№ 14443
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110130916 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът З. Р. Д. с ЕГН **********, гр. Пловдив бул. Пещерско
шосе №81, ет.3, ап.Б и ответникът „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл.
АТЦ Силвър Център, ет.2, оф. 73Г.
Предявени са искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на чл.1, ал.3 и чл.4,
ал.2 от договор за паричен заем от 19.10.2021г. и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на
сумата 574,01лв. – платена без основание по договор за паричен заем от 19.10.2021г.
Ответникът оспорва иска.
С оглед изявленията на страните не се спори по въпросите:
Сключен е договор за паричен заем от 19.10.2021г., който съдържа клаузи за такса за
експресно разглеждане в размер на 491,04лв. /чл.1, ал.3/ и за неустойка за непредставяне на
обезпечение в срок в размер на 327,42лв. /чл.4, ал.2/
Таксата и неустойката са разсрочени и прибавени към вноските по заема. Същите не са
включени в ГПР, който е 49,39%. Уговорена е възнаградителна лихва от 40,32%.
Кредитът е предсрочно изплатен на 1.2.2022г., като са платени сумите главница 1000лв.,
договорна лихва 153,80лв., такса и неустойка 574,01лв.
Спорни между страните са въпросите дали договорът е действителен и следва ли сумите за
неустойка и такса да се включат вв ГПР.
Относно задължението за неустойка, дължима за неизпълнение на задължение за
предостовяне на обезпечение: Процесният договор е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
1
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на
§13, т.2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители, в българската правна
система съществува и специален Закон за потребителския кредит (към датата на сключване
на процесния договор действа ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.),
който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за
договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл.9, ал.1 ЗПК). Същият
закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл.143 до чл.148
ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато
са уговорени индивидуално.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Уговорената в договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира
за неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, така и по арг.
от чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в
ТРОСТК № 1/09 г., с т. 3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в
2
производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в
хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за
основателност на възражението, т. е. следва да съобрази всички събрани по делото
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със
задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на
ответника.
Размерът на неустойката представлява около 30 % от предоставената суми, поради което
съдът приема, че неустойката се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й
функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в договора размер на
разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на
неустойката. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е
добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява
неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения
заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи,
че изискване за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на банкова
гаранция или осигуряване на две физически лица –поръчители за изпълнението на договора,
противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му,
би следвало да са включени в посочения в договора. Именно възнаградителната договорна
лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата въвежда още
един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба
противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и посочения общ размер на
плащанията. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение
на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението. Клаузата противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики
като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави,
поради което е и нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът
прави преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима
страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и
неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението.
По изложените съображения настоящия състав на съда приема, че искът за прогласяване на
3
нищожност на чл.4, ал.2 от договора е основателен и следва да се уважи изцяло.
Относно таксата за експресно разглеждане в размер на 491,04лв. /чл.1, ал.3/ съгласно
цитираната норма на чл.19, ал.1 ЗПК, таксата е разход за потребителя по кредита, поради
което следва да се включи в ГПР, заедно с възнаграждението за кредитодателя (договорната
лихва). В противен случай се заобикаля забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, като действителният
ГПР значително надхвърля нормативно установения максимум. Поради изложеното съдът
намира, че клаузата са нищожни и начислените въз основа на нея суми са недължими.
Искът по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД следва да бъде уважен до предявения размер от 574,01лв.
Относно разноските: Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. В случая предвид броя на исковете, цената на осъдителния иск, липсата на
фактическа и правна сложност и заявеното искане от страна на процесуалния представител
следва да се определи възнаграждение в размер от 600лв. /чл. 2, ал.5 НМРАВ, вр. чл.7, ал.2,
т.1 НМРАВ/
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СРС
сумата 130лв. – държавна такса.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договор за паричен заем от
19.10.2021г., сключен между З. Р. Д. с ЕГН **********, гр. Пловдив бул. Пещерско шосе
№81, ет.3, ап.Б и „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър
Център, ет.2, оф. 73Г.
ОСЪЖДА „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър Център,
ет.2, оф. 73Г да плати на З. Р. Д. с ЕГН **********, гр. Пловдив бул. Пещерско шосе №81,
ет.3, ап.Б сумата 574,01лв. – платена без основание за такса за експресно разглеждане и за
неустойка за непредставяне на обезпечение в срок по договор за паричен заем от
19.10.2021г.
ОСЪЖДА „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър Център,
ет.2, оф. 73Г да плати на адв. Д. В. М. от ПАК, с адрес гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе
№81, ет.3, ап.Б, сумата 600лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „*** ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър Център,
4
ет.2, оф. 73Г да плати на Софийски районен съд сумата 130лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5