Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260032 10.02.2021
г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори
февруари две хиляди,
двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 3237 по описа за 2020 година.
Производството е образувано по въззивна жалба на К.Д.К.
против решение № 309 от 02.03.2020 г., постановено по гр.дело № 2815/2019 г. по
описа на Старозагорския районен съд, в частта му с която е осъден К.Д.К. да
заплати на С.Г.М. на основание чл.
55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща платена на
30.04.2014г. и на 29.10.2014г. без основание сума, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 29.05.2019г. до окончателното й изплащане; присъдени
са разноски.
Въззивникът
счита, че решението в обжалваната част е неправилно и е постановено при
погрешен анализ на приетите по делото писмени доказателства. Сочи, че по делото
се доказало само единствено внасянето от въззиваемия на процесната сума по
неговата сметка. Твърди, че други релевантни доказателства по делото нямало.
Излага подробни съображения в тази насока. Моли съдът да приеме, че искът е
недоказан още в своето основание, заедно с обусловеният от уважаването му
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като моли съдът да го отхвърли и да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната му част.
Въззиваемата
страна С.Г.М., чрез адв.И.З. от АК-Монтана, оспорва като неоснователна въззивната
жалба. Сочи, че постановеното решение е правилно, законосъобразно, основано на
приетите по делото доказателства и не нарушава нито материалния, нито
процесуалния закон. Счита, че доводите на въззивника за отмяната му са
несъстоятелни и недоказани. Излага подробни съображения по оплакванията в
жалбата и цитира съдебната практика. Моли съдът да потвърди решението на
първоинстанционния съд и да остави без уважение въззивната жалба. Претендира
разноски.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, съединен евентуално
с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът С.Г.М., чрез пълномощника си, твърди в
исковата молба, че К.Д.К. е адвокат, който е извършвал правни услуги на негови
познати от ***. Запознал се с него преди няколко години, през 2012г. - 2013г. в
офиса на адв. И.И.. През 2014г. И.И., му се обадил и му казал, че възнамерява
да услужи на адв. К. с известна сума пари, но в момента нямал свободни
средства. Попитал ищеца дали той може да преведе парите. Ищецът се съгласил и
привел по сметка на К.К. сумата от 1500 лева, с банков превод от 30.04.2014г.
Уговорката била, че тази сума ще му бъде върната в срок до края на 2014 година.
Преди да изтече годината, ищецът отново бил помолен да услужи с още 1500 лева
на адв. К., като му било обещано в края на годината двете суми да му бъдат
върнати едновременно. Тъй като до 31.12.2014г горепосочените суми не му били
върнати от адв. К., на няколко пъти молил И.И. да се обади и съответно той му
звънял, като искал от негово име К.К. да му върне преведените му от него суми.
Плащане не последвало.
Ищецът
моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника К.Д.К. да му върне
дадената в заем сума от 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 913 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 29.05.2016г. до 29.05.2019г.
В
условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск за
неоснователен, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника К.Д.К. да му върне сумата от 3000 лева, която ответникът е получил
без основание и с която незаконно се е обогатил за негова сметка, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от датата на завеждане на исковата
претенция до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на
913 лева, представляваща мораторна лихва за периода 29.05.2016г. до
29.05.2019г. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът К.Д.К.
в законоопределения срок не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание моли искът да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан.
За
да постанови съдебния си акт районния съд е приел за установено от фактическа
страна, че от представените по делото вносни бележки
от 30.04.2014г. и от 29.10.2014г. на „И.А.Б." АД, клон - Стара Загора е
видно, че на посочените дати ищецът е внесъл сумата 1500 лева в полза на К.Д.К.
по банкова сметка, *** – „захранване на сметка“.
От показанията
на свидетеля И.Т.И.е установил, че ответникът К.К. го помолил му даде сумата от 1 500 лв., но тъй като
свидетелят не разполагал с тази сума, се обърнал с молба за това към ищеца.
Последният отишъл до „И.А.Б.” АД и превел сумата 1 500 лв. на ответника.
Свидетелят е посочил, че ищецът втори път е дал пари на ответника, като
уговорката била сумата да бъде върната до края на годината. Сумите били дадени
в заем.
От представеното
писмо от „И.А.Б.” АД, съдът е установил, че на 30.04.2014г. и на 29.10.2014г.
по банкова сметка, *** К.Д.К. са постъпили преводи, всеки в размер на
1 500 лв., от лицето С.Г.М., с основание „захранване на сметка”.
При така установената фактическа обстановка,
районният съд е приел, че предявеният иск по чл. 240 ЗЗД е неоснователен,
поради което е разгледал предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Според
първоинстанционният съд основателността на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и
това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника
да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт,
оправдаващ разместването на правните блага. Приел е, че в тежест на ищеца е да
докаже заплащането на претендираната сума. Ответникът носи доказателствената
тежест да установи, че плащането е въз основа на валидно правно основание.
Фактът
на превеждането по банков път на процесните суми, всяка от 1 500 лв., от
ищеца в полза на ответника, съдът е приел за установен от приложените по делото
писмени доказателства. Приел е, че е налице институтът на неоснователното
обогатяване като извъндоговорен източник на облигационни права и задължения.
Правнорелевантен е фактът, че процесните суми са излезли от патримониума на
ищеца и са преминали в патримониума на ответника. В тежест на ответника по
делото е да установи основанието за получаване на исковата сума. Същият не е
ангажирал доказателства в тази насока, а именно, че исковата сума е получена от
него на годно правно основание. Поради това, съдът е приел, че при недоказаност
на наличието на правно основание за заплащане на исковата сума, предявеният в
условието на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се явява
основателен и доказан в своя размер.
Въззивната
инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд.
Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от
ответника. Безспорно е по делото, че на 30.04.2014г. и на 29.10.2014г. по
банкова сметка, *** К.Д.К. са постъпили преводи, всеки в размер на 1 500
лв., от ищеца С.Г.М., с основание „захранване на сметка”.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е
налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало без наличието на
някакво правоотношение или пък след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да
установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното
задържане.
В случая е безспорно установено предаването на процесната сума от
ищеца на ответника. Ответникът не е посочил основание за получаването, респ.
задържането на сумата. Прави възражение, че изобщо не познава ищеца, не го е
виждал, не е говорил с него и не е искал да му прави преводи. Тези възражения
на ответника се опровергават от представените по делото писмени документи.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД е основателен и правилно е уважен от
районния съд. Въззивната жалба се явява неоснователна, а решението
на районния съд в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
разноските по делото за възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 350 лв.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 309 от
02.03.2020 г., постановено по гр.дело № 2815/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,***
да заплати на С.Г.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.З.
– АК ***сумата от 350 / триста и петдесет/ лв., представляващи направените
разноски във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: