№ 768
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000500051 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 375 от 30.07.2024г. по т. д. № 254/2023г. по описа на СОС, ТО, І
търговски състав, е уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД
„ДаллБогг : Живот и здраве” АД е осъден да заплати на Ф. Ф. М. сумата от 120 000 лева,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 22.09.2022г. около 15.25ч. на АМ „Хемус“, км 64+900, по вина на И. А. Б.
водач на л.а. марка „БМВ“, модел „523“ ДК № ********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.02.2023г. до окончателното й заплащане.
Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ДаллБогг : Живот и
здраве” АД, е осъден да заплати по сметка на СОС сумата от 5 400 лева /пет хиляди и
четиристотин лв./, дължима държавна такса и разноски от бюджета на съда.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „ДаллБогг : Живот и здраве” АД оспорва
решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли иска, а в условие на евентуалност да
намали размера на присъденото обезщетение. Изтъква факта, че не е доказано пълно и
главно наличието на пряка връзка между описаните в исковата молба телесни травми и
конкретното застрахователно събитие. Намира присъденото обезщетение от 120 000 лв. за
прекомерно завишено, тъй като не е съобразено с икономическата ситуация в страната към
1
2022г. и други аналогични казуси. Посочва, че въз основа на приетото заключение по
КСМАТЕ се установява недвусмислено, че пострадалата се е възстановила в рамките на
обичайните срокове, не са настъпили усложнения от получените травми, а към момента на
извършването на личния преглед по делото е напълно възстановена. На второ място твърди,
че съдът не е отчел доказаното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, в качеството й на пътник, която е пътувала в автомобила без правилно поставен
предпазен колан към момента на настъпването на процесното ПТП. Твърди, че значението на
предпазния колан за причиняването на установените телесни увреждания при ищцата в
конкретния случай обуславя степен на принос от поне 30 % от страна на пострадалото лице,
предвид наличието на челен удар, при който ефективността и превантивното действие на
обезопасителния колан са най-големи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Ф. Ф. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че видно от заключението на вещото
лице по изготвената по делото КСМАТЕ в следствие на процесното ПТП Ф. М. е получила
следните травматични увреждания: „Коремна травма, изразяваща се в разкъсване на артерия
и вена илиеколика с последвал кръвоизлив в коремната кухина; Счупване на латералния
/външния/ кондил на голямопищялната кост на дясната подбедрица; Разкъсване на задната
кръстна връзка на дясното коляно; Разкъсване на вътрешния колатерален лигамент /връзка/
на дясното коляно; Частично разкъсване на медиалния менискус на дясното коляно;
Счупване на десния напречен израстък на пети поясен прешлен; Травматичен деколман
/джоб/ в областта на предната коремна стена от епигастриума до пубиса /срамната кост/;
Охлузвания и кръвонасядания по кожата на гърдите, главата и носа", като всички тези
телесни увреждания напълно кореспондират с механизма на процесното ПТП. По повод
получените травматични увреждания е приложено високоспециализирано оперативно и
медикаментозно лечение, както и физиотерапия и рехабилитация в специализирано
за¬ведение. От заключението на вещото лице е доказано, че ищцата не е възстановена от
получените травматични увреждания. Към момента на извършване на прегледа от вещото
лице са установени ограничения в движението на десния долен крайник в колянната става,
накуцване и загрозяващи външния облик постоперативни ръбци, които ще останат до живот.
Вещото лице е заключило, че за в бъдеще не следва да се очаква подобрение в обема на
движения в увредената става на десния крак. Също така, в о.с.з. пояснява и допълва, че не
може да се очаква подобряване в обема на движенията в увредената става на десния крак,
движенията в колянната става са ограничени, предимно флексията, а при приклякване има
болка и невъзможност за самостоятелно изправяне без помощ с ръце. Налице е и
хипотрофия на бедрената мускулатура в сравнение с левия крак. Прогнозата за в бъдеще е,
че когато ищцата стои права, ще я боли крака и ще отича, а когато започне износването на
ставната повърхност, ще се променят както походката, така и стойката й. От показанията на
разпитания по делото св.М. А., майка на ищцата, се установява, че същата е узнала за ПТП
докато била в чужбина, обадили й се от РУ Кнежа, и се прибрала в България с първия полет.
Веднага отишла във ВМА, за да подпише декларацията за оперативните процедури.
Лекарите не й позволили да види Ф., тъй като била в критично състояние, в шокова зала.
2
Имала голям кръвоизлив в корема, защото предпазният колан в колата, с която пътувала, я
бил прерязал, били прерязани дебелото и тънкото черво. Изгубила много кръв и се наложило
да търсят кръводарители. Операцията преминала успешно, но Ф. дошла в съзнание чак на
третия ден, а с майка си разменила няколко думи едва на деветия ден. Ф. била напълно
неподвижна, а след като я изписали за домашно лечение, не можела да става самостоятелно,
придвижвала се с помощта на инвалидна количка, а от леглото я вдигала майка й. След
около 40 дни свидетелката се свързала с медицински център „Авис медик" в гр. Плевен,
където започнали да я раздвижват - вдигали я с колани и лента за движение. Едва през
м.януари 2023г. Ф. започнала да се движи самостоятелно, но пак с помощта на нейна
приятелка - рехабилитатор, която идвала, за да й помага всеки ден. До м.май се придвижвала
с две патерици, после с една, но я било страх и ходела само с придружител. Едва преди
няколко дни /от м. септември 2024 г./ вече ходи без помощни средства. Дотогава трудно
изкачвала стълби и прагове, имала силни болки в двете колена. Случилото се отразило и на
психическото й състояние. Тя не искала да разговаря с абсолютно никой, а майка й
потърсила помощ от психолози, за да говорят с нея. Травмирана била и от обстоятелството,
че преди инцидента живеела с приятеля си на семейни начала - И. Б., водач на автомобила,
който починал на място. Също така, непосредствено преди настъпване на ПТП била подала
молба за работа като учителка в гр.София, но не започнала, тъй като била обездвижена.
Намира за недоказано възражението за съпричиняване, тъй като причинените травми
индиректно сочат наличието на коланна травма в областта на корема. Косвено доказателство
в посока, че Ф. е пътувала с правилно поставен колан е и обстоятелството, че същата е
останала в купето на автомобила след настъпването на ПТП и е била извадена оттам, за
разлика от водача например, който при съприкосновението на автомобила с терена и
преобръщането му, е изпаднал от колата и бил затиснат, което е довело до летален изход за
него. Счита, че определената от съда сума в размер на 120 000 лв. е справедлив размер,
съответстващ в пълна степен на естеството и размера на претърпените вреди, на интензитета
и продължителността им. Определената сума в никакъв случай не е нито прекомерна, нито
завишена, а напротив съобразена с принципа на справедливостта и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на вредите, както и със съдебната
практика по сходни дела и присъжданите по тях обезщетения. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата Ф. Ф. М. твърди, че на 22.09.2022г. пътувала по АМ „Хемус“ на предна дясна
седалка на л.а. марка „БМВ“, модел „523“ ДК № ********, управляван от И. А. Б., в района
на км 64+900 водачът се отклонил надясно, блъснал се в предпазната мантинела на
магистралата, като я разкъсал, след което автомобилът се приплъзнал по мрежеста ограда и
прилежащите й колове зад мантинелата, завъртял се многократно и се установил в покой.
3
Вследствие на ПТП водачът починал на място и пострадали пътниците в автомобила –
ищцата и В. Е. В.. В резултат на ПТП получила следните травматични увреждания –
коремна травма, придружена с излив на 700 мл кръв в коремната кухина и хематом в меките
тъкани на предната коремна стена; комбинирана травма на дясното коляно, изразяваща се в
ставен излив, скъсване на задната кръстна връзка с дистракция на малък фрагмент от
задната половина на тибиалното плато, фрактура в областта на предната половина на
латералния тибиален кондил, латерална луксация на пателата, частично скъсване на
медиалната колатерална връзка с белези на частична мениско-капсулна сепарация, частично
скъсване на медиалния ретинакулум и мекотъканен едем около ставата, фрактура на пети
лумбален прешлен вдясно и множество охлузвания и кръвонасядания по лицето и тялото.
По спешност била откарана в Спешното отделение на ВМА – гр.София и приведена в
противошокова зала, същия ден била подложена по спешност на коремна операция –
направена е лапароскопия с лапаротомия и евакуация на 700 мл кръв от коремната кухина.
Установено било разкъсване на апендикса, като същият бил премахнат и чревният пасаж на
пациентката бил възстановен. На десния й крак била поставена гипсова имобилизация. След
сваляне на дренажите от корема и стабилизиране на състоянието й на 29.09.2022г. била
изписана от лечебното заведение с препоръка за амбулаторно лечение – ХДР и
медикаментозна терапия. Твърди, че към момента медикаментозното лечението все още
продължава и се налага да се придвижва с патерици. Наложило се на 25.11.2022г. да постъпи
за физиотерапевтично лечение на десния й крак в МБАЛ „Авис – Медика“ – гр. Плевен,
като престоят й продължил до 08.12.2022г. Твърди, че и към настоящия момент, въпреки
дългото лечение все още не е възстановена от получените травми от ПТП. Движенията на
снагата и десния й крак са ограничени и болезнени, продължава да изпитва болки в
травмираните части на тялото, все още се нуждае от помощта на семейството си в
ежедневието. Претендира обезщетение в размер на 120 000 лв. за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2023г. до
окончателното й заплащане.
Ответникът ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност", относно л.а., но
оспорва механизма на ПТП, че същото е настъпило по вина на застраховано при него лице,
както и пряката причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба вреди и
ПТП. Ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и
предхождащи ПТП заболявания. Направено е възражение за съпричиняване с твърдения за
непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан. При условията на евентуалност
е направено и второ възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, като се твърди, че ищцата сама се е
поставила в опасност за здравето си, като е предприела пътуване в автомобил, управляван от
водач, който е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества към момента на
настъпване на процесното ПТП. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишен за 2022г. Претендира разноски.
4
От фактическа страна се установява, че на 22.09.2022г. около 15.25 часа – в светлата
част от денонощието, при нормална видимост, мокро асфалтово покритие, със скорост около
140 км/ч, по АМ „Хемус”, км.64+900, с посока от гр. София към гр. Варна, в лявата активна
лента за посоката на автомагистралата се е движил л.а.„БМВ” с ДК СО 7908 ВС, управляван
от И. А. Б.. В протокола за оглед на местопроизшествие е констатирано, че предна дясна
гума на автомобила е били марка „Нокиан” с размери 225/55/R16, а задните и предна лява
гума са била марка „Петлас” с размери 225/45R18, зимни, т.е. към момента на ПТП
автомобилът е бил технически неизправен, тъй като монтирането на една ос на две различни
като марка и размери гуми води до различното им сцепление с терена, в мястото на контакт
и оттам – възможност за непредизвикано от органите за управление изменение траекторията
на движение на автомобила.
От заключението на депозираната на л.158 от делото комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че платното за движение в този участък, в ляв за
посоката на движение на автомобила завой, е било предназначено за еднопосочно движение,
с две активни пътни ленти, предназначени за движение в посоката, отделени една от друга
посредством единична бяла прекъсната линия „М3” и вдясно на тях – лента за принудително
спиране, отделена от първите две с бяла непрекъсната линия „М1”. От двете страни
платното за движение е било ограничавано от стоманена предпазна ограда, вдясно от нея се
е намирало тревно пространство, вдясно на което е била изградена водосточна канавка,
вдясно на която е имало храстовидна растителност. Придвижвайки се в зоната на кривата
автомобилът е изменил рязко траекторията си на движение в посока надясно по отношение
първоначалната си посока, преминал е през дясната пътна лента и през лентата за аварийно
спиране и с челната си дясна част се е ударил в дясната стоманена предпазна ограда на
платното за движение. Ударът е бил челен ексцентричен и поради високата скорост и
маса на л.а. ударният импулс е бил с много висока стойност, при което последният е
разкъсал еластичната ограда и е преминал в дясното крайпътно пространство и
преминавайки през водосточната канавка и храстовидната растителност се е обърнал по
таван и така се е установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие. Вещото лице сочи, че използването на резервна гума е допустимо, но
при условие, че скоростта на автомобила не превишава 80 км/ч. и се изминава разстояние не
повече от 100 километра, а когато същата е с различни размери и марка, тази скорост е
необходимо да се намали, особено при мокро асфалтово покритие и завой, както е в
случая. В случая е приета „ориентировъчна“ скорост на автомобила в зоната на ПТП от
около 140 км/ч, която се определя съобразно „дългогодишния опит на вещото лице,
деформациите по купето на автомобила, изминатото разстояние от първия допир до
предпазната мантинела до мястото на установяване /около 43 метра/, както и показанията от
разпитаната свидетелка – очевидец“, която сочи скорост от около 150 км/ч /при приета в
постановлението на прокуратурата скорост от 154.55 км/ч/.
Анализът на материалите по делото дава основание да се направи извод, че причините за
5
възникване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на водача на л.а.„БМВ” И.
А. Б., който при управление на автомобила в зоната на ПТП не се е съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство. ПТП е било причинено единствено по вина на починалия водач И. А. Б., поради
което наказателното производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.4 НПК – поради смъртта на дееца.
Вследствие на ПТП на ищцата са били причинени следните травматични увреждания –
коремна травма, изразяваща се в разкъсване на артерия и вена илиеколика с последвал
кръвоизлив в коремната кухина; счупване на латералния /външния/ кондил на
голямопищялната кост на дясната подбедрица; разкъсване на задната кръстата връзка на
дясното коляно; разкъсване на вътрешния колатерален лигамент /връзка/ на дясното коляно;
частично разкъсване на медиалния менискус на дясното коляно; счупване на десния
напречен израстък на пети поясен прешлен; травматичен деколман /джоб/ в областта на
предната коремна стена от епигастриума до пубиса/срамната кост/; охлузвания и
кръвонасядания по кожата на гърдите, главата и носа.
На 22.09.2022г. ищцата е била приета по спешност в Клиниката по ендоскопска хирургия
във ВМА София, извършена била е лапаротомия, като интраоперативно е установено
наличие на 700 мл. кръв и коагули в перотанеалната кухина, имбибиран ретроперитонеум в
десен латерален канал, руптура на артерия и вена илеоколика, травматичен деколман
субумбиликално до нивото на пубиса. Извършено е било лигиране на съдовете и хемостаза,
лаваж и дренаж. При извършения на 19.06.2024г. личен преглед на ищцата от вещото лице се
установява следното : походката е самостоятелна, без помощни средства, с леко накуцване с
десния крак. По предната коремна стена срединно има вертикално ориентиран
постоперативен ръбец от върха на гръдната кост до пубиса с дължина 35 см, който е с
белезникав цвят без данни за келоидно разрастване. В областта на дясното коляно има косо
ориентиран постоперативен ръбец с дължина 5 см. На 4 см. под него има окръглен такъв с
диаметър 1 см. Под коляното има косо орентиран друг подобен ръбец с дължина 4 см. Към
момента на прегледа вещото лице констатира ограничение в движението на десния долен
крайник в колянната става на ищцата, както и загрозяващи външния облик
постоперативни ръбци, които ще останат доживот. В о.с.з. вещото лице сочи, че не може да
се очаква подобряване в обема на движения в увредената става на десния крак. Движенията
в колянната става са ограничени, предимно флексията; при приклякане има болка и
невъзможност за самостоятелно изправяне без помощ с ръце. Налице е и хипотрофия на
бедрената мускулатура в сравнение с левия крак. Прогнозата за в бъдеще е, че когато ищцата
стои права, ще я боли крака и ще отича; когато започне износването на самата ставна
повърхност, ще се променят както походката, така и стойката.
Пред САС бе изслушан отново вещото лице доктор Т., който е категоричен, че ищцата е била
с поставен предпазен колан при удара, като е получила т.н. коланна травма. Същото така, че
е провела рехабилитация и физиотерапия след изписването й от ВМА, но въпреки това не е
напълно възстановена и няма да бъде.
6
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за правилен извода на
първа инстанция за недоказано пълно и главно направеното възражение за
съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан. Този извод се
потвърждава и от вещото лице, който изрично сочи, че всички травми в областта на
корема и гърдите са получени именно от поставения предпазен колан. Видно от
приложената справка от НЗОК пострадалата не страда от такива предхождащи травмата
заболявалия т.е. и това възражение остава недоказано. Освен това е посетила медицински
център „Авис медик" в гр. Плевен, където започнали да я раздвижват - вдигали я с колани и
лента за движение. Едва през м.януари 2023г. започнала да се движи самостоятелно, но пак с
помощта на нейна приятелка – рехабилитатор, която идвала в дома им всеки ден.
Ищцата е депозирала заявление-покана до застрахователното дружество за изплащане на
обезщетение във връзка с процесното ПТП, получена от последния на 12.01.2023г., по
същата е била образувана преписка по щета № 0801-006755/2022-03;04, като с писмо изх.№
778/09.02.2023г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.А. /майка на
ищцата/ и св.К. /очевидец на ПТП/ разпитани в о.с.з. на 05.12.2023г., като показанията на
първата се кредитират при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.А., /майка на ищцата/, се установява, че узнала за катастрофата с
дъщеря й, докато била в чужбина, обадили й се от РУ Кнежа и веднага се прибрала в
България с първия полет. Веднага отишла до ВМА, за да подпише декларация за
оперативните процедури, които предстояли на Ф., но лекарите не й позволили да я види, тъй
като била в критично състояние в шокова зала. Имала голям кръвоизлив в корема, защото
предпазният колан в колата, с която пътувала, я бил прерязал, били прерязани дебелото и
тънкото черво, била загубила много кръв и се налагало да търсят кръводарители.
Операцията преминала успешно, но дъщеря й дошла в съзнание чак на третия ден, а с майка
си разменила няколко думи едва на деветия. Престояла в шокова зала три дни, а после я
преместили в друга стая в отделението на болницата. Била напълно неподвижна, а след като
я изписали за домашно лечение, не можела да става самостоятелно, придвижвала се само с
инвалидна количка, а от леглото я вдигала майка й. След около 40 дни свидетелката се
свързала с медицински център „Авис медик“ в Плевен, където започнали да раздвижват
ищцата – вдигали я с колани и лента за движение. Едва през м. януари 2023г. дъщеря й
започнала да се движи самостоятелно, но пак с помощта на нейна приятелка –
рехабилитатор, която идвала да й помага всеки ден; до м. май се придвижвала с две
патерици, а после с една, но я било страх и ходила само с придружител. Едва преди няколко
дни /от м. септември 2024г./ вече ходи без помощни средства. Дотогава трудно изкачвала
стълби и прагове, имала силни болки в двете колена. Ищцата се променила много и
психически, не искала да разговаря с абсолютно никой, майка й търсила помощта на
психолози, за да говорят с нея. Травмирана била и от обстоятелството, че преди инцидента
живеела с приятеля си на семейни начала – И. А. Б., водачът на автомобила, който починал
при катастрофата. Непосредствено преди ПТП си била подала молба за работа като учителка
7
в София, но впоследствие не започнала работа, тъй като била обездвижена.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Налице е виновно и противоправно действие на водача на л.а. Б., който поради висока
скорост от 140 км/ч. при завой, изгубил контрол над превозното средство, което се
отклонило надясно спрямо посоката на движение, излязло извън пътното платно, и се
ударило челно с предната дясна част в дясната стоманена предпазна ограда на платното за
движение, при което последният е разкъсал еластичната ограда и е преминал в дясното
