Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2936 23.07.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5450 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Р.К.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.П., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както и сумата от 2 000 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиране на защита срещу повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва, считано от постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателно изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 21.04.2016 г. в гр. Пловдив ищецът осъществил контакт с лицето Й.Г.Ц., като двамата се „запознали“ в чат на онлайн игра и след комуникация в този чат, тяхната кореспонденция се прехвърлила в „Скайп“. Момичето убедило ищеца, че било навършило 14 години, като изпратило за потвърждение и няколко свои снимки. В течение на времето разговорите им започнали да имат и сексуален подтекст, като се стигнало и до размяна на снимки, на които двамата били без дрехи. На 15.05.2016 г. бащата на момичето установил, че малолетната му дъщеря кореспондира с 34- годишен мъж чрез компютърна програма, като видял и част от разменените снимки между тях. В тази връзка подал жалба в полицията и там било образувано ДП № 56/ 2016 г. по описа на „КП“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4671/ 2016 г. на РП- Пловдив, за престъпление по чл. 155а ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На 26.05.2016 г. в дома на ищеца бил направен опит за претърсване и изземване, с цел приобщаване на веществени доказателства- компютърни конфигурации, мобилни телефони и други мобилни устройства, посредством които били изпращани съобщения и снимки между лицата. При откриването на ищеца, той бил отведен в полицията, където предал доброволно лаптопа и мобилния си телефон. Още преди привличането си като обвиняем, той не признал извършването на престъпление и дал обяснения, в които не отрекъл, че бил водил кореспонденция с момичето, но посочил, че не знаел, че тя още не била навършила 14 години, защото самата тя му била казала обратното. Именно малолетната била водещата страна в разговорите и инициатор на изпращаните снимки със сексуално съдържание. В хода на разследването били извършени експертизи, от които се установило, че момичето можело да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания, а ищецът нямал нарушена сексуална насоченост или отклонения, свързани с половото му влечение. Престъплението, за което обаче той бил обвинен, не било извършено нито от обективна, нито от субективна страна, защото деецът имал представата, че момичето е навършило 14 години и нямал за цел извършването на блудствени действия с нея. В резултат на незаконосъобразното обвинение той се почувствал много зле, защото бил несправедливо обвинен, а ответникът прибързал с привличането му, без да се изследват докрай всички обстоятелства преди повдигането на обвинение. Ищецът приел тежко факта, че срещу него се води ДП, той бил млад човек, работел в известна компания, работата му била свързана с комуникация с различни хора. Не можел да спи спокойно, бил притеснен за себе си и семейството си, постоянно мислел какво можело да му случи. Задържането станало, когато той отивал на работа и това станало достояние пред неговите колеги на обществено място. Случаят довел до обтягане на отношенията в работата му, ищецът се срамувал, обвинението се разчуло и в града, където живеел, с което се уронили престижа и доброто му име. Той ангажирал и адвокатска защита в ДП, като заплатил за правната услуга 2 000 лева по договор, който разход се наложил в следствие на незаконното обвинение. Претендира обезщетение за претърпените страдания- притеснения, срам, неудобство и уронен престиж като неимуществени вреди за периода на незаконното поддържаното обвинение, които оценява на сумата от 10 000 лева, както и имуществени вреди за платения адвокатски хонорар, ведно със законната лихва. Моли и за разноски. В съдебно заседание не се явява, но чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че ищецът не бил представил доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да били в причинна връзка с действията на ответника, като ангажираните доказателства не установявали действително претърпени вреди, които да са пряк резултат от воденото наказателно производство. Освен това липсвали и незаконни действия на прокуратурата. Прави се възражение и за съпричиняване, като се твърди, че увреждането се дължало на изключителна вина на пострадалия. Размерът на претенцията бил прекомерно завишен и исканото обезщетение не било съобразено с вредите, конкретния казус, икономическия стандарт в страната и съдебната практика. Производството било приключило разумен кратък срок, въпреки, че обвинението било за тежко престъпление. Ищецът бил задържан от органите на МВР, а не от прокуратурата, като спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, която не ограничавала правата му. По отношение на имуществените вреди се твърди, че липсвали доказателства за реално платен адвокатски хонорар в ДП, като освен това се прави и възражение за прекомерност. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Също представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено досъдебно производство № 56/ 2016 г. по описа на „КП“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4671/ 2016 г. на РП- Пловдив, образувано против ищеца за престъпление по чл. 155а ал. 2, вр. ал. 1 от НК, приключило с постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 15.12.2016 г.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 03.07.2018 г.). Св. П.Ч.К.- приятел на ищеца, заявява, че почти ежедневно комуникирали, но преди две години за кратко той се изгубил и след време му разказал за повдигнатото обвинение за педофилия. По интернет играел игра и някакво момиче започнало да му праща нейни голи снимки. Баща й подал сигнал в полицията и арестували приятеля му, който се притеснявал, че можел да влезе в затвора. Съседи и колеги разбрали за случая, бил много притеснен, не може да спи, не можел да си намери приятелка, сега вече бил останал и без работа. Св. С.М.И.- колега на ищеца, разказва, че той бил арестуван по време на командировка на бригадата им по морето. Обискирали квартирата им, иззели му лап- топа и телефона, претърсили и дома му. После се разбрало, че бил задържан по обвинение за педофилия, но никой не го познавал като такъв човек. Случаят се разчул из града, но никой не можел да повярва, всички били много учудени. След ареста се променил- бил потиснат, не можел да спи, не ядял, не му се излизало, разделил се с приятелката си, дори напуснал работа, макар че никой от колегите му не го обвинявал.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. по чл. 155а ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели- приятели на ищеца, като и двамата описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, затвореност, безсъние. Показанията на свидетелите, които не са заинтересовани от изхода на спора, в общи линии потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, безсъние, липса на настроение, неудобство и т.н. В случая е необходимо да се установи, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като свидетелските показания са основно в тази насока.
Последиците от незаконното обвинение обаче трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, неудобство, избягване на контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват някакво силно отрицателно отношение от страна на околните. Свидетелите посочват, че той сам бил напуснал работа, доброволно, а не под външен натиск, като макар колегите му да били разбрали за случая, никой не го бил обвинявал, дори никой не вярвал, че той е виновен, защото всички добре го познавали и знаели, че не е извършил това. Така никой в работата не е формирал мнението си за ищеца въз основа на обвинението, нито пък е бил повлиян от него, а вече личните му притеснения и неудобства от познатите, сред които се чувствал неприятно, представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. Действително хората в населеното място, където живеел ищецът, разбрали за случая, но от една страна и там никой не го е считал за виновен, дори хората били много учудени и не вярвали на обвиненията, като няма данни той да е бил избягван и отблъскван от околните, или пък да се е страняло от него, а приятелите му го подкрепяли. От втора страна- органите на разследването са били длъжни да образуват производство във връзка с подадения сигнал, касаещ малолетно лице и интернет комуникация с него на сексуална тематика, включваща провеждани разговори за дълъг период от време с нецензурно съдържание и изпращане на голи снимки на участващите лица, като службите не могат да носят отговорност за създадения отзвук от инцидента, ако е имало негативен такъв сред колеги и съграждани на ищеца, защото няма как да предвиди каква би била обществената реакция по повод едно образувано наказателно дело. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяната в неговото ежедневие за кратък период от около половин година, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Не се доказа също така обвинението да е предизвикало някакво влошаване на здравето на лицето или да е оказало вредно влияние в тази насока, нито пък за такова нещо е представена медицинска документация за състоянието му, която да го установи.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения, безкойство и тревожност, както и неудобство и емоционален дискомфорт, но в процеса не се установи нито да е имало някаква силна негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха толкова продължителни или мъчителни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай досъдебното производство е образувано с постановление от 19.05.2016 г., а ищецът е привлечен като обвиняем на 27.05.2016 г., дал е обяснения, като му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, без по отношение на същия да са прилагани каквито и да е други ограничения от страна на разследващите. С постановление на прокуратурата от 15.12.2016 г. наказателното производство срещу него е било прекратено, без да е обжалвано. Разследването в досъдебната фаза е приключило в сравнително разумни и кратки срокове, като продължителността им се е дължала на изцяло на обективни причини (събиране на доказателства, претърсвания и изземвания по делегация, разпити на свидетели, назначаване на техническа компютърна експертиза, както и две съдебно- психологични експертизи). Макар обвинението да е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото
не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно
или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с
действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването
(укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Дори
точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал съдействие на
разследващите, дал е подробни обяснения, като в нито един момент той не се е
признал за виновен и не е променял тази своя позиция. Оттук следва, че не може
да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на
вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, свързан с полово престъпление спрямо малолетно лице, преживените в тази връзка стрес и притеснения, както и несигурността от изхода на делото, трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа на събраните доказателства, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 2 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В случая обаче началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение. В ДП е налична молба от защитника на подсъдимия, с която той е поискал постановлението за прекратяване да се връчи по съдебния му адрес, като с разпореждане на наблюдаващия прокурор от 07.02.2016 г. Писмото до адвоката е изведено на 09.02.2017 г. и доколкото липсва връчен отрязък от разписката за получаването му, следва да се приложи най- ранната дата, от която то е влязло в сила, е 17.02.2017 г., от когато сумата следва да се присъди.
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение в досъдебната фаза, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на обвиняемия. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред органите на ДП, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест щом незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По приложеното ДП (лист 20 от том I) е наличен договор за правна защита и съдействие, според който е упълномощен адвокат Д.П. да защитава обвиняемия К. по делото, при договорено възнаграждение от 2 000 лева, платимо по банков път, като копие от същото пълномощно е налично и по делото- л. 8. Според мотивната част на т. 1 от ТР 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо въпроси за разноските, когато в договора за правна помощ е посочено, че заплащане на адвокатското възнаграждение ще се извърши по банков път, то следва да бъде установено с банковите документи, удостоверяващи плащането. В противен случай не се доказва реално заплащане на договорената сума като хонорар, поради което и тя не може да бъде присъдена. По делото такова платежно нареждане е представено от ищеца едва с писмената защита, като нейно приложение, но същото не може да бъде прието като писмено доказателство в процеса, защото срокът за представянето му е изтекъл. Документът е бил наличен още към момента на образуване на производството, поради което той е можел да бъде представен с исковата молба, а с оглед направеното в отговора изрично оспорване, че такъв не е представен и дадените с проекто- доклада указания на съда към страната да докаже размера на имуществените вреди, ищецът е могъл и в първото по делото с.з. да го депозира. Нещо повече, страната дори не е поискала да й се предостави възможност да се снабди с документа, ако такъв не е бил наличен при нея и е съхраняван само в системата на банката като платежна операция, но и това не е направено. В срока за писмени защити не е допустимо за пръв път да се представят писмени доказателства, още по- малко пък е допустимо съдът да ги приема с постановяване на решението по спора или да ги обсъжда по същество. При това положение, настоящият състав намира, че предвид непредставянето в срок на платежния документ, такъв липсва и е налице само договорено адвокатско възнаграждение, но без доказателства, че то е реално платено, поради което претенцията за имуществени вреди се явява недоказана и следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират, а за тях са представени както списък по чл. 80 от ГПК и доказателства, че са реално направени. Внесената сума от по 10 лева на два пъти за държавна такса (листове 2- 3 и 13 от делото) следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенциите, като според представения договор за правна защита и съдействие (л. 10) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 1 000 лева, от която следва обаче да му се присъдят само 166, 67 лева по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Р.К.К., ЕГН: **********,***, сумата от 2 000 (две хиляди) лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 155а ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по досъдебно производство № 56/ 2016 г. по описа на „КП“ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4671/ 2016 г. на Районна прокуратура- Пловдив, по което наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурора от 15.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева и наред с това ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за осъждане на ответника да му сумата от 2 000 (две хиляди) лева- обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиране на защита срещу повдигнатото обвинение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Р.К.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. Д.П., разноските по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 166, 67 (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД