Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
13.03.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Девети март |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
15 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 004932/18.12.2019
год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С., с което на нарушителя И.П.
***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по
пътищата и е постановено заплащане на таксата по чл.10а ал.2 от Закон за
пътищата, в размер на 10 лева, на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, във връзка с чл.25 от Тарифата за таксите,
които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”, като незаконосъобразно на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.4 вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.1, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на И.П. *** направените по делото разноски, в размер на 150
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
И.П. ***, е обжалвал в срок
Наказателно постановление № 004932/18.12.2019 год. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура” /АПИ/ гр.С.
Жалбоподателят редовно призован,
респективно уведомяван, не се явява, нито пък се представлява на съдебното
следствие. От депозираната по делото жалба, изготвена от процесуалния представител
на жалбоподателя, в лицето на адв. С.К. *** се поддържа, че атакуваното НП е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие на закона. Акцентува се,
че при извършване на проверката жалбоподателя е представил на проверяващите
касов бон за закупена електронна винетка, което обстоятелство е отразено в
акта. Сочи се, че жалбоподателя е бил в невъзможност да разбере кои точно
законови разпоредби е нарушил и с това ответника е допуснал нарушение на чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. На следващо място се визира, че по отношение
констатираното от административнонаказващия орган нарушение е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът се представлява от
юрисконсулт К.М.. Последната взема становище да бъде потвърдено атакуваното НП
като законосъобразно, като се акцентува, че реализирането на нарушението е
установено след справка в Електронната система за събиране на пътни такси. Визира
се, че административнонаказващия орган правилно и законосъобразно е установил,
че жалбоподателя е осъществил състава на
нарушението по чл.139 ал.6 от ЗДвП и административната отговорност е ангажирана
основателно, като наложената глоба е фиксирана по размер. Също така се
подчертава, че при издаването на акта и на НП са спазени всички процесуални и
материални норми. По делото е приложена Писмена защита, с която се акцентува,
че представения от жалбоподателя касов бон за закупена електронна винетка е с
период на валидност от 17.07.2019 г. до 16.08.2019 г., като същата се отнася за
пътно превозно средство с рег.№ ХХХ, който номер е различен от този на ППС,
което жалбоподателя е управлявал в деня и часа на процесната проверка. Посочва
се, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.2 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. С
писмената си защита ответника подробно е изложил доводи в подкрепа на това, че
атакуваното НП е законосъобразно, които ще бъдат обект на коментар в по-долните
абзаци.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно
от приложеното в оригинал НП същото е връчено лично на жалбоподателя на 31.12.2019
год. Последният е упражнил правото си на жалба и такава е входирана пред
ответника под вх.№ 53-00-9/07.01.2020 год., а е изпратена на 06.01.2020 г.,
видно от приложения по делото пощенски плик в оригинал, като безспорно е в
срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 004932/30.07.2019
г. е съставен на жалбоподателя затова, че на 30.07.2019 г. в 17.13 часа е
управлявал пътно превозно средство с рег.№ ХХХ, марка „С.”, модел „Д.” вид
товарен автомобил, с обща техническа допустима максимална маса 3 500 кг., собственост на Н.П.Г., на Републикански път
І-1 /Е-79/, км.165+177, посока М.-Б., включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл.10 ал.1
т.1 от Закона за пътищата. Посочено е, че извършеното нарушение е установено,
чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор MEU 049.
Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното НП. С така съставените
акт и НП е прието, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 004932/18.12.2019 г., АУАН №
004932/30.07.2019 г., Електронна винетка с валидност от 17.07.2019 г. до
16.08.2019 г. и Разписка за електронна винетка на МПС с рег.№ ХХХ, пощенски плик с клеймо от 06.01.2020 г., писмо под изх.№
94-00-9513/20.12.2019 г., Известие за доставяне от 31.12.2019 г., Заповед №
ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на ВР ИД Председател на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.С., Заповед № РД-11-1423/02.12.2019 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Заповед
НТУ/РД-11-10/04.06.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура”, Справка от Електронната система за събиране на пътни
такси от 30.07.2019 г., Справка от Директора на НТУ гр.С. под изх.№
11-00-35/28.01.2020 г., Справка от Директора на НТУ гр.С. под изх.№
11-00-89/04.03.2020 г., ведно със Справка от Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, воден от Министерството на вътрешните работи,
чрез средата на междурегистров обмен, в резултат на която е установено, че ППС
с рег.№ ХХХ е собственост на И.П.И., Справка от Електронна система за събиране
на пътни такси, от която е видно, че към момента на проверката лицето не е
имало заплатена винетна такса към дата 30.07.2019 г., Разписка за електронна
винетка, от която е видно, че винетната такса за ППС с № ХХХ е с валидност от 17.07.2019 г. до 16.08.2020 г. и История
на транзакцията, извършена с карта 411653ХХХХХХ2637 с посочен клиринг статус за
ППС – товарен автомобил, марка „С.”, модел „Д.” с рег.№ ХХХ. Съответно са
разпитани свидетелите Г.Б., Т.Т. и К.П. и тримата инспектори в Сектор
„Контрол и правоприлагане” в НТУ и съответно актосъставител и свидетели при
констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства безспорно се
установява, че на 30.07.2019 г. в 17.13 часа жалбоподателя е управлявал товарен
автомобил с рег.№ ХХХ, марка „С.”, собственост на Н.П.Г. по Републикански път
І-1 /Е-79/, посока М.-Б., който път е включен в обхвата на платената пътна
мрежа. Мястото на нарушението е км.165+177 на Републикански път І-1 /Е-79/
посока М.-Б., за който път се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т.2 на Решение №
959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
Републиканските пътища за приемане на списъка на Републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за
определяне на съображения, за което се събира такса по чл.10 ал.4 от Закон за
пътищата за ползване на отделно съоръжение по Републиканските пътища. В
резултат на проверката е установено, че пътното превозно средство с рег.№ ХХХ
към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на
регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство /К3/.
Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 от Закон за движение по пътищата
извършеното нарушение е потвърдено, чрез справка в електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 049, като данните от справката са отразени в процесния акт.
Посочената справка бе изискана от административнонаказващия орган, но същата не
бе представено от последния, тъй като видно от изложеното в писмо под изх.№
11-00-35/28.01.2020 г. не е налична. Отразено е, че електронната система за
събиране на пътни такси създава Доклади за установени нарушения, чрез заснемане
на ППС от стационарна или мобилна камера. В конкретния случай нарушението е
установено чрез ръчна проверка в системата, чрез посоченото контролно
устройство, като самото устройство, чрез което е извършена справката не е
запаметило извършените проверки. Отразено е, че в електронната система за
събиране на пътни такси е налична и се пази информация за самото установено
нарушение и в тази насока по делото е представена и приета като доказателство
Справка от електронната система за събиране на пътни такси от 30.07.2019 г., в
която е посочен часът на установяване на
нарушението и процесният регистрационен номер на пътното превозно средство.
Както бе отразено за констатираното нарушение е съставен процесния акт в присъствието
на свидетелите и на жалбоподателя, като последният е връчен на нарушителя,
което е удостоверено и с неговия подпис. На жалбоподателя в качеството му на
нарушител е предоставена възможност да направи възражение при съставяне на
акта, както му е и разяснено, че в 3-дневен срок след съставянето му може да
посочи възражения. Безспорно жалбоподателя е упражнил правото си на възражение
и е направил такова на място при съставяне на акта на 30.07.2019 г., като е
посочил, че управляваният от него автомобил е с платена месечна винетка и е
представил нефискален бон за платена електронна винетка на пътно превозно
средство с рег.№ ХХХ и разписка за електронна винетка на пътно превозно
средство с рег.№ ХХХ, с период на валидност 17.07.2019 г. до 16.08.2019
г. Актосъставителят приел така направеното възражение и представените доказателства
за неоснователни с аргумента, че нарушението се потвърждава от извършената
справка в електронната система за събиране на пътни такси, съгласно която за
ППС с посочения по-горе номер към датата и часа на проверката не е налице
валидна електронна винетка. Разяснено е
на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на чл.189е ал.3 от ЗДвП същият
разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от Закон
за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай би се
освободил жалбоподателя от административнонаказателна отговорност за конкретното
нарушение. Компенсаторна такса по акта не е постъпвала по сметка на АПИ. От
своя страна жалбоподателя е представил доказателства, които са го мотивирали да
не заплати компенсаторна такса, както и безспорно да не приеме, че е нарушил
разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че на
17.07.2019 г. в 06:41 часа с карта на терминал 88060233 с локация гр.С. е
заплатена винетна такса от 30 лева за ППС с рег.№ ХХХ, Държава Б., с валидност от
17.07.2019 г. до 16.08.2019 г. и в тази насока е разписка за електронна
винетка.
При така изложената фактология е спорно следното
обстоятелство: Налице ли е нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя и следвало ли е да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.179 ал.3 от ЗДвП.
На първо място съдебния състав намира за основателно да
посочи, че както акта, така и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,
като в тази насока са приложените по делото писмени доказателства, а именно
Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на ВР ИД Председател на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Заповед № РД-11-1423/02.12.2019 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, Заповед №
РД-11-10/04.06.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство с рег.№ ХХХ,
за което свидетелите Б., Т. и П. твърдят, че е било без заплатена винетна такса
за движение по Републиканската пътна мрежа, въпреки представените писмени доказателства
от жалбоподателя, че за посоченото пътно превозно средство е заплатена винетна
такса. Свидетелите уточняват, че приемат, че пътното превозно средство е без
заплатена винетна такса, тъй като две от буквите от регистрационния номер са
били изписани не на кирилица, а на латиница и не съвпадат с регистрационния
номер на МПС-то изписан на кирилица. Видно от отразеното в акта и в НП е, че
жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство, което не е негова
собственост и че е заплатил винетна такса за същото превозно средство,
посредством карта на терминал за самообслужване. С оглед разкриване на
обективната истина съдебния състав задължи ответника по делото да представи Справка за
собствеността на ППС с рег.№ ХХХ, вид: товарен автомобил, марка „С.”, модел „Д.”,
с обща техническа допустима маса до 3.500 кг.; Справка, от която да е видно,
софтуерния продукт, инсталиран в апаратите за самотаксуване позволява ли
въвеждане на данни на кирилица при закупуване на електронна винетка, както и
отразява ли невалиден формат на регистрационния номер, когато буквите се изпишат
на латиница, но не съответстват на символите в самия регистрационен номер,
както и Справка, от която да е видно налична ли е в електронната система за
издадените електронни винетки информация за заплатена винетна такса в размер на
30 лева на 17.07.2019 г. за ППС с рег.№ ХХХ, вид: товарен автомобил, марка „С.”,
модел „Д.” и кое е името
на картодържателя, извършил транзакцията. По делото бе представена Справка от
Директора на НТУ под изх.№
11-00-89/04.03.2020 г., от която е видно, че на 17.07.2019 г. в 06:41 часа с
карта 411653ХХХХХХ2637 с посочен клиринг статус за ППС – товарен автомобил,
марка „С.”, модел „Д.” с рег.№ ХХХ
на терминал 88060233 с локация гр.С. е заплатена винетна такса от 30 лева за
посоченото пътно превозно средство. Безспорно Държавата е Б., но няма данни за
картодържателя в платежната система. В 06:41 часа е издадена електронна винетка
19071716046859 за ППС с рег.№ ХХХ, Държава Б.,
категория на превозното средство <=3,5 тона, с
период на активност 17.07.2019 г. – 16.08.2019 г. От представената справка за
посоченото МПС по регистрационен номер се установява, че на 12.12.2019 г., т.е.
няколко месеца след констатираното нарушение жалбоподателя вече е собственик на
процесното МПС, което към момента на извършване на нарушението е било
собственост на Н.П.Г.. Съществен момент
по делото е да се установи по какъв начин трябва да се изпише регистрационния
номер на дадено пътно превозно средство. В тази насока безспорно съдебния
състав подкрепя изложената правна фактология в Писмената защита на ответника.
Действително въпросите,
свързани с регистрацията на превозните средства в Р Б. и издаването на
регистрационни табели са регламентирани в: Закон за движението по пътищата; Закон
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника; Наредба №
I-45/2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на моторните превозни средства и ремаркетата
теглени от тях; Наредба № I-181/ 03.12.2002 г. на МВР за регистрацията и отчета
на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни
физически и юридически лица; Наредба № 15/10.11.2005 г. на МЗГ за реда и
условията за регистрация на земеделската и горската техника; Наредба № Н-13/03.11.2004
г. на МО за регистрацията и отчета на моторните превозни средства от
поделенията на въоръжените сили. Съгласно действащото законодателства по
пътищата отворени за обществено ползване се допускат само превозни средства,
които са регистрирани и са с регистрационни табели поставени на определените за
това места. За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за
регистрация и табели с регистрационния номер. Регистрация на превозни средства,
собственост на български физически и юридически лица; граждани на Европейския
съюз (ЕС) и членовете на техните семейства; гражданите на държави - страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство; гражданите на
Конфедерация Ш. и членовете на техните семейства, които не са граждани на
Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Ш.. С
Наредба № I-45/2000 г. е определен реда за първоначалната регистрация,
промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение отчета
на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на
български физически и юридически лица; граждани на Европейския съюз (ЕС) и
членовете на техните семейства; гражданите на държави - страни по
Споразумението за Европейското икономическо пространство; гражданите на
Конфедерация Ш. и членовете на техните семейства, които не са граждани на
Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Ш.,
притежаващи българско удостоверение за продължително пребиваване или
удостоверение за постоянно пребиваване. Регистрационните табели отговарят на
изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 или Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета
от 03.11.1998 г. Регистрационният номер се състои от цифри и букви, като
цифрите са арабски, а буквите главни. Графичните знаци на регистрационния номер
се нанасят с черен цвят на бял светлоотразителен фон. Според срока на валидност
регистрацията е постоянна - без срок на валидност; временна - с определен срок
на валидност над 3 месеца; транзитна - със срок на валидност до 30 дни.
При постоянна регистрация свидетелството за регистрация е без срок за
валидност, а регистрационният номер се състои от: графично изображение на
българския идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон, съгласно Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998 г.; буквен код за месторегистрация;
пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9; серия - една или
комбинация от две букви. От 1992 г. за буквен код и серия се използват само
тези букви, които са общи за кирилицата и за латиницата - А, В, С, Е, Н, К, М,
О, Р, Т, Х, У. Допуска се вместо поредния номер и серията регистрационният
номер да се състои от комбинация от шест знака. Временна регистрация се
извършва на превозни средства, за които има нормативни ограничения за движение
или пребиваване в страната за определен срок. При временна регистрация срокът
на валидност се нанася в свидетелството за регистрация, а регистрационният
номер е със съдържание, както при постоянната регистрация. Транзитна
регистрация се извършва в случаи на придвижване на нерегистрирани превозни
средства в страната; при износ на превозни средства от страната - след
прекратяване на постоянната или временната им регистрация или на закупени в
страната нерегистрирани ППС - след митническо оформяне на вноса и износа им;
при изгубена или открадната постоянна табела, след обявяването й за издирване. Транзитният
регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9,
симетрично разделени с буквата "Т" или "Н" в средата, и е
за еднократна употреба. Графичните знаци се нанасят с черен цвят на бял фон. На
фирми, извършващи внос и продажба на превозни средства, се предоставят временни
регистрационни табели със срок на валидност до една година. Временният
регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9,
симетрично разделени с буквата "В" в средата. В крайната дясна част е
обозначена годината на валидност на червен фон.
Безспорно, видно от представеното
копие от разписка за електронна винетка № 19071716046859 при декларирането на
данните за пътното превозно средство и по-точно при въвеждането на
регистрационния номер, буквения код за месторегистрация – СН е изписан с латинските
букви SN. В резултат на това е издадена електронна винетка за ППС с рег.№ ХХХ, вместо за ППС с рег.№ ХХХ. Безспорно, видно от
разяснението на ответника вписването на символите от регистрационния номер на
пътните превозни средства при купуване на електронна винетка може да бъде и на
кирилица и на латиница, но трябва да съответства на символите в самия
регистрационен номер. В конкретния случай е допуснато вписване на
регистрационния номер с букви на латиница, които отговарят на буквите от
кирилицата и това е видно от Закон за
транслитерацията и в частност чл.4, от който е видно, че системата за транслитерация
на българските букви с латински букви е следната: Н отговаря на N, а С отговаря на S. Тук е
мястото да се отбележи, че софтуерния продукт, инсталиран на терминалите за
самотаксуване, какъвто е конкретния случай, не позволява въвеждане на данни на
кирилица. Изписването на символите от регистрационния номер на пътните превозни
средства при купуване на електронна винетка от терминалите за самотаксуване
може да бъде само на латиница. Изписаният текст трябва да съответства визуално
на символите в самия регистрационен номер, както е изписан в издадени от
КАТ-МВР Талон на ППС-то. Преди заплащане на винетната такса потребителя следва
да провери декларираните от него данни за идентификация на пътно превозно
средство, като безспорно при неправилно деклариран регистрационен номер се
счита, че за ППС не е заплатена дължимата винетна такса, съгласно разпоредбата
на чл.10а ал.3 от Закон за пътищата и чл.5 ал.2 и ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Следва да се посочи, че за разлика от терминалите за самотаксуване, при
закупуване на електронна винетка в пункт за продажба или в Областно пътно
управление на АПИ и при проверка за закупуване на такава винетка на сайта на
ТОЛ-управлението, при изписване на грешен регистрационен номер е невъзможно да
се направи плащане, тъй като се отразява на дисплея на устройството следния
текст: ”Невалиден формат на регистрационния номер”. Това обаче е неприложимо за
терминалите за самообслужване, които не допускат на дисплея на устройството да
бъде отразен този текст при изписване на грешен регистрационен номер. Това
е отразено и в посочената справка на
ответника, като е уточнено, че софтуерния продукт не разполага с предварителна
информация за конкретен регистрационен номер на ППС, за което даден потребител
закупува електронна винетка и в тази система не е възможно да бъде отразен
невалиден формат, когато декларираните данни не съответстват на символите в
самия регистрационен номер. Съдебният състав намира, че потребителите имат
нарушени права с посочения пропуск в софтуерния продукт.
Отново следва да се посочи, че при
въвеждането на данните, относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, софтуерът, инсталиран на апаратите за самотаксуване не позволява
въвеждането на данни на кирилица при заплащането на съответните такси, како се
сочи, че вписването на символите от регистрационния номер на пътните превозни
средства при закупуване на електронна винетка следва да съответства на
символите в самия регистрационен номер. Водачът или ползвателят следва да
въведе онези латински символи, при които, комбинацията от букви и цифри да
отговаря на графичното изображение на регистрационния номер. При така
установеното, настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя не е осъществил
соченото нарушение нито от обективна, нито от субективна страна. В разпоредбата
на чл.5 ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние е записано:
“Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер
на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса.” В конкретния случай по делото по никакъв
начин - нито категоричен, нито по безспорен, е установено кое е лицето, вписало
неправилно декларираните данни, относно регистрационния номер на пътното
превозно средство. Видно от отразеното в акта и в НП към 30.07.2019 г. когато е
констатирано нарушението собственик на пътното превозно средство е било лицето Н.П.Г..
Собственик на процесното МПС е именно жалбоподателя, но той е такъв към 12.12.2019 г. Картата , с която е заплатена винетната такса е без
данни за картодържателя в платежната система. От обективна страна не е доказано
по никакъв начин кое е лицето, декларирало данни, относно регистрационния номер
на пътното превозно средство. По смисъла на чл.6 от ЗАНН административно нарушение
е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. По въпросите за
вината чл.11 от ЗАНН препраща към
Наказателния кодекс. От така събраните по делото доказателства е логичен извода
за липсата на знание за обективен признак на състава на административното
нарушение, което безспорно изключва умисъла за извършването му, съобразно
разпоредбата на чл.14 ал.1 от НК. На жалбоподателя е вменено нарушение по
чл.139 ал.6 от ЗДвП, съгласно която движението на определена категория пътни
превозни средства по Републиканските пътища се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на съответната
такса за тях, която е определена в чл.10 ал.1 от Закон за пътищата, а водачът
на пътното превозно средство е длъжен преди движението по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона
за пътищата в случаите, когато такава е дължима, според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В настоящата
хипотеза не е доказано по никакъв начин дължимата винетна такса да е била
платена от жалбоподателя, а не от трето лице преди извършване на проверката от
длъжностните лица при АПИ. Електронната винетка не изисква поставен стикер или
каквато и да е визуализация по пътното превозно средство. Така по никакъв начин
водачът, който е различен от собственика, какъвто в конкретния случай се явява
жалбоподателя да провери дали такава винетка е платена и дали правилно е
изписан регистрационния номер. Както бе споменато в по-горните абзаци няма
никакви доказателства кое е лицето вписало регистрационния номер на пътното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя.