крайпътно пространство и преминавайки през водосточната канавка и храстовидната
растителност се е обърнал по таван.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпяните от ищцата травми, обусловили временно влошаване на здравето,
съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в
резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация и невъзможност да се
обслужва сама в битов план за дълъг период от време.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата не е доказано пълно и главно от
страна на застрахователя, както по отношение на непоставяне на колан /какъвто категорично
тя е поставила/, така и по отношение поемане на риска да се качи в л.а., управляван от водач,
употребил алкохол респ. липсата на рехабилитация.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищцата има право да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на следните травматични увреждания – коремна травма,
изразяваща се в разкъсване на артерия и вена илиеколика с последвал кръвоизлив в
коремната кухина; счупване на латералния /външния/ кондил на голямопищялната кост на
дясната подбедрица; разкъсване на задната кръстата връзка на дясното коляно; разкъсване
на вътрешния колатерален лигамент /връзка/ на дясното коляно; частично разкъсване на
медиалния менискус на дясното коляно; счупване на десния напречен израстък на пети
поясен прешлен; травматичен деколман /джоб/ в областта на предната коремна стена от
епигастриума до пубиса/срамната кост/; охлузвания и кръвонасядания по кожата на гърдите,
главата и носа. Извършена била оперативна интервенция във ВМА - лапаротомия, като
8
интраоперативно е установено наличие на 700 мл. кръв и коагули в перотанеалната кухина.
В първите дни след катастрофата състоянието й е било критично, била е настанена в
противошокова зала с опасност за живота най-вече поради коремна травма, придружена с
излив на 700 мл кръв в коремната кухина. След това е била продължително време
обездвижена, като е могла да бъде придвижвана единствено с инвалидна количка, а дълго
време след това – с патерици и с помощта на придружител. Прогнозата за пълното й
възстановяване е неблагоприятна – видно от заключението на вещото лице, комбинираната
травма на дясното коляно ще доведе до доживотни неблагоприятни последици независимо
от продължителната рехабилитация, проведена в Плевен в края на 2022г. – не може да се
очаква подобряване в обема на движения в увредената става на десния крак, налице е
ограничение във флексията, болки при приклякане и невъзможност за самостоятелно
изправяне без помощ с ръце, както и изразена хипотрофия на бедрената мускулатура в
сравнение с левия крак. При извършения на 19.06.2024г. личен преглед на ищцата от вещото
лице се установява че походката е самостоятелна, без помощни средства, с леко накуцване с
десния крак. Към момента на прегледа вещото лице констатира ограничение в движението
на десния долен крайник в колянната става на ищцата, както и загрозяващи външния облик
постоперативни ръбци, които ще останат доживот. Не може да се очаква подобряване в
обема на движения в увредената става на десния крак. Движенията в колянната става са
ограничени, предимно флексията; при приклякане има болка и невъзможност за
самостоятелно изправяне без помощ с ръце. Налице е и хипотрофия на бедрената
мускулатура в сравнение с левия крак. Прогнозата за в бъдеще е, че когато ищцата стои
права, ще я боли крака и ще отича; когато започне износването на самата ставна повърхност,
ще се променят както походката, така и стойката.
САС отчита и факта, че дълго време след настъпването на произшествието, изпитвала силен
стрес и страх, вследствие на изживения инцидент. Налице е „тежък депресивен епизод,
настроението й е понижено, емоционалността е негативна, поради факта, че е загубила
завинаги мъжа, с когото е живеела на семейни начала.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст /на 23 години/ към датата на ПТП през 2022г., като съобразява
икономическата конюктура в страната САС приема за справедлив размер на обезщетението
по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., ведно със законните
последици, считано от датата на поканата – 22.09.2022г.
С оглед диспозитивното начало в процеса, лихвите следва да се присъдят така, както са
поискани - считано от депозиране на ИМ т.е. 09.02.2023г. /отказа на застрахователя/
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната осъдителна част досежно
неимуществените вреди за разликата над 90 000 лв. до присъдените 120 000 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 120 000 лв., като жалбата е частично основателна до 30 000
9
лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на адв.Петрова адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на сумата от 7850 лв. без ДДС за оказано безплатно
процесуално представителство пред въззивна инстанция с оглед потвърдената част от иска в
размер на 90000 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, в размер на 2400 лв. платена д.т. От тях дължими са само
600 лв. с оглед уважената част от жалбата. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи възнаграждение
за юрисконсулт за явяване пред въззивна инстанция в размер на 300 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на ищцата направените по
делото разноски, но такима няма направени, тъй като с определение от № 206/30.05.2023г. е
била освободена от заплащане на ДТ и внасяне на разноски по настоящото производство.
Затова на осн. чл.78, ал.6 ГПК застрахователят следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 3600 лв. вместо
присъдените 4 800 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 600 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ и свидетел с призоваване. От тях дължими са
само 450 лв. вместо 600 лв.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е дължимо адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред първа инстанция. СОС изобщо не е присъдил
разноски, като е приел, че по делото не е представен договор за правна помощ, който да
удостоверява договорено безплатно процесуално представителство, поради което не е
налице основание за присъждане на възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА, още по-малко в
полза на адвокатско дружество. Няма депозирана молба за изменение на решението в частта
за разноските, няма определение по чл.248 ГПК нито ч..ж. Ето защо САС не може да
влошава положението на жалбоподателя чрез присъждане на адв.хонорар за първа
инстанция. В тази част решението е влязло в сила.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на ответника направените по делото разноски,
които са общо 700 лв., от които дължими с оглед отхвърлената част от иска /30 000 лв./ са
само 175 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дължимо и възнаграждение за юрисконсулт за явяване
пред първа инстанция в размер на 300 лв. или общо 475 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдъ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 375 от 30.07.2024г. по т. д. № 254/2023г. по описа на СОС, ТО, І
10
търговски състав, В ЧАСТТА, с която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата
над 90 000 лв. до 120 000лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Ф. М. ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 1, чрез
адвокатско дружество „Д. и партньори", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Княз А. Дондуков-Корсаков № 5,вх. В, ап.25 срещу "ДаллБогг:
Живот и здраве" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М. Д.” № 1, чрез адв. Н. Л. - служебен адрес: гр. София, бул.„Г.М. Д." №1, иск за
заплащане на разликата над 90 000 лв./деветдесет хиляди лева/ до 120 000 лв./сто и двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат
на ПТП, настъпило на 22.09.2022г. около 15.25ч. на АМ „Хемус“, км 64+900, по вина на И.
А. Б. водач на л.а. марка „БМВ“, модел „523“ ДК № ********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.02.2023г. до окончателното й заплащане, като
неоснователен в тази част
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "ДаллБогг: Живот и здраве" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, чрез адв. Н. Л. - служебен адрес: гр. София, бул.
„Г.М. Д." №1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.П. П. от САК чрез адвокатско дружество „Д.
и партньори", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Княз А. Дондуков-Корсаков № 5,вх. В, ап.25, сумата от 7850 лв./седем хиляди осемстотин и
петдесет лева/ адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство пред въззивна инстанция, /без ДДС/, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38
от ЗА вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА "ДаллБогг: Живот и здраве" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, чрез адв. Н. Л. - служебен адрес: гр. София, бул.
„Г.М. Д." №1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 4050 лв./четири хиляди и
петдесет лева/ дължима д.т. и разноски на осн.чл.78 ал.6 ГПК, както и сумата от 100 лв./сто
лева/ допълнителен депозит за вещото лице Т..
ОСЪЖДА Ф. Ф. М. ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 1, чрез адвокатско дружество „Д.
и партньори", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Княз А. Дондуков-Корсаков № 5,вх. В, ап.25 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "ДаллБогг: Живот
и здраве" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.”
№ 1, чрез адв. Н. Л. - служебен адрес: гр. София, бул.„Г.М. Д." №1, сумата от 900
лв./деветстотин лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 475
лв. /четиристотин седемдесет и пет лева / направени разноски пред първа инстанция, с оглед
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12