и то в приблизително кратък период от време (това е
трето домашно насилие в рамките на два месеца).
Налице е основание за прилагане и на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.5 -
временно определяне местоживеенето на детето Р. при пострадалия родител.
За налагането на последната, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗЗДН съда
следва задължително да извърши преценка, когато пострадалият и
8
извършителят имат дете. Настоящият съдебен състав, като съобрази
естеството на извършените от ответника действия, събраните данни от
изготвения социален доклад и събраните по делото доказателства, намира за
оправдано прилагането на мярката по т.5, т.к. последната е в интерес на
детето. Тази мярка трябва да бъде приложена за по-кратък срок от
предходните, като съдът го определя на пет месеца. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид изложеното от самата молителка, че желае детето да
познава своя баща и да общува с баща си, че той се отнася много добре с него,
както и самата молителка има желание и не се противопоставя. В тази връзка
се установи, че по нейно желание и съгласие бащата е водил детето и майката
на лекар в гр.Варна. С оглед на горното, не са налице основания за налагане на
по-голям срок на мярката временно определяне на местоживеенето на детето
Р. Б. при неговата майка. Съдът намира, че мярката по т. 3 от ЗЗДН – забрана
на родителя да приближава детето Р. Б., не следва да бъде прилагана, с оглед
горните мотиви.
Съдът, след като съобрази, че е издал Заповед за незабавна защита
************ г. в настоящото производство, намира, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН и да приспадне от
определения от съда срок от петнадесет месеца на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2,
т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН, срока на действие на същите, наложени на ответника
считано от издаване на заповедта за незабавна защита – 16.12.2024 г.
След приключване на съдебното дирене по делото е депозирана
допълнителна молба от пълномощника на молителката, която съдът не взе
предвид, доколкото тя е депозирана след приключване на съдебното дирене,
като твърдяните в нея факти и обстоятелства по никакъв начин не влиаят
взетото от съда решение.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да
заплати РС-Русе държавна такса за производството в размер на 50,00 лева.
Не се претендират сторените от молителката разноски в размер от 200,
00 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от
Закона за защита от домашното насилие, съдът
РЕШИ:
9
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗНД Т. Б. Н., с ЕГН:
********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на Е. Р. Ш., с ЕГН: ********** и малолетното дете Р. Т. Б., с ЕГН:
**********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗНД Т. Б. Н., с ЕГН:
********** от съвместно обитаваното с Е. Р. Ш., с ЕГН: ********** жилище
на адрес: гр. Русе, ********* 705, общ. Русе, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗНД на Т. Б. Н., с ЕГН:
**********, да приближава на разстояние по - малко от 50 метра Е. Р. Ш., с
ЕГН: **********, жилището, в което живеят, находящо се в гр. Русе,
**********, общ. Русе и местата й за социални контакти и отдих, за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗНД на Т. Б. Н., с ЕГН:
********** да осъществява контакт с Е. Р. Ш., с ЕГН: ********** под каквато
и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща
или факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗНД местоживеенето на
детето Р. Т. Б., с ЕГН:********** при пострадалия родител Е. Р. Ш., с ЕГН:
**********, за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срока на действие на
мерките по чл. 5, ал. 1, т.2, т. 3, т.4 и т.5 от ЗЗДН, наложени на Т. Б. Н., с ЕГН:
********** със Заповед за незабавна защита ************ г. по гр. дело №
****/2024 г. по описа на РС – Русе, считано от издаване на заповедта за
незабавна защита – 16.12.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Е. Р. Ш., с ЕГН: ********** за
налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение на детето
Е.Е.М., ЕГН **********, като неоснователно.
ДА СЕ ИЗДАДЕ въз основа на решението заповед за защита, която
подлежи на незабавно изпълнение.
ДА БЪДАТ ВПИСАНИ в заповедта за защита последиците от
10
неизпълнението й съгласно чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи
Т. Б. Н. и уведомява незабавно органите на прокуратурата, а съгласно чл. 21,
ал. 2 ЗЗДН, когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 и извършителят
откаже доброволно да я изпълни, той се отстранява от съвместно обитаваното
жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление
на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на
жилището.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от заповедта и от решението на страните и на
РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
ОСЪЖДА Т. Б. Н., с ЕГН: ********** да заплати сумата от 50,00
(петдесет) лева– държавна такса, както и 5,00 лева (пет) – държавна такса в
случай за служебно издаване на изпълнителен лист, в полза за бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Русе.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от изготвянето
му пред Окръжен съд – Русе, чрез Районен съд – Русе.
Обжалването на решението не спира действието на издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11