От страна на жалбоподателя не е
извършено твърдяното в АУАН и в НП нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Действащата редакция
на посочената норма към датата на констатиране на нарушението, предвижда
движението на определена в Закона за пътищата категория превозни
средства по републиканските пътища, да се извършва след заплащане на съответна
такса за тях, определена по реда на Закона
за пътищата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
(действащата редакция към момента на извършената проверка), заплащането на
винетна такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен
срок платената пътна мрежа. В конкретния случай по делото са налични писмени
доказателства за заплатена на 17.07.2019 г. винетна такса, като са приложени
копия от разписка за електронна винетка и история на транзакциите, като е
посочена и индивидуализация на МПС, а именно: превозно средство под 3.5 тона, с
рег. № ХХХ. Видно е от доказателствата по делото, че към датата на извършената
проверка – 30.07.2019 г., за процесния автомобил не е била налице хипотезата на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като на 17.07.2019
г. е била заплатена винетната такса, определена в Закона
за пътищата, поради което не може да се ангажира отговорността на
жалбоподателя за вмененото му нарушение. Установено е, че в Република Б. няма
друг автомобил с посочената регистрация ХХХ, който хипотетично би могъл да се
ползва от заплатената винетна такса, поради което не може да се счита, че
жалбоподателя по някакъв начин би могъл да ощети държавата и в частност АПИ. Дори
и да се счете, че от формална страна е осъществено описаното в процесното НП
нарушение, настоящия съдебен състав намира, че са налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай. Преценката за "маловажност"
следва да се прави на база фактическите данни по конкретния случай - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на
вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчита същността и целите на
административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е
висока, предвид незначителната обществената опасност и характера на засягане на
обществените отношения. По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателят е
имал заплатена винетка за ППС, но вместо Н и С българско е било изписано като S и N латинско. Това е единствената
разлика между регистрационния номер и това, което е попълнено при закупуване на
винетната такса. Това, че има заплатена винетна такса е от съществено значение,
тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е
заплатило такава с лице, което е заплатило и е променило две букви и то при
обстоятелствата описани по-горе, които изключват какъвто й да е умисъл от
страна на жалбоподателя. Освен това както бе посочено от действията на
жалбоподателя не би могло да настъпят каквито й да е вредоносни последици или
щета за Държавата, тъй като реално има заплатена винетна такса и от нея би
могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой друг автомобил. В този
смисъл в НП административнонаказващият орган е следвало да направи преценка,
дали е налице маловажен случай, но не го е сторил. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения, наказващия орган може да не наложи наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да
бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран.
По изложените съображения съдът
приема, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя за допуснато нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП, като обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на направеното искане
от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски, съдът намира, че при този изход на делото същото е частично основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от
2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от
2019 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, което се явява прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и в тази насока има
искане от насрещната страна да се присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът
намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направените от него разноски
в размер на 150 лева. В конкретния случай на нито едно съдебно заседание нито
жалбоподателя, нито неговия процесуален представител, в лицето на адв. С.К. ***
се явяват. На практика имаме изготвена жалба от процесуален представител, без
процесуално представителство. Ангажирано е становище по делото, което е
бланкетно и се приравнява на липса на реално процесуално представителство.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице визираните обстоятелства по
чл.18 ал.1, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. за изготвяне на жалба срещу
Наказателно постановление, без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 на базата на половината от размера на
санкцията, но не по-малко от 50 лева, като в конкретния случай съдебния състав
прецени, че ответника следва да бъде осъден, като заплати на жалбоподателя направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 150 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 004932/18.12.2019 год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: