№ 40
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:АдЕ. Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от АдЕ. Иванова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100604824 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Настоящото дело е образувано по повод подадена частна жалба на
частния тъжител Е. С. против определение от 06.07.22г., постановено по
НЧХД № 7925/2022г. по описа на СРС, 109-ти състав, с което е прекратено
наказателното производство по делото с довод за фактически описано в
частната тъжба престъпление, преследвано по инициатива на органите на
държавното обвинение, а не по частен път по инициатива на пострадалия.
В депозираната частна жалба са наведени доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт – акцентира се на допуснатата от
първостепенния съд неправилна интерпретация на изложените в тъжбата
фактически обстоятелства, което е довело до неправилно приложение на
процесуалния закон с последици прекратяване на наказателното
производство.
Депозираната частна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и
съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.
Атакуваният съдебен акт е от категорията актове, подлежащи на
проверка по реда на глава XXІ НПК (независимо, че същият е озаглавен
определение, то по своята същност и постановен резултат представлява
разпореждане).
В процесната жалба не се отправят искания за събиране на нови
доказателства.По инициатива обаче на въззивния съд и съгласно общия
1
принцип по чл.13 НПК към доказателствената съвкупност са приобщени
екземпляр от частната тъжба, по повод на която е образувано НЧХД №
3097/2021г. по описа на СРС, както и съдебно решение по ВНЧД №
4255/2022г. по описа на СГС, с което е потвърдено протоколно определение
на СРС за прекратяване на наказателното производство по горното НЧХД.
В хода на съдебните прения повереникът на частния жалбоподател
поддържа отправеното искане за отмяна на атакуваното съдебно определение
с аргумент за необоснованост на същото, доколкото липсва изрично
отбелязване кое точно престъпление от общ характер е реализирано от
подсъдимите посредством действията им, описани в тъжбата.В допълнение и
с оглед новосъбраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени
доказателства се подчертава, че повереникът не оспорва факта на
прекратяване на друго наказателно производство с предмет на разследване,
идентичен с този по НЧХД № 7925/22г., но в тази вр. изтъква довод за
„запазване на срока“, тъй като производството по горното НЧХД (явяващо се
второ по ред) е образувано в момент, към който първоначалното
производство е все още висящо.
От фактическа страна се отбелязва следното:
Наказателното производство пред първостепенния съд е образувано по
повод депозирана на 22.06.2022г. частна тъжба от Е. С. срещу подсъдимите
В.М., С.М. и Д.М., срещу които е повдигнато частно обвинение за извършени
престъпления, квалифицирани в тъжбата по чл.130 ал.1 т.12 НК относно
подсъдимите В.М. и С.М. и по чл.146 ал.1 НК относно тримата
подсъдими.Отразеното в тъжбата фактическо обвинение се изразява в
извършени от страна на първите две горепосочени подсъдими на 27.08.2020г.
в гр.София, на публично място действия по нанасяне на удари върху
тъжителката С., в резултат на което са й причинили подробно описаните в
тъжбата телесни увреждания, като на същата дата и място тримата подсъдими
са отправили обиди към тъжителката, наричайки я с думите „боклук“ и
„парцал“.
По повод депозираната тъжба в СРС е образувано НЧХД № 7925/22г. по
описа на съда, като в з.з. на 06.07.2022г. с нарочно определение и на осн.
чл.247б ал.2 т.2 вр. ал.3 вр.чл.250 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.5 НПК първостепенният
съд е прекратил наказателното производство с мотив за нередовност на
подадената тъжба, изразяваща се в предявено частно обвинение за
престъпление от общ характер.
От фактическа страна е нужно да се отбележат и допълнително
установените в хода на въззивното съдебно следствие факти.Видно от
новосъбраните писмени доказателства, тъжителката С. подава в СРС тъжба и
на 26.02.2021г., по повод на която е образувано НЧХД № 3097/2021г.
Тъжбата отново е насочена срещу подсъдимите В.М., С.М. и Д. М., като
очертаният в същата предмет на доказване включва обективирана на
27.08.2020г. в гр.София деятелност от тримата подсъдими по отправяне на
обидни думи „боклук“ и „парцал“ срещу тъжителката, а така също и
реализирано от подсъдимите В.М. и С. М. поведение по причиняване на
2
описаните телесни увреждания на тъжителката. С нарочно протоколно
определение от 17.06.2022г. наказателното производство по горното дело,
което се явява първо по ред, е прекратено на осн.чл.250 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.5
т.5 НПК, поради неявяване в с.з. на частния тъжител и неговите повереници,
без уважителна причина.Определението на първостепенния съд е проверено
по реда на гл.ХХI НПК и същото, като правилно и законосъобразно, е
потвърдено с решение на СГС от 21.11.2022г., постановено по ВНЧД №
4255/22г. Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
респ. същото е влязло в законна сила на датата на постановяването му.
При всичко гореизложено, настоящият въззивен съдебен състав приема
депозираната частна жалба за неоснователна.Правилно е прекратено
наказателното производство, образувано по тъжба на Е. С., с мотив за
констатирана нередност в обвинителния титул.
В случая в депозираната пред основния съд тъжба е описана деятелност,
реализирана на 27.08.2020г. В тази насока процесуалният закон в нормата на
чл.81 ал.3 НПК регламентира 6-месечен срок за подаване на тъжба. Срокът е
преклузивен по своя характер, респ. бездействието на тъжителя в рамките на
този срок води до последица погасяване на правната възможност за повдигане
на частно обвинение.В случая и доколкото се касае за срок, определен в
месеци, то по правилата на чл.183 ал.3 НПК срокът изтича на
27.02.2021г.Видно от приобщените материали, тъжбата по НЧХД № 7925/22г.
по описа на СРС е подадена едва на 22.06.2022г., респ. след изтичане на
преклузивния 6-месечен срок. Депозирането на тъжба след горния срок, което
се оценява за съществен пропуск, изначално лишава от легитимност
образуваното наказателно производство, което като такова следва да бъде
прекратено и то дори без изрично искане на подсъдимите в тази връзка.
На следващо място не може и не следва да бъде пренебрегнато
установеното на база новосъбраните писмени доказателства обстоятелство, че
между същите процесни страни и по повод същата престъпна деятелност са
образувани две отделни наказателни производства – първоначалното
производство касае НЧХД № 3097/21г. по описа на СРС, а след това е
образувано и производството по НЧХД № 7925/22г. Съгласно разпоредбата
на чл.24 ал.1 т.6 НПК е недопустимо образуването и разглеждането на две
отделни производства между абсолютно идентични процесни страни за
абсолютно идентични престъпления. В контекста на горното се отчита
доказаното обстоятелство, че към момента на подаване на тъжбата пред
първостепенния съд и образуването на НЧХД № 7925/2022г., а именно към
22.06.2022г., все още наказателното производство с идентичен предмет на
разследване и между същите процесни страни все още е било висящо
(прекратителното определение на СРС влиза в законна сила на 21.11.2022г.) –
тази хипотеза намира своята законова регламентация в чл.24 ал.1 т.6 НПК,
повеляваща прекратяване на наказателното производство при наличие на
незавършено наказателно производство спрямо същото лице.Т.е. налично е и
още едно основание за прекратяване на настоящото наказателно
производство.
В отговор на наведения в хода на съдебните прения защитен довод за
3
„запазване на срока“ съдът отбелязва, че процесуалният закон не
регламентира подобен институт и в тази насока горният аргумент се оценява
за неоснователен такъв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ХII-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.07.2022., постановена по НЧХД
7925/2022 г. по описа на СРС – НО, 109 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4